Tweet
Като начало ще се опитам да разясня малко за идеята за това пътуване. С Мони се запознахме през зимата на 2008г., когато бяхме решили да ходим в Сирия и Йордания и искахме с Вики да получим информация от първа ръка. Та така на една от първите ни срещи той спомена, че мечтата му е да отиде с мотор от София до Кейп Таун. Е, точно тук ни съвпаднаха мечтите. Африка за мен е мечта още от малък и тя се породи от многото филми за това място, които бях гледал – стари, но хубави филми. Винаги свързвах Африка с нещо невероятно екзотично, тайнствено, място където се хранят с хора, а останките хвърлят на лъвовете, да не се дразнят. Естествено да отида в Африка с мотор хич и не ми беше минавало през ума тогава, защото като дете единствено се радвах на колелото и да ядосам милиционерите в Стара Загора като се пусна с него по стълбите пред Универсалния магазин. Ама рано гледахме филма „Банда БМХ”.
Та каза Мони София – Кейп Таун и тогава веднага реагирах - „Ами хайде”. После си викам това момче нещо не е наред. Бе къде в Африка с мотор. Да, ама като му влезе нещо в главата на човек и не му дава мира. Увеличиха се все повече пътуванията ни с Вики извън България с мотора и се породи онова странно желание за големите пътешествия. Или може да не са големи ама да са повечко. Въобще странно е това чувство, което кара човек колкото повече пътува, толкова повече да иска да пътува. Така дойде края на 2009г. като до тогава планувах за 2010г. пътуване до Мароко или до Монголия, защото Африка все още си беше онова място, което е далеч - някъде в дясно след луната. Така в края на октомври 2009г. съвсем спонтанно си казахме – ами защо не отидем сега до Африка, пък Монголия, Мароко по-нататък. Така започна всичко. Последваха планове, подготовка http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=75135, съвети и т.н. Много сайтове се изчетоха за този маршрут, щото докато ние се каним, хората си пътуват, но за мен повечето ми планове за маршрути са свързани с ето тези хора http://www.unusvita.com/Index.html или старото име http://www.2canadiansonbikes.com. В процеса на подготовката разбрахме с Вики, че ще ставаме родители и трябваше да продължа сам. Малко ми беше неестествено да съм без нея, но пък бях щастлив от причината да не сме заедно. Много спънки срещнахме в подготовката си, но и много хора ни помагаха и в крайна сметка дните до юни месец 2010 минаваха бързо. За съжаление въпросът с намирането на спонсори си остана най-трудната част в една подготовка за такова пътуване. Ние не успяхме, но все още се надявам да се намерят такива за бъдещите пътувания.
Моторите – Мони с КТМ 950 Adventure и аз с BMW R1200GS. Сложихме задължително защитна тава отдолу под двигателя и ролбари. Пълно обслужване и на двата. За моя купих в Камор ауто джанти със спици и преден и заден амортисьори, които според хилядите пътеписи трябваше някъде по средата на пътя да сменям, но така и не разбрах къде е тази среда. Общо по моторите нямаше сериозен тунинг, като специално окачване, специално това, специално онова.
За екипировката – всичко ще се види от снимките – ризници, ботуши за ендуро, каски, панталони, раници за вода. Тук общо взето всеки сам си преценява какво е удобно за него и няма рецепта, кое е универсалното. При мен се оказа, че напълно съм уцелил с каква екипировка да карам по маршрута.
Инструменти – освен необходимите за мотора, задължително трябват ключове за сваляне на гумите. При мен за предната се оказа шестогран №22. Не се намира лесно, но тук Румбата да е жив и здрав, че ми отряза едно парче и то ми стана най-ценното като инструмент. Задължително и комплект за гуми, макар да се оказа, че една гума винаги може да се спука така, че да не се полза инструмента. За това вътрешни резервни гуми са задължителни без значение, че примерно за ВМW-то такива оригинално няма.
Карти за GPS – Garmin - Garmap SAS 2009 TMC, EAST AFRICA STREETMAPS и Track for Africa V9.05. Освен това купихме книжни карти за всяка държава.
Аптечката – пак е въпрос на личен избор, но за това пътуване задължителното е пудра за крака, която както ще се види по-късно има многофункционално предназначение. Ваксини си направихме за жълта треска, коремен тиф, дифтерия и тетанус. Маларията – най-страшното, което можеше да ни се случи. По тази причина Мони намери малко хапчета Маларон, като по-късно разбрахме, че заместител на тези хапчета е „родния” антибиотик Доксициклин. Чинела тук много ни помогна като ни достави лекарство във вид на инжекцици за малария и така малко се чувствахме по-спокойно. Всъщност Ванката /Чинела/ се оказа прав, че маларията е по-добре да се хване там, отколкото да се открие тук в България. Там това е нещо както при нас грипа. Хората говорят съсвем спокойно за тази болест, както сами се убедихме с наш познат, и то по простата причина, че във всеки медицински пункт знаят как се лекува. За щастие ни се размина и на двамата това преживяване.
