Турция-приказка без край

[tozzidozzi]

Чаках да свърши лятото,за да пусна своя ТУРКОпис.Или по- скоро да преведа по свой език онова, което други
вече са видяли.А тези ,които все още не са, бих ги посъветвал да стягат "бухчата",да взимат вазелина и да
се мятат -я на колело без седалка,я на кола,магаре,маратонки"Ромика" или двигател между краката.Всичко е
възможно стига душите ни да са технически изправни.Надявам се моята да е,въпреки,че за средностатистическия българин пътешествието с мотор е толкова вълнуващо колкото преглед на простатата.
Пътуването ни започна с кратка критика от няколко "мото познавачи".
-Ама как толкова км с толкова натоварен мотор,с въздушно охлаждане,малка кубатура и прочее.
Винаги съм твърдял,че най-лошото става не далеч от дома,а именно в родната ни Татковина.Тук където простотията и комплекса е национална диагноза.Но за този фатален инцидент ще пиша накрая,инак няма да напиша нищо.
Решихме да потеглим на 28 май.Месец преди това оферирахме за поредното си пътествие верни и изпитани мото-авери(60 годишна двойка от Пловдив тествани в суров терен в пустошта на сахарската пустиня година по- рано)Плаващи пясъци в служебното им положение ги отказаха да бъдат част от едно незабравимо странстване.
Потеглихме сами с пълно бойно снаряжение и няколко пътни карти.Не съм привърженик на Gps-те.Просто се опитвам всячески да дам свобода на въображението и интуицията си.

Малко преди Пазарджик заваля добра поличба.Дъжд!

Броени километри след това под един мост видяхме десетина мотористи предвождани от нашите
Пловдивски приятели.Страхотна изненада!Чакали са ни 2 часа ,за да ни ескортират чак до изхода на
тепетата.И така в кордон от пловдвивски мотористи с включени аварийни светлини започна истинското
емоционално пътуване по- рано от предвиденото.Пожелаха ни на добър път и с ревящи двигатели и
клаксони ни пратиха към границата.Чакаше ни доста път и нямахме време за губене.

Малко преди
кап.Андреево заредихме бензин,вода и жално се завъртяхме околко един инкасо бус.Тези в бронираната кола
бяха силно респектирани от нашия мото катун и не посмяха да излязат
Малко преди да стигнем Мегаполиса си пуснахме филма:да оцелееш за 120км.Мисля,че толкова беше
околовръстното на Истанбул.Преминавайки през трафика ме спаси единствено превъплъщението ми на герой от "Хон Гил Дон".

Изнемощели от първите стъпки по тези земи се добрахме до гр.Болу,където решихме да пренощуваме не
къде да е ,а в двора или по скоро имението на местна джамия.Не знам дали беше редно но в 05.30 алармата от
минарето нежно ни събуди напомняйки,че ни чака ново приключение.Никой не ни изгони,а в края на краищата
винаги сме жадни за приключения.И съм патил и ще патя.
Спомням си една история в добрия стар Египет.Разхождаме се из сокаците на Кайро и изведнъж гледам една
красива решетка,а през нея за чудо и приказ изопнати шепа "маркови"войници бодро набиват цвички.Та
набутвам камерата през решетката и почвам да снимам.И ми е интересно...лъскави,спретнати.. .В един
момент в обектива виждам силует с автомат,който без да зумирам толкова бързо се приближи,че успявам
да му заснема и космите в носа.И в този миг....хоп изотзад(в арабския свят не е срамно)ме хващат двама
военни и хайде в кафеза при генерала на разпит.И там трима със скръстени ръце и суров тон ми задават
въпроси:
–уоц ис йор нейм?
-уот ис йор мишън хиир?
-ху из сендинг ю?
Аз избухвам в смях и през смях отговарям.
Абе каква мисия мистър полицай,аз съм актьор.
Е верно,че родителите ме изпратиха до летището...ама как да предам семейната чест.
Казах им ,че играя в театър.Обадиха се до посолството,хотела и след като се увериха,че казвам истината
ме освободиха.
Оказа се,че това са личните 20 войника на президента Хосни Мубарък.
Отклоних се малко от пътешествието,но не мога да гарантирам ,че няма да го правя и занапред.
Напуснахме Болу и се отправихме към "Невшехир",по пътя каба зурла и тъпан ме принудиха да сляза от
мотора и под парещото слънце да тресна насред шосето един кючек с каска.

