Tweet
Ето че най-сетне е дойде време се включа с един къс репортаж, просто за разгрявка. 
Още през седмицата прогнозата на времето за уикенда беше обещаваща и събота, заедно с Пепи машината и Иво решихме да сформираме една малка, но бойна група! Понеже аз бях водача, те дойдоха пред нас и оттам потеглихме.
Предполагам, че сте разбирали от заглавието, в планината има сняг, не е много , но пък го има, нека ни е честит първия планински сняг!
Отначало мислех да покараме по нови места и затова ги заведох на една пътека във В.Тричков, която открихме с Еви и Пепи преди няколко седмици.
Първо сервирам няколко снимчици от разгрявката.
Гората беше тъжна и красива! Зелени бяха само боровете, а пътищата... оранжев килим! Много красиво, но и много хлъзгаво.
Дадохме газ към Ромча по царския си път. Пристигнахме, времето беше супер. Имаше едно топло слънчице, от което имахме нужда! Пепи и Иво хапнаха туй-онуй от скарата, а аз изпих 3 чайчета за да успокоя болките в гърлото.
Тръгнахме от Ромча, няколко стотин метра по хасфалт до отбивката за кариерата на ВТ. Машината ми показа новия сипей... доста е внушителен.
Оттам ги вкарах в пътеката. Много листа, кал, паднали дървета и гуми за мъгла.
Почивка по средата на пътеката...
Някъде оттук трябва да се мине
A оттам дойдохме...
Излезнахме от пътеката и поехме посока Церецел.
Един клип от скокчето на билата над с.Церецел. Само не се плашете от погледа
Слезнахме в Церецел и без да губиме време поехме посока Своге. Да обаче Машината ми подшушна нещо от рода... да ходиме до Спас, затова реших първо да слезнем до бензиностанция да презаредим и тогава. Само дето като слезнахме часа беше 15:30... ако бяхме отишли щяхме да се прибираме по тъмно... а с КТМ-ски фар не е приятно. Абе като цяло ги избягвам тия нощни пътувания.
Едно местенци... интересно
Ето ни на О-зона... снимах некъв луд дето караше на задна гума между колите...
Красивите била над Осеновлаг. Сняг имаше предимно по северните склонове, беше малко, но пък за сметка на това на най-критичните места.
Машината... човекът, който този ден ми скри шапката, вече ми е трудно да му избягам, да не казвам, че няма как! Евала!
Слезнахме през Белюви Къщи към Батулия... маршрут през който много рядко минаваме... Вече на Батулия на кафето.
Машината на път за вкъщи. Спряхме на едно место да победставаме понеже беше рано. Тоя отново ми скри шапката
Това е снимковия материал. Извода, който си направих е, че когато сме повече хора, следва повече спирания и ексцесии, отттам повече снимки и клипове. Но когато сме малко се дава повече газ, и сладката част за вас зрителите е по-малка, съжалявам за което !
Още през седмицата прогнозата на времето за уикенда беше обещаваща и събота, заедно с Пепи машината и Иво решихме да сформираме една малка, но бойна група! Понеже аз бях водача, те дойдоха пред нас и оттам потеглихме.
Предполагам, че сте разбирали от заглавието, в планината има сняг, не е много , но пък го има, нека ни е честит първия планински сняг! Отначало мислех да покараме по нови места и затова ги заведох на една пътека във В.Тричков, която открихме с Еви и Пепи преди няколко седмици.
Първо сервирам няколко снимчици от разгрявката.
Гората беше тъжна и красива! Зелени бяха само боровете, а пътищата... оранжев килим! Много красиво, но и много хлъзгаво.
Дадохме газ към Ромча по царския си път. Пристигнахме, времето беше супер. Имаше едно топло слънчице, от което имахме нужда! Пепи и Иво хапнаха туй-онуй от скарата, а аз изпих 3 чайчета за да успокоя болките в гърлото.
Тръгнахме от Ромча, няколко стотин метра по хасфалт до отбивката за кариерата на ВТ. Машината ми показа новия сипей... доста е внушителен.
Оттам ги вкарах в пътеката. Много листа, кал, паднали дървета и гуми за мъгла.
Почивка по средата на пътеката...
Някъде оттук трябва да се мине
A оттам дойдохме...
Излезнахме от пътеката и поехме посока Церецел.
Един клип от скокчето на билата над с.Церецел. Само не се плашете от погледа
Слезнахме в Церецел и без да губиме време поехме посока Своге. Да обаче Машината ми подшушна нещо от рода... да ходиме до Спас, затова реших първо да слезнем до бензиностанция да презаредим и тогава. Само дето като слезнахме часа беше 15:30... ако бяхме отишли щяхме да се прибираме по тъмно... а с КТМ-ски фар не е приятно. Абе като цяло ги избягвам тия нощни пътувания.
Едно местенци... интересно
Ето ни на О-зона... снимах некъв луд дето караше на задна гума между колите...
Красивите била над Осеновлаг. Сняг имаше предимно по северните склонове, беше малко, но пък за сметка на това на най-критичните места.
Машината... човекът, който този ден ми скри шапката, вече ми е трудно да му избягам, да не казвам, че няма как! Евала!
Слезнахме през Белюви Къщи към Батулия... маршрут през който много рядко минаваме... Вече на Батулия на кафето.
Машината на път за вкъщи. Спряхме на едно место да победставаме понеже беше рано. Тоя отново ми скри шапката
Това е снимковия материал. Извода, който си направих е, че когато сме повече хора, следва повече спирания и ексцесии, отттам повече снимки и клипове. Но когато сме малко се дава повече газ, и сладката част за вас зрителите е по-малка, съжалявам за което !
Дойдоха и вече точа лиги за следващата седмица, ако е хубаво времето. 
А аз не само минах, ами се качих по доста гадния път откъм Желява. Е верно, че на три локви се замислих "Е до тука бях", ама съм научил най-важния офф роуд урок -
Коментар