Обява

Свий
Няма добавени обяви.

София - Кейп Таун 2010 - X част - Намибия

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • София - Кейп Таун 2010 - X част - Намибия



    Валута - Намибийски долар.
    1$ = 7,5 намибийски долара.
    1 литър бензин 95 = 7,7 намибийски долара
    Виза - 45 евро и се издава предварително от Виена.


    28.07.2010г. - 56-ти ден.

    Вече започнахме да усещаме, че се движим към зимата. Странно е да чуем, че в България са големи жеги, а ние да се събудим на 12 градуса. отново тръгнахме в 08.30 часа. През целия ден температурата се качи само до 24 градуса. Пътят до границата с Намибия продължаваше през Калахари и това отново беше придружено с огромна пустош и правите пътища. Около 13.00 часа вече бяхме на границата с Намибия. Тук само се попълва бланка за влизане и няма други формалности. Плаща се и пътна такса 130 намибийски долара. И тук минахме бързо границата. Карахме отново по познатите ни прави пътища през Калахари и нямахме още усещането, че сме в друга държава.





    Стигнахме и първия по-голям град на Намибия. Веднага ни направи впечатление, че Намибия е много светска държава. Усещах, че напускаме онази Африка, за която мечтаех и заради която тръгнах на това пътуване. Всичко беше лъскаво, огромни супермаркети, уредено движение, светофари, дори заведения от сорта на McDonalds и KFC. Бяхме вече в друга Африка, а и се движехме към западното крайбрежие. Дори пътищата имат табели, уширения за камиони, мантинели.



    На около 40 километра преди столицата на Намибия - Уиндхук /Windhoek/ се появиха малко планини и започнаха приятни завои.





    Около 16.30 часа стигнахме в Уиндхук. Голям и много лъскав град. Навсякъде беше невероятно чисто, няма задръстване и каквото и да било друго от характерните за една столица неща.







    Сред този блясък Африка се усещаше единствено по невероятното спокойствие, което цареше навсякъде и по усмихнатите хора. Намерихме си хотел. В Уиндхук има дилър на БМВ, с доста голяма база и вече можеше да сменя гумите. След като Дарел, приятеля на Мони от Южна Африка, нямаше възможност да ми намери гуми за Замбия беше уредил тук в Намибия да направя смяната в сервиза на БМВ. Огромни благодарности за тази помощ, а и това ще е още една от причините да се върна в Африка - не можах да се запозная с Дарел. Иначе вътрешната гума до тук се държеше прекрасно, дори не се е налагало да я помпя, а бяхме изминали около 6000 километра с нея.
    В Уиндхук вече наистина бяхме в пълната цивилизация, в която пилето с картофи или ориз се смени със заведения за бързо хранене, с хамбургери, пици, супермаркети и ресторанти всякакъв вид. а като си спомня какво беше в Судан....
    Това беше за днес. Утре отново щеше да е ден за почивка и мързелуване.
    Последно редактирано от viki terzieva; 07-11-10, 10:14.

  • #2
    От: София - Кейп Таун 2010 - X част - Намибия

    29.07.2010г. - 57-ми ден.

    Днес беше ден за обслужване на моторите в Уиндхук. Около 09.00 часа отидохме към сервиза на БМВ тук в Намибия - Danric Auto. Аз останах там, а Мони продължи към КТМ. В БМВ всичко си беше на високо ниво, както в европейска държава. Много приятно впечатление ми направи, че имат огромна площ само с новите модели мотори и същата такава с мотори втора употреба, напълно обслужени. Макар и в Африка, разбрах, че съвсем спокойно си купуваш мотор, излиза нов модел, оставяш твоя, доплащаш и вече караш следващия. Нещо, за което поне лично аз си мечтая да стане тук. А в Намибия наистина БМВ се кара много. Сервизът за мотори не е огромен, но по-голям от този в Камор ауто и вътре си има майстор и помощник.
    Гумите, които Дарел ми беше запазил бяха Бриджстоун, шосейни и най-важното нови. Вкарах мотора в сервиза.







