Tweet
Здравейте.
От едно известно време със Стефко умувахме къде и как да изкараме отпуските си.Идеята беше да ходим на море заедно,но все пак ни се искаше да направим нещата малко по-интересни и даже с риск да се вкараме в голямо приключение взехме решение да стигнем морето по билото на Стара Планина/маршрута Ком-Емине/
Времето за приключението наближи и всеки от нас подготвяше джипката си според вижданията си за подобен преход.
Стефко направи нова броня и сенник за багажника на покрива,а моя милост си направи шнорхел и тъй като си закупих готов разпъващ се с механизъм сенник от кемпер,се наложи да му правя планки за захващането му към багажника на Нисана.
Ето че деня за потегляне дойде.Предната вечер се събрахме да напазаруваме провизий ,а и да се разберем точно в колко ще потегляме.Тук е мястото да спомена че Марин изяви желание да се присъедини към групата,но само за нощувките в планината/на море щял да ходи допълнително в последствие/,и така групата се увеличи на три джипа.
И така на 03.07.10г. беше даден и старта на експедиция 2010г.Тъй като Марин щеше да ни чака в Селце,за официалния старт си останахме отново само със Стефан.
Скоро се срещахме с Марин и поехме към планината.Плана ни беше да се изкачим на билото през с. Селце-х.Българка,след което да поемем на изток към морето.
Тук е мястото да спомена, че по този маршрут никой от нас не беше карал ,не знаехме състоянието на пътищата,движението ни ставаше единствено и само по ГПС-а, и макар че началото беше леко и не предполагаше някакъв особен екстрем,......
.....то не случайно надслова на експедицията решихме да бъде..."Очаквай неочакваното"
Графика който изготвих за нощувките ни показваше че първите две нощувки трябва да ги направим в околностите на Котел,само че...."каквото мишката го намислела...котката го разваляла"......
Пресичайки прохода Хаинбоас и продължавайки към Твърдишкия проход попаднахме на сериозно изпитание за проходимост на машините.Първо объркахме отбивката и се наложи докато проверявам с ГПС-а дали това е пътя да обръщам в нищото и да се връщам назад.....
....след това този красив водопад също ни позабави малко.....
....но това беше нищо в сравнение с екстремния участък който ни очакваше.
Пътя беше доста кален ,но се придвижвахме напред макар и по-бавно ......
...забелязахме че се движим в правилната посока.....
....но ето че терена пред нас стана невероятно трудно проходим.Появиха се доста кални участъци с коловози,които преминахме на прибоксувания и мръсна гас,докато на едно място нещата загрубяха.Обикновено първия го отнася при преминаване на екстремни места,и така Нисана се озова в коловоз в който явно са орали камиони.Нищо не се виждаше предварително,тъй като всичко беше под насъбралата се вода.И така...Нисана застърга с дифовете,усещайки какво ще стане аз му дадох всичката гас, но за съжаление явно съвсем накрая на участъка стана още по-дълбоко и движението на джипа от напред...стана надолу 090
Дълго не се чудехме и скоро с помоща на вярната лебедка Нисана излезе от прегръдките на заблатения коловоз.
След Нисана сега беше ред и на Тойотите.Те имаха предимството,че видяха откъде да НЕ минават.....
Трябваше да се кара плътно в ляво в по-плитката част,но задачата се усложняваше и от едно дърво стоящо на пътя,което трябваше да се заобиколи....
Стефко тръгна с много гас и явно карайки твърде в ляво удари предно ляво колело в камък или корен.Тойотата подскочи и малко остана да се обърне...
O"" Спря малко преди да се блъсне челно в едно дърво.От момента имам само видео,което ще ви постна в последствие.След маневра назад,той продължи и излезе на твърдото.Марин виждайки какво стана,с умерена гас подскачайки нагоре надолу все едно играе модерни танци мина без проблеми.
Това обаче не му попречи да затъне няколко километра по-нататък.....ама то с тази умряла Тойота... 064 050
Пробвахме да го избутаме,но...в крайна сметка нагласих Нисана и го издърпах!
След лиричното отклонение продължихме,но тъй като времето напредна неимоверно много,а Котел си беше доста далеко решихме да открием едно езерце в планината над Твърдица,за което бях чувал преди.Настана едно търсене по черни пътища с отклонения,обхвата на радиостанцийте се губеше и нямахме връзка.Въобще ситуацията беше доста несигурна,но...в един момент Марин попадна на правилна следа и с доста мъки се завърна по един доста кален баир да ни заведе до мястото.В крайна сметка след около 2 часа лутане бяхме на въпросното местенце,където разпънахме лагера и се насочихме към хапването , пийването и заслужена почивка!
