За ползата от такъв филтър няма какво да се говори - очевидна е. И е учудващо, че японските инженери са лишили собствениците на П2 от тази благинка. Веднага признавам, идеята и технологията не са мои, а са взаимствани едно към едно от братята руснаци, които подробно са описали процеса в техния Паджеро сайт. Ето линк към оригиналната тема.http://www.pajero4x4.ru/bbs/phpBB2/v...e4879e621b6449
И така. Действие първо - откачаме жабката и виждаме мястото, където ще поставим нашия филтър, с който вече сме се сдобили.
За да можем да работим поставяме ръчката за входящия въздух в положение "отвътре".
За да е по-лесно да се работи, демонтираме и високоговорителчето, след като сме свалили панелчето пред него, развивайки 2+2 винта.
Някой с по-малки и сръчни ръце, вероятно би се справил и без последното, но аз реших да не се тормозя излишно.
С клещи резачки изрязваме вертикалните ребра на долния ред, освобождавайки място, от където да вкараме нашия филтър. То се намира точно над вентилатора и по този начин постъпващият въздух, ще се филтрира, независимо от това от къде постъпва, отвън или от купето. По принцип може да се изреже и втория ред, но аз успях да вкарам дланта си и така, затова реших да го пожаля.
Бъркаме вътре и почистваме с ръка натрупалите се върху турбината листа и други боклуци, по-старателните могат и да позабършат праха. При мен имаше десетина - петнадесет листа от някоя германска гора, предполагам.
За всеки случай измерваме дълбочината на отверстието, но повярвайте ми, 185 мм е.
Изрязваме филтъра до тази дължина и го набутваме вътре. За целта той трябва леко да се свие странично, но това не е проблем, той после си се намества.Притискаме го по краищата надолу, за да заеме работното си положение.
Проверяваме дали клапата за засмуквания въздух може да се движи свободно от ръчката.
Включваме вентилатора и се убеждаваме, че няма съществен спад на дебита на въздуха, а вентилаторът не се тормози и не стърже във филтъра.
Сглобяваме всичко по обратен ред и се радваме на възможността да пазим дихателните си органи от прахоляка.
Няколко думи за филтъра. Важно е да не е по дебел от 18-20 мм, иначе ще пречи на клапата (според руснаците 28, но моят беше 19 и влезе едва едва до необходимото положение. Широчината му трябва да е 180 мм. Дължината - не по-малка от 185 мм.
По принцип, вместо хартиен филтър може да се направи рамка от тел с нужните размери и върху нея да се опъне филтрираща материя от кухненски аспиратор, респ. такава с активен въглен.
И така. Действие първо - откачаме жабката и виждаме мястото, където ще поставим нашия филтър, с който вече сме се сдобили.
За да можем да работим поставяме ръчката за входящия въздух в положение "отвътре".
За да е по-лесно да се работи, демонтираме и високоговорителчето, след като сме свалили панелчето пред него, развивайки 2+2 винта.
Някой с по-малки и сръчни ръце, вероятно би се справил и без последното, но аз реших да не се тормозя излишно.
С клещи резачки изрязваме вертикалните ребра на долния ред, освобождавайки място, от където да вкараме нашия филтър. То се намира точно над вентилатора и по този начин постъпващият въздух, ще се филтрира, независимо от това от къде постъпва, отвън или от купето. По принцип може да се изреже и втория ред, но аз успях да вкарам дланта си и така, затова реших да го пожаля.
Бъркаме вътре и почистваме с ръка натрупалите се върху турбината листа и други боклуци, по-старателните могат и да позабършат праха. При мен имаше десетина - петнадесет листа от някоя германска гора, предполагам.
За всеки случай измерваме дълбочината на отверстието, но повярвайте ми, 185 мм е.
Изрязваме филтъра до тази дължина и го набутваме вътре. За целта той трябва леко да се свие странично, но това не е проблем, той после си се намества.Притискаме го по краищата надолу, за да заеме работното си положение.
Проверяваме дали клапата за засмуквания въздух може да се движи свободно от ръчката.
Включваме вентилатора и се убеждаваме, че няма съществен спад на дебита на въздуха, а вентилаторът не се тормози и не стърже във филтъра.
Сглобяваме всичко по обратен ред и се радваме на възможността да пазим дихателните си органи от прахоляка.
Няколко думи за филтъра. Важно е да не е по дебел от 18-20 мм, иначе ще пречи на клапата (според руснаците 28, но моят беше 19 и влезе едва едва до необходимото положение. Широчината му трябва да е 180 мм. Дължината - не по-малка от 185 мм.
По принцип, вместо хартиен филтър може да се направи рамка от тел с нужните размери и върху нея да се опъне филтрираща материя от кухненски аспиратор, респ. такава с активен въглен.
Коментар