    Много се впечатлиха от монтажа на вътрешна 18" гума и начина, по който със шайби и гайки бях захванал вентила. Оригинално на джантите заради датчиците за налягане в гумите, отворът за вентила е по-голям от стандартния и за това, след като сложихме вътрешната гума, се наложи да подпъхнем и шайби, за да задържим новия вентил. До тук карах с ТКС80 на Континентал и абсолютно смело мога да твърдя, че са много добри гуми. Първият чифт смених на около 9 000 километра, макар, че можеше още да изкара, а втория на 6 000 километра, защото асфалта през Ботсвана, Малави и Замбия беше много грапав и бързо ги изяде. Гумите са добри и за асфалт, и за черни пътища.
    В цялата площ на дилъра има направено кафе с безалкохолни и кафе, които са безплатни за клиентите и е доста приятно място за изчакване. А чакането е доста, защото работят по немски стандарт. Смениха ми задната гума, свалиха предната и аха да я сменят стана 12.00 часа - обедна почивка и чакам един час и в 13.00 часа сложиха предната, напомпаха и бях готов. В България в това отношение ги бием с обслужване. След невероятната смяна на две гуми продължила около 3 часа бях вече с нови гуми и се отправих към дилъра на КТМ, за да взема Мони.





    После се върнахме до хотела, оставихме моторите и тръгнахме да се разходим в Уиндхук. Градът наистина е много чист, много модерен с всички глезотии, с които сме свикнали в "развитите" страни.













    Походихме си до 18.00 часа и се върнахме в хотела, където Мони си беше уредил среща със съфорумник от http://www.horizonsunlimited.com/ - Симоне, италианец. Пихме по бира с него, разказвайки му за пътуването, а той ни обясняваше къде да караме в Намибия, за хубавите черни пътища и въобще за живота си тук в Африка, от който е много доволен. Малко по-късно Симоне ни заведе на място, където се събирали неговите приятели мотористи, с които карат тук. Мястото беше Gecko Guesthouse, а собственикът му Бен кара КТМ 690. Много хубаво място с невероятна атмосфера и прекрасно топло отношение на хората. Компанията беше много интересна. Ние двама българи, Бен е холандец, Симоне - Италианец, Пиргос - иранец, роден в Англия и живее в Намибия и Лоранс - ливанец, роден в Южна Африка и живеещ в Кейп Таун. И всички бяха страшно забавни. Доста се посмяхме и дори съжалихме, че по-рано не знаехме за това място за да отседнем там. Пийнахме бира Уиндхук, която е много добра, говорихме си много и към 21.00 часа се върнахме в хотела. Лоранс ни даде телефон на негова позната, която дава апартамент под наем в Кейп Таун и е в неговия блок и пое ангажимента да й се обади, за да ни уреди нощувките там. Прекрасно. Така и приключихме за днес и с Уиндхук в това пътуване. Утре си тръгвахме.
    Последно редактирано от viki terzieva; 07-11-10, 10:19.

    Коментар


    • #3
      От: София - Кейп Таун 2010 - X част - Намибия

      30.07.2010г. - 58-ми ден.

      От Уиндхук си тръгнахме около 10.30 часа. Днес трябваше да стигнем Свакопмунд /Swakopmund/ на брега на Атлантическия океан. Пътят беше вече интересен. Отново бяха прави пътища, познатите места за почивка, но влязохме в пустинята Намиб и беше интересно. Тя си беше истинска пустиня, главно с пясък и по-малко скали. Пак бяхме в Африка.





      Това е пред нас



      А това остава зад нас.



      Колкото и да изглежда пусто, някак този път ни беше интересно да пътуване и почти не сме спали докато караме. На едно от спиранията ни видяхме двойка белгийци. Внезапно и изненадващо КТМ взе надмощие. Те пътуваха с КТМ 990 и КТМ 640. Натоварили моторите на кораб от Белгия до Кейп Таун, който е стигнал за три седмици само От Кейп Таун тръгнали да се разходят из Намибия и после по обратния ред към Белгия.







