Tweet
Продължението на темата е оттук.
Така и така бяхме в Аруша, решихме да оползотворим времето и да направим изкачване на Килиманджаро - друга моя детска мечта.
Парка е много сериозно организиран и поддържан, със строг контрол на влизащите и изкачващите се.
Изкачването става на два етапа - до базовия лагер и до върха на кратера. Ако искате да се качите до върха, ви трябва алпинистка екипировка и провизии за 3 дни - един ден до базовия лагер, там се преспива, на втория ден се изкачвате до горе, а вечерта се връщате обратно до базовия лагер. Едва на третия ден е връщането обратно на изхода.
Ние решихме да отидем само до базовия лагер. Там може да се отиде за 5 часа и връщане за 4 часа, в рамките на един ден.
Спазват се много правила. Например, без стикове - тояжки за подпиране не е разрешено. Ако нямате - има гардероб, дават се евтино под наем. В раницата трябва да имате поне 5 литра вода, пакети храна за един ден, аптечка. Контрольорите проверяват всичко.
Ако ще се качвате до върха и носите много екипировка и провизии, всичко се претегля на кантар и се записва, за да се види какво изнасяте после - да не сте оставили боклук или оборудване...
Ето един от входовете - Марангу.
Преди години Килиманджаро е бил покрит с лед и сняг целогодишно. Сега шапката е изтъняла и през лятото е много малка. Ще я видите после "на живо".
Ето основните правила
Отпред, с червеното яке е водача ни, а се вижда и началото на пътеката, по която ще катерим цял ден. Раниците са претъпкани в началото.
Очакват ни почти 8 км стръмно изкачване.
Джунгла, пълна с живот и звуци отвсякъде!
Има и много романтични места. Ако не е раницата и стръмната пътеката с темпото, което задава водача, човек може да се изтъркаля на сянка и да подремне до потока.
Много интересни цветя - тези приличат на орхидеи.
По пътеката има поставени каменни стъпала, за да предоствратяват ерозията от силните дъждове. Смяната на ритъма - пътека, стъпала, докарва бързо мускулна треска.
В едната ръка водата, в другата - стика.
Може и по половин час да се ходи, без да се види небе.
Ето ме и мен с тоягата. По едно време ме стигна и лека чернодробна криза, но с равномерното ходене бързо преминава. Само дето раницата ми се струваше два пъти по-тежка. А аз освен моята вода и храна, носех и част от провизиите на другите.
Местните работници помагат в изкачване багажа на алпинистите, които ще изкачват върха. По Килиманджаро е абсолютно забранено ползването на джипки, нищо, че има и по-широки черни пътища.
Ето как върви изкачването. От 1200 метра сме вече на 2573 метра.
Само някой тиранозавър остава да изкочи. Звуците са си същите като от Джурасик Парк.
Има и места с по-полегата пътека, там се сещам обикновено да снимам.
Най-сетне! базовия лагер на 2726 метра!!!
Тук преспиват алпинистите, за да стигнат на другия ден до върха.
Леле, че съм доволен
Почивка, че за някои има още много път - и нагоре, и надолу.
По-ниския кратер е наблизо, ама времето напредна и трябваше да се връщаме...
Това цвете не разбрах как се казва
Брадясали дървета навсякъде, много е красиво!
Ура! Пътеката остава назад!
Вече почти се стъмни, а ние бързаме с големи крачки, че е забранено да се движим нощем - има големи глоби!
Изведнъжм когато се бях отчаял, че няма да видя Килиманджаро, облаците за секунди се вдигнаха, като по чудо и вулкана се показа - величествен и потаен!
Малкият, близък връх
Завоя, от който ни се откри гледката
Ето го и късметлията!
А вечерта - с тематична бира!
Така и така бяхме в Аруша, решихме да оползотворим времето и да направим изкачване на Килиманджаро - друга моя детска мечта.
Парка е много сериозно организиран и поддържан, със строг контрол на влизащите и изкачващите се.
Изкачването става на два етапа - до базовия лагер и до върха на кратера. Ако искате да се качите до върха, ви трябва алпинистка екипировка и провизии за 3 дни - един ден до базовия лагер, там се преспива, на втория ден се изкачвате до горе, а вечерта се връщате обратно до базовия лагер. Едва на третия ден е връщането обратно на изхода.
Ние решихме да отидем само до базовия лагер. Там може да се отиде за 5 часа и връщане за 4 часа, в рамките на един ден.
Спазват се много правила. Например, без стикове - тояжки за подпиране не е разрешено. Ако нямате - има гардероб, дават се евтино под наем. В раницата трябва да имате поне 5 литра вода, пакети храна за един ден, аптечка. Контрольорите проверяват всичко.
Ако ще се качвате до върха и носите много екипировка и провизии, всичко се претегля на кантар и се записва, за да се види какво изнасяте после - да не сте оставили боклук или оборудване...
Ето един от входовете - Марангу.
Преди години Килиманджаро е бил покрит с лед и сняг целогодишно. Сега шапката е изтъняла и през лятото е много малка. Ще я видите после "на живо".
Ето основните правила
Отпред, с червеното яке е водача ни, а се вижда и началото на пътеката, по която ще катерим цял ден. Раниците са претъпкани в началото.
Очакват ни почти 8 км стръмно изкачване.
Джунгла, пълна с живот и звуци отвсякъде!
Има и много романтични места. Ако не е раницата и стръмната пътеката с темпото, което задава водача, човек може да се изтъркаля на сянка и да подремне до потока.
Много интересни цветя - тези приличат на орхидеи.
По пътеката има поставени каменни стъпала, за да предоствратяват ерозията от силните дъждове. Смяната на ритъма - пътека, стъпала, докарва бързо мускулна треска.
В едната ръка водата, в другата - стика.
Може и по половин час да се ходи, без да се види небе.
Ето ме и мен с тоягата. По едно време ме стигна и лека чернодробна криза, но с равномерното ходене бързо преминава. Само дето раницата ми се струваше два пъти по-тежка. А аз освен моята вода и храна, носех и част от провизиите на другите.
Местните работници помагат в изкачване багажа на алпинистите, които ще изкачват върха. По Килиманджаро е абсолютно забранено ползването на джипки, нищо, че има и по-широки черни пътища.
Ето как върви изкачването. От 1200 метра сме вече на 2573 метра.
Само някой тиранозавър остава да изкочи. Звуците са си същите като от Джурасик Парк.
Има и места с по-полегата пътека, там се сещам обикновено да снимам.
Най-сетне! базовия лагер на 2726 метра!!!
Тук преспиват алпинистите, за да стигнат на другия ден до върха.
Леле, че съм доволен
Почивка, че за някои има още много път - и нагоре, и надолу.
По-ниския кратер е наблизо, ама времето напредна и трябваше да се връщаме...
Това цвете не разбрах как се казва
Брадясали дървета навсякъде, много е красиво!
Ура! Пътеката остава назад!
Вече почти се стъмни, а ние бързаме с големи крачки, че е забранено да се движим нощем - има големи глоби!
Изведнъжм когато се бях отчаял, че няма да видя Килиманджаро, облаците за секунди се вдигнаха, като по чудо и вулкана се показа - величествен и потаен!
Малкият, близък връх
Завоя, от който ни се откри гледката
Ето го и късметлията!
А вечерта - с тематична бира!
Прикачени файлове