Местенцето беше много хубаво.....
След разпъването на лагера ,аз се насочих да хвана някоя и друга рибка.......и не само че успях,но залових и златната рибка,а децата мигом довтасаха ,за да си пожелаят по нещо.
Скоро слънцето залезе,падна мрак......
....и започна купона.....
Първо децата си приготвиха вечерята на сървайвъра.....
.....а после възрастните .....
Матриал имаше...и хладилника работеше на макс....а купона продължаваше....
На някои им се доспа.....ама не изпускаха биричката.... 047 050 050
Огъня предразполагаше към много и положителни емоций....
Да не съм чул че оня от рекламите правел невъзможни неща...или че бил велик....ние също можем....
Скоро всички след умората на пътуването се насочихме към палатките,а на сутринта пред нас се откри ето тази невероятна,успокояваща и носеща много радост на очите ни гледка!
Хихихи...Марин е приготвил бойната готовност....
А Стефан гордо ме успокои..."...кой каза че нямам шнорхел бре...????....."
Наложи се непланов ремонт на едната Тойота....Беше свързано с естествения тунинг.... 064
Скъсано ухо на задна стабилизираща щанга.....демонтаж.....
....пробвахме в реален бой и новия гайковерт....
...и накрая победоностно държейкия в ръце....
Пихме кафенцето ,стегнахме багажите и отново на път.Котел ни чакаше и днес се надявах най-после да го достигнем.Понякога човек обаче си прави едни сметки.....а съвсем друго се получава на практика.
Времето беше хубаво,дори горещо и сухо.....Пътувахме по черния път и скоро излезнахме за малко на асфалта.Срещнахме мести хора които правеха това.....
На въпросите ни какво ще става....човека отговори скромно...."...ами така...да има къде да посядат хората,да си почиват,да си похапват...."
Нас ни учуди още повече ситуацията,защото разбрахме че никой не им плаща за това нещо...просто хората са решили на доброволни начала....Браво и респект......все още има истински българи и истински хора в нашата родина!!!
Продължихме и много скоро напуснахме асфалта.Продължихме прехода с едно стръмно и каменисто изкачване.Беше сухо както вече споменах,и ние си карахме необезпокоявано,докато не стигнахме до едно много стръмно и изровено надолнище.
Опитах като първа кола да премина през дълбокия коловоз и да излезна на отстрещния бряг,но.....замалко да обърна Нисана..O"" ....
Разбрахме че единствения начин е надкрачване на коловоза,който беше дълбок на места повече от метър.Трябваше да качваме десните колелета отдясно по брега,но там пък имаше и препятствия,а при някоя маневра свлечеше ли се някой долу,най-малкото дори и да не се обърне щеше да ни отвори доста работа да го вадим!
Настанаха напрегнати минути.Нисана като по-широк и по-висок мина безпроблемно.За Тойотите се наложи да подлагаме камъни,с цел да могат да не опрат докато качват левите колелета на отсрещния бряг.От този момент имам само видео,но там ястно се вижда как задните колелета не карат горе по ръба,а странично по стръмната му част.....
Доста време се забавихме,но всичко мина безпроблемно и скоро колоната продължи.Малко преди да излезем на с.Бяла Паланка,изкачайки от гората попаднахме в рекламите на шоколадите Милка....Пейзажа по нищо не се отличаваше от тия на Алпите...да не говорим че в края на пътчето и крава си имаше....е....не беше лилава...ама все пак крава
Скоро след това минавайки през селото попаднахме и на един стар лозунг....Интересното е, че и днес е актуален....
Продължихме нагоре по трака.Пътя беше каменист,сух .....
....а ние не устояхме въпреки напредналото време да не се снимаме покрай тия прелести.
Скоро подкарахме покрай реката.Пътя беше широк,живописен и безпроблемен....за сега де....
За съжаление времето се влошаваше с всяка измината минута.Поктепенно трака ни отдели от реката и навлезнахме в дебрите на планината изкачвайки се към билото.Скоро започна и да вали сериозно дъждец.Пътя ни водеше през гората,като минаваше зигзагообразно покрай дърветата и на доста места ми се изхправяха косите,защото широкия Нисан минаваше на магия понякога.Гарнирано и с подгизналия черен път и да не говорим пък за честите странични наклони в един момент лесното дотук трасе се превърна в една хард-екстремна касапница.Маршрута ни водеше нагоре през гората,и ако сега ни беше трудно да лавираме между дърветата и да справяме със страничните наклони,то представете си като превалихме билото и се заспускахме.....или запързаляхме надолу....
