Изгубената България - история останала в историята ;)

[Ivan_J]

От: Изгубената България - история останала в историята

Из нашия вилает няма да има нужда от мотор, но с удоволствие ще закача ремаркето и ще дойдем да ни разведеш из заралийските "забележителности"

[DiTBul]

От: Изгубената България - история останала в историята

@upi: какво става с идеята - ще я бъде ли?

[upi]

От: Изгубената България - история останала в историята

Ще я бъде, само чакам да кажат как ще са ваканциите в училище и детската градина, за да можем с жената да си планираме и нашите. Най-вероятно ще организираме нещата с "яташки явки" за преспиване, за да можем да си почиват децата по-пълноценно. Идват им в повече емоциите след 3-тия ден и имат нужда от почивка. За сега ятаци и "тайни квартири" имаме в Севлиево, Павликени, Варна, Габрешевци (кюстендилско). Това си е една ос изток-запад и евентуално дирим ятаци за дунавско и родопско. Ясно е, че няма да си даваме много зор да покрием всичко, но малко по малко и част по част се надявам нещата да тръгнат.

[Ivan_J]

От: Изгубената България - история останала в историята

Свиркайте като идвате насам, чакам на полусъединител. Междувременно си бръмча с мотора из такива места. Под две "изоставени" села съм открил един недовършен и изоставен жп тунел.
Ето и няколко снимки за надъхване:
с. Доброван, закрито 1958



поглед от с. Плазовец, Закрито като село от 01.01.1976 г



с. Морско





Такива огромни свине отглеждат в селото



Това е южния вход на тунела, има и северен, но не са успяли да го прокопаят изцяло.



Този тунел заслужава отделно внимание, мисля да направим "експедиция" и да го изследваме. Тъмнината в него е по-тъмна от най-тъмната нощ.
Ето снимка на вътрешността, осветена от двата фара на мотора ми на дълги светлини:



В района има поне още 3 закрити села: Велико(во), Ираклии и Рапица. Тях не съм ги открил все още, но при всеки удобен момент паля мотора и обиКАЛям. Има и доста древни крепости.

[Георги-trimata]

От: Изгубената България - история останала в историята

Здрасти,
А имаш ли координатите на този тунел? Изглежда доста интересно.

[Ivan_J]

От: Изгубената България - история останала в историята

Намира се до с. Кошарица.
Влязохме вътре, не е толкова страшно
Тъмнината я преборихме с фар от мотор и акумулатор в раницата. Обикновен фенер не може да се справи.
Следва експедиция в северната част.
Upi, какво стана с идеята, не остана от лятото.

[upi]

От: Изгубената България - история останала в историята

Утре е ден за организация за варненските околности. Тъй като няма да имам интернет, звъннете ми по телефона, за който иска да участва.

[Ivan_J]

От: Изгубената България - история останала в историята

Да съживя темата тази година.
Както често се случва, уикенда бръмчах с мотора в търсене на миналото.
Посетих няколко крепости, но и минах през едно изоставено село.

Село Мостино (Известно още и като Джелепски мост) е офоциално заличено от списъка на населените места в България още преди 1989г. Селото се намира в община Айтос и днес тук няма официално регистрирано население. Въпреки това някой от имотите се стопанисват и има сезонно живеещи хора. Селото се намира на река Мангърска - една от реките даващи началото на река Ахелой.
От дълги години има план за построяване на шосе от Айтос към Слънчев Бряг, което минава и край селото но проекта е нереализиран и до днес.

Реалността обаче е друга, вижте сами:








Не можахме да направим добри снимки, защото местното население ни гледаше с лошо око и бяха доста необщителни с нас, независимо че пробвахме да ги заговорим и на развален турски

На другият ден, в търсене на една крепост, минах и през с. Самотино. В него не се задържах дълго и не правих много снимки, т.к. съм минавал и снимал и друг път а и е доста известно.
Една от изоставените къщи:



От едноименната крепост са останали само тези пет камъка и безброй ями, изкопани от иманярите.

