От 'Острова' до вкъщи и обратно

[bochkata]

От: От 'Острова' до вкъщи и обратно

Най-после разказ и снимки!Чакам продължението.

[wallaby]

Арботерума и Замъка

Хотела, в който нощуваме

всъщност е бил стар замък.

Изгорен до основи и години по-късно възстановен вече във вид на хотел. Престоя е нещо уникално – тази нация някак си успява да съчетае модерния комфорт с усещането за вековна традиция. Стаите за гости са разположени предимно в построени на ново пристройки на мястото, където са били разположени помещенията за прислугата и конюшните .

Само с няколко обърквания на пътя успяваме да си стигнем до стаята.


Започвам да се чувствам като попаднала в друго време. Вътрешната част на замъка е възстановена твърде добре.






В централната част под стълбището е разположена рецепцията. В едното крило е обособен лоби бар, а в другото са помещенията за закуска. За момент ми се приисква времето да спре...

22-ри. Септ.
Ако успеете да се абстрахирате от сънените хора около себе си (във всякакви цветове и форми на човешката генетика) ще видите, че се намирате във просторно помещение с високи орнаментирани тавани, стените са заети от рафтове с тонове книги, а от съседната зала се носи уханието на типичната английска закуска – пържени яйца и бекон. След закуска събираме багажа и се разделяме за няколко часа.
След кратка разходка около замъка трябва да хвана автобусчето до Yate, там да се поскитам по магазините за час два и да се придвижа до търговския център, от където да ме приберат. И така въоръжена с фотоапарат и още един пуловер питам на рецепцията как да стигна до градчето. Получавам инструкции, които за момента възприемам като достатъчни и се отправям на лов за уникални кадри.

[wallaby]

Арботерума или още за гъбките и цветенцата

Вечерта не съм успяла да видя нищо от красотата на хотела.




Тук трябва да ви изненадам. Това не е „замъка”, както бихте предположили, а уникалния Арборетрум (градина с колекция от екзотични дървета).

Предполагам бихте се отегчили за това на кратко споменавам, че гледката на вековните дървета е уникална. Всяко си има табелка с номерче, година когато е посадено, от къде е донесено и наименованието на латински. Могат да се видят палми, бамбук , кедри, липи, декоративни или просто чуждоземни - дори и такива на които не им знам имената (добре че си имат табелки).

Парка е огромен, но изрядно поддържан, тревата ниско окосена, няма клони или боклуци.

Това, което се вижда на снимката е „прахосмукачка” за листа.

Взех си една шишарка за спомен и се отправих към изхода. Част от второстепенните пътища на Острова са само с едно платно. С високи, понякога по два метра, плетове от двете страни на пътчето. Карат по тях с около 40 мили/ч. Ще попитате какво става ако има кола насреща? Ами изчакват се - тук таме по пътя има отбивки, в които едната кола/камион спира и дава път.

Но да се върна на веселата част. Имам разписание с точност до минути (свалено от интернет) и оттам знам, че горе долу на всеки час има автобусче до Yate. Сигурно си нямате идея какво умствено упражнение представлява простата задачка да хванеш автобуче от точка А до точка Б. Наглед простото упражнение изисква да си обърнете пространственото виждане в алогична посока. Е хубаво паркирах се аз от страната на кръстовището, където се предполага, че трябва да спре абтобусчето. Първата задала се кола ме убеди, че нещо бъркам. Корекция – обръщам се на другата страна и почвам да гледам очаквателно. Седя си аз на едно пътче в нищото хрупам си ябълка и се опитвам да си представя появяващ се автобус. Появява се втора кола, която ме навежда на втора мисъл – упс.. ако шофьора е от „другата” страна от къде се пада вратата за пътници? Следва втора корекция и преминавам от другата страна на пътчето. Ако ви кажа, че никога не съм си купувала билет за междуградски автобус от друго място освен от автогарата сигурно ще се изсмеете, но за мен и това се оказа допълнение към приключението. На кратко успях да стигна до градчето и да сменя батериите на фотоапарата.
След час ме прибраха от търговския център и се отпавихме вече официално на нашата лятна почивка. По магистралата по южната дъга около Лондон до Довър от където на следващия ден трябва да вземем ферибота до Материка. Нощуваме във верига мотели Travel Lodge, които са непретенциозни, но чисти.

[sto101]

От: От 'Острова' до вкъщи и обратно

Леле, уникално място и страхотни снимки. Замъкът и градината са просто невероятни. Много ти благодарим за тази наслада на окото. Браво, продължавай, чакаме с нетърпение.

