Tweet
Вече се навъртяха 3 месеца, откак смених корейския дизел-детевоз с малко по-стария, но по-претенциозен американски Гранд.
Идеята беше да имаме возило, което хем да е 4х4 с големи гуми, подходящи за трасетата на офроуд клуб "Национална Агенция Пътна Инфраструктура", хем да е по-комфортно и по-бързо за по-дълги пътувания по истински пътища, извън страната.
Офроуд експлоатация, заслужаваща това определение, не се предвижда.
За сериозно каране по черно си имам сериозна машина без грандомански претенции. Джипът (с главна буква) най-много да отиде до някоя полянка за барбекю, като отпред върви бригада с градинарски ножици да подстригва клонките по пътя му.
Първоначалните впечатления в доста голяма степен се покриват с очакванията за по-комфортно и по-бързо пътуване.
Първото ми усещане от Гранда е - по-висока лека кола. За това усещане допринасят най-вече интериорът и доста по-ниската позиция на седалките. В Гранда седя доста по-ниско, отколкото в джиповете, които съм карал досега.
Това, естествено, си има своите плюсове, но определено допринася доста за усещането, че караш лека кола.
Усещането си има и чисто практическите минуси. Страничните огледала са доста по-ниско, отколкото на Патрула и Хюндая, и са на нивото на огледалата на доста миниванове и баничарки, което налага повечко внимание при каране и разминаване по тесните квартални улици.
Като споменах огледалата, няма как да пропусна да отбележа факта, че при Гранд Чероки те са с размер на огледала на лека кола, което при мен доведе направо до "културен шок", тъй като за последните 4 години съм се разглезил с големите камионски огледала на Патрула и Галопера, осигуряващи перфектен обзор назад и настрани.
Огледалата определено ми малеят и си налагам много повече от досега при маневри из софийския трафик да въртя глава като пилот на изтребител по време на въздушен бой, за да не засека някой, който е в доста големите мъртви ъгли.
Говорейки за мъртви ъгли, друга особеност на тази кола (а вероятно и на доста други с подобен дизайн) е ограничената видимост вляво напред. В по-продължителни леви завои дебелата лява предна колонка пречи доста и понякога се налага да се наднича покрай нея.
Друг повод за "културен шок" у мен е това, че за 28-годишен шофьорски стаж, това е първата кола с автоматик, която карам по-продължително време.
Автоматикът определено налага сериозна промяна в навиците. Например, никога досега не съм използвал толкова много спирачки. При каране по пътища с много завои и спускания съм свикнал да регулирам скоростта с подходящо избрана предавка и игра с педала на газта.
Сега дори и при превключване на "2", работата със спирачките е твърде много за моя вкус. По този повод дори задочно се извиних на всички български шофьори, които съм ругал несправедливо за това, че на всеки завой скачат на спирачките.
Автоматикът също така ми иде малко ленив и реагира с известно забавяне на това, което искам да направи колата. Естествено, че има начин човек да се напасва към особеностите на автоматичната скоростна кутия, но все пак ...
Безспорно, автоматикът е много удобен за каране в гъстия софийски трафик или при еднообразното шофиране по магистрала. Но за другаде, и особено при по-спортен стил на каране, твърдо си оставам привърженик на ръчните скорости.
Случайността направи така, че без изрично да го търся, се сдобих с газифицирана кола. Никога не съм бил почитател на газовите запалки, но, срам не срам, трябва да си призная, че нямам нищо против моята, когато спра на бензиностанцията за зареждане ...
Следва продължение в стил "Какво направих по колата" ...
Идеята беше да имаме возило, което хем да е 4х4 с големи гуми, подходящи за трасетата на офроуд клуб "Национална Агенция Пътна Инфраструктура", хем да е по-комфортно и по-бързо за по-дълги пътувания по истински пътища, извън страната.
Офроуд експлоатация, заслужаваща това определение, не се предвижда.
За сериозно каране по черно си имам сериозна машина без грандомански претенции. Джипът (с главна буква) най-много да отиде до някоя полянка за барбекю, като отпред върви бригада с градинарски ножици да подстригва клонките по пътя му.
Първоначалните впечатления в доста голяма степен се покриват с очакванията за по-комфортно и по-бързо пътуване.
Първото ми усещане от Гранда е - по-висока лека кола. За това усещане допринасят най-вече интериорът и доста по-ниската позиция на седалките. В Гранда седя доста по-ниско, отколкото в джиповете, които съм карал досега.
Това, естествено, си има своите плюсове, но определено допринася доста за усещането, че караш лека кола.
Усещането си има и чисто практическите минуси. Страничните огледала са доста по-ниско, отколкото на Патрула и Хюндая, и са на нивото на огледалата на доста миниванове и баничарки, което налага повечко внимание при каране и разминаване по тесните квартални улици.
Като споменах огледалата, няма как да пропусна да отбележа факта, че при Гранд Чероки те са с размер на огледала на лека кола, което при мен доведе направо до "културен шок", тъй като за последните 4 години съм се разглезил с големите камионски огледала на Патрула и Галопера, осигуряващи перфектен обзор назад и настрани.
Огледалата определено ми малеят и си налагам много повече от досега при маневри из софийския трафик да въртя глава като пилот на изтребител по време на въздушен бой, за да не засека някой, който е в доста големите мъртви ъгли.
Говорейки за мъртви ъгли, друга особеност на тази кола (а вероятно и на доста други с подобен дизайн) е ограничената видимост вляво напред. В по-продължителни леви завои дебелата лява предна колонка пречи доста и понякога се налага да се наднича покрай нея.
Друг повод за "културен шок" у мен е това, че за 28-годишен шофьорски стаж, това е първата кола с автоматик, която карам по-продължително време.
Автоматикът определено налага сериозна промяна в навиците. Например, никога досега не съм използвал толкова много спирачки. При каране по пътища с много завои и спускания съм свикнал да регулирам скоростта с подходящо избрана предавка и игра с педала на газта.
Сега дори и при превключване на "2", работата със спирачките е твърде много за моя вкус. По този повод дори задочно се извиних на всички български шофьори, които съм ругал несправедливо за това, че на всеки завой скачат на спирачките.
Автоматикът също така ми иде малко ленив и реагира с известно забавяне на това, което искам да направи колата. Естествено, че има начин човек да се напасва към особеностите на автоматичната скоростна кутия, но все пак ...
Безспорно, автоматикът е много удобен за каране в гъстия софийски трафик или при еднообразното шофиране по магистрала. Но за другаде, и особено при по-спортен стил на каране, твърдо си оставам привърженик на ръчните скорости.
Случайността направи така, че без изрично да го търся, се сдобих с газифицирана кола. Никога не съм бил почитател на газовите запалки, но, срам не срам, трябва да си призная, че нямам нищо против моята, когато спра на бензиностанцията за зареждане ...
Следва продължение в стил "Какво направих по колата" ...
Коментар