Обява

Свий
Няма добавени обяви.

От: С Голф из Кавказ (2017)

Свий
X
Свий
  •  

  • От: С Голф из Кавказ (2017)

    Нека представя екипажа. Отляво е моя милост, отдясно моят добър приятел и съквартирант Георги. Тръгнахме от София на 26-ти април следобед и след има-няма 3 часа вече бяхме турската граница при Капитан Андреево.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_1112.jpg
Прегледи:2
Размер:415.9 КБ
ID:6520314

    Малко след границата спряхме на нещо като пункт, където си мислихме, че биха продавали HGS стикери, чрез които да плащаме магистрални такси и съответно да можем да ползваме магистралната мрежа на Турция. Оказа се, че това е някакъв пункт за проверка на теглото на ТИР-овете и единият от двамата души там ме прати да пресека магистралата и да отида до пощенския клон от другата страна. Въпросният човек говореше български. Все още се чудя как така пропуснах да го питам откъде го говори...явно съм приел, че е нормално от другата страна на турската граница да говорят български . Не мисля, че беше изселник от България, тъй като говореше по-скоро зле...не ми звучеше като да го е учил в училище. Както и да е, заприказвахме се.

    - Накъде пътува?
    - Към Кавказ - Грузия, Армения, Азербайджан.
    - Ааа, защо Ермения? Там няма нищо. Там жени 'убави!

    В пощата бяха свършили стикерите, така че търчах през магистралата за едното нищо. Както се казва на местна почва "язък!" . Българоговорящият чичо продължаваше с въпросите.

    - Какво работи?
    - Лекар съм. В "Бърза помощ" работих. Линейка...иу-иу-иу.
    - Ааа, машалла. А аркадаш какво работи?
    - И аркадаша е лекар - казах му аз.
    - И двама лекар...алл-аах! - възклина той. Много се впечатли .

    Здрависахме се и се сбогувахме. По-късно намерихме така търсения стикер на една бензиностанция.

    Надявахме се да успеем да преминем през Истанбул същата вечер, тъй като бяхме сигурни, че на другия ден сутринта щяхме да изгубим много повече време, борейки се със сутрешни задръствания. В около 22 часа вечерта Истанбул ни посрещна с интензивен трафик.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_1117.jpg
Прегледи:2
Размер:341.8 КБ
ID:6520315

    Лично на мен Истанбул не ми е сред любимите градове, но да се шофира през него вечерно време беше доста впечатляващо. Наистина се чувствахме в мегаполис от световна величина.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_1125.jpg
Прегледи:2
Размер:379.1 КБ
ID:6520316

    Пренощувахме в колата на 50 км след града, а на следващата сутрин станахме рано, тъй като ни предстоеше много сериозен преход през почти цялата държава.

    Пътуването през Турция беше доста живописно. По пътя си минахме през голяма част от Анадолското плато и някои от множеството планини в страната (основно Понтийските, ако правилно се оправям с географията).

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_1129.jpg
Прегледи:2
Размер:200.8 КБ
ID:6520317

    Тук е момента да похваля турците за страхотната им пътна мрежа. В цялата страна има изградена невероятна система от скоростни пътища, позволяващи бързо и комфортно пътуване. Дори и в далечните източни части на страната пътищата бяха с 2х2 ленти и аварийни платна. В цяла Турция сме пътували по обикновени двулентови пътища за не повече от 60-70 км.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_1141.jpg
Прегледи:2
Размер:166.6 КБ
ID:6520313

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_1133.jpg
Прегледи:2
Размер:383.5 КБ
ID:6520318

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_1135.jpg
Прегледи:2
Размер:424.5 КБ
ID:6520319

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_1140.jpg
Прегледи:2
Размер:377.3 КБ
ID:6520320

    След дълго шофиране успяхме привечер да достигнем първата си спирка - град Ерзурум в далечния Източен Анадол. Настанихме се в един евтин хотел и бързо се гътнахме по леглата. Рецепционистът и брат му бяха приятни хора, доста добронамерени и гостоприемни, както може да се очаква в тази част на света. За съжаление комуникацията ни беше доста затруднена, така че не успяхме да проведем кой знае какви разговори.

