Tweet
Подготвили сме един материал според сезона, надявам се да е полезен, но ползата от него да се ограничи в задоволяване на любознанието 
Измръзване и хипотермия.
Хипотермията и измръзването са термични увреждания вследствие на ниски температури и невъзможност на организма да подържа необходимия температурен баланс. При нормални условия, дори през зимата, човешкото тяло непрекъснато произвежда топлина, която компенсира загубите й от топлообмена с околната среда. Често обаче, в следствие на обективни и субективни фактори, тялото не може пълноценно да се защити от студа. Обикновено това става при продължително излагане на открито, особено ако ниските температури са съпроводени с вятър или висока влажност на въздуха, при работа на студено без добра екипировка, при попадане в студена вода, при попадане в лавина и др. По-податливи на преохлаждане са възрастните хора и малките деца. Възможността за измръзване разбира се зависи и от кондицията на конкретния индивид – фактори като болест, дехидратация, глад и др. могат силно да увеличат риска.
Нека първо ясно да разграничим общото преохлаждане на организма, което наричаме хипотермия, от локалното измръзване на тъкани, най-често незащитени от студа крайници.
Хипотермия
Хипотермията представлява спадане на телесната температура под нормалната долна граница от 35оС. Развива се в няколко последователни фази, като ако излагането на студ не бъде прекратено или не се окаже помощ завършва със смърт.
В началото (първа фаза - спадане на температурата до около 35 оС) има силно треперене, с което организма все още се стреми да компенсира загубата на топлина с увеличено производство. Кожата е настръхнала, дишането е учестено, ръцете губят координация, а говора е насечен и с трепереща брадичка. Постепенно (втора фаза) треперенето се засилва и става неконтролируемо, появява се цианоза – бледа кожа, посиняване на устните. Периферното кръвообращение се намалява за сметка на това в жизненоважните органи и главата. Това води до голяма опасност от измръзване на крайниците или открити части на тялото. Пострадалият става апатичен, говори завалено, мисли и действа бавно и неадекватно. Може да се наблюдава т.нар парадоксално събличане (20-25% от жертвите на хипотермията). Нарушения в разсъдака карат пострадалия без повод да съблича дрхите си и да измръзва още по-бързо. След време с изчерпването на въглехидратните резерви, треперенето намалява и спира, тъй като защитата на организма преминава в пасивна форма и той се стреми единствено да минимализира загубите на топлина. Последната фаза на хипотермията, при спадане на телесната температура под 32 оС се характериза с бавното „заспиване” на организма – „бяла смърт”. Чувството за студ отстъпва пред измамно приятното чувство на топлина, дишането и сърдечната дейност отслабват, а честотата им се забавя, органите престават да функционират, пострадалият практически не може да се движи, да говори и дори да мисли. Настъпва безсъзнание, а при спадане на температурата под 30 оС и клинична смърт. Поради ниската консумация на кислород биологичната смърт може да бъде отложена повече от обичайното. Съществува дори правило, според което човек с хипотермия в клинична смърт не може да бъде обявен за мъртъв преди тялото му да бъде затоплено до нормална температура. Има случаи на спасени в ледени води удавници (особено деца), които са престояли под повърхността повече от 30 минути.
На открито, освен студа, вятъра има решаваща роля за загубата на топлина от тялото. Така например, при температура на въздуха 0 оС и скорост на вятъра 10 м/с, реалното усещане за студ се равнява на -15 оС, а при -15 оС и вятър от 20 м/с мръзнем като на -43 оС!
Особено бързо се преохлажда организма при попадане в студена вода. Тъй като топлоемкостта на водата е около 1000 пъти по-голяма от тази на въздуха, то пропорционално се увеличава и загубата на топлина. Това е и причината на 18 оС да се чувстваме отлично часове и дни наред, но подобна температура на морската вода не звучи привлекателно. При температура на водата близка до 0 оС, дори няколко минути могат да бъдат фатални.
