Iberia 2010

[g.milusheva]

Тръгваме в сряда (18.08.2010) сутринта – дълъг път ни чака до там, от където започва истинската част на нашето пътешествие.

18.08.2010 е предвиден за преминаването на наречения в една друга тема „най-скучен път“ – София – Любляна; предвидили сме тръгване много рано, за деня трябва да изминем почти 1000 км, а това упражнение на мотор за относително начинаещи не изглежда лесно; пък и очакваме да пътуваме с пингвините, което още повече утежнява положението.



товарене на моторите, по седлата и газ преди София да се е събудила…
скоро (или поне така ми се струва, адреналина си казва думата) сме на магистрално сръбско ОМВ, минали сме първите 200 км



пингвини има, но сякаш още не са много, все пак до началото на септември има още 2 седмици; трафик като цяло почти няма; на КПП-тата, където очаквахме километри опашки, е доста спокойно; всички митничари живо се интересуват къде отиваме и се усмихват, когато си сваля каската

разговор между митничар (хърватски или словенски) и Ники, който кара зад мен:
М – ово твойта жена ли е?
Н – да
М – и си карате така до Лисабон ли?
Н – аха
М – и що?
Н – да караме!
М – па Браво!

някъде в Хърватско



хърватската равна шир почти ни приспа, та когато се появиха възвишенията на Алпите преди Любляна живнахме; за година и половина (спрямо последния път, когато сме минавали от тук) словенците са изпънали магистралата Загреб – Любляна както само западняци могат – широка, с прекрасен асфалт и виражи, характерните дъгообразни надлези и няколко прекрасни пешеходни мостчета над нея; влизаме в столицата по светло; минали сме около 950 км, часът е към 7.30 тукашно време
следва двучасово лутане за хотел – всички са пълни – към 9.30 се озоваваме на трийсетина километра от Любляна в планинска обстановка и се настаняваме в бунгало към един хотел; малко мизерно, но ни правят вечеря и ни я носят в стаята, а моторите са прилежно прибрани и заключени в склада на кухнята

19.08.2010

потегляме максимално рано; още на първото спиране по неясни причини (тогава ни бяха савсем ясни, но сега никак не мога да си ги спомня) решаваме да променим плана и да продължим към Генуа, и от там – италианска и френска ривиера, вместо през Торино и френските Алпи; речено – сторено
италианските магистрали са натоварени, но не прекалено много и скоро стигаме планинските възвишения преди Генуа; в планина – като в планина, появяват се облаци, става влажно и спираме са нахлузим поне горнищата на дъждобраните



пресичаме Генуа на ход, от горе изглежда мръсна и неприветлива; магистралата е постоянни виадукти и тунели, коси завои и неприлично бързо каращи италианци; слизаме от нея и започваме да се оглеждаме за спане; отново пас – все пак е ривиера, всичко е фул! в единия хотел поне ни съветват да опитаме в центъра на по-голям град с идеята, че няма да е пълен с туристи; първият такъв пред нас е Савона; след няколко кръгчета попадаме на любезен рецепционист, който не само ни намира хотел, какъвто търсим (с паркинг за моторите и да се пуши), но и се обажда да провери имат ли свободни стаи и под ръмящия вече дъжд излиза на улицата да ни обясни как да стигнем до там; viva nH! настаняване, храна и сън.

за деня – към 700 км.

20.08.2010

пред този ден се проклинахме стотици пъти за дето решихме да минем през ривиерата! в италианската част магистралата се плаща на всеки 15 километра, и колкото вероятно е красиво – толкова нищо не видяхме, защото близо 2 часа карахме през дъжд и дъждовна мъгла.
някъде след Ница дъждът спря и небето се изчисти – но това беше единственото хубаво – френската магистрала е безумно скъпа, поне 4-5 пъти попадахме в километрични магистрални задръствания, в които карахме между колоните коли или в аварийното; бензиностанции на места няма с километри (100), а френския бензин е най-скъпия до тук (1.56 евро); поне всички шофьори си гледат в огледалата и ни правеха път, когато карахме между лентите; един френски моторист кара между нас известно време и когато един фрацузин не ни направи път, колегата изостана да се кара с него (?@#@##!???!)...

