Тръгваме в сряда (18.08.2010) сутринта – дълъг път ни чака до там, от където започва истинската част на нашето пътешествие.
18.08.2010 е предвиден за преминаването на наречения в една друга тема „най-скучен път“ – София – Любляна; предвидили сме тръгване много рано, за деня трябва да изминем почти 1000 км, а това упражнение на мотор за относително начинаещи не изглежда лесно; пък и очакваме да пътуваме с пингвините, което още повече утежнява положението.
товарене на моторите, по седлата и газ преди София да се е събудила…
скоро (или поне така ми се струва, адреналина си казва думата) сме на магистрално сръбско ОМВ, минали сме първите 200 км
пингвини има, но сякаш още не са много, все пак до началото на септември има още 2 седмици; трафик като цяло почти няма; на КПП-тата, където очаквахме километри опашки, е доста спокойно; всички митничари живо се интересуват къде отиваме и се усмихват, когато си сваля каската
разговор между митничар (хърватски или словенски) и Ники, който кара зад мен:
М – ово твойта жена ли е?
Н – да
М – и си карате така до Лисабон ли?
Н – аха
М – и що?
Н – да караме!
М – па Браво!
някъде в Хърватско
хърватската равна шир почти ни приспа, та когато се появиха възвишенията на Алпите преди Любляна живнахме; за година и половина (спрямо последния път, когато сме минавали от тук) словенците са изпънали магистралата Загреб – Любляна както само западняци могат – широка, с прекрасен асфалт и виражи, характерните дъгообразни надлези и няколко прекрасни пешеходни мостчета над нея; влизаме в столицата по светло; минали сме около 950 км, часът е към 7.30 тукашно време
следва двучасово лутане за хотел – всички са пълни – към 9.30 се озоваваме на трийсетина километра от Любляна в планинска обстановка и се настаняваме в бунгало към един хотел; малко мизерно, но ни правят вечеря и ни я носят в стаята, а моторите са прилежно прибрани и заключени в склада на кухнята
19.08.2010
потегляме максимално рано; още на първото спиране по неясни причини (тогава ни бяха савсем ясни, но сега никак не мога да си ги спомня) решаваме да променим плана и да продължим към Генуа, и от там – италианска и френска ривиера, вместо през Торино и френските Алпи; речено – сторено
италианските магистрали са натоварени, но не прекалено много и скоро стигаме планинските възвишения преди Генуа; в планина – като в планина, появяват се облаци, става влажно и спираме са нахлузим поне горнищата на дъждобраните
пресичаме Генуа на ход, от горе изглежда мръсна и неприветлива; магистралата е постоянни виадукти и тунели, коси завои и неприлично бързо каращи италианци; слизаме от нея и започваме да се оглеждаме за спане; отново пас – все пак е ривиера, всичко е фул! в единия хотел поне ни съветват да опитаме в центъра на по-голям град с идеята, че няма да е пълен с туристи; първият такъв пред нас е Савона; след няколко кръгчета попадаме на любезен рецепционист, който не само ни намира хотел, какъвто търсим (с паркинг за моторите и да се пуши), но и се обажда да провери имат ли свободни стаи и под ръмящия вече дъжд излиза на улицата да ни обясни как да стигнем до там; viva nH! настаняване, храна и сън.
за деня – към 700 км.
20.08.2010
пред този ден се проклинахме стотици пъти за дето решихме да минем през ривиерата! в италианската част магистралата се плаща на всеки 15 километра, и колкото вероятно е красиво – толкова нищо не видяхме, защото близо 2 часа карахме през дъжд и дъждовна мъгла.
някъде след Ница дъждът спря и небето се изчисти – но това беше единственото хубаво – френската магистрала е безумно скъпа, поне 4-5 пъти попадахме в километрични магистрални задръствания, в които карахме между колоните коли или в аварийното; бензиностанции на места няма с километри (100), а френския бензин е най-скъпия до тук (1.56 евро); поне всички шофьори си гледат в огледалата и ни правеха път, когато карахме между лентите; един френски моторист кара между нас известно време и когато един фрацузин не ни направи път, колегата изостана да се кара с него (?@#@##!???!)...
французите, разбира се, не говорят друго освен френски, но изгарят от желание да си комуникират с такива като нас, макар и само на жестомимичен принцип ; и карат мотори, Много!
целта ни е град Перпинян, малко преди испанската граница; стигаме го по светло и бързо си намираме хотела.
никога до сега не бяхме попадали пред езикова бариера; Франция е скъпа и неприветлива за чужденци, особено говорещи езици, различни от френски; искаме да се наспим и да се махмем от тук колкото се може по-скоро.