      Около 15.00 часа стигнахме и Свакопмунд. Прекрасен малък туристически град на брега на Атлантическия океан, а от всичките останали страни е само пустинята Намиб. С влизането в града се отправихме веднага на брега на океана. И ето го най-после Атлантическия океан.











      Е, бях за първи път на Атлантическия океан и беше доста вълнуващо. Постояхме известно време, след което тръгнахме да търсим хотел. На много места беше пълно, но след достатъчно обикаляне намерихме. С това търсене успяхме да разгледаме и града, който много ни допадна. Беше като райско място, след всичко, през което бяхме минали до тук.















      Отново решихме да останем за две нощувки, тъй като имахме вече достатъчно време да стигнем Южна Африка. В хотела успяхме да си договорим разходка с катамаран по крайбрежието. На около 450 километра от тук се намираше Брега на скелетите, където може да се отиде само със самолет, естествено ужасно скъп, с двудневен тур с кораб до там, но пък толкова не ни се стоеше. Път по крайбрежието има, но минава през частни диамантени мини и е забранено минаването. Решихме да не ходим до там, а да разгледаме тук крайбрежието. Така приключи и този ден. Вече очаквахме утрешната разходка.
      Последно редактирано от viki terzieva; 07-11-10, 10:22.

      Коментар


      • #4
        От: София - Кейп Таун 2010 - X част - Намибия

        31.07.2010г. - 59-ти ден.

        Явно нямахме търпение за разходката, защото се събудихме в 07.00 часа. По улиците беше абсолютно празно, все едно е имало масова евакуация.





        Беше доста студено и мрачно, а от океана се носеше нещо като мъгла, но доста влажна. В 08.00 часа ни взеха с кола от хотела и се отправихме към Walvis Bay - малък пристанищен град на 30 километра южно от Свакопмунд. Пътят до там е много интересен - от едната ни страна е океана, а от другата пустинята Намиб с огромни дюни. Пристигнахме на пристанището. Тук се наложи да си купя още едно поларено яке, защото беше доста студено. Качихме се на катамарана и започна приключението. още с отделянето ни от брега на лодката се качи един тюлен. Явно беше свикнал, че като гостува по лодките получава прясна риба.





        И до такова животно никога не съм предполагал, че ще бъда на една ръка разстояние. От близо се оказа, че са доста красиви животни и много обичат да позират за снимки. Това доста ни развесели и веднага се появиха усмивките.



        Продължихме обиколката и едно от момчетата на лодката - Джейсън започна да свири с уста по някакъв странен начин и да вика силно някакви неща, които не разбирахме. След малко към нас започнаха да летят два пеликана.





        Естествено с приближаването веднага зяпваха за прясната риба, която гълтаха в движение.





        Продължихме към фара Pellican Point. По пътя странна порода делфини ни показаха акробатични номера.







        На фара ни посрещна огромна колония тюлени и фламинго.















        Към нас отново се присъединиха и пеликаните.







        Обиколката ни продължи до обяд. Минахме през ферма за стриди и имахме възможност да опитаме този деликатес. В обратната посока отново си имахме гости на лодката.





        Върнахме се на брега, а там вече ни чакаха жените от местното племе.









        Нещо не си допаднахме, защото доста кал имаше по тях. И понеже сме верни на жените си в България се върнахме в хотела отново да мързелуваме. Приключи и този ден. Получи се прекрасна разходка и доста интересна. Утре си тръгвахме от това място за да се впуснем към други вълнуващи приключения.

        Коментар


        • #5
          От: София - Кейп Таун 2010 - X част - Намибия

          01.08.2010г. - 60-ти ден.

