Традиционни разходки по Родопите

[Жоро Йорданов]

Слънчевите и топли ноемврийски дни не бяха за изпускане и рано в събота тръгнахме на ход за Родопите.
9.00 групата е готова и ентусиазирана за тръгване



Преминахме Средна гора по възможно най-кратките пътеки. На места не беше минавано с години





За кратко време стигнахме язовир Пясъчник но за сметка на това доста се поомотахме докато го заобиколим



Готови за скоростна отсечка/ горките гуми/



На този асвалт ми се случиха 2 неща. Първо скъсах спица, която пък спука гумата и докато я лепя установих, че ми няма телефона. Може и да объркахме лова на едни ловджии, ама някой от тях се е уредил с почти нова Нокиа Е51.

Както и да е – ето ги Родопите. Някъде към Храбрино.



Последни метри асвалт. По-скоро спомени от асвалт



Ситово



От тук започва истинското каране



Трябваше да карам напред с GPSa, но Сава с дивиза „ Няма загубен моторист, има празен резервоар” се юрна напред



„Казах ли ви, че ще се оправя до тук”



Късен обяд /14.00/ и консултация с приятел за пряката пътека за Кабата.
Хижарят ни убеждаваше, че се минава само пеша….



Накъдето и да погледнеш – само това се вижда




Мокрия римски калдаръм скъса брича на Румен. Добре, че отдолу има наколенки




Колкото отивахме по-нагоре се убеждавах, че и римските майстори са имали петък след обяд. Камъните ставаха все по-неподредени, че и фотоапарата загуби фокус



Малко траял



Като ни омръзна да се тропаме по камъните решихме да скъсим още повече пътеката и
се оказахме в едно тресавище.



Сава първи се измъкна от азмака и след него заваля от кал и чимове



„Айде бе, до кога ще стоиш там с този фотоапарат



След калта си намерихме и сняг



Тъкмо да се поумият моторите. Имаха нужда от почистване



Тръгваме от тук пък каквото ще да става



А то стана. Намерихме си препятствие. Двама туриста ни погледаха доста учудено, увериха ни че пътеката отива накъдето сме тръгнали, но изразиха съмнение, че ше стигнем



Пак Румен – „От тук ли намерихме да минем, аз ви казах да си караме по пътя!”



Малко преди да се стъмни стигнахме Кабата




Снимка за спомен



И мен ме снимат ама кога ще се видя – не знам



А, ето ме. С цялата група. Героят в дясно на вашите монитори е уморен



Хижаря. Доволен е, че няма да е сам тази вечер



Един хапва друг уморено гледа телевизия, време е за лягане…….

[Pacharoza]

От: В Родопите до Персенк и Чудните мостове

Е на това се вика аматИОри.Браво

Само не разбрах какво стана с 4-5ч. Май станаха 8-9 А.

[Жоро Йорданов]

От: В Родопите до Персенк и Чудните мостове

Естествено, че не си разбрал. Тръгнахме в 9 и стигнахме в 14 с едно лепене на гума. Карането по Родопите що го слагаш??

[Pacharoza]

От: В Родопите до Персенк и Чудните мостове

Естествено, че не си разбрал. Тръгнахме в 9 и стигнахме в 14 с едно лепене на гума. Карането по Родопите що го слагаш??

Е как да разбера нали съм аматИОр.

Майтапа на страна готини сте аматИОри.

[KIMO77]

От: В Родопите до Персенк и Чудните мостове

Евала,за хубавото каране и готините гледки Жоро.Аз опрях до бяло камене,добре 4е не тръгнах с вас защото струга нямаше да удържи.Ицо пък правеше пътеката и не пожела да дойде.Продължавайте в същия дух пичове!!!!

[Жоро Йорданов]

От: В Родопите до Персенк и Чудните мостове

Продължавайте в същия дух пичове!!!!

Продължаваме де! Да не мислите, че сме останали на Кабата да зимуваме.

Утрото ни посрещна с чисто небе и ярко слънце. Нетипично родопско утро за ноември.



9.00 вече сме на хижа „Скалните мостове”. Покриват и плаче за ремонт



Слънцето тъкмо огряваше необятните гори и безбройните върхове. Във въздуха се носи мирис на смола







Изведнъж се появиха отвесни скали.





Бяхме стигнали „Чудните мостове”





Отгоре върху големия мост



Ето го отстрани



Под моста



И още по-надолу





Над главите ни висяха огромни скали





„Бягай, че падааааа…..” Сава се хвана за главата




Формите са абсолютно правилни, а повърхността на камъка- гладка






Хайде сега нагоре пеш. Аз като ви казах да слезем с моторите….




„А мен като ме боли коляното от вчера…..”



„Я да си почина под това борче”



Ама, че борче. Колко ли квадрата ламперия може да излезе от него



Вече се прибираме. Ейй през онези върхове трябва да минем



Оряхово. И върховете които ще щурмуваме



Оказа се че не е никакъв проблем. След по-малко от час стигнахме местността „Средните ливади”


Тук времето беше за плаж и Митака се възполва



В Хвойна няма да се връщаме, значи продължаваме на север към Бяла черква и хижа Здравец.


Ето какво оставихме след нас. Затова друг път може и да не ни пуснат да караме по Родопите…..

[Chinela]

От: В Родопите до Персенк и Чудните мостове

Много красиви места сте минали и много красиви снимки сте направили.
Родопите май си спечелиха призовото място за ендуро туризъм.
Жоро догодина им предложи да направят закриването по коледа.