французите, разбира се, не говорят друго освен френски, но изгарят от желание да си комуникират с такива като нас, макар и само на жестомимичен принцип ; и карат мотори, Много!



целта ни е град Перпинян, малко преди испанската граница; стигаме го по светло и бързо си намираме хотела.

никога до сега не бяхме попадали пред езикова бариера; Франция е скъпа и неприветлива за чужденци, особено говорещи езици, различни от френски; искаме да се наспим и да се махмем от тук колкото се може по-скоро.

следва

[g.milusheva]

От: Iberia 2010

21.08.2010

днес е Денят на Грандиозното начало на грижливо подготвеното трасе из Пиринейския полуостров.

от Перпинян пътят навлиза в планините и скоро вече сме на сериозна надморска височина от френска страна; минаваме по високопланински пътчета, оградени с двуметрови колци за през зимата



ни в клин, ни в ръкав пред нас изниква това



на има-няма 1600 надмоска височина ; предполагам, че сте гледали филмчето на Discovery, но все пак – многото структури като тази



са огледала, постоянно насочвани спрямо позицията на слънцето така, че да отразяват слънчевите лъчи към по-едрото сградоподобно туловище



което отново е структура от огледала, фокусираща всичките възможни лъчи в една точка (ей там ниско долу…); в резултат на въпросната точка й става много, ама многоооо горещо, а чичковците, които стоят в бялата кула, я зяпат (точката) втренчено, пият кафе и се чешат по тиквите….



пътчето продължава през планината, планината става все по-стръмна и непристъпна, скоро дръвчетата стават бодливи и ниски …. влизаме в Андора

Андора е един Голяяяяяяям Високопланински Фри-Шоп; снимки – ниет! основната улица на Андора е дълга към 15-20 км, на нея има 3 или 4 населени места, приличащи на алпийски ски-курорти и столицата, Андора ла вела; а столицата е нещо като микс между магазини за ски-екипировка, мото-екипировка и парцалки; горивото е под 1 евро, цигарите са по-евтини от България, а хората, които пазаруват, са повече на квадратен метър от нов мол в София в деня на откриването му… пълним резервоарчетата, зареждаме запасите с lucky и отпрашваме.

първата част от пътя ни в Испания е постоянно спускане и изкачване





селца





слънцето започва да се крие зад високите хребети



и решаваме да свърнем по един шорткът

през следващите 40 км почти постоянно ругаех факта, че нямам камера на каската! почти веднага, след като завихме, попаднахме в дълбок каньон с почти отвесни вертикални стени от двете страни на планинска река, които се извисяваха толкова нагоре, колкото не посмях да си вдигна главата в натовареното движение; пътчето е вдълбано в едната стена и над него е надвиснал остатъка от скалата, а водите на реката са на 20-30 метра надолу от другата страна; толкова е тясно, че колите почти спираха, за да се разминават; каньонът вие по течението на реката и само на моменти се вижда напред на около стотина метра; долу е почти сумрак….

по-натам минахме покрай населени места на същата река, чието основно препитание видимо е организирането на рафтинг по нея…

ждрелото полека се разширява и най-сетне намираме отбивка, на която можем да спрем







Николай хваща нещо като пътечка от страни на пътя (малка нужда, вероятно) и след мъничко се появява обратно, тичайки; връчва ми и камерата (`щото вече и без това съм извадила фотоапарата) с наставление: по пътечката, по пътечката, и не се отклонявай, щото е стръмно….