Първа помощ при хипотермия
При откриване на пострадал с признаци на хипотермия трябва незабавно да се започне затопляне на организма. Ако има мокри дрехи те трябва да се отстранят. Пострадалият да се постави да лежи в т.нар. ембрионална поза – максимално свит с ръце под мишниците, за да се минимизира загубата на топлина, да се завие с одеала и/или спасително фолио. При необходимост може да се използва затопляне тяло в тяло. При наличие на химически грейки, те да се поставят под мишнците. По същия начин могат да се използват и пълни с топла вода бутилки. Пострадалият бързо трябва да бъде евакуиран на закрито, по възможност на стайна температура. Той трябва да бъде носен, а не да се движи сам. Особено когато пострадалият е в тежко състояние, в никакъв случай да не се стимулират активни и пасивни движения, да не се правят разтривки и т.н., тъй като стимулирането на кръвообращението преди затопляне може да доведе до допълнителна загуба на топлина от жизненоважните органи, да последва шок и дори смърт. Ако посрадалият е в съзнание и е адекватен да се дават топли подсладени напитки (чай, кафе, шоколад). Висококалорична въглехидратна храна (шоколад, бучка захар) също, но отново при условие, че няма опасност от задавяне.
Затоплянето на пострадалия трябва да бъде постепенно за да се избегне термичния шок. Ако пострадалият е в тежко състояние (шок, безсъзнание), първо се затопля тялото, а главата се оставя да се стопли само от кръвообращението. Затоплянето на главата може рязко да увеличи консумацията на кислород от мозъка, който не може да бъде осигурен от организма в състояние на шок.
При никакви обстоятелства на пострадалия не се дава алкохол до пълното му възстановяване!
Въпреки широкоразпространеното схващане, че алкохола затопля, това е напълно погрешно. Алкохолът има свойството да разширява кръвоносните съдове и да стимулира кръвообращението. Това води до разсейване на топла кръв към периферните части на тялото, което води и до усещане за затопляне. В същото време, обаче, студена кръв от крайниците нахлува в тялото и може да предизвика шок и смърт.
Измръзвания
Под въздействието на ниските температури може да се прояви и локално увреждане на тъканите - измръзване. Най-честите причини за това са оставени незащитени части от тялото – лице, уши, ръце, както и отслабено кръвообръщение, най-често в следствие на стегнати обувки, притискане на кръвоносен съд от презрамките на раница или др. Студът води до свиване на кръвоносните съдове, от там затруднено кръвообращение, намаляване на притока на кислород в клетките и постепенното им загиване.
В зависимост от дълбочината на нараняването, подобно на изгарянията, измръзванията се класифицират в 4 степени. При първа степен е засегнат повърхностният слой кожа, тя е бледа, с понижена чувствителност, но при затопляне се появява пареща болка и зачервяване. Няма последствия върху тъканта. При втора степен се засягат и по-дълбоки слоеве на кожата. Тя е много бледа, втвърдена и напълно безчувствена. При затопляне болките са силни, освен зачервяването се появяват оток и мехури, пълни с бистра течност. При още по-тежко измръзване кожата е наранена в цялата й дълбочина, мехурите съдържат и кръв, а по-късно се превръщат в трудно заздравяващи рани (трета степен). При засягане на по-дълбки тъкани, включително мускули, сухожилия, нерви и дори кости, след затопляне измръзналите части постепено почерняват.
Първа помощ при измръзване
Оказването на помощ отново започва с изолиране на причината за нараняването – студа. В полеви условия, ако не е възможно веднага да се осигури подслон, замръзналите пръсти най-бързо се затоплят при поставяне под мищниците. Стегнати дрехи, ръкавици и обувки трябва да бъдат разхлабени. Ако са мокри веднага да се сменят със сухи. Трябва да се стимулират активни и пасивни движения, за да се възобнови кръвообращението (да се внимава при дълбоки измръзвания, поради опасност от допълнително нараняване). Възвръщането на болката е добър знак - признак за възстановено кръвообращение. Разтривки със сняг НЕ се правят! Затоплянето да става постепенно – най-добре на стайна температура. Измръзнали ръце и крака могат за бъдат затоплени с потапяне в вода с телесна температура. Изполването на по-топла вода може да предизвика неимоверна болка. След затоплянето, ако измръзването е от първа степен може да се направи лека разтривка с мазен крем. Ако има рани и мехури се прави лека (хлабава) стерилна превръзка от марля, памук и бинт. Задължително се търси медицинска помощ – дори малко по площ измръзване може да предизвика силна инфекция, включително и гангрена. Навременното медикаментозно лечение също може да бъде от решаващо значение. Веднъж измръзнали части на тялото стават особено чувствителни към студа в бъдеще. Също като при хипотермията се дават топли подсладени течности.
В случай, че пострадалия има общо преохлаждане на организма, но в същото време има и локални измръзвания, то приоритет при оказване на помощ има хипотермията! Това значи например да не се стимулира движение на измръзналите крайници, докато пострадалия достигне нормална телесна температура!
