Tweet
Докато голяма част от групата беше на състезанието в Добринище, една друга малка част от нея решихме да покараме из познатите ни райони. Групата се състоеше само от експерти: Радо (анубис), Любо (хр), Чичката, Иво, Владо и аз.
Уж трябваше да тръгнем всички заедно, но както винаги на един му се спи, друг има работа и затова втората група (Чичката, Владо и Иво) тръгнаха малко по-късно от уреченото време. С тях имахме среща при чешмата на Кръстец.
Аз, Любо и Радо имахме среща 10:00 в Нови Искър. Аз разбира се бях 5 мин по-рано на мястото на срещата, а те 5 мин. по-късно
, ама карай да върви. 
Преди да потеглим, проверка на гумите... "Меки са !" ... "Помпай!"
Времето беше намусено, сякаш всеки момент ще завали дъжд. Понеже доста пъти съм се прибирал вир вода, този път вързах за мотора якенцето, за всеки слушай Както казват старите хора: "Дрежка не е тежка"
Тегава е историята с тия малки помпички... отскочихме до Тошев да удариме 2-3 помпи с голяма помпа, че да е сигурация и тръгнахме!
Вече сме на "Китката", правиме кратка почивка за снимка и глътка вода.
Радо (anubis) .. да знаете кой е ...
Любо Xr.
Аз и Радо.
Огромен скакауец...
Отдавна си бях набелязал това местенце да го избедствам. Е... вече минах от там, така че остава само да се разработи. В очите на Радо изглеждаше много стръмно, но всъщност не е нещо особено, с изключение на многото паднали иглички, в които се окопаваш бързо, ако не прецениш откъде да минеш.
Първия опит беше неуспешен, защото реших да пробвам централно, баш през най-голямата купчина иглички, че и за капак паднало дърво по-нагоре.
И.... победа, пътеката е маркирана За справка: тези, които познават района веднага ще се сетят къде се намира! Тръгва от пътя нагоре и се свързва с ХР-овата пътека. (казва се ХР-ова, защото на нея има един счупен преден калник от ХР)
Трябваше малко да се поизпотя, нямаше как
Следваща спирка - Батулия! Удряме по един студен чай за отскок и сме ние!
"К'вов пък е тоя чай са... "
Имаше още една пътека, която открих по-миналата седмица и ми се искаше сега да я открия пак, но този път отдолу нагоре, миналия път я спуснах и излезнах на един път, който си води до някаква вила.
Неможах да я намеря
не е лесно без GPS... вместо правилната пътека се забихме в някаква друга... която водеше до едно дере с чешмичка.... не питайте как сме обръщали моторите.
Заради моя неуспех, Радо и Любо победстваха доста, но пък добре им се отрази.
Радо замалко да се хвърли ей тук...
Както и да е... не я намерих този път, явно трябва да ходя да я пусна още няколко пъти и да запомня къде слиза, защото не е много къса....
Продължихме по позната пътечка. Влади ми се обади, че след 20 мин. ще са на Кръстец, така че трябваше да някакси да се вмъкнем в тези рамки, въпреки времето, което Радо ни губеше
Тук го чакахме 15мин., защото той реши, че пътеката не е от там дето аз минах... Радо, какво да ви кажа...
Дадохме равна газчица и опс... вече сме на Кръстец, ето я и другата група
Тръгнахме бързо към Манастира. Не сме спирали, защото Чичката имаше ангажименти и трябваше да се кара на тъгъдък. Ето ни вече на Седемте Престола, седнали на масата!
Радо ни побърка от смях .... 
След като хапнахме, отново трябваше да караме бързо до Своге, че да може оттам Чичката да хване хасфалта до София.
Да обаче малко над Редина спираме да затегна тавата под двигателя, че бях сложил едни миризливи болчета... нямам думи, смених ги за 3 мин. през това време Владо имаше работа, Иво също..
Не е това което си мислите... просто... съчки събирам, пръчки намирам
Владо заработи и той !
Ето и Иво!
''Айде момци, ставайте!"
От много бързане глава боли... пак трън! Нацелих го централно, добре че бяхме вече в Своге, та забегахме до вулканизатора да я направим набързо. Другите изпрашиха разделени, едни през асфалта, други през гората. С мен остана Влади.
Другите могат само да съжаляват, че не дойдоха с нас! От Своге се качихме в Томсан карахме по нов път до Церецел (главно по ГПС), пихме по една кола на Церецел и оттам слезнахме във Владо Тричков, после Ромча и от Ромча - Нови Искър.
Тук сме преди В.Тричков... Времето е страхотно, като изключим, че е валяло... нас така и така дъжд не ни хвана, но пък дърветата и храстите успяха да ни намокрят.