тръгвам натам и след два завоя излизам на каменно мостче



надолу от мостчето







Puente da la Sierra

и двамата сме без дъх пред деянията на това нищо и никакво планинско поточе; на няколко пъти ни минаваше идеята да се върнем, но пред нас е цяла Испания…

наближаваме град Барбастро, където имам набелязани няколко архитектурни деяния; слънцето залязва, когато ги стигаме; и двете са винарни и са разположени почти една срещу друга









и другата; въпреки титаниевата си обшивка, тя не успя да ме впечатли толкова



потегляме към най-близкия по-голям град да търсим хотел

22.08.2010

град Lleida е типично каталунско градче – подредено, с широки булеварди и подравнени блокчета



градчето определено не беше част от плана, но въпреки това аз имам нещо на ум за виждане, преди да продължим, така че минаваме да погледнем набързо какви ги вършат Mecanoo толкова далече на юг











след като съм я пообиколила хубавичко отвсякъде, установила съм, че не можем да се доберем нито до фантастичната зала, нито до покривната градина, не ни остава друго освен да наваксаме пътя от вчера до Сарагоса…

магистрала, към 150 км

забиваме се направо в експото, за което има директна отбивка от магистралата

експо 2008 е било посветено на водата и разбира се е разположено на реката, която минава през града

централната приемна сграда



на площадчето е пълно мъртвило; всичко е заключено и единственото, което някак функционира, е сградата на Заха, която всъшност е мост през реката, водещ към полуостровчето, на което е било експото



Ники бързо я оприличи на морско драконоподобно „нещо с люспи“





влизам де, влизам



има охрана и нещо като странични и горни галерии, но освен основния тунел всичко останало е недостъпно



е много е фотогенична! на живо, обаче, усещането е по-скоро за нещо захабено и старо, повърхностите са неравни и леко мръсни, а бялото … хммм… ми, отдавна не е бяло







на излизане от моста-дракон, посетителят на експо 2008 се е натъквал на ей тез три неща



които се предполага, че имат символична функция





макар че имат доста склуптурна стойност, трите кубчета бяха най-свежото нещо на напечения от слънцето площад; останалата част от експото беше оградена с ограда и видимо претърпяваше някаква строителна трансформация; винаги съм се чудела какво се случва с такива огромни инвестиционни мероприятия след като изживеят няколкото си месеца апогей….



кабинката работеше през цялото време, но хора в нея не видях

слънцето вече напича зловещо; хващаме отново магистралата, надявайки се, че въздухът ще ни охлади… поля с прегорял цвят; ако човек присвие очи, ще рече, че е пустиня; всъшност всичко са обработваеми земи, реколтата е прибрана и остатъците са прегоряли на слънцето до цвят на пясъчни дюни; температурата на въздуха е някъде над 40 градуса; през стотина километра спираме и поливаме с вода лицата и ръцете си (Вики, благословена да си!); когато имаме късмет – това се случва на сянка на някоя бензиностанция; пресичаме Гринуичкия меридиан и сме официално в западното полукълбо

полека на северозапад се появяват леки възвишения; земята продължава да има същия песъклив вид

провинция La Rioja, винената Мека на Испания







свърваме в страни към едно селце и дестинацията ни ни изненадва на едно завойче в селото



познахте ли авторката? аха, същата, като на люспестия дракон





през прозореца







ей, много я бива в малките форми тая жена! това винено шоу-руумче имаше великолепно излъчване на напълно завършено бижу и неочаквано се вписваше в античната каменна обстановка

малко по-натам, в съседното селце, стигаме друга винарна
(винарните всъшност са навсякъде)







същинската винарна всъшност е отдолу, закопана в хълмчето под официалната част

искрено съжалих, че е затворена
пред прозорците от другата страна има нещо като водна каскада, слизаща съм безкрайните лозови масиви







следва

[К.Наков]

От: Iberia 2010

[g.milusheva]

От: Iberia 2010

23.08.2010

градчето Vitoria, в което спахме, всъшност е столицата на провинцията на баските; на баски, или на euskadi, името на града е Gasteiz

снощи вална дъждец и днес денят е прекрасен, а температурите – повече от приятни; зарязваме багажа в хотела и потегляме да погледнем това онова…

първото „това“ е сграда на здравна каса, държавна спестовна каса или песионен фонд, не разбрах; абсолютно по същия начин изглеждаща сграда има и до Мадрид; за съжаление не ми разрешиха да снимам вътре, а много си струваше; не че отвън по-малко си струва, де









действието се развива в покрайнините на града и в далечината се виждат възвишенията на планините, които дефинират земята на Баските; сякаш близостта на планини, в които да се спре погледа, ни успокоява и тук определено се чувстваме значително по-добре отколкото в изпечената земя на Сарагоса.

