Кратък спонтанен маршрут към Кумански Дол в Неделя.
Довечера ще се постарая да приготвя и видео да се добие представа за терена - то GoPro-то го изравнява, но все пак...
След като видях сметката на шока на байка над Локорско и безславно си изядох неделята, реших, че ще заведа наследниците на малко разходка по черно. Моите приятели не им се идваше да си калят белите лебеди, та в неделя натоварих камиона, съпругата приготви домашна пица, минаване през бензиностанцията пред нас и към Бистришко Шосе.
Започнахме да набираме височина и пейзажа със всяка минута се изменяше. Малко след Бистрица вече започнаха да прехвърчат снежинки
Минахме през няколко моста, над които си имаше вече скреж и лед. Децата, разбира се, заспаха - довечера ще ни скачат на главата, като ние сме уморени... най-естественото нещо.
Стигнахме и Ковачевци. Видяхме на GPS-a, че в нашата посока има параклис - видяхме го още от черния път покрай нивите. Друс-друс и вече бяхме там. Беше затворено, но имаше стълба до камбанарията, където направихме няколко панорамни снимки.
Вратата беше направена с икони и чудесна дърворезба
След като хубаво ни набрули вятъра, скокнахме в камиончето, кратка справка с GPS-a и тръгнахме нататък до първото сериозно препятсвие (сега, без обиди - стоков джип с гадни HT-а, камиларите и те не до там опитни, тъй че...):
Тук влязоха в употреба радиостанциите за навигация отвън - да ги използваме и ние по предназначение, не само докато сме в парка или караме байкове.
Вече семейството може да се похвалят, че съм ги водил на БАЛИ през зимата.
Пътя започна да навлиза в планината и да става по-стръмен и друслив - на моменти имаше едни забавни места като влакче нагоре-надолу, където внимавахме да не bottom out-нем предното окачване да задерем. Е, жената успя да го направи като се изсили на едно място, но стоковата метална броня нищо й нямаше.
Стигнахме и язовира - Кумански дол. Подминахме го, че ни се видеше малка разходката, пък и терена ставаше от "интересните". По едно време започна да се спуска силна мъгла и да пада сняг на по-едри парцали - замислихме се дали да не обърнем, че гледахме трактора в селото е далеч (ни лебедка имаме - в кошницата за покупките е, ни читави гуми, които даже и съпругата одобри). В крайна сметка стигнахме до края на пътя и обърнахме на една полянка. На връщане спряхме до язовирната стена - аз се поразходих, докато другите хапнат пицата (аз ядох в движение, че да снимам и да не зъзна от вятъра).
Качи я до Мургаш. По софт няма. До хижата сигурно и сняг няма.
И азъ вамъ г~лю: просите и дастсѧ вамъ: ищите, и ωбрѧщете: толцыте, и ωтверзетсѧ вамъ: всѧкъ бо просѧй прiемлетъ, и ищѧй ωбретаетъ, и толкоущемоу ωтверзетсѧ
И азъ вамъ г~лю: просите и дастсѧ вамъ: ищите, и ωбрѧщете: толцыте, и ωтверзетсѧ вамъ: всѧкъ бо просѧй прiемлетъ, и ищѧй ωбретаетъ, и толкоущемоу ωтверзетсѧ
Не знам точна дата, но преди месец беше прясно равно като тепсия с по малко дупки от бойкострадите
И азъ вамъ г~лю: просите и дастсѧ вамъ: ищите, и ωбрѧщете: толцыте, и ωтверзетсѧ вамъ: всѧкъ бо просѧй прiемлетъ, и ищѧй ωбретаетъ, и толкоущемоу ωтверзетсѧ
Гледам, че във фейса няколко групи карат всяка седмица...
Ми то у форумЪТ не останаа карачи, основно сме плямпала
И азъ вамъ г~лю: просите и дастсѧ вамъ: ищите, и ωбрѧщете: толцыте, и ωтверзетсѧ вамъ: всѧкъ бо просѧй прiемлетъ, и ищѧй ωбретаетъ, и толкоущемоу ωтверзетсѧ
Коментар