Да, мина цяла една седмица а на мен още не ми е минало, но като гледам и на Мики скоро няма да му мине.
Та от какво мина една седмица, от Коледа ли, от Кристмас ли..., не знам, но мина ей така изведнъж.
Тоест знам, мина една седмица от денят в който аз завинаги се отказах да карам ендуро на повече от 10км. от най-близката кебапчийница.
Всичко започна на една бензиностанция на Петрол, Гълъбин ме помоли да помоля.. Мики да помоли Ади да кара с него, но без Мики64.
Мислих, мислих и след като събрах две плюс три реших, че е по-добре аз да се жертвам отколкото да моля Мики.
Речено сторено, Гълъбин каза - заминаваме на преход София-Априлци-София.
Тук замъгленото ми съзнание не успя да ме предупреди навреме, че Гълъбин е този който правеше траковете на РШ до миналата година.
Бях се отказал от тия ГПС-и само заради "перфектните" тракове, но пусто съм забравил и се вързах пак.
Събрахме се в Елин Пелин събота сутрин на 22-Май-лето 2010то. Аз даже и мусове бях сложил за да не бавя групата..
Тръгнахме и тук дойде моята изненада, бях подценил Мики и същевременно се бях надценил..
Каране на 5-та с пуна газ без спиране за снимки и закачки не беше по моите възможности.
Въпреки всичко заради "перфектният" трак, благодарение на който се губехме ми се отдаде възможност да щракна един два пъти.
Добре, добре почвам...на път за Елин Пелин, всички софиянци си бяха тръгнали за в къщи..
Първа спирка беше до едно цвете, романтичната душа на Мики ми разреши да щракна един два кадъра...
Той все още не знаеше. че ще се наложи да прави такъв подарък на жена си...
Я и аз да пробвам на какво мирише...
И както си давахме пУна газ изведнъж трака водеше както винаги в нищото....
Започна се едно лутане напред, назад, никъде не си виждаше път или пътека а ни чакаха около 250-300км по предварителни разчети.
С Мики започнахме да си играем на "ТУКА ИМА, ТУКА НЕМА" трак....къде е тракчето..
Може и да го е имало, но лошите булдозери превърнали това място в язовир...
Целта ни беше ей онази река там долу....
Или да се връщаме и да търсим трака на там....
или натам...
Изведнъж Мики започна да си чука по каската и рече: - Слизаме право надоле...
Ако се чудите къде през това време са Гълъбин и Ади, то отговора е ...не знаем.
Щом Мики каза надоле, значи надоле и аз тръгнах, от малък съм послушен..
Ето по реална снимка за феновете на дамрейсинга...
Това е пътят на Мики, аз завих в една пряка и слязох направо през едни дървета....
Опа, долу съм, но от Мики ни вест ни нищо...
Той милия беше спрял тук заради гледката и докато не се появих да я сподели с мен не искаше да тръгва...
Ойларипииииййй, тука съм ...
Нещо в тази арматура му се виждало гнило и решихме да и изследваме по-обстойно..
Изследовател и сървьор...
Тадеуш миналата година го бил научил на тия номера, просто му трябвало кой да ги отрази за публиката.
След като се налюбувахме на природата за тия красоти, и след като я напсувахме за това което е направила с Гълъбин тръгнахме пак.
Моста на спасението, тук пак се включихме в трака...
Втора спирка да си поема въздух и да се помоля БОГУ за сила и най-вече нерви...
Тук съм все още силен по моите стандарти и що годе весел...
Готови за път след изпускане на "антифриза" от мене..
И най- накрая настигнахме ПРОФИТАТА...
Ти на мене поръча ли ми, попита сина си Мики, не тате не съм... аха добре плащай тогава сам.
Това не помня къде е, но едно няма да забравя никога. Ядох най-студеното шкембе в живота си..
Заредихме с гориво и се насочихме към трасетата на Хисаря от минали години...
Опа почна се, намирах си по нещо на всяко по завързано място..
Мъка, вече бяхме минали поне 100-120км...
Време е за ричардж батери...
После пак по конете и спирка над Хисаря...за по един Ред Бул.
Втора среща с Профитата...съжалявам наистина не помня имената на населените места през които минахме.
Малки я виж дали Чинела не ми е кацнал отзад, че колкото и да се въртя все го няма зад мене....
Не бе тате, не е Чинела, някаква друга гадинка те е полазила...
Ако искате да знаете какво мисля за Гъби то от снимката ще си проличи...един голям Г....З.
Потегляме с уговорката, че ще съкратим маршрута заради мене или аз оставам тук независимо къде съм.
Едно запомних от това място, карахме из розови насаждения и розите бяха цъфнали, аромата им се стелеше в продължение на километри...
Аз наистина нямах повече никакви сили и нерви за да продължа в това темпо още повече, че в долината на смъртта си изпуснах очилата и връщайки се за тях ги настъпих при което слюдата даде фира.
Можех да направя поне още стотина снимки ако темпото не беше карай или умри...сега.
Милко и Гълъбин със сигурност ще ме обвинят, че пропускам някои подробности, но това се дължи на факта, че или съм ги забравил или се опитвам поне.
Край на първа част.
П.П. По-хубавите снимки не са мой, на Мики са за което му благодаря, че ми разреши да ги ползвам.
