Tweet
Идеята не е нова, просто се възроди след дълго четене за всичко свързано с Аляска - по стъпките на Jack London, който ме омагьоса с творчеството си откакто стъпих в читалищната библиотека. Маршрутът е показан балгодарение на колега, който не го мързи като мен и като инженер има навик да се съобрази с всички детайли:
Да разкажа за себе си--аз съм сравнителен новак, карам мотор от скоро (2009), машината е Kawasaki KLR 650 2008 която закупих леко ползвана със 1700 мили, без да разбирам:
За мен големият ми зор беше да посетя Dawson City, Yukon и да видя къде е живял моят литературен идол. Това, и малко риболов.
***
Подготовката не вървеше гладко... Аз се оглеждах насам-натам и купувах важното за пътешествието:
Добре, ама по същото време знаех че мотора ми гори масло... Аз не съм механик, и разчитах единствено на помощта на колегата. Той откопчи отпуск през Май--хмммм, а сега де... Тръгваме към Аляска през Май
Моят шеф хем ми одобри отпуската, хем не... "Зависи" е отговора който получих, "искам да се кандидатираш за работа в Русия, и ако стане, заминаваш за там."
И ние така си чакахме зимата да свърши - подготовката уж си върви, трябва да намерим време да сменим цилиндъра в моя мотор, а и не знаем дали ще тръгнем. Нямах заден куфар и купих евтина найлонова чанта да ми държи палатката и спалния чувал:
***
Дойде април, не остана много до плануваната дата на потегляне.
Колегата ми осигури своята експертиза,както и гараж за да сменим цилиндъра. Питате защо не сменим само сегментите? Еми с цилиндър идва всичко друго готово, без да се занимавам със стъргане на цилиндър, измерване на разстояние на сегменти и тн... Пък и без това тук е трудно да се намери къде да се извърши тази работа. Колкото по-малко зор толкова по-добре... Извинявам се ако не казвам нещата правилно, но с механика в БГ не съм се занимавал.
Още един проблем беше че заминах на конференция в Канада. Ето и друга седмица отива на вятъра. Датата наближава, а време за подготовка все по-малко. Върнах се от Канада, сменихме цилиндъра, закопчахме машинката. Да, ама не, взе да тече масло около озновата на цилиндъра. Явно не съм го намазал с онова лекавото дето трябва достатъчно. Ей на:
Офф, заехме се да го правим още един път. Не тече кой знае колко, ама може да реши да се отпори баш когато не трябва. Айде пак го разглобихме. Като втори път мина доста по-бързо. Сега вече се постарах да намацам основата на цилиндъра като филия с масло
Така и нищо определено не чух за тази работа в Русия... Това трябва да е най-бавната бюрокрация в света. 14-ти Май наближава, поне шефа се оказа разбран и даде отпуск. И така дългоочакваната дата настъпи.
Станах рано, приготвих багажа, вързах го, като чели всичко се крепи като го карам. Ето тук съм вече готов:
Чакам колегата, а той звъни да каже че дори още не беше излязъл от двора и се катурнал... Оказало се че теглото се оказало невероятно много, той имаше твърди кутии които той си направи от амунициеви кутии. Така че чаках докато натовари всичко отново и да пристигне... Ето ни заедно, уж вече готови да тръгваме:
И така, след цяла зима в очакване и неизвестност дали нашето пътешествие ще се случи, аз и колегата потеглихме към Канадската граница. Плана беше да пресечем границата през Юрика, и да спрем за най-добрия хамбургер в САЩ, the bubba burger:
До Юрика имаше около 3-4 часа път, през които минахме покрай Flathead Lake:
Често ми се удава да посещавам това езеро, тъй като е най-голямото естествено сладководно езеро в западната част на конт САЩ, и е доста популярна дестинация за отдих. А през този ден имаше и повече "природа" от обикновено, съвсем леко покрита с бански
Повече за това езеро тук:
http://en.wikipedia.org/wiki/Flathead_Lake
Продължихме към Eureka, а вятъра едва не ме смъкна. Това често се случва тук, вятърът в прерията не е шега работа... А и като че ли имаме всички елени, които са обучени камикадзе. Видят ли те и се понасят като стрела към теб. Направи ми впечатление че навсякъде другаде елените бягат в обратната посока
Стигнахме до Eureka, а там ни очакваше първото разочарование--ресторантът вече не съществуваше... Едно време този ресторант предлагаше хамбургер №1 в Сащ:
Заредихме, така или иначе сме спрели, пък и няма да видим наши цени за гориво в лизкото бъдеще, яхнахме возилата и се запутихме към границата:
Вече минаваме през пункта, имате ли оръжие, имате ли алкохол, били ли се подсъден някога и тн... Имах алкохол и спрей за мечки ама казах не.