Подобни гледки не бяха рядкост и често се налагаше да се слиза и да се освобождава пътя.
В крайна сметка с доста умело боравене със скоростния лост и почти никак със спирачките успяхме без да ударим нито една джипка да слезнем в ниското,където излезнахме на една огромно поляна.Пътя ни водеше през нея....
...а аз взирайки се в ГПС-са се надявах че последните 4-5км. които ни остават докато слезнем на асвалта да минат по-безпрепятствено.
Безисходица.....!!!
Тази дума съм я изричал многократно в живота си,наричал съм безисходни много ситуаций,но чак сега истински усетих смисъла на тази дума!!!
Преминахме през поляната,а пътя продължи с поредното горско баирче.Навлезнахме смело в него,успокоявайки се че то не остана път.....Точно след 50м. обаче всички се оцъклихме.Пътя минаваше през стръмен склон/на ГПС-а наистина е обозначено със знак и текст "Нагоре по склона",но все си мислех че е просто за уточнение да не се бърка този който минава от там и да търси пътя другаде/,който беше около 30м. като дължина,но...в последните си 5-10м. беше почти вертикален...O""
На единствената снимка която имам можете да добиете само бегла представа за склона....и то доста лъжлива...
Ястно си личаха пресните следи на някой който беше стигнал едва средата и беше буксувал и орал до припадък.
В друга ситуация сигурно бихме му се зарадвали,но при силно разкаляния терен,доста натоварените джипки с багаж и оборудване,проливния дъжд който валеше вече доста време да не споменавам жените и децата беше немислимо да рискуваме.В подобни ситуаций,когато си сам насред планината,много далеч от населени места,без обхват на ГСМ-ма,осъзнаваш че едно е да се чекнеш да 20-30км. от града и да не се притесняваш каквото и да ти се случи,а съвсем друго е в подобна ситуация.На всичкото отгоре взе и да притъмнява/особено в гората под дърветата/.Дъжда се лееше като из ведро,а ние не знаехме какво да придприемем.Напред беше невъзможно да продължим,а назад беше почти невъзможно да се върнем/не стига че терена беше невероятно труден и едвам го минахме,а сега имахме и фактора разкалване от нашите си собствени колелета/.
Точно в този момент усетих наистина какво е безисходица!!!
Пробвахме през поляната да намерим обходен маршрут,но безрезултатно.
Накрая спряхме и оклюмали взехме единственото и правилно решение....Връщме се назад...е поне пробваме де!!!
Потеглихме и постепенно преминахме поляната и се заискачвахме в гората.Марин беше първи и с доста буксуване превзе първите стръмни и кални 50метра.След него аз обаче не успях... 090 Може би засилката дойде малко,може би защото имаше завой надясно и ако не отнемеш малко гаста терена те повлича в страни и инерцията те изхвърля върху дърветата,но...не успях.
Стефан след мен отчитайки може би този факт, продължи със скорост направо,но стигна до паднало дърво и се наложи да го реже и маха от пътя.След това с доста буксуване успя да се измъкне от първия екстрем.Останах аз...
Не знам как успях да се върна 50-70м. назаден до края на поляната.Джипа не вървеше назад,а се пързаляше.Дори на задна бавна ако подадях гас ме свличаше,а без гас ме пързаляше.Не знам колко пъти се изпотих и как успях въобще.През стъклата от натрупаната кал не се виждаше нищо,в страничните огледала също и единственото решение беше отваряне на прозореца/въпреки проливния дъжд и клоните които се опитваха да обезобразят лицето ми/.В крайна сметка успях да стигна до долу и след като се уверих, че останилите са нагоре и няма да ми пречат ,с доста резерви че тежкия Нисан ще успее въобще се засилих/доста силно казано де/и с много буксуване,подскоци и минаване на сантиметри от удар с дърветата се изстрелях нагоре.Стигайки мястото от което обаче Стефан тръгна/и също така доста прибоксува/започнах да копая да едно място.Казах си това е....до тук с надеждите.Не искам да хваля себе си или някой от групата,но в подобна ситуация наистина се изисква желязна психика и воля,защото ако някой се беше отказал вътрешно от борбата не знам всичко това как би завършило
Нисана боксува на място около 10-15 секунди,но аз не отпусках гаста,напротив дори му задавах повече,защото замажеха ли се гумите край на всички шансове,а имахме само още 5 км. подобен терен докато излезем на равния черен път!