Документите – визи, карнети за моторите, медицински застраховки и друго няма. Визи не са необходими единствено за Турция и Ботсвана.
Комуникациите – носихме сателитен телефон, с който крайно много си късахме нервите, или поне аз, когато трябваше да се обадим. Насред полето да се губи обхвата не мога да си го обясня. По този маршрут спокойно се ползва GSM с карти на операторите в различните държави и е много по-евтино и с по-добра връзка. SPOT-а, който ни беше осигурен от форума, е в основата да се наблюдава цялото пътуване.
„Групата” – как се пътува в такъв състав ? Като цяло голям купон беше. С Мони бяхме карали единствено в Македония на една кратка обиколка, но пък доста мастика бяхме изпили заедно до заминаването ни за Африка. Според мен пътуването мина доста забавно и интересно. Естествено имали сме дребни спорове, но това са си напълно нормални неща, щото иначе всички щяхме да сме еднакви по калъп без собствено мнение. На мен ми беше много приятно пътуването с Мони, пък и нали все още нося неговите гащи
, но и за това по-късно.
И в края на това начало искам да благодаря на всички, които ни подкрепяха в подготовката, по време на пътуването и след това. Няма да споменавам имена, защото те са много, а не трябва да пропускам никой.
Може пътуването да не се хареса на някои хора, но това е, което ние успяхме да планираме и да осъществим. Така ги видяхме ние нещата, така почувствахме всичко и така избрахме да го направим.
Доста голям пътепис се оформя /цели 14 части/ и дори аз не съм наясно как ще се получи, но се надявам да е интересно. Решихме да го разделим в отделни теми за всички държави, за да е по-лесно за четене и по-малко претрупано.
И ако вече съм събудил интереса ви мога да започна разказа за всички 72 дни от приключението. Някои пълни с преживявания, някои пълни със страшна скука, но за всичко това след като извадите пуканките от микровълновата фурна.
Следва:
София - Кейп Таун 2010 - I част - Турция-Сирия-Йордания
София - Кейп Таун 2010 - II част - Египет
София - Кейп Таун 2010 - III част - Судан
София - Кейп Таун 2010 - IV част - Етиопия
София - Кейп Таун 2010 - V част - Кения
София - Кейп Таун 2010 - VI част - Танзания
София - Кейп Таун 2010 - VII част - Малави
София - Кейп Таун 2010 - VIII част - Замбия
София - Кейп Таун 2010 - IX част - Ботсвана
София - Кейп Таун 2010 - X част - Намибия
София - Кейп Таун 2010 - XI част - Южна Африка
София - Кейп Таун 2010 - THE END
Та каза Мони София – Кейп Таун и тогава веднага реагирах - „Ами хайде”. После си викам това момче нещо не е наред. Бе къде в Африка с мотор. Да, ама като му влезе нещо в главата на човек и не му дава мира. Увеличиха се все повече пътуванията ни с Вики извън България с мотора и се породи онова странно желание за големите пътешествия. Или може да не са големи ама да са повечко. Въобще странно е това чувство, което кара човек колкото повече пътува, толкова повече да иска да пътува. Така дойде края на 2009г. като до тогава планувах за 2010г. пътуване до Мароко или до Монголия, защото Африка все още си беше онова място, което е далеч - някъде в дясно след луната. Така в края на октомври 2009г. съвсем спонтанно си казахме – ами защо не отидем сега до Африка, пък Монголия, Мароко по-нататък. Така започна всичко. Последваха планове, подготовка http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=75135, съвети и т.н. Много сайтове се изчетоха за този маршрут, щото докато ние се каним, хората си пътуват, но за мен повечето ми планове за маршрути са свързани с ето тези хора http://www.unusvita.com/Index.html или старото име http://www.2canadiansonbikes.com. В процеса на подготовката разбрахме с Вики, че ще ставаме родители и трябваше да продължа сам. Малко ми беше неестествено да съм без нея, но пък бях щастлив от причината да не сме заедно. Много спънки срещнахме в подготовката си, но и много хора ни помагаха и в крайна сметка дните до юни месец 2010 минаваха бързо. За съжаление въпросът с намирането на спонсори си остана най-трудната част в една подготовка за такова пътуване. Ние не успяхме, но все още се надявам да се намерят такива за бъдещите пътувания.
Моторите – Мони с КТМ 950 Adventure и аз с BMW R1200GS. Сложихме задължително защитна тава отдолу под двигателя и ролбари. Пълно обслужване и на двата. За моя купих в Камор ауто джанти със спици и преден и заден амортисьори, които според хилядите пътеписи трябваше някъде по средата на пътя да сменям, но така и не разбрах къде е тази среда. Общо по моторите нямаше сериозен тунинг, като специално окачване, специално това, специално онова.
