Слънчевите и топли ноемврийски дни не бяха за изпускане и рано в събота тръгнахме на ход за Родопите.
9.00 групата е готова и ентусиазирана за тръгване
Преминахме Средна гора по възможно най-кратките пътеки. На места не беше минавано с години
За кратко време стигнахме язовир Пясъчник но за сметка на това доста се поомотахме докато го заобиколим
Готови за скоростна отсечка/ горките гуми/
На този асвалт ми се случиха 2 неща. Първо скъсах спица, която пък спука гумата и докато я лепя установих, че ми няма телефона. Може и да объркахме лова на едни ловджии, ама някой от тях се е уредил с почти нова Нокиа Е51.
Както и да е – ето ги Родопите. Някъде към Храбрино.
Последни метри асвалт. По-скоро спомени от асвалт
Ситово
От тук започва истинското каране
Трябваше да карам напред с GPSa, но Сава с дивиза „ Няма загубен моторист, има празен резервоар” се юрна напред
„Казах ли ви, че ще се оправя до тук”
Късен обяд /14.00/ и консултация с приятел за пряката пътека за Кабата.
Хижарят ни убеждаваше, че се минава само пеша….
Накъдето и да погледнеш – само това се вижда
Мокрия римски калдаръм скъса брича на Румен. Добре, че отдолу има наколенки
Колкото отивахме по-нагоре се убеждавах, че и римските майстори са имали петък след обяд. Камъните ставаха все по-неподредени, че и фотоапарата загуби фокус
Малко траял
Като ни омръзна да се тропаме по камъните решихме да скъсим още повече пътеката и
се оказахме в едно тресавище.
Сава първи се измъкна от азмака и след него заваля от кал и чимове
„Айде бе, до кога ще стоиш там с този фотоапарат
След калта си намерихме и сняг
Тъкмо да се поумият моторите. Имаха нужда от почистване
Тръгваме от тук пък каквото ще да става
А то стана. Намерихме си препятствие. Двама туриста ни погледаха доста учудено, увериха ни че пътеката отива накъдето сме тръгнали, но изразиха съмнение, че ше стигнем
Пак Румен – „От тук ли намерихме да минем, аз ви казах да си караме по пътя!”
Малко преди да се стъмни стигнахме Кабата
Снимка за спомен
И мен ме снимат ама кога ще се видя – не знам
А, ето ме. С цялата група. Героят в дясно на вашите монитори е уморен
Хижаря. Доволен е, че няма да е сам тази вечер
Един хапва друг уморено гледа телевизия, време е за лягане…….
9.00 групата е готова и ентусиазирана за тръгване
Преминахме Средна гора по възможно най-кратките пътеки. На места не беше минавано с години
За кратко време стигнахме язовир Пясъчник но за сметка на това доста се поомотахме докато го заобиколим
Готови за скоростна отсечка/ горките гуми/
На този асвалт ми се случиха 2 неща. Първо скъсах спица, която пък спука гумата и докато я лепя установих, че ми няма телефона. Може и да объркахме лова на едни ловджии, ама някой от тях се е уредил с почти нова Нокиа Е51.
Както и да е – ето ги Родопите. Някъде към Храбрино.
Последни метри асвалт. По-скоро спомени от асвалт
Ситово
От тук започва истинското каране
Трябваше да карам напред с GPSa, но Сава с дивиза „ Няма загубен моторист, има празен резервоар” се юрна напред
„Казах ли ви, че ще се оправя до тук”
Късен обяд /14.00/ и консултация с приятел за пряката пътека за Кабата.
Хижарят ни убеждаваше, че се минава само пеша….
Накъдето и да погледнеш – само това се вижда
Мокрия римски калдаръм скъса брича на Румен. Добре, че отдолу има наколенки
Колкото отивахме по-нагоре се убеждавах, че и римските майстори са имали петък след обяд. Камъните ставаха все по-неподредени, че и фотоапарата загуби фокус
Малко траял
Като ни омръзна да се тропаме по камъните решихме да скъсим още повече пътеката и
се оказахме в едно тресавище.
Сава първи се измъкна от азмака и след него заваля от кал и чимове
„Айде бе, до кога ще стоиш там с този фотоапарат
След калта си намерихме и сняг
Тъкмо да се поумият моторите. Имаха нужда от почистване
Тръгваме от тук пък каквото ще да става
А то стана. Намерихме си препятствие. Двама туриста ни погледаха доста учудено, увериха ни че пътеката отива накъдето сме тръгнали, но изразиха съмнение, че ше стигнем
Пак Румен – „От тук ли намерихме да минем, аз ви казах да си караме по пътя!”
Малко преди да се стъмни стигнахме Кабата
Снимка за спомен
И мен ме снимат ама кога ще се видя – не знам
А, ето ме. С цялата група. Героят в дясно на вашите монитори е уморен
Хижаря. Доволен е, че няма да е сам тази вечер
Един хапва друг уморено гледа телевизия, време е за лягане…….
Коментар