Това е от мен! От вас остават коментарите!
Следващия път ще гледам да има повече и по-атрактивни снимки.
Уж трябваше да тръгнем всички заедно, но както винаги на един му се спи, друг има работа и затова втората група (Чичката, Владо и Иво) тръгнаха малко по-късно от уреченото време. С тях имахме среща при чешмата на Кръстец.
Аз, Любо и Радо имахме среща 10:00 в Нови Искър. Аз разбира се бях 5 мин по-рано на мястото на срещата, а те 5 мин. по-късно
, ама карай да върви. Преди да потеглим, проверка на гумите... "Меки са !" ... "Помпай!"
Времето беше намусено, сякаш всеки момент ще завали дъжд. Понеже доста пъти съм се прибирал вир вода, този път вързах за мотора якенцето, за всеки слушай
Както казват старите хора: "Дрежка не е тежка" Тегава е историята с тия малки помпички... отскочихме до Тошев да удариме 2-3 помпи с голяма помпа, че да е сигурация и тръгнахме!
Вече сме на "Китката", правиме кратка почивка за снимка и глътка вода.
Радо (anubis) .. да знаете кой е ...
Любо Xr.
Аз и Радо.
Огромен скакауец...
Отдавна си бях набелязал това местенце да го избедствам. Е... вече минах от там, така че остава само да се разработи. В очите на Радо изглеждаше много стръмно, но всъщност не е нещо особено, с изключение на многото паднали иглички, в които се окопаваш бързо, ако не прецениш откъде да минеш.
Първия опит беше неуспешен, защото реших да пробвам централно, баш през най-голямата купчина иглички, че и за капак паднало дърво по-нагоре.
И.... победа, пътеката е маркирана
За справка: тези, които познават района веднага ще се сетят къде се намира! Тръгва от пътя нагоре и се свързва с ХР-овата пътека. (казва се ХР-ова, защото на нея има един счупен преден калник от ХР) Трябваше малко да се поизпотя, нямаше как
Следваща спирка - Батулия! Удряме по един студен чай за отскок и сме ние!
"К'вов пък е тоя чай са... "
Имаше още една пътека, която открих по-миналата седмица и ми се искаше сега да я открия пак, но този път отдолу нагоре, миналия път я спуснах и излезнах на един път, който си води до някаква вила.
Неможах да я намеря
не е лесно без GPS... вместо правилната пътека се забихме в някаква друга... която водеше до едно дере с чешмичка.... не питайте как сме обръщали моторите.Заради моя неуспех, Радо и Любо победстваха доста, но пък добре им се отрази.
Радо замалко да се хвърли ей тук...
Както и да е... не я намерих този път, явно трябва да ходя да я пусна още няколко пъти и да запомня къде слиза, защото не е много къса....
Продължихме по позната пътечка. Влади ми се обади, че след 20 мин. ще са на Кръстец, така че трябваше да някакси да се вмъкнем в тези рамки, въпреки времето, което Радо ни губеше
Тук го чакахме 15мин., защото той реши, че пътеката не е от там дето аз минах... Радо, какво да ви кажа...
Дадохме равна газчица и опс... вече сме на Кръстец, ето я и другата група
Тръгнахме бързо към Манастира. Не сме спирали, защото Чичката имаше ангажименти и трябваше да се кара на тъгъдък. Ето ни вече на Седемте Престола, седнали на масата!
Радо ни побърка от смях ....
След като хапнахме, отново трябваше да караме бързо до Своге, че да може оттам Чичката да хване хасфалта до София.
Да обаче малко над Редина спираме да затегна тавата под двигателя, че бях сложил едни миризливи болчета... нямам думи, смених ги за 3 мин. през това време Владо имаше работа, Иво също..
Не е това което си мислите... просто... съчки събирам, пръчки намирам
Владо заработи и той !
Ето и Иво!
''Айде момци, ставайте!"
От много бързане глава боли... пак трън! Нацелих го централно, добре че бяхме вече в Своге, та забегахме до вулканизатора да я направим набързо. Другите изпрашиха разделени, едни през асфалта, други през гората. С мен остана Влади.
Другите могат само да съжаляват, че не дойдоха с нас! От Своге се качихме в Томсан карахме по нов път до Церецел (главно по ГПС), пихме по една кола на Церецел и оттам слезнахме във Владо Тричков, после Ромча и от Ромча - Нови Искър.
Тук сме преди В.Тричков... Времето е страхотно, като изключим, че е валяло... нас така и така дъжд не ни хвана, но пък дърветата и храстите успяха да ни намокрят.
Това е от мен! От вас остават коментарите!
Следващия път ще гледам да има повече и по-атрактивни снимки.
Коментар