    На следващата сутрин се отправихме за разходка из централната част на Ерзурум.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_1149.jpg
Прегледи:2
Размер:200.3 КБ
ID:6520311

    Една от забележителностите на града бяха т.нар. "Три гробници". За тях явно не се знае много, поне на табелите там информацията беше оскъдна. Предполага се, че най-голямата от тях принадлежи на емир на селджукските турци, който превзема града през 12-ти век.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_1150.jpg
Прегледи:2
Размер:439.1 КБ
ID:6520321

    Да си призная не съм голям почитател на турските градове. Хаотични са ми, но това не е толкова големия проблем...даже си носи някакъв чар. Не ми харесва това, че са много презастроени и то без да се спазва някакво кой знае какво градоустройство. Зелените площи и парковете хич не са им любими също. Освен това от моите наблюдения турците не са народ, който особено много цени културно-историческото си наследство. Въпросните три гробници се намираха в една стара махала, съвсем близо до центъра на града. Всичко около гробниците беше или съборено, или в процес на разрушаване. Очевидно беше, че и тук ще се строят нови кооперации, както навсякъде другаде в града...както навсякъде другаде в Турция.

    Тази джамия стоеше самотна, чакайки участта си.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_1153.jpg
Прегледи:2
Размер:398.6 КБ
ID:6520322

    Изобщо и начинът, по който се представяха на туристите различните забележителности не ме убеди, че те са някакъв повод за гордост, или че въобще са ценени от турците. Сякаш се запазват единствено отделни големи забележителности с огромно значение за града и за държавата, които няма как да бъдат пренебрегнати. Една такава забележителност е "Cifte Minareli Medrese" - медресето с две минарета.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_1157.jpg
Прегледи:2
Размер:340.5 КБ
ID:6520323

    Построено е през 13-ти век от селджукските турци. Това е най-голямата забележителност на Ерзурум и е изобразена на герба на града. Медресето бе затворено и не успяхме да влезем.

    Посетихме другото известно медресе в града - Якутие. Построено е през 14-ти век от монголските нашественици. След като векове наред сградата е изпълнявала своята функция на духовно училище, днес тук се разполага музей, посветен на турския бит и култура.
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_1161.jpg
Прегледи:2
Размер:519.5 КБ
ID:6520324

    Сцена от живота в духовното училище.
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_1166.jpg
Прегледи:2
Размер:513.0 КБ
ID:6520325

    Голямата вътрешна зала:

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_1167.jpg
Прегледи:2
Размер:272.8 КБ
ID:6520326

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_1169.jpg
Прегледи:2
Размер:289.9 КБ
ID:6520327

    Медресе "Якутие" отвън:

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_1170.jpg
Прегледи:2
Размер:169.6 КБ
ID:6520328

    Един последен поглед към централния площад на Ерзурум, след което бе време да се връщаме към колата и да потегляме.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_1172.jpg
Прегледи:2
Размер:458.4 КБ
ID:6520329

    Карта на Турция с обозначено местоположението на Ерзурум. Градът е известен с това, че тук Кемал Ататюрк официално подава своето заявление за напускане на Османската армия и получава гражданство на Република Турция.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_1175.jpg
Прегледи:2
Размер:461.9 КБ
ID:6520330

    Точно срещу колата ни се намираше едно магазинче за тенджери. Собственикът метеше отпред и много ми се прииска да го помоля за една снимка. Отидох към него и леко му се поклоних, с което исках да го поздравя. Той веднага ми подаде ръка и започна да се представя. Естествено аз нищо не разбирах, а познанията ми по турски се ограничаваха до тогава да му кажа:

    - Булгаристан...турист - казах аз, удряйки се в гърдите.
    - Машала! - възкликна той.