          По план след Свакопмунд трябваше да се върнем отново през Уиндхук и така да слезем към гр.Сесрием, където се намираше и Сосусвлей /Sossusvlei/ с красивите си дюни. Така щяхме съвсем малко да караме по черен път. Мони обаче предложи да караме само по черните пътища и да не обикаляме толкова, а и Симоне в Уиндхук ни разказа, че пътищата са много добри. Аз честно казано се притесних, защото с тези шосейни гуми и "богатия" ми опит в каране по черно почти сигурно ми гарантираха пребиването. Обаче пусто любопитство и мен ме привлече да караме през пустинята. Така тази сутрин станахме около 08.00 часа. Беше отново студено и мрачно време. В 09.00 часа вече тръгнахме. Първо карахме по познатия асфалтов път до Walvis Bay, където заредихме с бензин и напълнихме и тубите на КТМ-а. Бяхме готови да караме през прочутите Намибийски черни пътища, които се водят за най-добрите в Африка. И тръгнахме. Пътят беше много широк, твърда настилка от макадам. Беше лесно за каране, но ни впечатлиха и табелите покрай които минавахме.







          Мони не спазваше ограниченията и летеше напред, но аз си ги спазвах и държах скорост 90-95 км/час. Пътят освен широк беше и отново адски прав. Карането беше доста забавно. Навлизахме навътре в пустинята Намиб. Гледките около нас ни напомниха за тези във Судан. Температурата също се качи на 20 градуса. Изведнъж навлизайки още по-навътре в пустинята излезе много силен страничен вятър и температурата рязко се покачи на 34 градуса. Много странно явление се получи. Все едно минахме граница между два различни сезона.







          След около 100 километра вече виждахме пред нас планина. Пътят стана с дълги спускания и дълги изкачвания. Стигнахме планината и там започна прохода през нея. Вече ни беше наистина интересно да караме по този път.
          Пустинята беше жълта, а планините червени.













          Качихме се на високото, постояхме малко за да долеем бензина от тубите и започнахме да се спускаме. Пътят стана малко по-лош. Появи се пясък и от онези любими напречни коловози, които мислих, че сме оставили в Кения. Върху пясъка и със шосейните гуми беше голяма веселба да се кара. Все пак успявах да държа хубава скорост, но точно с нея на едно спускане се забих в дълбок пясък. Потънах като Титаник. Въртя задната гума и си представям как хвърля струи пясък точно както по клиповете, които съм гледал. Обаче се обръщам назад и всъщност установих, че тя гумата се върти, все едно е във въздуха. Падна борба в стил "Кеч мания", но успях да го изкарам и продължих, но беше трудно да набера скорост, защото буквално нямах почти никакво сцепление, пък и нали съм си аматьор в карането по черно. Успях да задържа на 50 км/час. Въпреки всичко гледките около нас продължаваха да ни радват.









          В 15.00 часа стигнахме и първото населено място - гр.Solitare. Тук по целия ни маршрут днес е първата бензиностанция. Напълнихме бензин и седнахме да пием по една студена вода. Аз тук вече бях много уморен и едва успявах да си поема въздух от целодневното балансиране на около 350 килограма между краката ми. Едва успях да си бръкна в джоба за да си платя горивото. Бяхме изминали 270 километра, а ни оставаха още около 80. Доста се зачудих дали да не останем тук да спим, но в крайна сметка решихме да продължим само малко да си взема въздух. В това време Мони грабна апарата и тръгна някъде да снима. И ето какво находище откри.















          Някой беше положил огромно старание за да аранжира тези стари коли, което ни повдигна настроението. Продължихме и малко след това градче пътят се подобри и отново успях да подкарам с около 90км/час. Вече бях спокоен, че ще стигнем по светло в Сесрием, защото тук в 18.30 часа вече беше много тъмно. По пътя стана доста красиво след като слънцето започна да залязва.









          След още един час каране вече стигнахме Сесрием и се настанихме веднага в единствената лоджа тук.



          Днес ми беше отново не много лесен път, но пък много красив и успяхме да изминем 355 километра. Графика беше спазен, а и ни очакваше един ден само в разглеждане на прекрасните дюни.

          Коментар


          • #6
            От: София - Кейп Таун 2010 - X част - Намибия

            02.08.2010г. - 61-ви ден.

