Tweet
Измерване с шублер, нониус.
Нониусът е една хитринка, която ни помага да правим по-точни измервания. В най-общия случай, педставлява една допълнителна скала от 9 мм, разделена на 10 равни части, или всяко едно деление е равно на 0.9 мм.
В простите измерителни уреди, за по-точни измервания, се ползва нониус, в който 19, или дори 39, мм се делят на 20, а понякога и на 40, части. Когато размерът не е точно цяло число, следи се кое по ред деление на нониуса съвпада с някое от деленията на основната скала. По този начин успешно се отчитат не само целите числа, а и десети и дори стотни. Най точните конвенционални шублери отчитат с точност 0.02 мм, или казано по друг начин до 2 стотни от милиметъра.
Измерените размери, показани на последните две картинки са съответно 9.4 мм и 28.75 мм.
Освен в шублерите, нониуси се използват и в металорежещите машини (стругове, фрези и т.н.) за измерване на подаването на режещия инструмент, или изместването на плотовете. Нониусите се ползват, не само за линейни размери, но и при измерване на ъгли.
Преди да започнем измерването, редно е да проверим състоянието на шублера. Проверява се за луфт между подвижната и неподвижна части, на шублера. Проверява се, дали в събрано положение има съвпадение на началото на скалата. Нулата на основната скала, трябва да съвпада с нулата на нониуса. Износването на измерителните повърхности се проверява, като в събрано положение, шублера се вдига срещу светлината. Между измерителните повърности не бива да има просвет. Дълбокомерът (рамото което излиза от долна страна на шублера, за измерване дълбочини), се проверява, като шублерът се постави върху твърда и гладка повърхност и се опитаме да предвижим (отворим) плъзгача. Ако показанието се задържи на нула, то дълбокомерът е точен.
Друг метод за проверка на точността, е чрез еталонни мярки, примерно т.н. "Йохансонови пластини", но за тях, по-нататък...
Нониусът е една хитринка, която ни помага да правим по-точни измервания. В най-общия случай, педставлява една допълнителна скала от 9 мм, разделена на 10 равни части, или всяко едно деление е равно на 0.9 мм.
В простите измерителни уреди, за по-точни измервания, се ползва нониус, в който 19, или дори 39, мм се делят на 20, а понякога и на 40, части. Когато размерът не е точно цяло число, следи се кое по ред деление на нониуса съвпада с някое от деленията на основната скала. По този начин успешно се отчитат не само целите числа, а и десети и дори стотни. Най точните конвенционални шублери отчитат с точност 0.02 мм, или казано по друг начин до 2 стотни от милиметъра.
Измерените размери, показани на последните две картинки са съответно 9.4 мм и 28.75 мм.
Освен в шублерите, нониуси се използват и в металорежещите машини (стругове, фрези и т.н.) за измерване на подаването на режещия инструмент, или изместването на плотовете. Нониусите се ползват, не само за линейни размери, но и при измерване на ъгли.
Преди да започнем измерването, редно е да проверим състоянието на шублера. Проверява се за луфт между подвижната и неподвижна части, на шублера. Проверява се, дали в събрано положение има съвпадение на началото на скалата. Нулата на основната скала, трябва да съвпада с нулата на нониуса. Износването на измерителните повърхности се проверява, като в събрано положение, шублера се вдига срещу светлината. Между измерителните повърности не бива да има просвет. Дълбокомерът (рамото което излиза от долна страна на шублера, за измерване дълбочини), се проверява, като шублерът се постави върху твърда и гладка повърхност и се опитаме да предвижим (отворим) плъзгача. Ако показанието се задържи на нула, то дълбокомерът е точен.
Друг метод за проверка на точността, е чрез еталонни мярки, примерно т.н. "Йохансонови пластини", но за тях, по-нататък...
Коментар