С много вълнение още на 02.06.2010г. събрахме багажа, закарах мотора на Мони в гаража и започна товаренето. Трудна работа беше, с много мъка и с много майсторство след около два часа бях готов. Вечерта успях от вълнение да спя едва 3 часа. Странно чувство ме беше обзело, като преди старт на състезание. Не можех да осъзная, че съм на път да осъществя една от големите си мечти.
Истинското пътуване започна на 03.06.2010г. Сутринта прощални целувки с Вики, натоварих се на такси и поръчах да кара към Кейп Таун, но първо през Студентски град. Натоварени като цигански катун, който се връща от "гурбет" във Франция потеглихме от гаража на Мони рано сутринта. Чувствах се странно - от една страна се радвах, но от друга някак ми беше притеснено, без да мога да си обясня за какво точно. Последните 4-5 седмици ядях промишлени количества за да съм по мазничък за човекоядците и резултата беше трагичен. С багажа на мотора и тези много килограми почти не ми остана място къде да седна. А с тениската ми на www.balkansorangeadventures.com се чувствах точно като един голям кръгъл портокал, както любезно са ме показали в сайта ни - Онова кръглото накрая. Голямо пъхтене, но все пак "влязох" в мотора и потеглихме.
Първата ни спирка беше Лукойл на магистрала Тракия. Тук се изненадах в този работен ден, колко хора са дошли за да ни изпратят, за което огромни благодарности на всички. Присъствието на приятели ми помогна малко да преодолея предстартовата треска
От тук след около час в сладки приказки, снимки, пожелания и кафе започна пътуването ни. Потеглихме по "прекрасната" ни магистрала вече с единствена цел - Кейп Таун. Спряхме първо на бензиностанция до Пазарджик за да вземем още малко инструменти, след това близо до Пловдив за да се видя с приятеля ми Ники и следващата спирка беше близо до Свиленград, където се срещнахме за мой голям късмет с Теди и Янко, тръгнали на своето пътуване до Тунис. За мой голям късмет, защото в суматохата си бях забравил слънчевите очила, а това се оказа доста важен атрибут за това пътуване. Янко ми даде негови очила и така спаси положението за много километри напред. Още ги пазя за да ги върна, макар в малко крив вид.
Поприказвахме малко, пихме по кафе и всеки пое в своята посока. Границата с Турция минахме за около 30 минути и продължихме в посока Истанбул. Този ден трябваше да покараме повечко, защото до 12.06.2010 трябваше да сме до ферибота за Судан. Поехме след границата по магистралата и Истанбул стигнахме около 17.00 часа. Естествено, точно тогава се оказа час пик. Много натоварено движение, пълен хаос и отново не си платихме таксата на моста над Босфора, но това помогна да се включат едни светлини, едни сирени и чудеса и така всички да ни забележат. Успяхме за около час по Околовръстното шосе да минем Истанбул, което ни направи много щастливи.
Продължихме, като решението беше да караме докато можем за да минем повече километри. Така в около 20.00 часа се озовахме в гр.Сапанча. Хубаво курортно градче с хубави хотели и ниски цени. Всъщност в Турция най-скъпото нещо си остава бензина – 3,65 лева за литър 95 безоловен. Настанихме се и бях почти като умрял от многото емоции и скучната магистрала. Пренаредих багажа за да си направя ползването на тубите по-лесно и да си разширя мястото за мен и се отдадохме на заслужена почивка. Пътуването беше започнало, всички притеснения бяха зад нас и единствено си мислихме какво ще правим на следващия ден - кога ще ставаме, кога ще тръгваме, колко ще караме. Получи се нещо като времето в казармата - мислиш само как да избягаш в "цивилизацията", къде да пиеш и къде да .... спиш. Живота стана изведнъж много лесен с простички вълнения. Сивото ежедневие беше зад нас.
Истинското пътуване започна на 03.06.2010г. Сутринта прощални целувки с Вики, натоварих се на такси и поръчах да кара към Кейп Таун, но първо през Студентски град. Натоварени като цигански катун, който се връща от "гурбет" във Франция потеглихме от гаража на Мони рано сутринта. Чувствах се странно - от една страна се радвах, но от друга някак ми беше притеснено, без да мога да си обясня за какво точно. Последните 4-5 седмици ядях промишлени количества за да съм по мазничък за човекоядците и резултата беше трагичен. С багажа на мотора и тези много килограми почти не ми остана място къде да седна. А с тениската ми на www.balkansorangeadventures.com се чувствах точно като един голям кръгъл портокал, както любезно са ме показали в сайта ни - Онова кръглото накрая. Голямо пъхтене, но все пак "влязох" в мотора и потеглихме.
Първата ни спирка беше Лукойл на магистрала Тракия. Тук се изненадах в този работен ден, колко хора са дошли за да ни изпратят, за което огромни благодарности на всички. Присъствието на приятели ми помогна малко да преодолея предстартовата треска
От тук след около час в сладки приказки, снимки, пожелания и кафе започна пътуването ни. Потеглихме по "прекрасната" ни магистрала вече с единствена цел - Кейп Таун. Спряхме първо на бензиностанция до Пазарджик за да вземем още малко инструменти, след това близо до Пловдив за да се видя с приятеля ми Ники и следващата спирка беше близо до Свиленград, където се срещнахме за мой голям късмет с Теди и Янко, тръгнали на своето пътуване до Тунис. За мой голям късмет, защото в суматохата си бях забравил слънчевите очила, а това се оказа доста важен атрибут за това пътуване. Янко ми даде негови очила и така спаси положението за много километри напред. Още ги пазя за да ги върна, макар в малко крив вид.
Поприказвахме малко, пихме по кафе и всеки пое в своята посока. Границата с Турция минахме за около 30 минути и продължихме в посока Истанбул. Този ден трябваше да покараме повечко, защото до 12.06.2010 трябваше да сме до ферибота за Судан. Поехме след границата по магистралата и Истанбул стигнахме около 17.00 часа. Естествено, точно тогава се оказа час пик. Много натоварено движение, пълен хаос и отново не си платихме таксата на моста над Босфора, но това помогна да се включат едни светлини, едни сирени и чудеса и така всички да ни забележат. Успяхме за около час по Околовръстното шосе да минем Истанбул, което ни направи много щастливи.
Продължихме, като решението беше да караме докато можем за да минем повече километри. Така в около 20.00 часа се озовахме в гр.Сапанча. Хубаво курортно градче с хубави хотели и ниски цени. Всъщност в Турция най-скъпото нещо си остава бензина – 3,65 лева за литър 95 безоловен. Настанихме се и бях почти като умрял от многото емоции и скучната магистрала. Пренаредих багажа за да си направя ползването на тубите по-лесно и да си разширя мястото за мен и се отдадохме на заслужена почивка. Пътуването беше започнало, всички притеснения бяха зад нас и единствено си мислихме какво ще правим на следващия ден - кога ще ставаме, кога ще тръгваме, колко ще караме. Получи се нещо като времето в казармата - мислиш само как да избягаш в "цивилизацията", къде да пиеш и къде да .... спиш. Живота стана изведнъж много лесен с простички вълнения. Сивото ежедневие беше зад нас.
Коментар