            Днес беше ден за местността Sossusvlei. Мястото с най-високите пясъчни дюни в света. Намира се в Namib Naukluft park и е доста добре организирано. Мястото, което е отворено за туристи е с дължина 60 километра, където за удобство са направили асфалтов път. Най-високата дюна е 325 метра.
            Тази сутрин станахме много рано и в 07.00 часа бяхме на входа на този национален парк. Тук имаше и доста туристи с джипове. Платихме си входа и влязохме в парка. Слънцето точно беше изгряло и знаехме, че то е една от причините сутрин пясъчните дюни за са червени на цвят.















            Беше невероятна красота с всички тези цветове. Никога не съм предполагал, че ще стоя толкова време за да гледам пясъчни дюни, но тук мястото наистина е много интересно.











            Нямаше как да се разминем с позьорските снимки.





            След като изминахме тези 60 километра стигнахме до паркинг. От тук можехме да продължим или пеша или с джип 4х4. Ние бяхме избрали втория вариант. Така изминахме и последните 5 километра в адски дълбок пясък. Наложи се дори да спрем за да помогнем на друга кола, която беше закъсала в пясъка.







            След тези 5 километра продължихме вече пеша към Dead vlei /Мъртво блато/. Тук тръгнахме в наистина дълбокия пясък.











            Беше много горещо, а ние "добре" подготвени ходехме с тежките ботуши по пясъка без никаква вода в нас.













            Стигнахме и Мъртвото блато. Тук всичко беше изгоряло от жегата.









            Въпреки пясъка и тук имаше нещо зелено и малко "животни"







            Така след около час разглеждане се върнахме при колата и продължихме към Sossusvlei.







            Означава "Място, където се събира водата. Преди време от тук е минавала река, която се е вливала в Атлантическия океан на 55 километра от това място. По късно пясъчните дюни са преградили пътя на реката и сега всичко е сухо. Разгледахме и това място и тръгнахме по пътя обратно.





            След дългата разходка се върнахме в лоджата, където се отдадохме на пълна почивка.Така приключи и този ден, който отново ни предложи прекрасни неща. Утре продължавахме към Мариентал за да се спуснем надолу към Кейп Таун.

            Коментар


            • #7
              От: София - Кейп Таун 2010 - X част - Намибия

              03.08.2010г. - 62-ри ден.

              Рано станахме и днес, защото ни очакваха доста километри, част от които отново по черните пътища. Тръгнахме в 07.30 часа. Пътищата отново бяха хубави и прави. Караше се лесно със скорост от около 85 км/час. След първите 80 километра стигнахме и до доста хубаво плато. Ако сега бях седнал на кон щях наистина да се чувствам като в стар уестърн филм.













              Беше доста красиво и около нас нямаше никакво движение. Навлязохме навътре в платото и попаднахме на прохода Tsarishoogte. Много хубави завои по черен път и на места беше доста стръмно. Беше удоволствие да караме в този проход. Качихме се на 1500 метра надморска височина. Минахме платото и започнахме да се спускаме. Долу в ниското черния път стана още по-добър и тук дадохме вече всичката газ. Карах със скорост 120 км/час, а Мони с повече защото беше пред мен и не го настигах. Шосейните гуми се държаха прекрасно. Много се радвах, защото за аматьор като мен си беше постижение тази скорост. Пак се бях ухилил под каската. Така бързо изминахме още 86 километра и стигнахме до гр.Малтахьое /Maltahöhe/. От тук започваше асфалта. Решихме да починем и влязохме в малък магазин, в който предлагаха кафе и имаше три мас. Направи ми впечатление, че стените са "надраскани", но не обръщах внимание какво пише, докато собственичката не ни донесе два маркера. Оказа се, че тук по стените всеки, който пътува си пише името. Много интересно хрумване на собствениците. Сега вече се зачетох и видях от доста години да стоят надписи. България нямаше, но сега вече и ние се записахме.







              Починахме и продължихме вече по асфалта.Изминахме поредните скучни 111 километра по прави пътища и стигнахме гр.Мариентал. Там заредихме с бензин и решехме да продължим надолу, за да сме по-близо до границата с Южна Африка. Последваха още 230 километра и отново скука и борба за да не заспиваме. Около 16.00 часа стигнахме до гр.Кетмансхоп. Тук решихме да останем да пренощуваме, защото километрите се бяха събрали доста. Утре трябваше вече да влезем в Южна Африка.