следва
18.08.2010 е предвиден за преминаването на наречения в една друга тема „най-скучен път“ – София – Любляна; предвидили сме тръгване много рано, за деня трябва да изминем почти 1000 км, а това упражнение на мотор за относително начинаещи не изглежда лесно; пък и очакваме да пътуваме с пингвините, което още повече утежнява положението.
товарене на моторите, по седлата и газ преди София да се е събудила…
скоро (или поне така ми се струва, адреналина си казва думата) сме на магистрално сръбско ОМВ, минали сме първите 200 км
пингвини има, но сякаш още не са много, все пак до началото на септември има още 2 седмици; трафик като цяло почти няма; на КПП-тата, където очаквахме километри опашки, е доста спокойно; всички митничари живо се интересуват къде отиваме и се усмихват, когато си сваля каската
разговор между митничар (хърватски или словенски) и Ники, който кара зад мен:
М – ово твойта жена ли е?
Н – да
М – и си карате така до Лисабон ли?
Н – аха
М – и що?
Н – да караме!
М – па Браво!
някъде в Хърватско
хърватската равна шир почти ни приспа, та когато се появиха възвишенията на Алпите преди Любляна живнахме; за година и половина (спрямо последния път, когато сме минавали от тук) словенците са изпънали магистралата Загреб – Любляна както само западняци могат – широка, с прекрасен асфалт и виражи, характерните дъгообразни надлези и няколко прекрасни пешеходни мостчета над нея; влизаме в столицата по светло; минали сме около 950 км, часът е към 7.30 тукашно време
следва двучасово лутане за хотел – всички са пълни – към 9.30 се озоваваме на трийсетина километра от Любляна в планинска обстановка и се настаняваме в бунгало към един хотел; малко мизерно, но ни правят вечеря и ни я носят в стаята, а моторите са прилежно прибрани и заключени в склада на кухнята
19.08.2010
потегляме максимално рано; още на първото спиране по неясни причини (тогава ни бяха савсем ясни, но сега никак не мога да си ги спомня) решаваме да променим плана и да продължим към Генуа, и от там – италианска и френска ривиера, вместо през Торино и френските Алпи; речено – сторено
италианските магистрали са натоварени, но не прекалено много и скоро стигаме планинските възвишения преди Генуа; в планина – като в планина, появяват се облаци, става влажно и спираме са нахлузим поне горнищата на дъждобраните
пресичаме Генуа на ход, от горе изглежда мръсна и неприветлива; магистралата е постоянни виадукти и тунели, коси завои и неприлично бързо каращи италианци; слизаме от нея и започваме да се оглеждаме за спане; отново пас – все пак е ривиера, всичко е фул! в единия хотел поне ни съветват да опитаме в центъра на по-голям град с идеята, че няма да е пълен с туристи; първият такъв пред нас е Савона; след няколко кръгчета попадаме на любезен рецепционист, който не само ни намира хотел, какъвто търсим (с паркинг за моторите и да се пуши), но и се обажда да провери имат ли свободни стаи и под ръмящия вече дъжд излиза на улицата да ни обясни как да стигнем до там; viva nH! настаняване, храна и сън.
за деня – към 700 км.
20.08.2010
пред този ден се проклинахме стотици пъти за дето решихме да минем през ривиерата! в италианската част магистралата се плаща на всеки 15 километра, и колкото вероятно е красиво – толкова нищо не видяхме, защото близо 2 часа карахме през дъжд и дъждовна мъгла.
някъде след Ница дъждът спря и небето се изчисти – но това беше единственото хубаво – френската магистрала е безумно скъпа, поне 4-5 пъти попадахме в километрични магистрални задръствания, в които карахме между колоните коли или в аварийното; бензиностанции на места няма с километри (100), а френския бензин е най-скъпия до тук (1.56 евро); поне всички шофьори си гледат в огледалата и ни правеха път, когато карахме между лентите; един френски моторист кара между нас известно време и когато един фрацузин не ни направи път, колегата изостана да се кара с него (?@#@##!???!)...
французите, разбира се, не говорят друго освен френски, но изгарят от желание да си комуникират с такива като нас, макар и само на жестомимичен принцип ; и карат мотори, Много!
целта ни е град Перпинян, малко преди испанската граница; стигаме го по светло и бързо си намираме хотела.
никога до сега не бяхме попадали пред езикова бариера; Франция е скъпа и неприветлива за чужденци, особено говорещи езици, различни от френски; искаме да се наспим и да се махмем от тук колкото се може по-скоро.
следва
Коментар