В един момент усетих как помръдваме сантиметър по сантиметър и след малко победоностно се изтреляхме на по-равен участък.За момент успях да си отдъхна,но последваха още доста ситуаций нататък по пътя.Първо на един стръмен баир със завой и сериозен страничен наклон закъса Марин,но с малко бутане и навигация мина напряко извън пътя и успя да подмине критичното място.След него Стефан вече на изораното на няколколко пъти буксува и се свлича към дърветата.Най-накрая с общите сили на моя милост и на Марин които се напъвахме и бутахме Тойотата, заливани от десетки литри вода от продънилото се небе Стефан успя да я качи през гората на едно високо място и след прочистване с щила на едни сухи дървета начертахме алтернативния път за преминаване.Тойотата успя, а след нея и Нисана мина безпроблемно от това място!
Продължихме като пътя ту се изкачваше,ту се спукаше през гората.Нисана като по-широк обаче по-трудно се провираше между дърветата,а при разкаляния път направо не знам как не го ударих не един ,а няколко пъти.По тази причина се налагаше често и да намалям и така поизостанах.Лошото е обаче, че стигнах на едно критично място,а останалите вече бяха доста далеч пред мен.Изкачвайки едно баирче със завой,пътя който имаше сериозен страничен наклон направо ме свлече в страни към дърветата.Успях да спра преди да се ударя,но ситуацията не беше добра.Отново се наложи да отварям прозореца,да ми се пълни врата с вода и си дера главата по клоните,но друг избор нямах.Започнах да се опитвам да спусна назад джипа с много леки маневрички,за да избегна допълнително свличане и удар в задния калник в дървото под мен.Моите хора ми викаха по станцията къде съм и дали идвам,но не можех да им отговоря.Виждах как въпреки внимателните маневри,Нисана се свличаше към дървото,и накрая мина покрай него на косъм омачквайки само разширителя и без щети по калника.
Някой ще каже..."...тоя пък в такава кризисна ситуация за калника и тенекийте взел да мисли....мачкай и излизай..."
Е да ама не....не е въпроса толкова за калника,но ситуацията беше такава,че ударя ли дървото и да подпра в него тръгване нагоре нямаше....всеки опит щеше да доведе до допълнително свличане и невъзможност да се измъкна без разпъване на лебедки и още мнооого загубено време/а то беше най-ценното ни нещо в момента/.
И така....успявайки да се спусна до място от което имах шанс да тръгно въобще нагоре аз подадох всичката гас,мотора изрева и Нисана се понесе нагоре.....Само че аз втори път на страничния наклон не влизах.....С рязка маневра в дясно и много драскане на Гоодричите се понесох нагоре по склона през гората,карайки като Хан Соло който бяга по тунелите от имперските изстребители.Заобикалях дървета в движение,подскачах по пънове,но гаста не отпуснах докато не успях да се промуша и да се върна отново на пътя.Едва тогава успях да се обадя на моите хора,че сме добре и че ги настигаме.
Няма да споменавам останалите места които ни дадохе по-малък отпор, в крайна сметка след около час борба минахме границата на критичния терен и се заспускахме по твърд каменист път към реката.Никога няма да забравя лицата на хората които невярващо тихичко се успокояваха..."този път излязохме...".Снимки и клипове от момента нямам,а едва ли и някой ще има,защото борбата не беше просто заигравка с терена,а беше въпрос на оцеляване.На жената и споделих че Нисана се представи добре и новите Гоодричи също....а тя ме погледна и за първи път в живота си тихичко ми каза..."абе ако не беше ти да се справиш с шофирането не знам какво ни чакаше/.В последствие и излезнаха 18 стресници....
Тук искам отнова да спомена,че изпитанието за машините,подготовката и възможностите им беше много голямо,но истинското изпитание беше ,за силата на волята и желязната психика,и аз мисля че ние се справихме блестящо и за това излезнахме победители в тази малка битка!!!
Скоро излезнахме на асфалта и потеглихме в посока Котел.Малко ме беше яд.....на няколко километра от асфалта терена да стане непроходим при тия условия и да се наложи да се връщаме назад....но както и да е!!!
След час и половина стигнахме и в Котел......
......следва продължение......