За екипировката – всичко ще се види от снимките – ризници, ботуши за ендуро, каски, панталони, раници за вода. Тук общо взето всеки сам си преценява какво е удобно за него и няма рецепта, кое е универсалното. При мен се оказа, че напълно съм уцелил с каква екипировка да карам по маршрута.
Инструменти – освен необходимите за мотора, задължително трябват ключове за сваляне на гумите. При мен за предната се оказа шестогран №22. Не се намира лесно, но тук Румбата да е жив и здрав, че ми отряза едно парче и то ми стана най-ценното като инструмент. Задължително и комплект за гуми, макар да се оказа, че една гума винаги може да се спука така, че да не се полза инструмента. За това вътрешни резервни гуми са задължителни без значение, че примерно за ВМW-то такива оригинално няма.
Карти за GPS – Garmin - Garmap SAS 2009 TMC, EAST AFRICA STREETMAPS и Track for Africa V9.05. Освен това купихме книжни карти за всяка държава.
Аптечката – пак е въпрос на личен избор, но за това пътуване задължителното е пудра за крака, която както ще се види по-късно има многофункционално предназначение. Ваксини си направихме за жълта треска, коремен тиф, дифтерия и тетанус. Маларията – най-страшното, което можеше да ни се случи. По тази причина Мони намери малко хапчета Маларон, като по-късно разбрахме, че заместител на тези хапчета е „родния” антибиотик Доксициклин. Чинела тук много ни помогна като ни достави лекарство във вид на инжекцици за малария и така малко се чувствахме по-спокойно. Всъщност Ванката /Чинела/ се оказа прав, че маларията е по-добре да се хване там, отколкото да се открие тук в България. Там това е нещо както при нас грипа. Хората говорят съсвем спокойно за тази болест, както сами се убедихме с наш познат, и то по простата причина, че във всеки медицински пункт знаят как се лекува. За щастие ни се размина и на двамата това преживяване.
Документите – визи, карнети за моторите, медицински застраховки и друго няма. Визи не са необходими единствено за Турция и Ботсвана.
Комуникациите – носихме сателитен телефон, с който крайно много си късахме нервите, или поне аз, когато трябваше да се обадим. Насред полето да се губи обхвата не мога да си го обясня. По този маршрут спокойно се ползва GSM с карти на операторите в различните държави и е много по-евтино и с по-добра връзка. SPOT-а, който ни беше осигурен от форума, е в основата да се наблюдава цялото пътуване.
„Групата” – как се пътува в такъв състав ? Като цяло голям купон беше. С Мони бяхме карали единствено в Македония на една кратка обиколка, но пък доста мастика бяхме изпили заедно до заминаването ни за Африка. Според мен пътуването мина доста забавно и интересно. Естествено имали сме дребни спорове, но това са си напълно нормални неща, щото иначе всички щяхме да сме еднакви по калъп без собствено мнение. На мен ми беше много приятно пътуването с Мони, пък и нали все още нося неговите гащи
, но и за това по-късно.И в края на това начало искам да благодаря на всички, които ни подкрепяха в подготовката, по време на пътуването и след това. Няма да споменавам имена, защото те са много, а не трябва да пропускам никой.
Може пътуването да не се хареса на някои хора, но това е, което ние успяхме да планираме и да осъществим. Така ги видяхме ние нещата, така почувствахме всичко и така избрахме да го направим.
Доста голям пътепис се оформя /цели 14 части/ и дори аз не съм наясно как ще се получи, но се надявам да е интересно. Решихме да го разделим в отделни теми за всички държави, за да е по-лесно за четене и по-малко претрупано.
И ако вече съм събудил интереса ви мога да започна разказа за всички 72 дни от приключението. Някои пълни с преживявания, някои пълни със страшна скука, но за всичко това след като извадите пуканките от микровълновата фурна.
Следва:
София - Кейп Таун 2010 - I част - Турция-Сирия-Йордания
София - Кейп Таун 2010 - II част - Египет
София - Кейп Таун 2010 - III част - Судан
София - Кейп Таун 2010 - IV част - Етиопия
София - Кейп Таун 2010 - V част - Кения
София - Кейп Таун 2010 - VI част - Танзания
София - Кейп Таун 2010 - VII част - Малави
София - Кейп Таун 2010 - VIII част - Замбия
София - Кейп Таун 2010 - IX част - Ботсвана
София - Кейп Таун 2010 - X част - Намибия
София - Кейп Таун 2010 - XI част - Южна Африка
София - Кейп Таун 2010 - THE END
. 
,именно всичките тези неща ни съхраниха по мое,а явно и на Бойко мнение.Така се стигна и до крайното решение,Бойко да пише пътеписа,а аз да имам грижата за видеото,което заснехме по пътя.
.....
) и следваща серия, дето покъртва пак
Ама дочаках
Коментар