Материалът е подготвен от екипа на FirstAidBG. Още първа помощ на www.firstaidbg.com
Измръзване и хипотермия.
Хипотермията и измръзването са термични увреждания вследствие на ниски температури и невъзможност на организма да подържа необходимия температурен баланс. При нормални условия, дори през зимата, човешкото тяло непрекъснато произвежда топлина, която компенсира загубите й от топлообмена с околната среда. Често обаче, в следствие на обективни и субективни фактори, тялото не може пълноценно да се защити от студа. Обикновено това става при продължително излагане на открито, особено ако ниските температури са съпроводени с вятър или висока влажност на въздуха, при работа на студено без добра екипировка, при попадане в студена вода, при попадане в лавина и др. По-податливи на преохлаждане са възрастните хора и малките деца. Възможността за измръзване разбира се зависи и от кондицията на конкретния индивид – фактори като болест, дехидратация, глад и др. могат силно да увеличат риска.
Нека първо ясно да разграничим общото преохлаждане на организма, което наричаме хипотермия, от локалното измръзване на тъкани, най-често незащитени от студа крайници.
Хипотермия
Хипотермията представлява спадане на телесната температура под нормалната долна граница от 35оС. Развива се в няколко последователни фази, като ако излагането на студ не бъде прекратено или не се окаже помощ завършва със смърт.
В началото (първа фаза - спадане на температурата до около 35 оС) има силно треперене, с което организма все още се стреми да компенсира загубата на топлина с увеличено производство. Кожата е настръхнала, дишането е учестено, ръцете губят координация, а говора е насечен и с трепереща брадичка. Постепенно (втора фаза) треперенето се засилва и става неконтролируемо, появява се цианоза – бледа кожа, посиняване на устните. Периферното кръвообращение се намалява за сметка на това в жизненоважните органи и главата. Това води до голяма опасност от измръзване на крайниците или открити части на тялото. Пострадалият става апатичен, говори завалено, мисли и действа бавно и неадекватно. Може да се наблюдава т.нар парадоксално събличане (20-25% от жертвите на хипотермията). Нарушения в разсъдака карат пострадалия без повод да съблича дрхите си и да измръзва още по-бързо. След време с изчерпването на въглехидратните резерви, треперенето намалява и спира, тъй като защитата на организма преминава в пасивна форма и той се стреми единствено да минимализира загубите на топлина. Последната фаза на хипотермията, при спадане на телесната температура под 32 оС се характериза с бавното „заспиване” на организма – „бяла смърт”. Чувството за студ отстъпва пред измамно приятното чувство на топлина, дишането и сърдечната дейност отслабват, а честотата им се забавя, органите престават да функционират, пострадалият практически не може да се движи, да говори и дори да мисли. Настъпва безсъзнание, а при спадане на температурата под 30 оС и клинична смърт. Поради ниската консумация на кислород биологичната смърт може да бъде отложена повече от обичайното. Съществува дори правило, според което човек с хипотермия в клинична смърт не може да бъде обявен за мъртъв преди тялото му да бъде затоплено до нормална температура. Има случаи на спасени в ледени води удавници (особено деца), които са престояли под повърхността повече от 30 минути.
На открито, освен студа, вятъра има решаваща роля за загубата на топлина от тялото. Така например, при температура на въздуха 0 оС и скорост на вятъра 10 м/с, реалното усещане за студ се равнява на -15 оС, а при -15 оС и вятър от 20 м/с мръзнем като на -43 оС!
Особено бързо се преохлажда организма при попадане в студена вода. Тъй като топлоемкостта на водата е около 1000 пъти по-голяма от тази на въздуха, то пропорционално се увеличава и загубата на топлина. Това е и причината на 18 оС да се чувстваме отлично часове и дни наред, но подобна температура на морската вода не звучи привлекателно. При температура на водата близка до 0 оС, дори няколко минути могат да бъдат фатални.
Първа помощ при хипотермия
При откриване на пострадал с признаци на хипотермия трябва незабавно да се започне затопляне на организма. Ако има мокри дрехи те трябва да се отстранят. Пострадалият да се постави да лежи в т.нар. ембрионална поза – максимално свит с ръце под мишниците, за да се минимизира загубата на топлина, да се завие с одеала и/или спасително фолио. При необходимост може да се използва затопляне тяло в тяло. При наличие на химически грейки, те да се поставят под мишнците. По същия начин могат да се използват и пълни с топла вода бутилки. Пострадалият бързо трябва да бъде евакуиран на закрито, по възможност на стайна температура. Той трябва да бъде носен, а не да се движи сам. Особено когато пострадалият е в тежко състояние, в никакъв случай да не се стимулират активни и пасивни движения, да не се правят разтривки и т.н., тъй като стимулирането на кръвообращението преди затопляне може да доведе до допълнителна загуба на топлина от жизненоважните органи, да последва шок и дори смърт. Ако посрадалият е в съзнание и е адекватен да се дават топли подсладени напитки (чай, кафе, шоколад). Висококалорична въглехидратна храна (шоколад, бучка захар) също, но отново при условие, че няма опасност от задавяне.