От едно известно време със Стефко умувахме къде и как да изкараме отпуските си.Идеята беше да ходим на море заедно,но все пак ни се искаше да направим нещата малко по-интересни и даже с риск да се вкараме в голямо приключение взехме решение да стигнем морето по билото на Стара Планина/маршрута Ком-Емине/
Времето за приключението наближи и всеки от нас подготвяше джипката си според вижданията си за подобен преход.
Стефко направи нова броня и сенник за багажника на покрива,а моя милост си направи шнорхел и тъй като си закупих готов разпъващ се с механизъм сенник от кемпер,се наложи да му правя планки за захващането му към багажника на Нисана.
Ето че деня за потегляне дойде.Предната вечер се събрахме да напазаруваме провизий ,а и да се разберем точно в колко ще потегляме.Тук е мястото да спомена че Марин изяви желание да се присъедини към групата,но само за нощувките в планината/на море щял да ходи допълнително в последствие/,и така групата се увеличи на три джипа.
И така на 03.07.10г. беше даден и старта на експедиция 2010г.Тъй като Марин щеше да ни чака в Селце,за официалния старт си останахме отново само със Стефан.
Скоро се срещахме с Марин и поехме към планината.Плана ни беше да се изкачим на билото през с. Селце-х.Българка,след което да поемем на изток към морето.
Тук е мястото да спомена, че по този маршрут никой от нас не беше карал ,не знаехме състоянието на пътищата,движението ни ставаше единствено и само по ГПС-а, и макар че началото беше леко и не предполагаше някакъв особен екстрем,......
.....то не случайно надслова на експедицията решихме да бъде..."Очаквай неочакваното"
Графика който изготвих за нощувките ни показваше че първите две нощувки трябва да ги направим в околностите на Котел,само че...."каквото мишката го намислела...котката го разваляла"......
Пресичайки прохода Хаинбоас и продължавайки към Твърдишкия проход попаднахме на сериозно изпитание за проходимост на машините.Първо объркахме отбивката и се наложи докато проверявам с ГПС-а дали това е пътя да обръщам в нищото и да се връщам назад.....
....след това този красив водопад също ни позабави малко.....
....но това беше нищо в сравнение с екстремния участък който ни очакваше.
Пътя беше доста кален ,но се придвижвахме напред макар и по-бавно ......
...забелязахме че се движим в правилната посока.....
....но ето че терена пред нас стана невероятно трудно проходим.Появиха се доста кални участъци с коловози,които преминахме на прибоксувания и мръсна гас,докато на едно място нещата загрубяха.Обикновено първия го отнася при преминаване на екстремни места,и така Нисана се озова в коловоз в който явно са орали камиони.Нищо не се виждаше предварително,тъй като всичко беше под насъбралата се вода.И така...Нисана застърга с дифовете,усещайки какво ще стане аз му дадох всичката гас, но за съжаление явно съвсем накрая на участъка стана още по-дълбоко и движението на джипа от напред...стана надолу 090
Дълго не се чудехме и скоро с помоща на вярната лебедка Нисана излезе от прегръдките на заблатения коловоз.
След Нисана сега беше ред и на Тойотите.Те имаха предимството,че видяха откъде да НЕ минават.....
Трябваше да се кара плътно в ляво в по-плитката част,но задачата се усложняваше и от едно дърво стоящо на пътя,което трябваше да се заобиколи....
Стефко тръгна с много гас и явно карайки твърде в ляво удари предно ляво колело в камък или корен.Тойотата подскочи и малко остана да се обърне...
O"" Спря малко преди да се блъсне челно в едно дърво.От момента имам само видео,което ще ви постна в последствие.След маневра назад,той продължи и излезе на твърдото.Марин виждайки какво стана,с умерена гас подскачайки нагоре надолу все едно играе модерни танци мина без проблеми.Това обаче не му попречи да затъне няколко километра по-нататък.....ама то с тази умряла Тойота... 064 050
Пробвахме да го избутаме,но...в крайна сметка нагласих Нисана и го издърпах!
След лиричното отклонение продължихме,но тъй като времето напредна неимоверно много,а Котел си беше доста далеко решихме да открием едно езерце в планината над Твърдица,за което бях чувал преди.Настана едно търсене по черни пътища с отклонения,обхвата на радиостанцийте се губеше и нямахме връзка.Въобще ситуацията беше доста несигурна,но...в един момент Марин попадна на правилна следа и с доста мъки се завърна по един доста кален баир да ни заведе до мястото.В крайна сметка след около 2 часа лутане бяхме на въпросното местенце,където разпънахме лагера и се насочихме към хапването , пийването и заслужена почивка!