Те може би модераторите ще те посъветват, но нека и аз да кажа. Ако не те затруднява да увеличиш снимките. Когато ги закачаш към писмото, отиди на прикачената снимка и постави маркера в горният ляв ъгъл на снимката, ще се покаже едно моливче. Цъкни на него и маркирай "покажи снимките в пълен размер". Това всъщност ще те забави малко, но ще улесни много нас - читателите.

А това със снимките "кадър в кадър" как го правиш.

Имаш много забавен стил на писане, който ни разведрява и развеселява. Чакаме с нетърпение продължението.

[Nik Nikolov]

От: От 'Острова' до вкъщи и обратно

Тази Събота и Неделя, очаквам продължението с нетърпение.
Благодаря!

[wallaby]

"Или ден първи из Европата"

23-ти. Септ.
Сутринта ставаме рано. Още ми е размазано пред очите.

Предстоят ни два часа с ферибота след това през Франция, Люксембург и Белгия обратно до Франция където в близост до швейцарската граница имаме запазена нощувка в хотел.

Докато чакаме покрай нас „минава” ей това.

Колите се подреждат и изчакват на съответното място (упоменато на билетчето), после служителите на корабчето ви посочват къде да се паркирате. Направихме си снимки на палубата. Мащабите на корабчето са огромни.

Никога не съм се качвала ма фериботче. Става ми лошо като се наведа да си вържа обувките, камо ли като съм на лодка. Напазарувала съм си два вида хапчета и вече съм изяла едните.
Няма да се спирам много на тази част – аз я проспах. За двата часа само веднъж се изправих и направих геройски опит да стигна до тоалетната. На хората наоколо нищо им нямаше, а аз имах абсурдното усещане, че ходя по стената, която на всичкото отгоре се и движи.

Кале, Франция.

Забравих да кажа – като оставяте колата !задължително дърпате ръчната! Ние бяхме в предната част на платформата, която се накланя напред като рампа за слизане. Почувствахме се като участници в скрита камера, когато една... после втора и трета кола започнаха да се пързалят бавно напред. „Публиката” след дружно „О-ооуу..!” започва да сочи поредната раздвижила се кола. Ние сме най-отпред , а пред колата два метра празно пространство. Всичко мина без проблем и ние стъпихме на твърда земя.

Люксембург.

Както споменах това пътуване е изпитание и за двама ни. Спътника ми трябва да си припомни как се кара от „грешната” страна на пътя, а аз да се науча да карам от „грешната” страна на колата.

Изпреварването е чудесно упражнение за стиковане на отбора – шофьора не вижда нищо – навигатора е този, който след като колата се подаде (на сляпо в другата лента), трябва да каже може ли да се изпревари или има кола в насрещното. До крайната точка за този ден сме по магистрали.

Спираме да пием едно кафе в Белгия, където изглежда да правят страхотни ребърца и миди, но ние нямаме време за това.

И обратно във Франция.

Някой да се позна?

Магистралите във Франция се плащат. Има хубави бензиностанции с доста апетитно изглеждащи сладкиши и тортички.

[Nik Nikolov]

Re: От 'Острова' до вкъщи и обратно

Ей, най после ! Браво за чудесния формат на снимките с вложки.
Точно този път го минахме миналата година преди Коледа със Станко и Жоро /Trimata/.
Във Ферибота по средата на пътя се отваря невероятно евтин Фри Шоп за около 40 минути.
Още не съм дописал репортажа за мой срам.

[wallaby]

на Френска земя

Времето пак се 'вкисна'. Започвам да се чудя как точно ще къмпираме при това време?

Тази снимка съм си я кръстила „ Точка на оцеляване”.

Колкото и апетитно да изглежда местната кухня винаги съществува риск да ползват някоя екзотична за нашия вкус подправка. Ако не се уповавате на консервираната храна или не сте привърженик на нон-стоп пържени картофки, понякога трябва да приемете, че риска се оказва кулинарно неоправдан. Тогава колкото и да съм противник на “junk food”, това заведение на всякъде предлага една и съща липса на вкус.
По пътя даваме последната си бутилка вода на един изпушил Ягуар S.

Пристигаме в Mulhouse. Хотела е под всякаква критика, но сигурно има перманентно свободни места. Тоалетната е нещо като космическа совалка разположена вътре в стаята. Единодушно решаваме да прекараме вечерта извън въпросното туристическо извращение.
Намираме най-близкия бар в околността и решаваме да се разходим пеша до там. Барчето беше приятно и чистия въздух ни се отрази освежаващо. Поръчахме си по една бира (330ml.) от местната.