точно в съседство е следващата ни точка – сградка към природен резерват за патици и други хвъркати



притичвам през входната част с експозицията, за да изляза тук



сложната плетеница е колосална конзола напред… и под нея има езерце





фрагмент от интериора



ако си чудите какво пише на табелката – горния надпис е на еускади, или езикът на баските; всъшност езикът е факторът, който е запазил тази нация през вековете, а конкретно баския е толкова различен от всички съвременни европейски езици, че говоренето му явно създава определена нагласа за идентичност у хората; небезизвестната ЕТА всъшност е съкращение от Euskadi Ta Askatasuna, или Свобода за говорещите еускади и всъшност е образувана, когато Франко забранява езика и проявата на всякакви национални белези в региона на баските….

езикът им, всъшност, е единственият оцелял език от ранноевропейските такива, от времената преди римляните, преди латинския, преди великото преселение на народите; няма аналог в лингвистично отношение; толкова е различен, че някои правят паралели с японския….

в целия район надписите на улици, градове и всякакви други са дублирани на испански и на еускади; както се вижда – и на табелките в музеите…
потегляме обратно към хотела, като по път минаваме през античната част на градчето



всичко старо е прекрасно съхранено, реставрирано и се обитава



такива сгради има навсякъде – с дървена носеща конструкция и пълнеж от печена глина под някаква форма; на места се извисяваха на по 6 етажа с прилично голяма етажна височина…





смесването на модерно и характерно е естествено и доста повсеместно; никъде няма и помен от опити за имитация, просто всяка сграда идва с времето си, но това не й пречи прекрасно да се вписва в пластовете наоколо







вакуумно сметосъбиране (!!!!!!) в най-старата част





euskal presoak – баски затворници
euskal herrira – страната на баските

напускаме Gasteiz очаровани…

преди да поемем през баските планини към Билбао се отбиваме до нещо като бизнес-парк на двайсетина километра от града, за да видим това



под голямата извита бяла козирка е просто паркинга за посетители, така, на сянка и сушина











досещате ли се вече какво има вътре? (приликите със софийски лица и събития са случайни, шшшшшт!)







на запалените фенове това трябва да говори повече, отколкото на мене





за непосветените (тук не мисля, че има такива, но - да сме изчерпателни!) – това в дясно от флагчетата са кръвни групи

а сградата всъшност е мястото, където подготвят колите на отбора и, разбира се, всичко извън входното фоаие си е строго секретно… на мен и това ми стигаше





момчета и бързи коли… раздялата е мъчителна





потегляме през баските планини





пресичаме някакъв национален парк, пътят вие нагоре-надолу в перфектни виражи

малко преди Билбао се отбиваме до друг бизнес-парк



сградката е нещо като научен център за автомобилостроенето с офиси и лаборатории - тоест, като ти трябва ... хммм .... нова турбина, примерно, изтичкваш там, срещаш се с едни мили хора със странен плам в очите и след няколко месеца новата серия А на Mercedes се сдобива с уникален подобрен двигател... в сградата има офиси, които се дават под наем на фирми с научно-развойна насоченост, а на долно ниво са умопомрачителните тестови лаборатории.



няма живо пиле – всички са в августовска отпуска… след кратко разяснение, че съм архитект, една симпатична дама – охранителка ми разрешава да снимам въпреки табелките със задраскано фотоапаратче; е, не и в лабораториите, за съжаление...