Наиграхме се дружно и тръгнахме към соленото езеро.






Там се фотихме около 40мин,разхладихме се с топла минерална вода и
потеглихме.




По тъмно пристигнахме в Кападокия в хотел 1001нощ.
Всичко живо трепетно ни очакваше и беше подготвено за нашето пристигане.



Как да обясня на този местен
жител,че неслучайно се казвам Тодор,и съм кръстен на Тодоров ден .Всички ние свързваме Тодоров ден с
кошията,но според много стар наш обичай на този ден са се събирали пехливаните и са си мерили
..."достойнствата".В тази битка Магарето от Гьореме губи.1:0 за мен!

[grandvan]

От: Турция-приказка без край

Започваш пьтеписа си страхотно /смях се като в сатиричния театьр /и вече нямам тьрпение да разбера какво следва нататьк.
П.П. Сравнението с прегледа на простатата вече е култов израз

[boiko73]

От: Турция-приказка без край

Много хубаво. Смях се от сърце и нямам търпение за останалата част. И в нашето пътуване миналата година до Йордания първите нощувки бяха в гр.Болу и в този култов хотел 1001 нощи.

[go6o]

От: Турция-приказка без край

Браво ! Само че ме набира яд на всезнайковците , за които 650 куб.см. са малко , а въздушно-масленото охлаждане е недостатък ... на такива само причини им дай да изтъкват , страховете им го доукрасяват .

[ВладиЧ]

От: Турция-приказка без край

Англичаните от Мондо Ендуро, които обиколиха света бяха всичките със Сузукита ДР 350 с въздушно охлаждане. Шест мотора тръгнаха, а четири завършиха пътешествието след една година, като за отпадането на двамата не бяха виновни машините им.
Но аз в същост не разбрах, за какъв точно мотоциклет тук става въпрос?

[milentv]

От: Турция-приказка без край

Англичаните от Мондо Ендуро, които обиколиха света бяха всичките със Сузукита ДР 350 с въздушно охлаждане. Шест мотора тръгнаха, а четири завършиха пътешествието след една година, като за отпадането на двамата не бяха виновни машините им.
Но аз в същост не разбрах, за какъв точно мотоциклет тук става въпрос?

Прилича на Suzuki XF650 Freewind - явно успешен опит на Сузуки за универсален мотор. Целта е била нишата между ендуро и шосеен тип мотори. Много бих се радвал на едно по-детайлно представяне на мотора от страна на "някой" собственик. Аз самия съм в дилема за следващ мотор за дълъг път и този тип мотори за сега са психологическия ми максимум - като кубатура и тежест. Просто съм малко мързелив и ми се ще да мога да си го изправям и натоварен .
Чакам с интерес продължението, много сте весел!

[viki terzieva]

От: Турция-приказка без край

Тоци, мисля, че следващия път като те хванат изотзад, което не е срамно в арабския свят , към отговора, че си актьор, гордо можеш да добавяш и ПЪТЕПИСЕЦ !!!
Смях се от сърце. Направо ми е трудно да преценя дали ми е по-забавно, когато говориш, или когато пишеш !?!
Давай по-бързо с продължението!

[ili4]

От: Турция-приказка без край

Различен поглед, който е наистина много добре описан!
А тази снимка е невероятна, поздравления!!!:

[bulgarasen]

От: Турция-приказка без край

Весело започва пътеписа. Чакам с нетърпение втори епизод от Turkiye-sonsus mohabet.