Местенцето беше много хубаво.....
След разпъването на лагера ,аз се насочих да хвана някоя и друга рибка.......и не само че успях,но залових и златната рибка,а децата мигом довтасаха ,за да си пожелаят по нещо.
Скоро слънцето залезе,падна мрак......
....и започна купона.....
Първо децата си приготвиха вечерята на сървайвъра.....
.....а после възрастните .....
Матриал имаше...и хладилника работеше на макс....а купона продължаваше....
На някои им се доспа.....ама не изпускаха биричката.... 047 050 050
Огъня предразполагаше към много и положителни емоций....
Да не съм чул че оня от рекламите правел невъзможни неща...или че бил велик....ние също можем....
Скоро всички след умората на пътуването се насочихме към палатките,а на сутринта пред нас се откри ето тази невероятна,успокояваща и носеща много радост на очите ни гледка!
Хихихи...Марин е приготвил бойната готовност....
А Стефан гордо ме успокои..."...кой каза че нямам шнорхел бре...????....."
Наложи се непланов ремонт на едната Тойота....Беше свързано с естествения тунинг.... 064
Скъсано ухо на задна стабилизираща щанга.....демонтаж.....
....пробвахме в реален бой и новия гайковерт....
...и накрая победоностно държейкия в ръце....
Пихме кафенцето ,стегнахме багажите и отново на път.Котел ни чакаше и днес се надявах най-после да го достигнем.Понякога човек обаче си прави едни сметки.....а съвсем друго се получава на практика.
Времето беше хубаво,дори горещо и сухо.....Пътувахме по черния път и скоро излезнахме за малко на асфалта.Срещнахме мести хора които правеха това.....
На въпросите ни какво ще става....човека отговори скромно...."...ами така...да има къде да посядат хората,да си почиват,да си похапват...."
Нас ни учуди още повече ситуацията,защото разбрахме че никой не им плаща за това нещо...просто хората са решили на доброволни начала....Браво и респект......все още има истински българи и истински хора в нашата родина!!!
Продължихме и много скоро напуснахме асфалта.Продължихме прехода с едно стръмно и каменисто изкачване.Беше сухо както вече споменах,и ние си карахме необезпокоявано,докато не стигнахме до едно много стръмно и изровено надолнище.
Опитах като първа кола да премина през дълбокия коловоз и да излезна на отстрещния бряг,но.....замалко да обърна Нисана..
O"" ....Разбрахме че единствения начин е надкрачване на коловоза,който беше дълбок на места повече от метър.Трябваше да качваме десните колелета отдясно по брега,но там пък имаше и препятствия,а при някоя маневра свлечеше ли се някой долу,най-малкото дори и да не се обърне щеше да ни отвори доста работа да го вадим!
Настанаха напрегнати минути.Нисана като по-широк и по-висок мина безпроблемно.За Тойотите се наложи да подлагаме камъни,с цел да могат да не опрат докато качват левите колелета на отсрещния бряг.От този момент имам само видео,но там ястно се вижда как задните колелета не карат горе по ръба,а странично по стръмната му част.....
Доста време се забавихме,но всичко мина безпроблемно и скоро колоната продължи.Малко преди да излезем на с.Бяла Паланка,изкачайки от гората попаднахме в рекламите на шоколадите Милка....Пейзажа по нищо не се отличаваше от тия на Алпите...да не говорим че в края на пътчето и крава си имаше....е....не беше лилава...ама все пак крава
Скоро след това минавайки през селото попаднахме и на един стар лозунг....Интересното е, че и днес е актуален....
Продължихме нагоре по трака.Пътя беше каменист,сух .....
....а ние не устояхме въпреки напредналото време да не се снимаме покрай тия прелести.
Скоро подкарахме покрай реката.Пътя беше широк,живописен и безпроблемен....за сега де....
За съжаление времето се влошаваше с всяка измината минута.Поктепенно трака ни отдели от реката и навлезнахме в дебрите на планината изкачвайки се към билото.Скоро започна и да вали сериозно дъждец.Пътя ни водеше през гората,като минаваше зигзагообразно покрай дърветата и на доста места ми се изхправяха косите,защото широкия Нисан минаваше на магия понякога.Гарнирано и с подгизналия черен път и да не говорим пък за честите странични наклони в един момент лесното дотук трасе се превърна в една хард-екстремна касапница.Маршрута ни водеше нагоре през гората,и ако сега ни беше трудно да лавираме между дърветата и да справяме със страничните наклони,то представете си като превалихме билото и се заспускахме.....или запързаляхме надолу....