гледката пред прозорците



ей там от ония планини дойдохме

караме още двайсетина километра и при следващото спускане пред нас се разкрива това









град Билбо фактически е икономическият и културен център на баските; не, не бъркам - името на града всъшност е Билбо, на техния език (тук наистина звуковите прилики почнаха да ми стават много - град Билбо, провинция Арагон... още малко и отвсякъде очаквах на да наизкачат малки дребни човечета с космати крачка и желание да пият чай и да похапнат бисквитки...)

градът е бил тежко индустриализиран, на влизане минахме покрай мощна металургична структура; преди петнайсетина години започва брожение за възстановяване и рехабилитация и горе-долу тогава се случва и поръчката за бляскавата фльонга на брега на реката…

Център за модерно изкуство на фондация Гугенхайм, автор Франк Гери











вход от тази страна, разбира се, няма… то на това вход и не му трябва; не може да му се отрече, че благодарение на него цял свят знае за Билбао, но, честно казано, на живо усещането е като за дрънкулка - лъскавко, но евтино… около него и по протежение на реката са оформени публични пространства, градинки, временна открита концертна сцена и т.н., които бъкаха от живот



(хората усилено се снимаха с кученцето от цветя; музеят е точно зад него…)

докато търсехме къде да хапнем слънцето залезе и градчето светна



следва

[g.milusheva]

От: Iberia 2010

24.08.2010

небето е оловно сиво

при тая светлина дори няма смисъл да ходим за гледаме отново Гугенхайм; нахлузваме дъждобраните и лекичко се омитаме от Билбао; пред нас има други планини

пътят ни известно време вие покрай Атлантика





но скоро свървва в ляво и навлизаме в Picos de Europa











времето ни е все такова – оловно, но поне не вали



черна нинджа бере капини…







нагоре – надолу…





та така целия ден



небето започна да просинява едва след като се бяхме настанили в хотела в сърцето на Picos, небезизвестния сред моторджиите Potes



оставаше да се надяваме на хубаво време утре

25.08.2010

оставяме багажа в хотела и лекички като перца поемаме още нагоре в планината към Fuenta De, където трябва да има кабинков лифт…



пълно е с испанци, излязли на разходка; кротичко си чакат на огромна опашка за билети

нареждаме се и ние, макар че такава опашка по принцип би ни отказала; след половин час чакане човекът на будката ни казва, че ще трябва да изчакаме още около 2 часа, за да се качим… споглеждаме се ужасени; няма да чакаме, макар че още щом взехме решението вече ни хвана яд…; кабинката, която е на единично въже без междинни подпори, се качва някъде там горе





скалният масив е почти отвесен и е завъртян във формата на полумесец около мястото, до което ни доведе пътя; нататък - може само нагоре!

наобратно, товарим багажа и поемаме по пътя, водещ извън планината, на запад







спираме за по кафе на пристанището на Aviles



пристанищната зона търпи текуща реконструкция, но най-интересното на нея още беше в строеж; достопочтеният Нимайер:



качваме се обратно на магистралата; решили сме да стигнем A Coruna

атлантическия бряг по пътя












следва

[peperoni]

От: Iberia 2010

...
и карат мотори, Много!
...
никога до сега не бяхме попадали пред езикова бариера; Франция е скъпа и неприветлива за чужденци, особено говорещи езици, различни от френски; искаме да се наспим и да се махмем от тук колкото се може по-скоро.

В Испания и Италия също се сблъсках с тази "езикова бариера"... уж развити страни, а никакво внимание не отделят на превърналия се в "международен/световен" език - английския.

И, да, мотори се карат много... Имам чувството, че колкото по на запад се отива, толкова повече са моторите и то не се карат само от хора отдадени на страстта, а и от чисто практични възгледи. Карат ги млади, стари, костюмари... всякакви. Преди няколко дни се върнах от Белград, където също ми се стори, че има повече мотористи... постоянно някой ти светка, бипка или маха.

