Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

[drago varvar]

През 2008 пътувах ме за Дубровник горе долу същата компания и наслаждавайки се на красотите на Черна Гора, си зададох въпроса: А какво ли е в Алпите? Така се зароди идеята за това пътуване. 2009, Бойко и Вики ни до разпалиха мерака, а после Барни и Нели бяха черешката.
Повечето от вас знаят с какъв мерак се правеше маршрута и с какво не търпение чакахме 16.07.2010.Тази дата дойде и за жалост отмина, сега вие сте хората чакащи с нетърпение пътеписа. Понеже търпението си има своите граници, го почваме.
Качил се Бай Ганьо на най-високия връх в Алпите и погледнал на дясно...не е истина,погледнал на ляво ...не е истина,.....погледнал на право ......не е истина. Прибрал се в къщи и приятелите го попитали какво е видял, а той ............ не е истина.

[ttankof]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завой бре"

Момченцееее,
Ще пишеш ли или ще те сдъвчем за закуска....
........... Търпението свърши, давай, ... давай.

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завой бре"

Хора не е толкова лесно от 10 G.B.снимки да избереш правилните. Ако ги постна всичките, какво ли ще се случи със сървъра? А и в момента съм на работа. Много е за разказване и показване.

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завой бре"

Първо да ви запозная с групата. Аз и Вени (BMW K1200RS), Цеко (Hayabusa), Марио и Ася (BMW R1100S),Тони и Дарето (Cagiva Raptor), Светльо и Мария (Ducati 996???), Tони (Honda CBF1000), Цеци (Ducati Monster), Kиро (Honda CBR1000RR) и Ники,Ани,Ива и Маги (Peugeot 407).
На 16.07.2010. се разделихме на две групи за пътуване,като първата група (Светльо, Мария, Цеци и Тони) тръгнаха още на обяд в 13:00 h., а втората група (Аз,Вени,Цеко,Марио,Ася,Киро,Тони и Дарето) тръгнахме към 18:30 h.





Целта за деня бе да стигнем до къмпинг Дунав в Белград и затова и зор не си давахме. Километрите бяха малко 412км., а и по-голямата част бе магистрала.

http://maps.google.bg/maps?f=d&sourc...,11.634521&z=7

Пристигнахме по тъмно, естествено изпуснахме отбивката и се замотахме. Настанихме се без проблеми в бунгала, които наехме за вечерта. Много ги бе напекло през деня, вътре не се дишаше от жега, все едно влизаш в сауна.



Първата група ни чакаха на един сандвичарник, тук хапнахме и пийнахме. Нищо кой знае какво за деня не се беше случило.



Легнахме си рано,чакаха ни на следващия ден много километри и евентуално някъде трябваше да се засечем и с колата, която тръгна от София в събота рано сутринта 04:30h.

[ili4]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завой бре"

Обещаващо начало! Май останалото ще го видя след 2 седмици като се върна от отпуск.... ако изляза отпуск.... утре.....

Поздрави!

[Тануцо]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завой бре"

Драааго, Драааго, Драааго !!!!
Айдеее
Чакаме продължението

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завой бре"

Тази сутрин бяхме много организирани, чакаха ни много километри и голяма жега на една от най-скучните магистрали. Трябваше да стигнем до Венеция, но по светло, за да можем да се настаним и да разгледаме града нощем. Това е и първият ден от нашата екскурзия. Реши се да пием кафе на магистралата на някое OMW, трябваше да се сипе и бензин. ГПСто ни изненада отново, прекарани през някакви села, после пътя изчезна и на негово място се появиха само крави и кокошки, за малко да влезнем на хората в двора. Прекият път не винаги е по-бърз. На бензиностанцията се събра цялата компания, Ники дойде 15мин. след нас с колата. Оказа се, че в сръбско се карало задължително на фарове иначе глоба, или рушвет (инфо). Времето напредваше и трябваше да тръгваме,разбрахме се на всеки 200км. почивка и зареждане на гориво.













По пътя бе много жега, толкова не се бях потил никога. Тръгнахме от Белград на 30 градуса и пристигнахме във Венеция на 37. Всичко вървеше по план, отседнахме в къмпинг до летището.





