И така... малко предистория:
След като в понеделник след обяд стана ясно, че баща ми трябва да замине командировка не къде да е, а в Китай, и не кога да е, а точно след 2 дни - т.е. днес, преди няколко часа бяхме на летището - Терминал 2!
Направи ми впечатление, че паркингът е доста пълен, но реших, че сме уцелили по-натоварен момент. След няколко кръгчета и ние най-после се паркирахме. Малко след това чекирахме багажа, помотахме се и той премина към безмитната зона. До тук добре!
Настъпи моментът на разплатата - плащането на престоя в паркинга. Както вероятно знаете плащането става на една машинка точно до асансъорите /извинявам се за 'ъ', но не знам къде на клавиатурата е правилната буква /. Да, ама не и днес
Хубаво, обръщаме се към касата и О, боже!!!
Виждаме това:
И това:
Ами това е опашката на касата. Обслужва един човек.
Едва в този момент ми просветна - ми то затова е препълнен паркинга. Те хората не могат да си тръгнат, защото трябва да чакат на тази огромна опашка, за да си платят. Ужас и безумие, но факт! И ние чакахме.
Разбира се, имаше и тарикати, които просто си бяха тръгнали, пропускайки това невероятно изживяване да станат част от опашката, но биваха спирани отвън и връщани обратно!
Това исках да споделя. Хубава вечер на всички.
След като в понеделник след обяд стана ясно, че баща ми трябва да замине командировка не къде да е, а в Китай, и не кога да е, а точно след 2 дни - т.е. днес, преди няколко часа бяхме на летището - Терминал 2!
Направи ми впечатление, че паркингът е доста пълен, но реших, че сме уцелили по-натоварен момент. След няколко кръгчета и ние най-после се паркирахме. Малко след това чекирахме багажа, помотахме се и той премина към безмитната зона. До тук добре!
Настъпи моментът на разплатата - плащането на престоя в паркинга. Както вероятно знаете плащането става на една машинка точно до асансъорите /извинявам се за 'ъ', но не знам къде на клавиатурата е правилната буква /. Да, ама не и днес
Хубаво, обръщаме се към касата и О, боже!!!
Виждаме това:
И това:
Ами това е опашката на касата. Обслужва един човек.
Едва в този момент ми просветна - ми то затова е препълнен паркинга. Те хората не могат да си тръгнат, защото трябва да чакат на тази огромна опашка, за да си платят. Ужас и безумие, но факт! И ние чакахме.
Разбира се, имаше и тарикати, които просто си бяха тръгнали, пропускайки това невероятно изживяване да станат част от опашката, но биваха спирани отвън и връщани обратно!
Това исках да споделя. Хубава вечер на всички.
Коментар