А може и да не се карат много.. просто тук караме малко. Все ми идва на акъла, че като кажеш на някого, че си моторист и се почват едни - самоубиец, донор... ама не те ли е страх...

Уфф.. и аз се отплеснах.


А исках да кажа, че пътеписът ви е супер и да продължавате в същия дух!

[g.milusheva]

От: Iberia 2010

26.08.2010

град A Coruna – името означава прозорец – е огромен пристанищен град, пълен с чужденци от корабни круизи; името си е заслужил благодарение на ето тези



които не само че са окупирали главните фасади на всички сгради към океана, но и явно са били повод за копиране през годините, защото и по-новичките фасадки имат същия надребнен прозоречен растер…

за съжаление, първото, което прави впечатление, не са близо десететажните остъклени двойни фасади на по сто години и отгоре, а колко е мръсно… не че улиците са мръсни, по-скоро всичките прозорци на тая безкрайна стъклена витрина са прашни и сякаш незабърсвани от времето на построяването им









сивичко…

все пак в централната част, успоредно на брега и почти до сами него, се намира това мини-паркче



в което имаше сцена и снощи 12-13 годишни хлапета правеха първите си музикални стъпчици зад микрофона, наблюдавани от група връстници; под парка, под булеварда и сградите на него в продължение на пет-шест преки е разположен подземен паркинг на две нива, дълъг поне няколко километра…

следваща спирка – Santiago de Compostela

стигаме до там опаковани в пълно бойно заради оловното небе и опитите му да приреве тук-там; първата ни точка е огромно разочарование – оказва се, че е можело да посетим строежа с гид (!!!), но ние сме тук в 2.05, а достъпа е до 2.00! уффффф! сещате се – онази библиотека, огромната, дето е като прорязан хълм… УФ! УФ! УФ! (тук си ме представяте как тропам ядосано с крак, седейки на мотора…)

ето и следващото място



рядко хубаво нещо, няма нужда от думи





















правата стена от дясно всъшност е направена от ето това



(празни кутийки от дискове) и зад нея има тясна ивица с утилитарна функция, обърната към улицата (не ми дадоха да снимам там, опитах); каменните грамади са към малко паркче



напълни ми душата…

по пътя на юг



град Vigo (май има нещо общо със Стоичков, но нека просветените да кажат….)



правим няколко кръгчета, но явно твърде много улици са или в ремонт, или еднопосочни; накрая спираме и тръгвам пеша към мястото - колеж по Архитектура



разбира се, точно площадчето пред него е строителна площадка…



още на юг



та до широкия естуар на реката, която е граница между Испания и Португалия



10 мин, товарене на ферито и off we go







добре дошли в Португалия!

следва

[Тануцо]

От: Iberia 2010

Бравооо
Много силно начало

[g.milusheva]

От: Iberia 2010

27.08.2010

малко снимчици от мястото, където спахме снощи – град Vianna, на атлантическия океан, както се оказа – курортно градче…

сутрешна мъгла





хотел







поради странните приумици на един акумулатор се налага да променим плана си за идните няколко дни; потегляме към Порто, който се намира на шейсетина километра от нас, с идеята, че като по-голям град в него ще намерим сервиз или работещ представител на Сузуки, където евентуално ще има кой да си поговори с акумулатора и да го разубеди от това, което си е наумил, а именно – да не работи особено много…

за нула време сме в Порто, хвърляме багажа в хотела и потегляме да търсим въпросните акумулаторни разговорчици; нье! август месец хората или са в отпуск, или петъчно просто са затворили… да разгледаме Порто тогава!