Тук като се регистрираш,ти дават една карта, която си я зареждаш с някаква сума пари и се разплащаш на всякъде в къмпинга само с нея. Много голям къмпинг до голямо летище, излитахме и кацахме през 5 минути. Вечерта след 23:00 летището е затворено и те оставят да се наспиш.

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завой бре"

След като се настанихме, разпънахме палатките и се освежихме под душовете,бяхме готови за нахлуване във Венеция. Кафе рейсъри или просто много горещо, но май никой от нас не се замисли, че се качва на мотора по къси гащи и джапанки. Това го забелязвам сега като гледам снимките.

















Паркирахме моторите на еди мото паркинг и оставихме Ники на една опашка да се реди да паркира колата. След 20мин., като се върнахме на мястото където се бяхме разделили, бяхме неприятно изненадани. Ники беше се прдвижил едва с 20метра по напред,паркинга беше пълен и трябваше да се почака по дълго време.







След един час чакане решихме, че днес нямаме късмет и утре сутринта ще дойдем по-рано.Прибрахме се в къмпинга и седнахме в местното кръчме.

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завой бре"

Днес бяхме навъртяли близо 800км
http://maps.google.bg/maps?f=d&sourc...,11.612549&z=7

Трябваше да си пазаруваме от някой супер и да хапнем покрай палатките, но откъде да знаем, че суперите работят до 18:00h., това бе и причината да отидем в ресторанта. Голям зор за сервитьорката се получи, всеки гладен, жаден....... а и ние гадаем какво да си поръчаме.Интересното беше, като в 23:30 ни съобщиха, че ресторанта затваря, ама няма да си поръчам последна бира,....... затваряме и да оправиме сметкта ???????????

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завой бре"

Ден втори. Сутринта май всички бързахме да се оправим и на никой не му се седеше да си почива. Този път не тръгнахме заедно всички за града, програмата бе свободна, но посоката бе една и съща. Моторите вече знаехме къде да ги паркираме и се отправихме към вчерашния мото паркинг.





Нашата групичка решихме да ползваме влакчето, което бяхме видяли вечерта.





Слязохме на автогарата и от там по табелите тръгнахме пеша към площада Сан Марко.














Изскочихме на Канале Гранде :-)










Паметника на чумата (казва се по друг начин)



Взехме си по сладолед а аз и ледено сокче, някои се хвърлиха на пиците. Лаф моабет, гледки, навалица, абе кеф голям. В един момент нещо си е........ м........ сви ме зверски корема, ами сега .... Кире къде беше WCто? -два моста назад ...... Леле ужас, нещата ставаха на живот и смърт........в този момент видях табела на някакъв хотел, не знам как съм изглеждал, но при въпроса ми къде е WC-то, човекът ми посочи правилната посока и излезе. Нямате си на представа какво е.Разходката продължава, но за нея след малко.

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завой бре"

Следвахме вече навалицата и в един момен излязохме на мегдана, на пъпа на Венеция. Много народ, много гълъби и много красоти.



Дворецът на дожите:









Разхождайки се по площада, незнайно как се озовахме пред първото кафене в Европа - Florian.











Бяха ни казвали, че е много скъпо заведение, но Киро не повярва и взе едно от менютата и кафе = 6 ЕU. Какво пък, ще прежалим едно магнитче, но ще сме пили кафе на това място и седнахме. След малко се появиха още хора от компанията и ги поканихме и тях.









Когато дойде сметката ни се прирева ......... кафе = 6 EU., кока кола = 9 EU. И по 6 EU на човек за оркестъра. Така мойта сметка за 2 кафета и една кола, бе 33 EU.
Дойдоха и останалите, но тях не можахме да излъжем да седнат. Малко прецакани продължихме разходката.



Църквата със златния олтар. Тук са пренесени много от съкровищата на Константинопол, дори и част от колоните...





Мостът на въздишките, който свързва съдебната зала в Двореца на дожите със затвора.





Между тези две колони някога е бил пулсът на града. Тук са се четели законите, от тук са посрещали делегациите. Тук са изпълнявали и екзекуциите на осъдените на смърт. На лявата колона е изобразен символът на Венеция - крилат лъв, стъпил върху разгърнатото евангелие на Свети (Сан) Марко.





