От: Още един с Фронтера
До тук бая дреболии оправих.
След като вече има работеща бензинова помпа, един от маркучите на бензинопровода каза: "Край! Не издържам повече!" и изля на асфалта едни 20 кила бензин. В частност ги изля върху горещия двигател, но слава богу се размина без пожар.
Както и да е - маркуча вече е сменен.
Установих, че не работи запалката и бушона е изгорял. Изгорих още един бушон като се опитах да го сменя (не случайно в книжката пише: Първо отстранете проблема и след това слагайте нов бушон ). Разглобих таблото. Оказа се, че полузакачената бензинова печка дава някъде на късо. Реших проблема по сталински. Така или иначе не живея във Финландия, а и бензиновата печка тъй и тъй не работи.
С прокараните кабели, които хартисаха от печката, и бутона за включването й си направих бутон за включване и изключване на бензиновата помпа - да мога да си я пускам и спирам от купето.
Миналата неделя на газстанцията се оказа, че тръбичката за пълнене (между буксата и газовия резервоар) има проблем - капе газ при пълнене. Газаджиите (май това е мръсна дума) са си оставили ръцете при монтажа. Въпросната тръбичка опираше в един остър ръб на шасито и от вибрациите за няколко месеца се е прекълцала. Оправих го с парче маркуч, което ми беше останало от ремонта на бензинопровода, и две скоби.
Нещо не ми харесваше как се държи акумулатора и отидох да го тестват - 1 умряла клетка, та се сдобих с нов - 91AH. Доста по-голям от предишния, който на външен вид приличал на 62AH - без никакви лепенки и вързан по стар български обичай с тел . Да ама тела къс за новия голям акумулатор та реших да си направя скоба от арматурно желязо... с чук - доста добре се получи. А и здраво.
Жилата за ръчната спирачка все още ги чакам да дойдат.
Чудя се какви ли още номера ми е приготвила Фруктиерата. Хубавото е, че повечето се оправят с чук.
До тук бая дреболии оправих.
След като вече има работеща бензинова помпа, един от маркучите на бензинопровода каза: "Край! Не издържам повече!" и изля на асфалта едни 20 кила бензин. В частност ги изля върху горещия двигател, но слава богу се размина без пожар.
Както и да е - маркуча вече е сменен.
Установих, че не работи запалката и бушона е изгорял. Изгорих още един бушон като се опитах да го сменя (не случайно в книжката пише: Първо отстранете проблема и след това слагайте нов бушон ). Разглобих таблото. Оказа се, че полузакачената бензинова печка дава някъде на късо. Реших проблема по сталински. Така или иначе не живея във Финландия, а и бензиновата печка тъй и тъй не работи.
С прокараните кабели, които хартисаха от печката, и бутона за включването й си направих бутон за включване и изключване на бензиновата помпа - да мога да си я пускам и спирам от купето.
Миналата неделя на газстанцията се оказа, че тръбичката за пълнене (между буксата и газовия резервоар) има проблем - капе газ при пълнене. Газаджиите (май това е мръсна дума) са си оставили ръцете при монтажа. Въпросната тръбичка опираше в един остър ръб на шасито и от вибрациите за няколко месеца се е прекълцала. Оправих го с парче маркуч, което ми беше останало от ремонта на бензинопровода, и две скоби.
Нещо не ми харесваше как се държи акумулатора и отидох да го тестват - 1 умряла клетка, та се сдобих с нов - 91AH. Доста по-голям от предишния, който на външен вид приличал на 62AH - без никакви лепенки и вързан по стар български обичай с тел . Да ама тела къс за новия голям акумулатор та реших да си направя скоба от арматурно желязо... с чук - доста добре се получи. А и здраво.
Жилата за ръчната спирачка все още ги чакам да дойдат.
Чудя се какви ли още номера ми е приготвила Фруктиерата. Хубавото е, че повечето се оправят с чук.
Коментар