Винаги е интересно да опитваш различни бири. Тази беше сладникава и с лек вкус. Вметка - ако на хапчетата ви пише да не ги смесвате с алкохол, сигурно имат в предвид точно това. Напълно забравила за таблетките, които изпих сутринта заради ферибота, след половин бира се почувствах като на три, което леко ме учуди имайки в предвид родните ни традиции в употребата на алкохол. И охлювите почнаха да пълзят по стената...

Прибрахме се в „хотела” и без да експериментираме много много с интериора, под напора на цял ден изпълнен с емоции, заспиваме бързичко.

[wallaby]

Земята на лилавата крава..

24-ти. Септ.
Нов ден – ново начало. Напред към земята на кравите и шоколада.

За Швейцария ви трябва винетка. На вън вали като из ведро.

Разходката из Базел се обезсмисля. Спираме на една бензиностанция, за да си купя магнити за хладилника. Докато прибягвах между паркинга и магазина туристическия ми ентусиазъм съвсем се удави. Започвам с недоверие да гледам на бъдещото ни къмпиране под открито небе. Пътищата са хубави, а швейцарците са дисциплинирани шофьори.
Тунелчета ...

и зелени поляни с пръснати тук таме къщички или хамбари.

Слизаме от магистралата за да се разходим из ‘селата’. Чистичко и подредено – радост за окото. Къщите доста често от едната страна са хамбар, а от другата е частта за живеене. Покривите са с огромни стрехи, предполагам заради снега? Комбинацията от потъмняло с годините дърво и съндъчета с цветя по прозорците е точно каквато я показват по картичките.
Спираме в едно малко градче,

където попадаме на нещо като арт-експозиция в една шатра, която в задната си част изглежда да е театър.

Още нямаме ясен план за вечерта за това бързаме да стигнем по-близо до целта за тази вечер – Интерлакен. Както показва самото име това селище се намира ‘между езерата’.

Спираме на гарата в Thun, за да се сдобием с карта на местните къмпинги от туристическото бюро, да попитаме за цените на хотелите и за тористическите забележителности, които не трябва да пропуснем.

[wallaby]

Thun - влакчета & патици

Thun..

малко снимки в движение

загледайте се внимателно дали ще откриете 3-мата спортиста (спринтьор, колоездач и скиор) на картинката?

гарата

Ако решите да завладявате Швейцария изберете да е през седмицата. През уикенд-а по гарите е пълно с войници (с личното си оръжие).

Попитахме едно момиче защо е пълно с войници и тя ни обясни че всички се прибират в къщи и че няма нищо притеснително.
Какво да снима на една гара човек ако не влакчета?

Автостоп по швейцарски.

До самата гара на Thun се намира и „водната” гара на езерото .

Отдаваме се на инстинктите си... Това удоволствие е изключително евтино, легално, разтоварва от стрес и може да се практикува по двойки..

Отделяме около половин час и още толкова хляб, за да храним патиците.

С голямо нежелание се разделяме с новите си приятели и потегляме.

С карта на всички къмпинги в околността се отпавихме към крайната точка за този ден и заветното „къмпиране под открито небе в Швейцарските Алпи”.

[wallaby]

Интерлакен

Да се върна на основното действие Малко валеше...

Не че бе спирало да ни вали този ден... но нима малко дъжд може точно нас да ни уплаши?! Носим през половин Европа палатка. Е още не сме я опъвали, но пък имаме инструкции, на които пише „водонепромокаема”. Чувалите са за (както се изразиха в магазина) за „нормални” условия (предварително бях проверила дали могат да се съберат заедно). Пък и ние нали сме просто туристи. Два дюшека за комфорт в комбинация с китайска крачна помпа (с двойна употреба – бях сигурна, че всички зверове в околността ще се разбягат при нежната симфония от звуци, която издава във вечерната тишийна). Имаме котлонче - на газ (също с инструкции и все още девствено), с което трябва да превърнем животоспасяващите консерви в топла вечеря. О да, и да не забравя, за да си приготвим ежедневната порция горещ чай с мляко.

Както се изрази един приятел „..Ъ-ъъъ забавачка хихихи”, аз се възпротивих – „Ама ние си имаме инструкции”, а той отвърна „добре де – забавачка за напреднали!”

