Идеята ми за тази двудневна разходка води началото си от едни предишни времена, когато бяхме една друга група мото туристи, когато не общувахме виртуално, когато не бяхме излизали в чужбина, когато имахме респект от разстоянията, когато карахме стари японски чопъри без каски и когато Възторгът от живота ни намираше лесно… Така едно лято от паланка на паланка, подлъгани от картата, се оказахме в с. Парил с намерението да продължим до Голешово.. Не ни се получи. Вместо това строги гранични полицай ни прибраха под строй, обясниха ни, че първо това е гранична зона и няма да ни отключват голямата метална врата, а дори и да го направят доникъде няма да стигнем, защото Парилската котловина не е шега работа и дори те едвам пробиват от там с УАЗ-ките. Записаха ни, поскараха ни се още малко, посмяха ни се малко и ни изпратиха по живо, по здраво…

В наши дни, октомври 2012 звъни Анджело:
- Мария, Свилен ще ми идва нагости /Свилен кара GS 1200, ще идва от Свищов в София/ и искаме да покараме. Хайде да дойдеш и ти… и да измислиш къде да ходим. Но искам да е за 2 дни, да не съм ходил, да ми е интересно, да има какво да снимам и да има много оффроуд !
-Нямаш проблем. Знам точното място. В събота в 9:00 на старта !

Беше страхотно. Возихме се, смяхме се, падахме, вдигахме, носихме, беше тежко, беше красиво, снимахме, един месец ходихме усмихнати…

Първо атакувахме Малашевската планина. Както се измъчва човек в трафика, жегата и прахта покрай Сандански, пресича реката, увеличава надморската височина и попада в един така различен свят, че чак да не му се вярва.

И като ги подкарахме – Никудин, Крънджилица, Иваново...



















В Драгуш беше особено забавно. Направо се изсипахме на „площада”. Първо ни посрещнаха прасетата.























Гоздеят в програмата на втория ден бяха с. Голешово и Парилската котловина.