МЕКСИКО - ЗАГАДКИТЕ НА МАИТЕ
19.11.2010 – 01.12.2010
Отново ме е обзела страстта да пътувам и то пак надалеч. Този път посоката е на запад – полуостров Юкатан с очакван досег до цивилизацията на маите и следващото от новите чудеса на света – Чичен Итца.
След дълги размишления и планове за пътуване през пролетта, в крайна сметка реших внезапно да се включа в групата, организирана от туроператора, с който пътувах до Йордания. Разумно според мен решение – да пътуваш толкова далеч и на такова непознато място със случаен организатор си е направо риск. Горчивият опит от пътуването ми до Индия веднага изплува и реших да се доверя на изпитаното.
След кратка едноседмична подготовка – дрехи, обувки, лекарства, техника и всички така необходими дреболии, за да се чувства човек комфортно, дойде момента за тръгване - 19.11.2010, полет в 7:20 за Амстердам и от там за Мексико Сити. Ставането в 4:30 сложи началото на най-дългия ден през живота ми. За това малко по-късно.
НА ПЪТ
Пътуването с Bulgaria Air и самолет British Aerospace 146 си е нещо като изтезание за добре дошли на борда. Малък, тесен и миришещ... Друго гадно не се сещам за момента, но и това ми стигаше. Приемам, че за 3 часов полет да ни дадат да хапнем по един сух сандвич с шунка и кашкавал в питка не е толкова лошо. Групата ни от 10 човека + водач от фирмата беше пръсната из целия самолет, разбира се. Впрочем това важеше и за следващия полет от Амстердам.
Както и да е. В Амстердам ни посрещна облачно с превалявания. Огромно летище, по което самолетът ни се движи около 20 минути докато стигне ръкава. След това пък ние ходихме из летището около половин час докато намерим изхода за следващия полет. Така или иначе имахме 4 часа свободни за разходка.
Холандците са помислили за хора като нас – с повечко време между полетите. На летището им е пълно със заведения и за разлика от нашето – цените са нормални. Аз хапнах един огромен сандвич със сьомга за 3,75 евро. На нашето летище за сравнение толкова струва горе долу само чай. Освен заведенията си има много удобен релакс кът – кресла за почивка, хидромасаж, телевизия, контакти за зареждане на телефони и лаптопи. Интернет само срещу заплащане (3 евро/15 мин)! Да де, но като не сме свикнали... Докато не намерих свободен незаключен WIFI не мирясах. Въпреки, че казаха, че няма, бях длъжен да проверя и резултатът беше повече от задоволителен за мен.
За Мексико Сити излетяхме в 14:55 ч. местно време с Боинг 747 модификация 430. Огромен самолет, на какъвто досега не бях се качвал. Впечатляващо беше!
На гърба на всяка седалка имаше екран, на който по усмотрение на пътника имаше възможност за забавления от различен вид – богат избор от филми, музика, телевизия, игри в мрежа с другите пътници на борда, игри самостоятелни, уроци от език по избор по език по избор. (Аз си избрах от английски на испански.)
Храната от KLM беше топла и вкусна - достатъчно според мен. Напитки по желание, вкл. и вино, за който пие. Въпреки всички удобства и забавления продължителността на полета – 10 часа и 50 минути си беше сериозна. Седалките никога не са ти достатъчно широки, когато решиш да поспиш.
Това тягостно летене приключи в 19:30 ч. мексиканско време (- 8 ч. спрямо България) с кацането ни на летище Бенито Хуарес в Мексико Сити. От самолета градът изглеждаше невероятно голям – светлините на града изпълваха целия хоризонт на където и да се обърнеш. Самолетът летя около 20 минути над града преди да се приземи. След кацането последва една адски досадна опашка на гишетата на имиграционната служба. Чакането за нас беше още по-тежко поради натрупаната умора. С 8 часа часова разлика 19-ти ноември ни продължи 32 часа общо.
Излизането ни от летището беше с предводител от мексиканския туроператор и пак продължи много дълго. В крайна сметка стигнахме до хотела около 2 часа след кацането.
Хотелът ни в Мексико Сити се намира в центъра на града – Plaza Florencia (4*). Вечерта имахме сили само да излезем и да си купим по нещо за пиене. След това трябваше да издържим още малко без да си лягаме, за да преодолеем по-лесно часовата разлика. Екскурзоводът ни обясни, че най-добре е да не лягаме преди 23 часа. В противен случай ще сме извън строя няколко дни повече. Действително – аз си легнах в 01 часа с голямо главоболие, а в 7:30 се бях наспал чудесно.
Закуска в хотела и ... първи ден в Мексико!