[tozzidozzi]

От: Турция-приказка без край

В двора на хотел "Bin Bir Gedje" ни посрещна местен усмихнат гьозлемец(гьоремец).Вместо да ни приветства с Мерхаба,дясната му ръка юнашки се стоварва върху скованата ми от път гърбина и с не лошо нашенско произношение казва:Ти си смръдливо магаре!
Онемях!
За едно нещо беше прав!Че съм магаре...така е.И баба ми като дете ми казваше: "Тодоре дърто магаре"-затова ,че съм направил поредната беля.
Но чак пък и смръдливо.....(да ни е надушил от дългото пътуване?)Съмнявам се!
Вместо да се впечатля от родната ни реч не чак толкоз омайна и сладка му отвърнах;
– Бен йок магаре,бен актьор Булгаристан"Гюмуз".
Този път той онемя.Сетне прегърна морните ни тела и ни покани на чай за добре дошли.
Оказа се,че знае доста български думи сред които и много неприлични.Бил излъган от други българи ,че означават нещо като;Добре дошли?,Как пътувахте?Ама нейсе.
Веднага заподозрях пътешествениците от Кейп Таун,за които знаех,че са отсядали в същия хотел!(с тях лично ще се разправям).
Настанихме се и се отдадохме на каменно блаженство цели 2 дни.
Всичко що беше в радиус от 40км беше опоскано. От север до юг,та от запад та до изток.

















Тук бях дълбоко притеснен от надписа на грамотата,който го разчитах като:
"КОЙ Е КАСАПА?"




Скрепихме българо турската дружба с интимно докосване.



В един от дните станахме рано не за да хванем не момента в който излитат балоните,а за да предложим на немски туристи разходка с мотоциклет с въздушно охлаждане, управляван от водач с бръмбари в главата.Предлагахме също и видеозаснемане от различни ракурси от спяща девойка.В крайна сметка конкуренцията ни смачка!Бяхме принудени да ги преследваме по трасето с надеждата да заснемем епизод от поредицата"Бях на косъм".
Никой не падна!Скучен бизнес!










Балоните се ухажваха навсякъде.Женски с мъжки,мъжки с мъжки.В един от тях ми се стори,че е паркетния ни лъв, но се оказа занемарена тетка из Росиии.



С двудневния ни престой в Кападокия възстановихме кръвта на задните части и затворихме куфарите.
Кратко изпращане и пак на път.
Следваща цел Малатия и статуите на Немрут!


Пътувахме и се пържехме,пържехме се и се радвахме.Избирахме обходни маршрути .
Докато в един момент пътя просто изчезна пред носа ни.Скрита камера или лоша навигационна система?


Спукана язовирна стена!Горко на оцелелите!



Продължихме по първокласен път към Малатия.По пътя и ние видяхме анадолската забележителност-"топящ асфалт".Бяхме чували, но сега го видяхме и изпитахме.Карането по стичащия се мазут е страхотно изпитание както за мотора,така и за външния вид на ездача."Пчеличките"(работливите ни съседи) опесъчаваха усърдно всеки километър.Жегата трупаше самочуствие и ни намомняше,че там където отиваме е още по- топло.



Спирахме да се стоплим или по -скоро да разбием мита,че пишкането от високо охлажда.!!!Внимание ако живеете в панел на някой от горните етажи не опитвайте това в къщи.Не разбихме този мит и си продължихме по жежко и мазно.
От жегата някои от моментите ми се губят,но си спомням че малко преди Малатия опънахме палатката в чужда нива.Тази нощ нивата беше наша. Нямаше сили за оран.

[tozzidozzi]

От: Турция-приказка без край

По изгрев слънце поехме към Немрут.Много път , мор и много зор видяхме по тези земи.











Посрещнаха ни безброй калинки.В царството на калинките се възхищавахме на "нещо в нищото".
И се фотихме и ги фотихме и им говорихме,а те безмълвно пазеха Въро!







Kетеринга дойде навреме!.Ако не бях с Ели сигурно щях да се възползвам и от "другите" услуги които бяха част от цветния ентертеймънт.