Та от какво мина една седмица, от Коледа ли, от Кристмас ли..., не знам, но мина ей така изведнъж.
Тоест знам, мина една седмица от денят в който аз завинаги се отказах да карам ендуро на повече от 10км. от най-близката кебапчийница.
Всичко започна на една бензиностанция на Петрол, Гълъбин ме помоли да помоля.. Мики да помоли Ади да кара с него, но без Мики64.
Мислих, мислих и след като събрах две плюс три реших, че е по-добре аз да се жертвам отколкото да моля Мики.
Речено сторено, Гълъбин каза - заминаваме на преход София-Априлци-София.
Тук замъгленото ми съзнание не успя да ме предупреди навреме, че Гълъбин е този който правеше траковете на РШ до миналата година.
Бях се отказал от тия ГПС-и само заради "перфектните" тракове, но пусто съм забравил и се вързах пак.
Събрахме се в Елин Пелин събота сутрин на 22-Май-лето 2010то. Аз даже и мусове бях сложил за да не бавя групата..
Тръгнахме и тук дойде моята изненада, бях подценил Мики и същевременно се бях надценил..
Каране на 5-та с пуна газ без спиране за снимки и закачки не беше по моите възможности.
Въпреки всичко заради "перфектният" трак, благодарение на който се губехме ми се отдаде възможност да щракна един два пъти.
Добре, добре почвам...на път за Елин Пелин, всички софиянци си бяха тръгнали за в къщи..
Първа спирка беше до едно цвете, романтичната душа на Мики ми разреши да щракна един два кадъра...
Той все още не знаеше. че ще се наложи да прави такъв подарък на жена си...
Я и аз да пробвам на какво мирише...
И както си давахме пУна газ изведнъж трака водеше както винаги в нищото....
Започна се едно лутане напред, назад, никъде не си виждаше път или пътека а ни чакаха около 250-300км по предварителни разчети.
С Мики започнахме да си играем на "ТУКА ИМА, ТУКА НЕМА" трак....къде е тракчето..
Може и да го е имало, но лошите булдозери превърнали това място в язовир...
Целта ни беше ей онази река там долу....
Или да се връщаме и да търсим трака на там....
или натам...
Изведнъж Мики започна да си чука по каската и рече: - Слизаме право надоле...
Ако се чудите къде през това време са Гълъбин и Ади, то отговора е ...не знаем.
Щом Мики каза надоле, значи надоле и аз тръгнах, от малък съм послушен..
Ето по реална снимка за феновете на дамрейсинга...
Това е пътят на Мики, аз завих в една пряка и слязох направо през едни дървета....
Опа, долу съм, но от Мики ни вест ни нищо...
Той милия беше спрял тук заради гледката и докато не се появих да я сподели с мен не искаше да тръгва...
Ойларипииииййй, тука съм ...
Нещо в тази арматура му се виждало гнило и решихме да и изследваме по-обстойно..
Изследовател и сървьор...
Тадеуш миналата година го бил научил на тия номера, просто му трябвало кой да ги отрази за публиката.
След като се налюбувахме на природата за тия красоти, и след като я напсувахме за това което е направила с Гълъбин тръгнахме пак.
Моста на спасението, тук пак се включихме в трака...
Втора спирка да си поема въздух и да се помоля БОГУ за сила и най-вече нерви...
Тук съм все още силен по моите стандарти и що годе весел...
Готови за път след изпускане на "антифриза" от мене..
И най- накрая настигнахме ПРОФИТАТА...
Ти на мене поръча ли ми, попита сина си Мики, не тате не съм... аха добре плащай тогава сам.
Това не помня къде е, но едно няма да забравя никога. Ядох най-студеното шкембе в живота си..
Заредихме с гориво и се насочихме към трасетата на Хисаря от минали години...
Опа почна се, намирах си по нещо на всяко по завързано място..
Мъка, вече бяхме минали поне 100-120км...
Време е за ричардж батери...
После пак по конете и спирка над Хисаря...за по един Ред Бул.
Втора среща с Профитата...съжалявам наистина не помня имената на населените места през които минахме.
Малки я виж дали Чинела не ми е кацнал отзад, че колкото и да се въртя все го няма зад мене....
Не бе тате, не е Чинела, някаква друга гадинка те е полазила...
Ако искате да знаете какво мисля за Гъби то от снимката ще си проличи...един голям Г....З.
Потегляме с уговорката, че ще съкратим маршрута заради мене или аз оставам тук независимо къде съм.
Едно запомних от това място, карахме из розови насаждения и розите бяха цъфнали, аромата им се стелеше в продължение на километри...
Аз наистина нямах повече никакви сили и нерви за да продължа в това темпо още повече, че в долината на смъртта си изпуснах очилата и връщайки се за тях ги настъпих при което слюдата даде фира.
Можех да направя поне още стотина снимки ако темпото не беше карай или умри...сега.
Милко и Гълъбин със сигурност ще ме обвинят, че пропускам някои подробности, но това се дължи на факта, че или съм ги забравил или се опитвам поне.
Край на първа част.
П.П. По-хубавите снимки не са мой, на Мики са за което му благодаря, че ми разреши да ги ползвам.
Коментар