    С мимики и жестове го помолих да застане пред магазина си, за да му направя една снимка за спомен.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_1176.jpg
Прегледи:2
Размер:489.9 КБ
ID:6520312

    Здрависахме се отново и се сбогувахме. Един от многото приятни хора, които ни предстоеше да срещнем.
      Коментарите са забранени.

    Latest Articles

    Свий

    • От: С Голф из Кавказ (2017)
      от Rattenfaenger
      Нека представя екипажа. Отляво е моя милост, отдясно моят добър приятел и съквартирант Георги. Тръгнахме от София на 26-ти април следобед и след има-няма 3 часа вече бяхме турската граница при Капитан Андреево.

      Малко след границата спряхме на нещо като пункт, където си мислихме, че биха продавали HGS стикери, чрез които да плащаме магистрални такси и съответно да можем да ползваме магистралната мрежа на Турция. Оказа се, че това е някакъв пункт за проверка на теглото на ТИР-овете и...
      19-05-17, 18:09
    • Карпати 2013
      от damon
      Искам да разкажа за едно кратко пътуване от лятото през Карпатите. Целта беше съвсем проста - да се поразходим, да минем през популярните проходи в румънските Южни Карпати (Трансфагарасан и Трансалпина), да видим по-голямата част от цялата верига на Карпатите на север, после да влезем в непознатата за нас Западна Украйна и да се приберем по неопределен маршрут. Получи се това: Първи снимки на Дунав Мост 2: Вече в Румъния, посока Крайова: ...
      11-09-14, 00:22
    • Arctic Norway 2014
      от g.milusheva
      20.08.2014 Tromso



      това фантастично посвещение е толкова вярно за пътуването в Приказна Норвегия, колкото за почти никъде другъде (искрено се надявам скоро да намеря другите от групата на почти-тата)

      Норвегия е болест; неизлечима; за цял живот.

      сега, като гледам назад към току-що приключилото ни четвърто пътешествие из тия неземни места, съм убедена, че причината не е в драматичните планини, не е в огледалните води на фиордите, не е в дъгоцветното
      ...
      11-09-14, 00:12
    • Викторианска коледа
      от Asteri
      Миналата събота решихме да подхванем коледното настроение и да идем на любопитно събитие в едно старо имение - възстановка на това как едно викторианско семейство е изкарвало коледния ден по времето на Чарлз Дикенс. Имението се държи от семейство, които са ентусиасти по старите времена, и организират подобни събития за да си набират средства за поддръжката на сградата, която вече е надхвърлила 500г. Освен коледата, тук сме виждали и една доста автентична възстановка на живота от средновековиет...
      20-12-13, 21:53
    • По „Via Baltica“ до Прибалтика! Литва, Латвия, Естония и изкачване на най-високия ...
      от Asterix
      След известно планиране и доста промени в една чудесна августовска вечер в петък след работа в пълен комплект от 4-ма души се отправихме по маршрута София -Полските Татри – Литва(Тракай и Вилнюс) – Латвия(Рига) – Естония(Талин) – Остров Хиумаа(Естония) – Куршская коса(Литва) – Жешов(Полша) – София. Така стана, че връщането през Санкт Петербург и Москва отпадна и това остана окончателния маршрут. Настроението беше приповдигнато до момента, в който стигнахме до Калотина. Беше активния гастербайтерски...
      11-12-13, 01:44
    • Пирамида 246 – край в пустошта
      от Юлиан Христов
      Защо не дойдохте като имаше бежанци? Сега ги няма... Така ни посреща баба Мария в центъра на странджанското село Голям Дервент. Само до преди по-малко от месец, заради близостта му до турската граница (по-малко от 500 метра го делят от граничната бразда), оттам са минавали между 100 и 150 нелегални имигранти на ден. Откакто започва подготовката за изграждането на нова телена мрежа, потокът рязко секва, а в тихото ежедневие на селото се наместват ръмженето на военна техника и огромният интерес на ...
      29-11-13, 17:38
    Зареждам...
    X