След кратък престой поехме към град Адианаман,но по страховит черен път.Колко да е черен?Ами толкова,че 60 километра минахме за 5 часа.Пътят бил затворен,и за да не се връщаме чак до Малатия ни посочиха "луксозна" коларска пътека.Натоварени се спуснахме на първа скорост по местното"Червено знаме".Тук таме някоя змия ни показваше кой е владетел по тези земи.Направих страхотни предмишници и рамене.(още ми стоят).






В далечината се виждаше зеленина.Не след дълго ни посрещнаха тумба мъжорля,като трима от тях смело разбиваха моя мит
като пишкаха едновременно от моста върху красиви закуми.











Кратка почивка за сладка раздумка с местните и се шмугнахме сред закумите на път към Адъянаман и Газиантеп.

[tozzidozzi]

От: Турция-приказка без край

Реехме се по пътя като ранени конници.Днес бяхме пропътували около 9 часа ,а следващата ни спирка бе едва след час и половина.Е! Да!Но оставащото време бе достатъчно за да попаднем и ние в капана на закона.Простите умения за оцеляването по тези земи ,на такива като нас, включва както безмилостната борба с дехидратацията така и умелото измъкване от непредвидени пътни ситуации.Факт!Нарушихме закона.Не беше с много,но достатъчно за да развържем увехтялата от път кесия.
Позната схема:Цивилна кола в насрещното,радар покрит с парче вестник и не след дълго шпалир от сигнални конуси,а след тях мустакат засукан орган на реда бодро крачи като лалугер.Пустите им "органи"все са там където не бива.
Палка.....дур.... и очи в очи с полицая!
Спирам,свалям каската,грейвам като зелка с усмивка подчертаваща всичките ми бръчки и с небрежна увереност казвам;
-Туркче коношуюрмусунуз.Мерхаба комшу!(Не говоря турски,здрасти комшу)
Полицая поиска документите, леко се усмихна и каза нещо такова:
-Sen chok guzel turkche konsh......(Много добре си говориш турски)
-nerede siin?(от къде си)
Радвах се че разговора потръгна с любопитство,което от опита ми с родните ни катаджии бе добър знак.
Със скромните си речникови познания му отговорих така;
-Бен Булгаръм,бен актьор аркадаш "Реджеп Иведик".
Знам какво казах,но не предполагах че ще възбуди такъв интерес.
-(аз съм Българин и съм приятел на "Реджеп Иведик".)
За тези които незнаят да поясня,че Реджеп е герой от култов турски филм,нещо като нашия Бай Ганьо!)
Изглежда съм уцелил онази част от сърцето, която кара хората да се смеят и прощават.
Позаговорихме се за филма и професията ми и аха да ме пусне, каза:
-Я ханъмката да си свали каската!
Май от това зависеше дали ще плащам или не!
Как да му обясня,че след 10 часова езда няма как да изглеждаш като Моника Белучи,особено когато в логистиката е залегнало пътуване без грим,прически и суета.Аз приличах по скоро на Милко Калайджиев излязъл току що от минералния басейн на Белчин баня!
Ели си свали каската ,стрелна го със сините си очи и го поздрави.
Ръката на закона се смили за пореден път.(Всъщност като се замисля никога не ме е достигала.Късмет или "голяма уста"....незнам)
Върна ни документите и каза;
-Нали знаете,мотосиклет ирми ирми км(77)?Аде гюле, гюле!
-Чок тешекюредерим комшу и газ към Газиантеп



Пренущувахме и поехме по Средиземноморието.
Очарователно магнетично море предлагащо безброй спомени и куп изпитания и емоции за зажаднелите ни души.





Пътувахме през ягодови села,чийто аромат ни съпровождаше дълго и ни напомняше,че пътешествието с мотор носи своята неповторимост. Липсваше само лозунг с надпис:"Хайде на безплатните компоти!От нас ягодите от вас капачките!!!"
Слава богу бяхме с наколенки.