[Жоро Йорданов]

От: В Родопите до Персенк и Чудните мостове

Ванка, то това Закриване е за летните мотористи. Едно време се правеше на 8ми декември. За нас специално е закриване на летния и откриване на зимния сезон. Миналата година за последно карахме по маршрута през Долината на 30.XII. и след това чаааак на 2ри януари следващата година. Стига снега да не е над 20см. и тепература под -10гр. сме на моторите. Понеже сме аматИотри и обичаме да ни е гадно.

Ето една рецепта против студ. Макар, че нямаше нужда, не се сдържахме да не я употребим:

[Ники Димов73]

От: В Родопите до Персенк и Чудните мостове

Страхотни сте.Като видях от снимките къде е минало ТТ-то ми стана хем приятно хем тъжно.Приятно че и аз карам този модел,тъжно че моя мотор има проблем с моториста.И наче машината има добри харектеристики.Живи и Здрави и повече такива хубави снимки.С такава музика как да не пиеш мурсалски чай.Поздрави.

[hristo jivota]

От: В Родопите до Персенк и Чудните мостове

Най ми хареса клипчето,просто е уникално.

[Жоро Йорданов]

От: В Родопите до Персенк и Чудните мостове



Два тридневни прехода по Родопите за един месец! 800км пътища, писти, пътеки, "леко ХАРД" пътеки/както казва адаша от Асеновград/ и колкото се може по -малко асфалт. Знам - искате снимки!
Ще има. Но този път матряла ще е сборен, тъй като моите са прекалено малко за отразяване на "Родопско каране 2011"

[devils78]

От: В Родопите до Персенк и Чудните мостове

Аз гледах съм направил имам към 120 снимки , но след като отразиш първият преход може да допълня малко.

[Жоро Йорданов]

От: В Родопите до Персенк и Чудните мостове

Мина средата на август и дойде време да осъществим плануваната лятна разходка по Родопите. Този път маршрута беше през Пампорово, преспиване на Смолянските езера, на другия ден до Триград и обратно и прибиране на третия ден. Всичко това на ход.
Основната група беше с тежки ендура и по двама. Те тръгнаха рано сутринта по асфалта.



Ето ги и моторите – вече на Перелик



Преди това са минали през Пампорово и Снежанка



На другия ден тръгнахме за Триград. Някъде преди Мугла сверявам маршрута



Други са уморени от вечерта



След Мугла заложихме не на ГПСа а на пътната карта. След няколко километра го отчетохме като грешка



Вече на Триградското ждрело












Вече на езерата установих, че ми е спукана гумата и извиках неволята да ми я смени



Пенчо и Брайко също действаха по отговорна задача но далеч по вкусна





Митре пък си беше намерил занимавка.



За единия играчка но за другия - леле, страх!



Стига сме ровили националните паркове, ред е на скиорските писти!



В подножието на кулата, която се оказа че отдавна не работи за посетители



Около 40 км на север и почивка. Аз пак се зверя в ГПСа




На 7 км от Персенк сме



Но последните 5 от тях се оказаха доооооста дълги за тандемите



Всичко е добре когато завършва добре и трудния преход бе отбелязан с подобаващ късен обяд на хижата

[Жоро Йорданов]

От: Традиционни разходки по Родопите

Празничния ден / 9 септември 2011г/ започна преди 7 сутринта с по една баничка



Моторите бяха натоварени още предната вечер и преди да изгрее слънцето се отправихме към Асеновград, където ни чакаше Жоро за да ни поведе по неизвестни нам Родопски пътеки. Времето се очертаваше да не е много слънчево



Двайсетина километра в подножието на планината до Тополово от където започваше маршрута. Дозареждане на бензиностанцията



Прехода се очертаваше да е дълъг и труден и всичко трябваше да се провери щателно



Екшъна започна още в началото на така наречения Тополовски проход





Все още на някои им е до надпреварване



Пътеката е изсечена в скалите и няма много място за вариране





От ляво е отвес и всяка грешка може да е фатална



Не е срамно и да се побутне на някои места










Нагоре положението ставаше още по-сложно








Определено беше нужна техниката за завъртане на мотора на място на повече от 90гр, но не всеки я умееше





Първа почивка след 7км „леко хард” пътечка. Остават още 87 ……..

[Жоро Йорданов]

От: Традиционни разходки по Родопите

Време е да ви представя нашия водач – Жоро от Асеновград. Изпълни си функцията перфектно и трите дена



Цурито пристига ядосан на мотора. Май ще го сменя с друг който има копче



Следваща междинка – „Равния камък”



Какво му е равното не знам. „Ей от там дойдохме” – обяснява Жоро



Гледам и не виждам откъде сме минали с изключение на пътя в далечената по който карахме цял километър за почивка между двете пътеки



Гледката в далечина от отвесната скала е впечатляваща






Но не и от близо. Освен ако не си парапланерист





Венци се хвана за главата и се отдалечи от ръба



Личи си кой е загрял по „леко хард пътечката”



„Ето от там трябва да минем” продължава с обясненията нашия водач



Пътечката минава по средата на снимката в основата на отвесната скала. На места е широка колкото гумата без да броим, че е изровена от прасетата/ за първи път виждах прасета да ровят камъни. Може да са някакви специални с влечение към римската история/



А този сипей ми дойде в повече







„Дръж да снимам, че и степенка не мога да пусна”



Сипеят беше преодолян без проишествия но почти всички се зарекоха, че от там повече няма да минат. И беше вече забравен на следващия екстрийм



„Аз повече не мога”



Не помня точно колко мотора изкара Миро, но специално този е три пъти по-тежък от собственото му тегло



Терена и наклона наистина бяха сериозни. Трудно е даже за пешеходен туризъм