Ставаше вече много горещо и си хванахме корабче, което по Канале Гранде, да ни върне при моторите.Красотите и тука не липсваха.





Мостът Риалто



От двете страни на канала се редуват фасади на дворци на аристократи, които са се състезавали помежду си кой ще има най-пищен и скъп дом.







Така кой по-рано, кой по- късно, се прибрахме в къмпинга .Тук вече се отдадохме на почивка,едни в басейна, други на бара, трети в палатките.

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "Изгинаа'ме по тез завои, бре"

Вечерта пак хапнахме в реторанта, който отвори точно в 18:30 и нито секунда по-рано, въпреки опашката от гладни хора, които се бяхме наредили. На сутринта станах рано и си викам не съм добре да се събудя в толкова часа, беше 06:15 тяхно време. За моя изненада не бях единственият. Започнахме лека полека да събираме багажа, днес влизахме в Алпите макар и за кратко, нещо като предпремиера и си бе доста вълнуващо. Трябваше да минем това:

http://maps.google.bg/maps?f=d&sourc...2,5.806274&z=8

Платихме къмпинга и напред към San Boldo. От начало малко магистрала, но нямаше начин, след Conegliano се отбихме и онемях от красотите на природата.



























Така изведнъж пред нас се появи тази стена, на която европейците бяха прокарали път наклона бе 12% и това бе началото на San Boldo.







































През цялото време на изкачване, бях сигурен, че съм в същинските Алпи, но уви, като се качихме на върха и останах много приятно изненадан. Това бе нещо като предбалкана, а планината си бе там и ни очакваше.







Нямам все още думи да опиша радостта си при срещата ми с тези места.

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завой бре"

Колкото повече карахме, толкова повече красоти виждахме. Човек наистина да се чуди, да кара или да гледа. Не вярвах, че това е истинско, казвам си,това са декори от нечий филм, но грешах. След много губения и поредица от засукани кръгови, тотално блокирах. На това кръгово единия ГПС показваше едно, другият - друго, а третият бе извън маршрута от доста време. Тогава извадих картата, която Бойко ми бе дал и прибрах ГПСто в джоба на якето и повече не го извадих. Пак на път, трябва да се сипе бензин, спираме на някаква бензиностанция без персонал, а колонките като ротативките. Трябвало да си избереш коя колонка, после какво гориво за колко пари и ако си се надценил, ресто не връща. Ядосах се и газ към следващата читава бензиностанция, но уви в района такава нямаше, та един тираджия ми обясни как ставала тази работа. Сега ми е смешно, но тогава бях бесен. Стигнахме езерото Гарда, пак красоти и гледки.







на по кафе и сандвичи

















Както си карахме покрай езерото и влезнахме в поредния тунел, а те бяха много, по средата му, тунела имаше кръстовище с друг тунел,шах, викам си това е майтап,но след няколко километра гледката се повтори. Трафика покрай езерото бе много натоварен и се движихме бавно. Прекачихме се на магистралата и от там към къмпинг. На Болзано се отбихме и пак тези кръгови ,ма много бре. На едно пак се объркахме и хванахме за Милано, кръгом и срещу движението на аварийни.Стигнахме късно и Маги се бе разтревожила какви ги вършим,те бяха стигнали с колата в къмпинга, 4 часа преди нас и ни чакаха. Бяха умрели от скука, горките. Така мина 3тия ден от нашето пътуване.

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завой бре"

Ден 4ти. Къмпинга не беше нещо кой знае какво, просто място да преспиш и да продължиш. На сутринта с кафето обсъждихме маршрута за деня. Комо веднага отпадна, Милано ???????? с този трфик и тази жега..... Целта бе прохода Great St Bernard Pass http://en.wikipedia.org/wiki/Great_St_Bernard_Pass . Тръгнахме на пряко, но както се досещате беше бавно. 40км. за 2 часа и се насочихме пак към скучната магистрала.

http://maps.google.com/maps?f=d&sour...7,4.191284&z=8

[bochkata]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завой бре"

Щом пишете тука,значи не сте изгинали.
Снимките са чудесни.Благодаря.
Чакам продължение.