Спяхме където си поискаме , лягахме си в колкото трябва и правехме каквото си пожелаем.
Евкалиптови плажове наситени с черен пясък галеха желанията ни.А самотни островчета в далечината нежно разкриваха прелестите си.Това бе само част от онова блаженство което ни кара да се чустваме живи.

































Планувахме да се прехвърлим от Кушъдъсъ до остров Самос в Гърция.

Безплатен дълъг душ и ето ни в по различния свят наТурция.Кушъдъсъ!Туристи,табели и прочее.Но всяко местенце има своя чар.
Оказа се ,че ферибота до о.Самос е развален и затова от пристанището ни посъветваха да опитаме от Бодрум.







Свечеряваше се и трябваше да намерим хотел.Без претенции за звезди и обслужване търсехме каквото и да е.Докато пред очите ни изплува двуетажен хотел в арабски стил с приказна градина и величествени палми.А в средата кристален басейн трепетно очакваше туристи .Хотела беше безлюден!Чудесно място за пазърлък.
Спряхме и малко преди да отидем на рецепцията ни посрещна любезен "самец".
С влизането почна пазаренето!



-Мерхаба!Бир гедже не кадар?(Колко струва нощувката?)
-Мерхаба!80лири-отговаря той
Споглеждаме се с Ели и нерешително му казвам;
-Аааа много скъпо!За мен добра цена е 40лири.
Той се усмихна и каза:
- Добре,за мен добра цена е 50лири с отстъпка.
Добра отсъпка си казах ,но все още не съм приключил.
-За нас много добра цена е 40лири със закуска!
Очаквах естествено да ми откаже,но той се усмихна и каза:
-Тамам тамам, хош гелдиниз!
Каза,че може да паркираме мотора където поискаме и ни съпроводи до стаята.
После ни попита в колко часа възнамеряваме да закусваме.
На другата сутрин една единствена маса с четири бели стола ни очакваше на моравата пред басейна.А персонала строен в очакване на единствените гости за началото на сезона.Каква чест!Тангото на Астор Пиацола в турски аранжимент нежно огласяше наоколо. Времето някакси спря!
Спомням си че Ели доста се разчуства и каза:
-Имам усещането,че си резервирал за мен целия хотел само за този незабравим миг!



Пристанището на Бодрум ни очакваше!
Или може би не!
Нито в Мармарис нито в Бодрум имаше някаква Гемия за така отдалечилия се вече от нас о.Самос.
Увериха ни,че от Чешме със сигурност има ,но не за о.Самос а за о.Хиос,който се намира на 4 часа до Самос.Неизчерпали богатия си запас от нерви, търпение и желание за откриване на нови хоризонти се втурнахме към Чешме.Посрещна ни китно градче с избрани туристи и зелена марина в центъра на града.
Най-сетне щастието ни се усмихна.Купихме си билети за следващия ден за остров Хиос. Той бе на една ръка разстояние.Един хвърлей от няколко км,а билет за двама струваше 100евро.ХМ!!!Всичко е релативно!

[tozzidozzi]

От: Турция-приказка без край

Престоят в Чешме бе запомнящ!

















Кратка обработка на документите и вързаха мулето в обора.



С пристигането на Гръцка земя трима митничари щателно преровиха всеки куфар и всяка ниша търсейки туй що не се намира.
Пренощувахме в Хиос.



Закуска,тъмно горчиво фрапе и не след дълго вече плавахме под Гръцки флаг към о.Самос.



В Самос останахме няколко дни.И си струваше всеки час!





















Времето минаваше достатъчно бързо и беше време да се ориентираме към голямото завръщане.
Имахме идея да хванем ферибот до Кавала ,а от там да се метнем до София но...
Точно преди да се кача на платформата на ферибота наредих на Ели да заснеме победното ми влизане в трюма.
-Камера......работи....и екшън.
Тръгвам по рампата и малко преди да вляза,се появява служител с торс на пън и дирник на амфора. Нервно маха и прави знак да се върна назад .
Попитах го: Защо? Опитах се да му обясня,че има 15 мин до тръгване.
А той ми отговори,че кораба няма да пътува тъй като има авария.
И в същия момент 3 полицейски джипа с включени сирени спряха на рампата.Полицаите влязоха на щурм и след броени минути изкараха капитана с белезници на ръцете и го отведоха.
Беше сгафил чиляка!