Затоплянето на пострадалия трябва да бъде постепенно за да се избегне термичния шок. Ако пострадалият е в тежко състояние (шок, безсъзнание), първо се затопля тялото, а главата се оставя да се стопли само от кръвообращението. Затоплянето на главата може рязко да увеличи консумацията на кислород от мозъка, който не може да бъде осигурен от организма в състояние на шок.
При никакви обстоятелства на пострадалия не се дава алкохол до пълното му възстановяване!
Въпреки широкоразпространеното схващане, че алкохола затопля, това е напълно погрешно. Алкохолът има свойството да разширява кръвоносните съдове и да стимулира кръвообращението. Това води до разсейване на топла кръв към периферните части на тялото, което води и до усещане за затопляне. В същото време, обаче, студена кръв от крайниците нахлува в тялото и може да предизвика шок и смърт.
Измръзвания
Под въздействието на ниските температури може да се прояви и локално увреждане на тъканите - измръзване. Най-честите причини за това са оставени незащитени части от тялото – лице, уши, ръце, както и отслабено кръвообръщение, най-често в следствие на стегнати обувки, притискане на кръвоносен съд от презрамките на раница или др. Студът води до свиване на кръвоносните съдове, от там затруднено кръвообращение, намаляване на притока на кислород в клетките и постепенното им загиване.
В зависимост от дълбочината на нараняването, подобно на изгарянията, измръзванията се класифицират в 4 степени. При първа степен е засегнат повърхностният слой кожа, тя е бледа, с понижена чувствителност, но при затопляне се появява пареща болка и зачервяване. Няма последствия върху тъканта. При втора степен се засягат и по-дълбоки слоеве на кожата. Тя е много бледа, втвърдена и напълно безчувствена. При затопляне болките са силни, освен зачервяването се появяват оток и мехури, пълни с бистра течност. При още по-тежко измръзване кожата е наранена в цялата й дълбочина, мехурите съдържат и кръв, а по-късно се превръщат в трудно заздравяващи рани (трета степен). При засягане на по-дълбки тъкани, включително мускули, сухожилия, нерви и дори кости, след затопляне измръзналите части постепено почерняват.
Първа помощ при измръзване
Оказването на помощ отново започва с изолиране на причината за нараняването – студа. В полеви условия, ако не е възможно веднага да се осигури подслон, замръзналите пръсти най-бързо се затоплят при поставяне под мищниците. Стегнати дрехи, ръкавици и обувки трябва да бъдат разхлабени. Ако са мокри веднага да се сменят със сухи. Трябва да се стимулират активни и пасивни движения, за да се възобнови кръвообращението (да се внимава при дълбоки измръзвания, поради опасност от допълнително нараняване). Възвръщането на болката е добър знак - признак за възстановено кръвообращение. Разтривки със сняг НЕ се правят! Затоплянето да става постепенно – най-добре на стайна температура. Измръзнали ръце и крака могат за бъдат затоплени с потапяне в вода с телесна температура. Изполването на по-топла вода може да предизвика неимоверна болка. След затоплянето, ако измръзването е от първа степен може да се направи лека разтривка с мазен крем. Ако има рани и мехури се прави лека (хлабава) стерилна превръзка от марля, памук и бинт. Задължително се търси медицинска помощ – дори малко по площ измръзване може да предизвика силна инфекция, включително и гангрена. Навременното медикаментозно лечение също може да бъде от решаващо значение. Веднъж измръзнали части на тялото стават особено чувствителни към студа в бъдеще. Също като при хипотермията се дават топли подсладени течности.
В случай, че пострадалия има общо преохлаждане на организма, но в същото време има и локални измръзвания, то приоритет при оказване на помощ има хипотермията! Това значи например да не се стимулира движение на измръзналите крайници, докато пострадалия достигне нормална телесна температура!
Материалът е подготвен от екипа на FirstAidBG. Още първа помощ на www.firstaidbg.com
Коментар