Чаках да свърши лятото,за да пусна своя ТУРКОпис.Или по- скоро да преведа по свой език онова, което други
вече са видяли.А тези ,които все още не са, бих ги посъветвал да стягат "бухчата",да взимат вазелина и да
се мятат -я на колело без седалка,я на кола,магаре,маратонки"Ромика" или двигател между краката.Всичко е
възможно стига душите ни да са технически изправни.Надявам се моята да е,въпреки,че за средностатистическия българин пътешествието с мотор е толкова вълнуващо колкото преглед на простатата.
Пътуването ни започна с кратка критика от няколко "мото познавачи".
-Ама как толкова км с толкова натоварен мотор,с въздушно охлаждане,малка кубатура и прочее.
Винаги съм твърдял,че най-лошото става не далеч от дома,а именно в родната ни Татковина.Тук където простотията и комплекса е национална диагноза.Но за този фатален инцидент ще пиша накрая,инак няма да напиша нищо.
Решихме да потеглим на 28 май.Месец преди това оферирахме за поредното си пътествие верни и изпитани мото-авери(60 годишна двойка от Пловдив тествани в суров терен в пустошта на сахарската пустиня година по- рано)Плаващи пясъци в служебното им положение ги отказаха да бъдат част от едно незабравимо странстване.
Потеглихме сами с пълно бойно снаряжение и няколко пътни карти.Не съм привърженик на Gps-те.Просто се опитвам всячески да дам свобода на въображението и интуицията си.
Малко преди Пазарджик заваля добра поличба.Дъжд!
Броени километри след това под един мост видяхме десетина мотористи предвождани от нашите
Пловдивски приятели.Страхотна изненада!Чакали са ни 2 часа ,за да ни ескортират чак до изхода на
тепетата.И така в кордон от пловдвивски мотористи с включени аварийни светлини започна истинското
емоционално пътуване по- рано от предвиденото.Пожелаха ни на добър път и с ревящи двигатели и
клаксони ни пратиха към границата.Чакаше ни доста път и нямахме време за губене.
Малко преди
кап.Андреево заредихме бензин,вода и жално се завъртяхме околко един инкасо бус.Тези в бронираната кола
бяха силно респектирани от нашия мото катун и не посмяха да излязат
Малко преди да стигнем Мегаполиса си пуснахме филма:да оцелееш за 120км.Мисля,че толкова беше
околовръстното на Истанбул.Преминавайки през трафика ме спаси единствено превъплъщението ми на герой от "Хон Гил Дон".
Изнемощели от първите стъпки по тези земи се добрахме до гр.Болу,където решихме да пренощуваме не
къде да е ,а в двора или по скоро имението на местна джамия.Не знам дали беше редно но в 05.30 алармата от
минарето нежно ни събуди напомняйки,че ни чака ново приключение.Никой не ни изгони,а в края на краищата
винаги сме жадни за приключения.И съм патил и ще патя.
Спомням си една история в добрия стар Египет.Разхождаме се из сокаците на Кайро и изведнъж гледам една
красива решетка,а през нея за чудо и приказ изопнати шепа "маркови"войници бодро набиват цвички.Та
набутвам камерата през решетката и почвам да снимам.И ми е интересно...лъскави,спретнати.. .В един
момент в обектива виждам силует с автомат,който без да зумирам толкова бързо се приближи,че успявам
да му заснема и космите в носа.И в този миг....хоп изотзад(в арабския свят не е срамно)ме хващат двама
военни и хайде в кафеза при генерала на разпит.И там трима със скръстени ръце и суров тон ми задават
въпроси:
–уоц ис йор нейм?
-уот ис йор мишън хиир?
-ху из сендинг ю?
Аз избухвам в смях и през смях отговарям.
Абе каква мисия мистър полицай,аз съм актьор.
Е верно,че родителите ме изпратиха до летището...ама как да предам семейната чест.
Казах им ,че играя в театър.Обадиха се до посолството,хотела и след като се увериха,че казвам истината
ме освободиха.
Оказа се,че това са личните 20 войника на президента Хосни Мубарък.
Отклоних се малко от пътешествието,но не мога да гарантирам ,че няма да го правя и занапред.
Напуснахме Болу и се отправихме към "Невшехир",по пътя каба зурла и тъпан ме принудиха да сляза от
мотора и под парещото слънце да тресна насред шосето един кючек с каска.
Наиграхме се дружно и тръгнахме към соленото езеро.
Там се фотихме около 40мин,разхладихме се с топла минерална вода и
потеглихме.
По тъмно пристигнахме в Кападокия в хотел 1001нощ.
Всичко живо трепетно ни очакваше и беше подготвено за нашето пристигане.
Как да обясня на този местен
жител,че неслучайно се казвам Тодор,и съм кръстен на Тодоров ден .Всички ние свързваме Тодоров ден с
кошията,но според много стар наш обичай на този ден са се събирали пехливаните и са си мерили
..."достойнствата".В тази битка Магарето от Гьореме губи.1:0 за мен!