[Ivan_J]

От: Изгубената България - история останала в историята

Темата е в пълен застой, но обикалянето из изоставени села и махали не е.
Лятото направих тридневна обиколка из запустелите села в Трявенския балкан, снимки тук.
Но сега ще ви разкажа за една отдавна забравена махала в Еркечкия балкан. Наричала се е Петкова махала(Петрова махала, Петково село) и не съществува доста отдавна, всъщност не знам кога.
От как за пръв път с жена ми посетихме Козичино(Еркеч) и видяхме в пътния Атлас на България черен път, минаващ през Петрова махала към Козница, правим опити да стигнем до там. Тогава, първият път хората в кръчмата ни обясниха пътя, предупредиха ни че никой не ходи натам и е много запустяло и няма да успеем да стигнем. Не упорствахме, вече се свечеряваше, а 15-на км през ноща, по непознат черен път, с двама на 200кг мотор не са добра идея.
Миналата седмица с нашия приятел Наско, аз и жена ми, обикаляйки из района решихме да се пробваме пак да я намерим.
Тръгнахме от отправната точка, но без координати, нито напътствия от местните. Забутахме се из деретата, слязохме до по това време сухата р. Чобанска.
Слънцето вече се беше скрило, когато решихме да оставим търсенето за следващия път.
През седмицата търсех координатите на махалата, но никъде из интернет пространството не можех да открия информация за нея.
Единственото място, където е отбелязана е на картите на съветския Генщаб. От тях свалих точката и следата на пътя и ги качих на ГПС-а ми. Също така я отбелязах и в wikimapia.
Въоръжени с координати и нестихващ мерак, с Наско тръгнахме да издирваме това така недостъпно село. Поради проблеми с гумата, в неделя няма откъде да си купя вътрешна, тръгнахме доста късно.
Спуснахме се от Солник покрай сухата сега р. Двойница, тръгнахме на запад да търсим средновековната крепост Градище. Намерихме мястото, друг път ще обиколим да разгледаме подробно.
Върнахме се покрай реката на изток към Козница.
Предполагам заради добив на баластра, черният път край реката е превърнат в магистрала. Бързо стигнахме селото, откъдето хванахме пътят за Петкова махала.

В началото върви по откритото, минава през средновековен землен вал, изкачва се на връх Фиданпунар, след това влиза в гората. През цялото си продължение се движи успоредно на р. Двойница, но доста над нея.
На един разклон доста се лутахме, ГПС-а показва да хванем десния път, но той е обрасъл и с паднали дървета. Пробвахме другите два, те се отдалечават много от трака. Работата е ясна, ще се промъкваме под дърветата.

Навътре ставаше все по-непроходимо

Заобикаляхме падналите дървета откъдето можем

Най-накрая излязохме от гората. Продължихме по пътя и се оглеждахме. Освен разпръснати камъни, никъде не се виждаха следи от постройки, а на сателитните снимки се виждат. Подминахме точката и се върнахме. Отбихме от пътя през полята и открихме останките от две къщи...


и от "спортен" чепик

и едно интересно дърво

Както може би се досещате, слънцето вече беше над хоризонта, трябваше да побързаме да излезем в някое село.

По тъмно стигнахме Козичино, кратка почивка и по прекия път, който е част от Ком-Емине, към Дюлинския проход.
Мъгла, нощ и кален черен път с коловози не са най-приятното нещо за един ендурист.

Прибрахме се по ракиено време, удовлетворени че успяхме да достигнем тази така недостъпна частица, забравена в историята.

[choko]

От: Изгубената България - история останала в историята

Жалко за селата,иначе

[upi]

От: Изгубената България - история останала в историята

Браво Ванка - сега ако сложиш и координатите, че да е по-лесно за следващите търсачи на подредени камъни ... Евала за упоритостта и търпението.

[Ivan_J]

От: Изгубената България - история останала в историята

Е, чак пък толкова лесно, не е интересно.
Дал съм жокер в предния пост

[Ivan_J]

От: Изгубената България - история останала в историята

Тази тема да не отиде в заглавието си?
Вярно, че ФБ е по-популярен днес, но освен мен и Жоро Хаджиев други не обикалят ли из миналото на родината ни?