Веднага ни стана ясно че сме в Канада, където и да се обърна, гледката беше като от пощенска картичка:
Привечер пристигнахме до Fairmont Hot Springs, курортно градче с горещи извори:
http://en.wikipedia.org/wiki/Fairmon...itish_Columbia
Аз веднага реших да търся нещо за ядене по-достъпно и автентично, така намерихме гръка Тони. Поговорихме си за стария свят, аз си хапнах здраво, дори се върнах за 2-ри дюнер
След това намерихме, къмпинг--офиса беше затворен, но решихме да се оправяме със заплащането на сутринта:
Оглеждайки се наоколо (снимката е от сутринта, но карай...):
Някои статистики от първия ден:
Накрая се поздравихме по случай успешно приключен първи ден от пътешествието:
***
На другия ден станахме, аз си правих кафе (трябва да го имам), събрахме палатките, и айде към офиса да си платим. Накратко казано, излезе ни доста солено, не съм вярвал че някой може да иска такива пари за пръст. Кактои да е, потеглихме, минахме през Radium Hot Springs, жалко че не спряхме да се цопнем в горещите извори:
http://en.wikipedia.org/wiki/Radium_...itish_Columbia
ГПС-а ни поведе през Kootenai National Park, неочаквано и невероятно. Ето това беше трафикът по пътя там:
Отново гледки които спираха дъха:
***
Тук бяхме спрели някъде в парка за почивка:
Доверявайки се на ГПС-а, изпунахме съвсем Banff National Park, а наистина ми се искаше да го видя. Продължихме на север, към Jasper National Park, една от главните атракции в Алберта, и ако сте там не го пропускайте в никакъв случай. Минахме да видим lake Louise, което аз не харесах. Беше още замръзнало, а и претенциозния хотел построен точно там хич не помогна:
Тук няма диво, айде да си тръгваме... По-нататък преминахме през пропуска на знаменития Ice Fields Parkway, платихме си $9 на парче и започнахме да се оглеждаме. А наистина си имаше за какво....
Умрях от студ.... Забравих да спомена че подминахме петролна станция, а следващата беше на около 150-200 мили разстояние. Аз я жидях, но нищо не казах, и това не беше добро решение. Аз щях да изкарам, но колегата минаваше само 35 мили на галон. Етотук на върха на прохода си осъзнахме грешката:
Малко по-нататук колегата спря да премести гориво от едната страна на резервоара в другата, където всъщност се издърпва. Тук вече сме в Jasper, жалко защото заради тревогите с горивото не спряхме да направим снимки които иначе не бихме пропуснали:
Май нищо не стана, но продължихме, очаквайки всеки момент да свърши горивото. Аз предложих да изкараме бензин от моя резервоар, но той не ще.
За пръв път през това пътешествие видях лосове, ако го казвам правилно на български:
Аз спирах за снимки, на колегата не му беше до това и той търсеше станция с гориво. Стигнахме до градчето Jasper, намерихме станцията най после и се спасихме от бутане. По едно време тази двойка спира да ни заприказва, запознахме се с тях, човека ни каза че и те пътуват с мотор за отдих, и си поговорихме доста време. Дадоха ни препоръки къде да спрем, а и къде да хапнем, така и така сме спрели. Не пропуснаха да ни питат--с какво можем да помогнем, трябва ли ви нещо? Това са Kathy i Mitch:
Ресторанта който препоръчаха беше точно до станцията и аз се нахвърлих върху каламарите:
Имаше и друга местна природа дето ни хвана окото, че и моторите май хванаха нейното:
Kathy and Mitch се върнаха, 2 часа по късно, да проверят дали не се нуждаем от нещо!!
***
След като наи-накрая успяхме да привършим на станцията, денят беше решил да приключи с нас. Опитахме се да намерим място да опънем палатки, но уви, наоколо къмпинг нямаше. Аз няколко пъти споделих просто да спрем някъде по пътя на подходящо местенце и да прекратим--колегата не ще да прави каквото и да е което може да се интерпретира като нарушение, така че продължихме.. Добре, ама и на мотел не щеше.след като стигнахме до такъв, а и в национален парк цените са съответно грандиозни. Човекът на рецепцията ни посъветва, така и така отивайте малко по-нагоре по пътя, къмпинга е затворен, но минете около бариерата. Стигнахме дотам-той пак не ще, кво ако някой се покаже. Офф, както и да е, пръдлжавамепо пътя, но комарите започнаха да стават страшни--през Май и на север!!! Пак пуснах идеята да спим някъде из гората, а той--"абе ти само искаш да се хвалиш по форумите..." Аз по същото време искам само да опъна палатка докато е още светло, а и вече изминахме 100-тина мили само докато търсим къмпинг. Поне гледката пордължаваше да бъде великолепна:
Накрая наистина взе да става тъмно, и все пак спряхме в гората за да опънем палатки. Забележете мрежата против комари, и аз нахлузих моята че тия кръвопийци бяха безпощадни:
Колегата отиде да се поогледа докато аз вадих бири. Върна се и каза--"да знаеш че имаме комшии":
Аз реших да вържа всички припаси на разстояние от нас, високо в дърво, и да не се тревожа. Така и приключи вторият ни ден, ето и някои статистики:
(Разказът продължава в оригиналната публикация и става все по-интересен!)