Tweet
това фантастично посвещение е толкова вярно за пътуването в Приказна Норвегия, колкото за почти никъде другъде (искрено се надявам скоро да намеря другите от групата на почти-тата)
Норвегия е болест; неизлечима; за цял живот.
сега, като гледам назад към току-що приключилото ни четвърто пътешествие из тия неземни места, съм убедена, че причината не е в драматичните планини, не е в огледалните води на фиордите, не е в дъгоцветното косо слънце и небето, чието синьо може да разплаче всеки фотограф, не е в мъгливите вълма, носещи се призрачно на една ръка разстояние над главите ни… тия земи, проточили се на север колкото още една Европа, земи на лосове, торф, кафяво сирене и сушена риба, притежават магнетична сила, загнездваща дълбоко в душата ти постоянно и неувяхващо желание да се връщаш при тях, отново и отново; и усещането винаги е сякаш се връщаш у дома.
та тъй; три полета, най-дългия, от които, е вътрешния Осло-Трьомсо; след цял ден по летища привечер най-накрая се носим към къщата на колела, която ще наричаме дом през следващите 6 дни:
Тромсо, тъй, за информация просто, е най-големият град на Северна Норвегия, с колосалните близо 70 000 жители; което не му пречи да има летище с габаритите на софийското (новото!);
въпреки, че се намира прилично зад полярния кръг, градът има напълно поносим за живеене климат – не по-студен от София зимата, но и не по-топъл от Черни връх, лятото; е, и невероятното предимство, че се намира в Норвегия…
Към темата >>