[следва продължение...]
19.11.2010 – 01.12.2010
Отново ме е обзела страстта да пътувам и то пак надалеч. Този път посоката е на запад – полуостров Юкатан с очакван досег до цивилизацията на маите и следващото от новите чудеса на света – Чичен Итца.
След дълги размишления и планове за пътуване през пролетта, в крайна сметка реших внезапно да се включа в групата, организирана от туроператора, с който пътувах до Йордания. Разумно според мен решение – да пътуваш толкова далеч и на такова непознато място със случаен организатор си е направо риск. Горчивият опит от пътуването ми до Индия веднага изплува и реших да се доверя на изпитаното.
След кратка едноседмична подготовка – дрехи, обувки, лекарства, техника и всички така необходими дреболии, за да се чувства човек комфортно, дойде момента за тръгване - 19.11.2010, полет в 7:20 за Амстердам и от там за Мексико Сити. Ставането в 4:30 сложи началото на най-дългия ден през живота ми. За това малко по-късно.
НА ПЪТ
Пътуването с Bulgaria Air и самолет British Aerospace 146 си е нещо като изтезание за добре дошли на борда. Малък, тесен и миришещ... Друго гадно не се сещам за момента, но и това ми стигаше. Приемам, че за 3 часов полет да ни дадат да хапнем по един сух сандвич с шунка и кашкавал в питка не е толкова лошо. Групата ни от 10 човека + водач от фирмата беше пръсната из целия самолет, разбира се. Впрочем това важеше и за следващия полет от Амстердам.
Както и да е. В Амстердам ни посрещна облачно с превалявания. Огромно летище, по което самолетът ни се движи около 20 минути докато стигне ръкава. След това пък ние ходихме из летището около половин час докато намерим изхода за следващия полет. Така или иначе имахме 4 часа свободни за разходка.
Холандците са помислили за хора като нас – с повечко време между полетите. На летището им е пълно със заведения и за разлика от нашето – цените са нормални. Аз хапнах един огромен сандвич със сьомга за 3,75 евро. На нашето летище за сравнение толкова струва горе долу само чай. Освен заведенията си има много удобен релакс кът – кресла за почивка, хидромасаж, телевизия, контакти за зареждане на телефони и лаптопи. Интернет само срещу заплащане (3 евро/15 мин)! Да де, но като не сме свикнали... Докато не намерих свободен незаключен WIFI не мирясах. Въпреки, че казаха, че няма, бях длъжен да проверя и резултатът беше повече от задоволителен за мен.
За Мексико Сити излетяхме в 14:55 ч. местно време с Боинг 747 модификация 430. Огромен самолет, на какъвто досега не бях се качвал. Впечатляващо беше!
На гърба на всяка седалка имаше екран, на който по усмотрение на пътника имаше възможност за забавления от различен вид – богат избор от филми, музика, телевизия, игри в мрежа с другите пътници на борда, игри самостоятелни, уроци от език по избор по език по избор. (Аз си избрах от английски на испански.)
Храната от KLM беше топла и вкусна - достатъчно според мен. Напитки по желание, вкл. и вино, за който пие. Въпреки всички удобства и забавления продължителността на полета – 10 часа и 50 минути си беше сериозна. Седалките никога не са ти достатъчно широки, когато решиш да поспиш.
Това тягостно летене приключи в 19:30 ч. мексиканско време (- 8 ч. спрямо България) с кацането ни на летище Бенито Хуарес в Мексико Сити. От самолета градът изглеждаше невероятно голям – светлините на града изпълваха целия хоризонт на където и да се обърнеш. Самолетът летя около 20 минути над града преди да се приземи. След кацането последва една адски досадна опашка на гишетата на имиграционната служба. Чакането за нас беше още по-тежко поради натрупаната умора. С 8 часа часова разлика 19-ти ноември ни продължи 32 часа общо.
Излизането ни от летището беше с предводител от мексиканския туроператор и пак продължи много дълго. В крайна сметка стигнахме до хотела около 2 часа след кацането.
Хотелът ни в Мексико Сити се намира в центъра на града – Plaza Florencia (4*). Вечерта имахме сили само да излезем и да си купим по нещо за пиене. След това трябваше да издържим още малко без да си лягаме, за да преодолеем по-лесно часовата разлика. Екскурзоводът ни обясни, че най-добре е да не лягаме преди 23 часа. В противен случай ще сме извън строя няколко дни повече. Действително – аз си легнах в 01 часа с голямо главоболие, а в 7:30 се бях наспал чудесно.
Закуска в хотела и ... първи ден в Мексико!
[следва продължение...]
Коментар