Трябваше да презаверим билета,но за Солун.Чакаха ни 15 часа път.Време в което може да спиш...да спиш.!
Към 18ч на следващия ден пристигнахме отпочинали и решихме да скокнем до Халкидики или по-скоро до Нея Скиони.
Мноого голяма грешка.Беше петък!
Мравуняка бързо ни пое в трафика си без право на обратен завой или колебание за посока.
И както карах моторетката изненадващо замря насред пътя.Акумулатор?
Ни дума ни вопъл ни стон,устата сама промълвила:"Бегай за нов"
Къде обаче?За късмет това се случва точно на улицата с всички мото-магазини ,за нещастие в 18.30ч.
Почти всичко беше затворено!Оставих Ели самичка в една пряка да пази самарите и се набутах в първия или може би единствения отворен по това време.Шоурума на Харлей Дейвидсън!
Лъскав с луксозни возила магазин.
Нямаха естествено такъв,но ако съм изчакал до утре можели да ми намерят.Попитах дали няма отворен магазин сега?
Момчето беше изненадващо любезен и веднага вдигна телефона.Откри отворен магазин и срещу 50 евро каза,че може да ми го доставят.
-Юпииииииииии!
И тогава...заваля,но не просто дъжд,а порой .Момчето се качи на Харлея който беше пред магазина и в дъжда тръгна да ми носи акукулатора.Онемях!Без каска,без промазки и прочее.Ей така.Надявах се Ели да се бе скрила.След десетина минути продавача се върна прогизнал стискайки в ръката си плик с кутия.
-Ето акумулатора,но трябва да се зареди-каза той.
-Имам бързо зарядно и за час ще бъде готов!
Беше ми доста неудобно тъй като работното време беше приключило.
Увери ме,че всичко е наред и,че ще си тръгне след като оправим проблема ми.
Благодарих му предварително и отидох при моето саламандърче.
И какво да видя?Впрочем нищо не видях,защото ни Ели ни мотора бяха там(айде за девойката не съжалявах...хаааааааа).
Улицата беше същата.Ума не ми го побираше.
Някой се провикна в далечината и видях да ми махат.
Заварих следната картина:
Мотомивка!Елена пие чай на мека мебел,а две момчета старателно подсушават мотора и смазват веригата.
Завалял дъжда,видяли "крехко сърнешко" и откликнали с помощ.
Страхотни момчета!Подариха ни и по една тениска с логото им и си поприказвахме сладко.И тяхното работно време си беше заминало преди час,но не ни оставиха под дъжда.
След час си взех акумулатора ,сърдечно благодарихме на всички и се гмурнахме отново.
Следващите няколко дни минаха без особени прежививявания освен едно. Най- неприятното.
Завърнахме се в България пропътували около 5хил км.



Малко преди София ми звънна телефона и разбрах,че преди броени часове нашите най-верни мотопъшественици са катастрофирали с мотор на път за Гърция около Нареченските бани.
Бус влязъл в насрещното за да си "облекчи"завоя и ги ударил челно.
Той е починал на място,а тя в кома.
Любимата ни 60годишна мотодвойка с които покорявахме пясъци,морета и мечти вече не бяха сред нас.

Винаги ще се намери някой който да спре нечий друг човешки устрем.

Жоре,сега никой не може да те спре да пътешестваш!

Подаряваме ти всички спомени и мечти от последното ни пътуване!



Почивай в мир Пътешественико!

[v12345s]

От: Турция-приказка без край

Поздравления за пътеписа и страхотните снимки!

[К.Наков]

От: Турция-приказка без край

Страхотна приказка, чудесен пътепис, за жалост с тъжен край.
Лека им пръст на хорицата и нека пътешествията им продължат.