наблизо до хотела се намира една от точките и без да гасим моторите се озоваваме пред нея; Vodaphone Headquarters







главния вход на търговската част за клиенти на партера



като го гледам сега тоя бял видим бетон и се сещам за софийския му аналог, арх. Жеко Тилев; …… а?!?!!! тая сграда е направена такава просто за имидж; визията определено е жертвала част от функционалността, де… тия криви прозорци ми напомнят ропота на един друг пътешественик, как в новата супер лъскава сграда на банката, в която работи, няма един отваряем прозорец и отникъде не можеш да си подадеш нослето да го духне вятъра; докато се подмотвах пред фасадата огромна тумба служители изкочиха от хипер модерния служебния вход



на административната част и запалиха по цигара прави на улицата…





няколко откраднати кадри от интериора







другата ни точка се намира долу, на пристанището; правим няколко странни врътки, минавайки през улички, по които и с мотора трудно се маневрираше (камо ли с кола), и изведнъж излизаме на водата



технически погледнато Порто е това от лявата страна, от дясно е град Gaia; двете са свързани чрез моста на снимката (World Heritage List) и още един, високо над главите ни; по средата е река Rio Douro, по-скоро устието й при атлантическия океан, пристанището.

името на града е основа за името на държавата, ПОРТУгалия всъшност идва от Порто

името на известното вино портвайн всъшност означава просто вино от Порто (Porto Wine)

сядаме на малко кафене в крайморската алея на Gaia





точно срещу нас се е изпъчила старата част на града, също Unesco World Heritage List



кафенето е модулно и подобни има още няколко нататък по алеята



което не го прави по-малко елегантно, разбира се









всъшност интересът ми към него бързо отшумява, защото честно казано ми е трудно да откъсна очи от това отсреща









тия неща са живи, не мислите ли?; още малко вглеждане и човек може да ги чуе как си подвикват през улицата





сигурно на много други места има запазени подобни ансамбли; мястото, от което можеш да се полюбуваш на този, обаче, беше уникално; а той сякаш е построен, за да го наблюдава човек от реката… направо се пъчи от гордост насреща ти

решаваме да се върнем в хотела, да оставим моторите, „да се направим на хора“ и да продължим пеша; хващаме последния sightseeing bus; маршрутът му минава през нещо като баровски квартал, Boavista, пълен с ей такива къщи



и така няколко километра; има за всеки вкус…











не съм си мислела, че може да има толкова много такива къщи в центъра на голям град, а това продължава и по преките на вътре (по-рано през деня минахме по няколко с моторите)…

натам







и къде, мислите, че финишираме?



втория мост







е, очарователни са!







едва ли имаше по-добро време за тази гледка

атлантическия залез в Порто









....

[drago varvar]

От: Iberia 2010

27.08.2010


като го гледам сега тоя бял видим бетон и се сещам за софийския му аналог, арх. Жеко Тилев; …… а?!?!!! тая сграда е направена такава просто за имидж; визията определено е жертвала част от функционалността, де… тия криви прозорци ми напомнят ропота на един друг пътешественик, как в новата супер лъскава сграда на банката, в която работи, няма един отваряем прозорец и отникъде не можеш да си подадеш нослето да го духне вятъра; докато се подмотвах пред фасадата огромна тумба служители изкочиха от хипер модерния служебния вход




....

Да те питам , дали забеляза от какво е направен тавана, дали е гипсо картон?

[damon]

От: Iberia 2010

Точно щях да питам, толкова ли много интересна архитектура има по тия земи като прочетох, че си архитект. Определено тоя акцент е много интересен. Аз никога не обръщам такова внимание на сградите, но тук съм гледам с изплезен език. Много е интересно. Благодаря.

[g.milusheva]

От: Iberia 2010

Да те питам , дали забеляза от какво е направен тавана, дали е гипсо картон?

ей тука ме хвана! май гледах повече светещия таван на съседното помещение (който със сигурност е транслуцентен барисол); като им види човек видимия бетон и снадката на прозорците към него - спокойно може и обикновен картон да е, просто добре изпълнен...

Точно щях да питам, толкова ли много интересна архитектура има по тия земи като прочетох, че си архитект. Определено тоя акцент е много интересен. Аз никога не обръщам такова внимание на сградите, но тук съм гледам с изплезен език. Много е интересно. Благодаря.