              Коментар


              • #8
                От: София - Кейп Таун 2010 - X част - Намибия

                04.08.2010г. - 63-ти ден.

                И днес станахме рано, защото нямахме вече търпение да влезем в Южна Африка. Кейп Таун вече беше съвсем близо. Излязохме от Кетмансхоп и отново ни поеха безкрайно правите пътища и голямото "нищо" около нас.







                Отново спирахме само на местата за почивка, пушихме по цигара и продължавахме.



                Точно на това когато спряхме видяхме някакви хора насядали около масата. Помахаха ни да седнем при тях и тогава установихме по странния говор, че това са бушмени. Тук да си призная не предполагах, че в Африка ще видя бушмени, но ето че това беше факт. Малко по-късно минахме и през цяло бушменско градче. Говорят по много интересен начин. от тази среща малко се събудихме и продължихме към границата. Изминахме 300 скучни километра. Така близо до границата изведнъж стана адски горещо и се появи силен вятър. Нещо много странно, при положение, че в този район би трябвало да е зима. Това беше долината на река Ориндж - най-дългата в Южна Африка. Тази река е и границата между Намибия и ЮАР. Тук се появиха табели забраняващи преливането на бензин от туби в колата, табели с предупреждение, че е много горещо. За това място ни разказаха още в Уиндхук и тук температурите през лятото стигат до 54 градуса. Наистина е опасно, защото освен жегата имаше и влага. Сега при тези 34 градуса ни беше по-горещо от онези 48 в Судан.









                Всичко си заприлича на пустиня, а скалите изглеждаха доста горещи с червените си цветове. Почти стопени от жегата в 12.00 часа стигнахме до границата. Тук от страната на Намибия отново организацията беше много добра и минахме за около 15 минути. Вече влизахме в Южна Африка - нещо, което ми беше трудно да повярвам.

                Следва: София - Кейп Таун 2010 - XI част - Южна Африка
                Последно редактирано от boiko73; 05-11-10, 00:35.

                Коментар


                • #9
                  От: София - Кейп Таун 2010 - X част - Намибия

                  Страхотно !
                  Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения ))

                  Коментар


                  • #10
                    От: София - Кейп Таун 2010 - X част - Намибия

                    Невероятни снимки на дюните! Цветовете са уникални!!!

                    На Мони не му завиждам с тези черни дрехи!

                    Бойко твоя панталон (сивия) каква марка е?

                    Коментар


                    • #11
                      От: София - Кейп Таун 2010 - X част - Намибия

                      Този сивия панталон е всъщност бял марка Rev'it модел SAND. Мони сега си купи модела, който е яке и панталон и са доста добри.

                      Коментар


                      • #12
                        От: София - Кейп Таун 2010 - X част - Намибия

                        Да, снимките и пътеписа са невероятни, но вече ми се струва, че с тази дума не мога да изразя впечатленията си от всичко прочетено и видяно. Истински се забавлявам, четейки пътеписа, и тайничко се надявам един ден да отида и да видя. Наистина съвсем благородно завиждам на Бойко и Мони !

                        Коментар


                        • #13
                          От: София - Кейп Таун 2010 - X част - Намибия

                          Браво, страхотен репортаж!
                          А всъщнос и много ми помогнахте, след 6 дни ми предстоят едни 4000 км. из Намибия, така че с много неща ме запознахте.
                          p.s.Ако е удобно бих се обадил за малко информация.

                          Коментар


                          • #14
                            От: София - Кейп Таун 2010 - X част - Намибия

                            И сега какво, това ли беше всичко? Човече, пиши, пиши...

                            Коментар


                            • #15
                              От: София - Кейп Таун 2010 - X част - Намибия

                              Не, не беше това.
                              Човече чети, чети ...

                              Първоначално публикуван от boiko73 Преглед на мнение
                              ______2
                              Е = MZ

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                              Зареждам...
                              X