Подобни гледки не бяха рядкост и често се налагаше да се слиза и да се освобождава пътя.
В крайна сметка с доста умело боравене със скоростния лост и почти никак със спирачките успяхме без да ударим нито една джипка да слезнем в ниското,където излезнахме на една огромно поляна.Пътя ни водеше през нея....
...а аз взирайки се в ГПС-са се надявах че последните 4-5км. които ни остават докато слезнем на асвалта да минат по-безпрепятствено.
Безисходица.....!!!
Тази дума съм я изричал многократно в живота си,наричал съм безисходни много ситуаций,но чак сега истински усетих смисъла на тази дума!!!
Преминахме през поляната,а пътя продължи с поредното горско баирче.Навлезнахме смело в него,успокоявайки се че то не остана път.....Точно след 50м. обаче всички се оцъклихме.Пътя минаваше през стръмен склон/на ГПС-а наистина е обозначено със знак и текст "Нагоре по склона",но все си мислех че е просто за уточнение да не се бърка този който минава от там и да търси пътя другаде/,който беше около 30м. като дължина,но...в последните си 5-10м. беше почти вертикален...
O"" На единствената снимка която имам можете да добиете само бегла представа за склона....и то доста лъжлива...
Ястно си личаха пресните следи на някой който беше стигнал едва средата и беше буксувал и орал до припадък.
В друга ситуация сигурно бихме му се зарадвали,но при силно разкаляния терен,доста натоварените джипки с багаж и оборудване,проливния дъжд който валеше вече доста време да не споменавам жените и децата беше немислимо да рискуваме.В подобни ситуаций,когато си сам насред планината,много далеч от населени места,без обхват на ГСМ-ма,осъзнаваш че едно е да се чекнеш да 20-30км. от града и да не се притесняваш каквото и да ти се случи,а съвсем друго е в подобна ситуация.На всичкото отгоре взе и да притъмнява/особено в гората под дърветата/.Дъжда се лееше като из ведро,а ние не знаехме какво да придприемем.Напред беше невъзможно да продължим,а назад беше почти невъзможно да се върнем/не стига че терена беше невероятно труден и едвам го минахме,а сега имахме и фактора разкалване от нашите си собствени колелета/.
Точно в този момент усетих наистина какво е безисходица!!!
Пробвахме през поляната да намерим обходен маршрут,но безрезултатно.
Накрая спряхме и оклюмали взехме единственото и правилно решение....Връщме се назад...е поне пробваме де!!!
Потеглихме и постепенно преминахме поляната и се заискачвахме в гората.Марин беше първи и с доста буксуване превзе първите стръмни и кални 50метра.След него аз обаче не успях... 090 Може би засилката дойде малко,може би защото имаше завой надясно и ако не отнемеш малко гаста терена те повлича в страни и инерцията те изхвърля върху дърветата,но...не успях.
Стефан след мен отчитайки може би този факт, продължи със скорост направо,но стигна до паднало дърво и се наложи да го реже и маха от пътя.След това с доста буксуване успя да се измъкне от първия екстрем.Останах аз...
Не знам как успях да се върна 50-70м. назаден до края на поляната.Джипа не вървеше назад,а се пързаляше.Дори на задна бавна ако подадях гас ме свличаше,а без гас ме пързаляше.Не знам колко пъти се изпотих и как успях въобще.През стъклата от натрупаната кал не се виждаше нищо,в страничните огледала също и единственото решение беше отваряне на прозореца/въпреки проливния дъжд и клоните които се опитваха да обезобразят лицето ми/.В крайна сметка успях да стигна до долу и след като се уверих, че останилите са нагоре и няма да ми пречат ,с доста резерви че тежкия Нисан ще успее въобще се засилих/доста силно казано де/и с много буксуване,подскоци и минаване на сантиметри от удар с дърветата се изстрелях нагоре.Стигайки мястото от което обаче Стефан тръгна/и също така доста прибоксува/започнах да копая да едно място.Казах си това е....до тук с надеждите.Не искам да хваля себе си или някой от групата,но в подобна ситуация наистина се изисква желязна психика и воля,защото ако някой се беше отказал вътрешно от борбата не знам всичко това как би завършило
Нисана боксува на място около 10-15 секунди,но аз не отпусках гаста,напротив дори му задавах повече,защото замажеха ли се гумите край на всички шансове,а имахме само още 5 км. подобен терен докато излезем на равния черен път!
