Валута - Танзанийски шилинг.
1$ = 1400 Танзанийски шилинга.
1 литър бензин = 1600 Танзанийски шилинга
Виза - на границата и струва 50$. Тук задължително се прави застраховка - нещо като гражданска отговорност и е по 30$ на мотор.
И така след като в Кения на границата разбрах, че ми липсва багажа продължихме напред. На границата ни посрещна и нашия водач за оставащата част от сафарито - Джеймс Мандела. Невероятен човек, в което се убедихме в следващите дни. Ето и границата.
Прехвърлихме багажа в колата на Джеймс или поне, който си имаше, разделихме се с Фред и тръгнахме да оправяме документите. Имаше страшно много туристи и голяма опашка за визи, но се справяха учудващо бързо и нямаше намръщени служители заради многото работа. След визата отидохме да си подпечатаме карнетите. Минава се бързо, но трябва копие на паспорта - нещо, което бяхме предвидили и носихме с нас. За около час минахме границата. Силвия с децата се качиха в джипа на Джеймс, а ние продължихме с моторите към гр.Аруша. Пътят е около 100 километра, но се ремонтира и се редуваха участъци от асфалт и черен път, главно пясък. Стигнахме и Аруша и на входа спряхме да изчакаме колата.
В Аруша трябваше да оставим моторите, защото беше забранено карането в резерватите с тях и нямаше как да продължим. Отидохме в офиса на фирмата, в която работеше Джеймс и там се разделихме с нашите возила. В Танзания ни направи веднага впечатление, че е доста по-подредено и чисто от Кения, но пък и туристите са наистина много. Аруша е голям град и като всеки такъв си има хубав център, бедни квартали, мизерни пазари, лъскави магазини, въобще всичко си е, както е нормално да бъде. Като цяло е хубав град. Хората са добре облечени и отново навсякъде е абсолютно спокойствие. Единствено движението създаваше някакъв хаос. Явно и тук няма да намеря намръщен човек. По целия път до момента в Африка навсякъде цари абсолютно спокойствие, хората усмихнати, никой не е напрегнат, никой не бърза, никой не се изнервя. След като и ние с Мони се качихме в колата, първо отидохме до банкомат, за да изтеглим пари. По пътя ни до тук единствено в Судан не може да се теглят пари от банкомат. Навсякъде в другите държави е безпроблемно и това много ни помогна, тъй като не се налагаше да пътуваме с някакви големи суми пари в нас. Изтеглихме пари и продължихме към първата ни нощувка в Танзания, малко преди резервата Нгоронгоро. Спряхме да си купя някои дрехи и вече приличах на истински турист. По пътя природата беше прекрасна. Изкачвайки се над 1500 метра надморска височина от високо се наслаждавахме на гледката към езерото Маняра. Климатът е много странен. Дори на тази височина има царевица, банани и големи плантации за кафе. Около 18.30 часа минавайки през живописни пътища, част от които и черни, стигнахме до къмпинга ни - "Crater Forest Tented Camp". Невероятно красиво място точно преди кратера на Нгоронгоро. Спахме в онези големи палатки, които вече познавахме. Много чисти и с топла вода.
Така с повечко джин и тоник завършихме този ден. Вече бях съвсем близо да сбъдна мечтата си и да видя истинските савани и Серенгети.
Коментар