вече са видяли.А тези ,които все още не са, бих ги посъветвал да стягат "бухчата",да взимат вазелина и да
се мятат -я на колело без седалка,я на кола,магаре,маратонки"Ромика" или двигател между краката.Всичко е
възможно стига душите ни да са технически изправни.Надявам се моята да е,въпреки,че за средностатистическия българин пътешествието с мотор е толкова вълнуващо колкото преглед на простатата.
Пътуването ни започна с кратка критика от няколко "мото познавачи".
-Ама как толкова км с толкова натоварен мотор,с въздушно охлаждане,малка кубатура и прочее.
Винаги съм твърдял,че най-лошото става не далеч от дома,а именно в родната ни Татковина.Тук където простотията и комплекса е национална диагноза.Но за този фатален инцидент ще пиша накрая,инак няма да напиша нищо.
Решихме да потеглим на 28 май.Месец преди това оферирахме за поредното си пътествие верни и изпитани мото-авери(60 годишна двойка от Пловдив тествани в суров терен в пустошта на сахарската пустиня година по- рано)Плаващи пясъци в служебното им положение ги отказаха да бъдат част от едно незабравимо странстване.
Потеглихме сами с пълно бойно снаряжение и няколко пътни карти.Не съм привърженик на Gps-те.Просто се опитвам всячески да дам свобода на въображението и интуицията си.
Малко преди Пазарджик заваля добра поличба.Дъжд!
Броени километри след това под един мост видяхме десетина мотористи предвождани от нашите
Пловдивски приятели.Страхотна изненада!Чакали са ни 2 часа ,за да ни ескортират чак до изхода на
тепетата.И така в кордон от пловдвивски мотористи с включени аварийни светлини започна истинското
емоционално пътуване по- рано от предвиденото.Пожелаха ни на добър път и с ревящи двигатели и
клаксони ни пратиха към границата.Чакаше ни доста път и нямахме време за губене.
Малко преди
кап.Андреево заредихме бензин,вода и жално се завъртяхме околко един инкасо бус.Тези в бронираната кола
бяха силно респектирани от нашия мото катун и не посмяха да излязат
Малко преди да стигнем Мегаполиса си пуснахме филма:да оцелееш за 120км.Мисля,че толкова беше
околовръстното на Истанбул.Преминавайки през трафика ме спаси единствено превъплъщението ми на герой от "Хон Гил Дон".
Изнемощели от първите стъпки по тези земи се добрахме до гр.Болу,където решихме да пренощуваме не
къде да е ,а в двора или по скоро имението на местна джамия.Не знам дали беше редно но в 05.30 алармата от
минарето нежно ни събуди напомняйки,че ни чака ново приключение.Никой не ни изгони,а в края на краищата
винаги сме жадни за приключения.И съм патил и ще патя.
Спомням си една история в добрия стар Египет.Разхождаме се из сокаците на Кайро и изведнъж гледам една
красива решетка,а през нея за чудо и приказ изопнати шепа "маркови"войници бодро набиват цвички.Та
набутвам камерата през решетката и почвам да снимам.И ми е интересно...лъскави,спретнати.. .В един
момент в обектива виждам силует с автомат,който без да зумирам толкова бързо се приближи,че успявам
да му заснема и космите в носа.И в този миг....хоп изотзад(в арабския свят не е срамно)ме хващат двама
военни и хайде в кафеза при генерала на разпит.И там трима със скръстени ръце и суров тон ми задават
въпроси:
–уоц ис йор нейм?
-уот ис йор мишън хиир?
-ху из сендинг ю?
Аз избухвам в смях и през смях отговарям.
Абе каква мисия мистър полицай,аз съм актьор.
Е верно,че родителите ме изпратиха до летището...ама как да предам семейната чест.
Казах им ,че играя в театър.Обадиха се до посолството,хотела и след като се увериха,че казвам истината
ме освободиха.
Оказа се,че това са личните 20 войника на президента Хосни Мубарък.
Отклоних се малко от пътешествието,но не мога да гарантирам ,че няма да го правя и занапред.
Напуснахме Болу и се отправихме към "Невшехир",по пътя каба зурла и тъпан ме принудиха да сляза от
мотора и под парещото слънце да тресна насред шосето един кючек с каска.
Наиграхме се дружно и тръгнахме към соленото езеро.
Там се фотихме около 40мин,разхладихме се с топла минерална вода и
потеглихме.
По тъмно пристигнахме в Кападокия в хотел 1001нощ.
Всичко живо трепетно ни очакваше и беше подготвено за нашето пристигане.
Как да обясня на този местен
жител,че неслучайно се казвам Тодор,и съм кръстен на Тодоров ден .Всички ние свързваме Тодоров ден с
кошията,но според много стар наш обичай на този ден са се събирали пехливаните и са си мерили
..."достойнствата".В тази битка Магарето от Гьореме губи.1:0 за мен!
Коментар