Ако парите, времето и желанието, които се влагат за бракониерски чакала, нощни разстрели и принадлежности и оборудване за тях, примки, капани и игра на стражари и апаши се впрегнат за нещо по-полезно, може и да се позавъди някоя животинка и у нас...
Изтребването на дивеча за месо или просто заради "тръпката" да убиеш безнаказано и да се почувстваш велик е част от психологическия профил на балканският "герой", превъзнасян в чалга обществото... Има и дай-боже все по-често да има и нормални ловци. Превъзмогнали месарщината, тарикатщината и бабаитлъка...
То е простичко, ако се замисли човек.
Има си дружинка, тя си има ловно поле... И тази дружинка трябва да се грижи за дивеча в ловното си поле, за да има на какво да ловува после... Според района, ловното поле и преобладаващият дивеч са и грижите. И ловците от съответната дружинка би трябвало най-добре да знаят кога, къде, какво и колко.
Някъде трябва да се наблегне повече на подхранването в зимния период, другаде - на осигуряване на вода през лятото... сол, калища, ваксинации... дивечови ниви... убежища.. регулиране на хищниците.
Всяко сдружение и всяка дружинка имат план за ловностопанската дейност. Които са на хартия и никой не ги знае, камо ли да изпълнява...
Най-много дивеч обаче се изтребва от самите дружинки - на принципите каквото мръдне и бракониерска солидарност...