В един момент усетих как помръдваме сантиметър по сантиметър и след малко победоностно се изтреляхме на по-равен участък.За момент успях да си отдъхна,но последваха още доста ситуаций нататък по пътя.Първо на един стръмен баир със завой и сериозен страничен наклон закъса Марин,но с малко бутане и навигация мина напряко извън пътя и успя да подмине критичното място.След него Стефан вече на изораното на няколколко пъти буксува и се свлича към дърветата.Най-накрая с общите сили на моя милост и на Марин които се напъвахме и бутахме Тойотата, заливани от десетки литри вода от продънилото се небе Стефан успя да я качи през гората на едно високо място и след прочистване с щила на едни сухи дървета начертахме алтернативния път за преминаване.Тойотата успя, а след нея и Нисана мина безпроблемно от това място!
Продължихме като пътя ту се изкачваше,ту се спукаше през гората.Нисана като по-широк обаче по-трудно се провираше между дърветата,а при разкаляния път направо не знам как не го ударих не един ,а няколко пъти.По тази причина се налагаше често и да намалям и така поизостанах.Лошото е обаче, че стигнах на едно критично място,а останалите вече бяха доста далеч пред мен.Изкачвайки едно баирче със завой,пътя който имаше сериозен страничен наклон направо ме свлече в страни към дърветата.Успях да спра преди да се ударя,но ситуацията не беше добра.Отново се наложи да отварям прозореца,да ми се пълни врата с вода и си дера главата по клоните,но друг избор нямах.Започнах да се опитвам да спусна назад джипа с много леки маневрички,за да избегна допълнително свличане и удар в задния калник в дървото под мен.Моите хора ми викаха по станцията къде съм и дали идвам,но не можех да им отговоря.Виждах как въпреки внимателните маневри,Нисана се свличаше към дървото,и накрая мина покрай него на косъм омачквайки само разширителя и без щети по калника.
Някой ще каже..."...тоя пък в такава кризисна ситуация за калника и тенекийте взел да мисли....мачкай и излизай..."
Е да ама не....не е въпроса толкова за калника,но ситуацията беше такава,че ударя ли дървото и да подпра в него тръгване нагоре нямаше....всеки опит щеше да доведе до допълнително свличане и невъзможност да се измъкна без разпъване на лебедки и още мнооого загубено време/а то беше най-ценното ни нещо в момента/.
И така....успявайки да се спусна до място от което имах шанс да тръгно въобще нагоре аз подадох всичката гас,мотора изрева и Нисана се понесе нагоре.....Само че аз втори път на страничния наклон не влизах.....С рязка маневра в дясно и много драскане на Гоодричите се понесох нагоре по склона през гората,карайки като Хан Соло който бяга по тунелите от имперските изстребители.Заобикалях дървета в движение,подскачах по пънове,но гаста не отпуснах докато не успях да се промуша и да се върна отново на пътя.Едва тогава успях да се обадя на моите хора,че сме добре и че ги настигаме.
Няма да споменавам останалите места които ни дадохе по-малък отпор, в крайна сметка след около час борба минахме границата на критичния терен и се заспускахме по твърд каменист път към реката.Никога няма да забравя лицата на хората които невярващо тихичко се успокояваха..."този път излязохме...".Снимки и клипове от момента нямам,а едва ли и някой ще има,защото борбата не беше просто заигравка с терена,а беше въпрос на оцеляване.На жената и споделих че Нисана се представи добре и новите Гоодричи също....а тя ме погледна и за първи път в живота си тихичко ми каза..."абе ако не беше ти да се справиш с шофирането не знам какво ни чакаше/.В последствие и излезнаха 18 стресници....
Тук искам отнова да спомена,че изпитанието за машините,подготовката и възможностите им беше много голямо,но истинското изпитание беше ,за силата на волята и желязната психика,и аз мисля че ние се справихме блестящо и за това излезнахме победители в тази малка битка!!!
Скоро излезнахме на асфалта и потеглихме в посока Котел.Малко ме беше яд.....на няколко километра от асфалта терена да стане непроходим при тия условия и да се наложи да се връщаме назад....но както и да е!!!
След час и половина стигнахме и в Котел......
......следва продължение......
A 
Коментар