Tweet
Срещата беше предварителко уредена, всички бяхме 9:00 пред Милко и докато правихме спуканата предна гума на Машината... т.е. един я правеше другите гледаха, Батко Пепи предложи да ни заведе на една много приятна пътечка, която лично той открил. Много дълга, прохладна и лесна пътека. Може би най-дългата пътека, по която някога съм карал! Нарекохме я "Пътеката на Батко Пепи" 
Другото интересно на тази пътека е множеството улей и склонове по нея, които много радват, да не говорим Ади колко им се радва.
Ще ви оставя да тръпнете в очакване, екшъна остава за по-късно. 
Започвам с приготовленията преди тръгване.
Бойко ВС, човекът, който вече почти бяхме забравили! Снима се със звездата
Ето го човека.
Ето я и публиката...
Машината: "Мамка му твърдо съм решен да си купя мус"
Тръгнахме към "Ушите" и не след дълго спираме заради непредвиден инцидент с едното "Клайне". Спукан картер.
Повредата е отстранена на секундата!
Тръгваме по черния път за Локоско, където се намира и въпросната пътека. Разделени сме на две групи поради многото прах.
Началото на пътеката, преди нея има сечище, после следва тя. Наложи се обаче преди да навлезнем да разчистим малко храсталаците на входа.
Пак казвам Пътеката е превъзходна. Почти през цялото време се кара в едно широко дере, по което тече малко поточе, няма високи и гадни храсти, не е обрасло и най-хубавото не те грее слънце.
Първо набарахме един улей (този от горния клип) после един още по добър!!! Следват няколко клипа от него:
Продължаваме напред по дългата пътека...
Пътеката излиза на ето този склон и след него има 500м и се излиза на билата над Ябланица. Това е може би най-бързия път до Ябланица, по който дори не караш по хасфалт.
Ta... така, тук на тази полянка започна една игра докато чакаме Бойко, 30 мин предни, задни кантари и какво ли още не.
The Machine
Тъкмо си викам баси, тоя Ади ква икономия прави на баща си от предни гуми... той само на задна кара и .... почна с пред кантарите
Машината и той се опита да направиме предкантра, но замалко не направи лупингкантар
Aaaaa снимайте и репортера малко !!!! 
Пристига първият закъснял...
... и мотора му моментално бива отнет...
Слиза ме за 100м по хасвалт и оттам хващаме веднага пътеката за Тихов дол.
Завършвам репортажа си за Батко Пепината пътечка с този красив пейзаж...
Нататък карането продължи като по учебник, но нямаше кой да снима. Батерията стигна само за най-интересното. След него всичко беше просто возене.
Дано Ви е харесало!
Другото интересно на тази пътека е множеството улей и склонове по нея, които много радват, да не говорим Ади колко им се радва.
Ще ви оставя да тръпнете в очакване, екшъна остава за по-късно. Започвам с приготовленията преди тръгване.
Бойко ВС, човекът, който вече почти бяхме забравили! Снима се със звездата
Ето го човека.
Ето я и публиката...
Машината: "Мамка му твърдо съм решен да си купя мус"
Тръгнахме към "Ушите" и не след дълго спираме заради непредвиден инцидент с едното "Клайне". Спукан картер.
Повредата е отстранена на секундата!
Тръгваме по черния път за Локоско, където се намира и въпросната пътека. Разделени сме на две групи поради многото прах.
Началото на пътеката, преди нея има сечище, после следва тя. Наложи се обаче преди да навлезнем да разчистим малко храсталаците на входа.
Пак казвам Пътеката е превъзходна. Почти през цялото време се кара в едно широко дере, по което тече малко поточе, няма високи и гадни храсти, не е обрасло и най-хубавото не те грее слънце.
Първо набарахме един улей (този от горния клип) после един още по добър!!! Следват няколко клипа от него:
Продължаваме напред по дългата пътека...
Пътеката излиза на ето този склон и след него има 500м и се излиза на билата над Ябланица. Това е може би най-бързия път до Ябланица, по който дори не караш по хасфалт.
Ta... така, тук на тази полянка започна една игра докато чакаме Бойко, 30 мин предни, задни кантари и какво ли още не.
The Machine
Тъкмо си викам баси, тоя Ади ква икономия прави на баща си от предни гуми... той само на задна кара и .... почна с пред кантарите
Машината и той се опита да направиме предкантра, но замалко не направи лупингкантар
Aaaaa снимайте и репортера малко !!!!
Пристига първият закъснял...
... и мотора му моментално бива отнет...
Слиза ме за 100м по хасвалт и оттам хващаме веднага пътеката за Тихов дол.
Завършвам репортажа си за Батко Пепината пътечка с този красив пейзаж...
Нататък карането продължи като по учебник, но нямаше кой да снима. Батерията стигна само за най-интересното. След него всичко беше просто возене.
Дано Ви е харесало!
Коментар