Но да се върна към развитието на действието на лелеяната част от пътешествието. Въведохме координатите на първия къмпинг и след много „ох... ах... колко е красиво..” паркирахме на сред няколко каравани на една ливада малко встрани от пътя от едната страна, но пък досами езеро Интерлакен Ист от другата. Правейки бърза преценка на неблагоприятните ландшафтни особености се възползвах, от временната неспособност да намерим някой, на когото да си платим престоя, да отправя предложение да потърсим следващия къмпинг. Въведахме други координати и аз с надежда започнах да се оглеждам за нещо подходящо по възможност с поне едно дърво.
След малко пътя се отклони нагоре към гората, където последваха живописни гледки.

Първата ни близка среща с швейцарските крави. Като казах кравички - ето ги и тях.

Напълно истински даже и звънчета си имат.
До момента бяхме карали само по магистрали и пътя ни подейства освежаващо. Преваляше 16 часа и наоколо започна да става сумрачно. След половин час стръмно изкачване вече започна да ми става ясно, че този къмпинг надали е от най-посещаваните. Пресичахме корита на поточета асфалтирани от двете страни на пътя, за да не разрушават настилката, когато се превърнат в рекички, а отстрани имаше събрани и подредени дърва за огрев.

След поредния завой Мацката (името използвано на кратко за навигационната система) гордо ни заяви „ You have reached your destination”

и докато ние учудено се взирахме в къщичката отпред, тя въодушевено потвърди “Your destination is HERE!”.

Трябваше да има някаква грешка – това отпред не беше къщичка, а по-скоро заслон. Жива душа не се виждаше както и къмпинг междувпрочем. Наоколо беше вече сумрачно и алтернативата да минем същия път наобратно, с надеждата да търсим поредния къмпинг с неясен краен резултат, вече изглеждаше некомфортна. Време беше да спрем и да измислим промяна на плана. От една страна страшно ни се спеше на къмпинг от друга – ми отдруга просто къмпинг нямаше. Предложих да се върнем при заслона и си направим по един топъл чай – малко почивка пък и да сефтосаме котлончето.

Тук ще направя малко отклонение, за да вметна за очарованието на въпросното местенце, понеже в сумрака снимките не станаха. Заслончето е изгоряло до основи и тази година са го построили наново. Вътре всичко е чистичко – още мирише на смола от масивните дървени греди, камината е чиста – въглените събрани в метална кофа с капак, има сухи дърва и свещи.
На стената има закачени една дузина метлички и лопатки, за да може който както завари така да го остави.

Гледката е просто уникална – в дъното на долината се вижда езерото.

Когато поспря да вали и облаците се вдигнаха леко, можеше да се види отсрещния склон на планината. Дори тук полянката е окосена.

Тишийната се нарушава само от стичащата се от улуците вода. Докато бях заета да правя снимки останалата част от екипажа се забавляваше да пренесе обурудването за вечеря.
Преди да се усетя разполагах с един много премръзнал и мокър ентусиаст.

Колкото и да не ми се искаше да му развалям уникалното трупане на опит реших, че е крайно време оставим четенето на инструкции за малко и да се върнем към добрия стар опит. Не срещнах съпротива и след около 40 минути имахме топъл чай, един съвземащ се с лъжища в ръка ентусиаст, преоблечен в сухи и топли дрехи, достатъчно дърва за огрев и дъждовна вода за миене.

След още половин час и видимо връщане на бойния дух решихме да пренощуваме в заслона, което колкото и рисковано да изглеждаше, беше най-добрия от възникналите варианти.
Опънахме палатката (без инструкции)

На всеки половин час се чува камбаната на местната църква и нереалната гледка се допълва от ярко осветено туристическо корабче, което прекосява смарагдово-зелените води на езерото...

и към 21:00 се ориентирахме хоризонтално, защото на следващия ден ни предстоеше дълъг път.
Малко снимки и от рахатлъка.

[artefekt]

От: От 'Острова' до вкъщи и обратно

Получава се чудесен "репортаж". Продължавай със снимките с вложки, нещо ново в този форум.
П.П. За "точката на оцеляване" и аз винаги съм си го мислил...

[CITIZEN]

От: От 'Острова' до вкъщи и обратно

Няма ли кой,в тоя заслон, да надраска със спрей,да строши пейките или поне да открадне дървата отзад?Ама и държава........

[Пенчо]

От: От 'Острова' до вкъщи и обратно

Няма ло още?

[trapper]

От: От 'Острова' до вкъщи и обратно

Браво, а продължението???