благодаря! радвам се, че е интересно; притеснявах се, че ще досадя с интереса си съм градската среда... тамън мислех да подмина следващата точка и да не я описвам - сега ме разубеди
значи - следва Casa Musica

[drago varvar]

От: Iberia 2010

Питам се, какви ли са им общите работници по тези строежи? Такива решения виждам (елементарни, но въпроса е да се сетиш) нямам думи за какви архитекти става въпрос.

[g.milusheva]

От: Iberia 2010

28.08.2010

преди да си тръгнем от Порто имаме още една важна задачка; предполагам не случайно улицата, на която се намираше хотелчето ни, е именована така



това, което ни предстои да посетим, обаче, е дело на бащата на съвременната архитектура, дотато този на табелката е по-скоро някой от пра-пра-дядовците…

отвън много снимки няма, но за да не ви държа в напрежение



the magnificent Casa de Musica



стоеше ми през цялото време някак чужда на средата около нея, но може би точно това е била целта…; свободното пространство заедно със задигнатите в краищата елементи бързо си бяха намерили своите обитатели и функция:



изчакваме си гида и влизаме



и направо в голямата зала



изминали са 5 години от построяването й, провокирано от избирането на Порто (заедно с Амстердам) за културна столица на Европа; конкурс, макар и ограничен, в резултат на който целенасочено са избрали най-характерната сграда (описанието на гид-а беше, че другите били „по-обикновени“)

и се ражда една от иконите на съвременната архитектура

Rem Koolhaas и OMA



залата е с естествено осветление от двете страни и сцената е разположена на около 1/3 от края така, че част от зрителите да наблюдават диригента в лице



разположеното над сцената платно има за цел да отразява звука към музикантите, така че те да се чуват един друг по-добре

всички билети в залата са на една цена, без значение от ред и място



остъкляването е било, според мен, колосално акустично предизвикателство; това, че стъклото отразява звука директно, е основна причина де не сме виждали концертна зала с остъкляване другъде; хората са си написали домашното, понаправили са някой и друг тест и ето резултата, нека го наречем „акустично стъкло“



истината е, че голяма част от матерялите и оформлението на залата са тотално подчинени на темата акустика; столовете са облечени в някакъв плат, който имитира поглъщането на звука от човека и в крайна сметка звукът е еднакъв в пълна и в празна зала



мммда, подът е алуминий…



подобни на този прозорец има няколко около основната зала; те за на по-малки помещения, не бих ги нарекла зали, гидът ни ги беше кръстил rooms, които имат съпътстващи функции – било то камерни конерти или просто музикални експерименти; по време на концерт, обаче, наблюдаването и слушането от тези зали е безплатно; следва обиколка през тях





този room е различна акустика в зависимост от посоката, към която е произведен звука



на дясно звукът се отразява от бетона и стъклото, а наляво странните зелени неща са порести и меки и го поглъщат



следващото място е „experimentation room“





странните неща в дъното са датчици за движение, които произвеждат определен тип звук в съответствие с това, което са засекли в полето си



следващото е „детска стая“, място, където по-малките да могат да слушат и наблюдават онова, което е запазено само за осъзнатите възрастни; просто стъпаловидна зала, насочена към по-голямата







не се заблуждавайте, там горе в дясно е вратата, зад която крият играчките…



на това място, стъкления буфер в единия край на залата, има бар; по време на концерт (и в момента) не работи, разбира се

минаваме от другата страна и стигаме до втората голяма зала, която е доста по-обикновена



освен дребния факт, че и тя има естествено осветление





някъде по тия стълби нагоре е ресторантът, но той отваря едва привечер, към 8…



това последното е кръстено VIP room и в общи линии служи за пресконференции и интервюта

малко детайлче



няколко кадъра от главното входно/изходно фоайе









следва

[g.milusheva]

От: Iberia 2010

Питам се, какви ли са им общите работници по тези строежи? Такива решения виждам (елементарни, но въпроса е да се сетиш) нямам думи за какви архитекти става въпрос.

хахахахаха - същите! само организацията, мениджмънта и контрола са други...