Ладога 2010 и BG Мисията

[belata]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Това е голяма хамалогия и няма смисъл , направи няколко големи файла пиши ЛС на някой от модераторите да ти даде достъп до ФТП-то и ги качи там няма смисъл да се мъчиш и да ги разваляш .

Прав е колегата,пиши да ти създадът акаунт и качвай там спокойно и бързо....

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Прав е колегата,пиши да ти създадът акаунт и качвай там спокойно и бързо....

Абсолютно съм убедена, че е така и ще го направя, но по-нататък…за „филмчето”. Нямам място в компа за нарязванв на нови големи файлове, а и вече успях да преработя съществуващите малки файлове в друг формат и дори да ги конвертирам. Още 20 от тях дори са качени в Нета. Отначало реших да ги пратя в Тубе-то,( с цел да избегна двойното конвертиране), но там качването е ..”пълзешком”…та отново ги качвам във Vbox-a , но мисля, че сега качеството е «по-поносимо».

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

И така, след представянето и церемониалния старт на Исаакиевския площад, екипажите се отправиха към същинската част на състезанието –СУ(специалните участъци).
Зная, че всички вие, което се интересувате и вълнувате от най-голямото, най-трудното и най- красивото(според мен) приключение по бездорожието -«Ладога-трофи», сте наясно с Регламента на провеждане, техническите изисквания и новостите в тазгодишното издание на състезанието, затова няма да се спирам на тях. Официалният сайт на състезанието: http://www.ladoga-trophy.ru/ е изключително богат на информация и материали, дори в детайли.

Тази година стартът на «Ладога-трофи 2010»(29 май) съвпадаше с Деня на град Санкт Петербург и организаторите се бяха постарали да поднесат на жителите и гостите на Питер още едно красиво зрелище. Веднага след старта екипажите от група «Спорт» се отправиха към «Сосновка» ( в самия Санкт Петербург), за да вземат участие в «Пролога» - едно от новите неща тази година т.е. преминаване на специално подготвено трасе, по изричен регламент, за време, но майсторски и с елементи на шоу.
За съжаление, нашата категория –«Туризъм оупън», както и всички останали «не спортни» класове, не участва в Пролога и се отправи направо към СУ-1. Всяка година по традиция на състезанието се променя посоката на обиколката на Ладожкото езеро. Тази година беше обратно на часовниковата стрелка т.е. посока изток-североизток.

Само няколко думи за нашия клас, за да няма недоразумения. «Туризъм оупън» по регламент се води «зачьотна» категория т.е. зачита се(или не се зачита) успешно преминат етап(СУ) за контролно време.»Седмиците» са много специална и трудна категория("жесткая", както я наричаха участници и организатори).Те се движат основно по трасето на ТР-2, с пресечни точки на ТР-3 и даже „Прото” и още повече, че Туризъм оупън стартира веднага след ТР-2, което прави трасетата по-променени и значително по-трудни! Чух няколко пъти да наричат класа ни „Маленькие Прото”!!!
Признавам, че отначало бях изненадана от решението на Боян да участва тази година в този клас(2009 г. беше в клас ТР-2, който е състезателен).Някак не можех да си представя как е възможно да участваш в състезание от подобен ранг и в същото време да знаеш, че спортния хазарт е на заден план?. Опасявах се, че липсата на спортен хъс за победа няма да вдигне адреналина и това по някакъв начин ще ни демотивира за състезанието..или тръпката няма да е същата…?
По време на регистрацията за участие, техническите комисари предложиха на Боян да запише „Сотьо” в ТР-3, но той отказа. И добре, че го направи. Още на другия ден, на старта на СУ-1, осъзнах доминиращия му мотив да участваме в „Туризъм оупън”…! Крайното класиране не те интересува особено и така не се поддаваш на треската „победа на всяка цена”. Но Ладога не е просто едно състезание…тя е магия , която те грабва от първия миг…отваря сетивата ти, душата ти за всичко, което се случва около тебе и в тебе самия. И вече си истинският ТИ. Да, не мислиш за точки, тактика, класиране, но цялото ти същество е като „на педал” и ти казва: да, искаш..да, можеш,…да трябва да преодолееш ...Етапа, Бита…себе си…! И на всичкото отгоре имаш очи за красотата около тебе и за красотата на човеците отвътре! И не ти пука нощ ли е или ден, дали/кога/ си ял, или спал, или къпал..е, все ще се случи в рамките на 24 часа, ако се организираш добре. И вече не знаеш, кое е „ мъката” и кое е „радостта” – „Ладога”, защото си щастлив.
Това беше емоционално отклонение, но ...ме напира отвътре, а и сега си давам сметка, че на Ладога първо преодоляваш себе си(ако го осъзнаеш и искаш) и после всичко останало, дори не ти хрумва да се «предадеш», става само в случай, когато по обективни причини Машината каже «не», въпреки, че си опитал всичко, за да продължиш...!

Това е последният път, когато разказвам в 1-во лице, единствено число, защото това са моите чувства. От първите минути на СУ-1, за себе си лично, си дадох сметка, че «Аз» е част от нещо, което се нарича Отбор, а неговото име е «НИЕ»-петима българи на «Изпитанието Ладога».

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Боби и Вушев застанаха на старта на СУ-1 и щяха да поемат «Към Староладожкия Канал» , Тони замина с буса сам да търси Лагер 1 и да ни чака там след края на етапа. Аз и Герака с Тойотата трябваше да изчакаме старта и след това да се предвижим до финала(асистенцията няма право да влиза в трасето) , за да посрещнем нашите. Аз исках да снимам първия старт, а и нямаше начин да продължа навътре в трасето.
Добре, че сега гледам записа, почти нямам спомен..само чувах пулса си някъде в гърлото...много се вълнувах! Кой каза, че няма адреналин?!Ама, тя, камерата , не се люшка само от вълнението. Само на десет метра от шосето веднага усетих как ме налетя още едно «изпитание» - КОМАРИТЕ!. Знаех, че няма да влизаме в трасето и не взех никакви предпазни мерки против тях-не се намазах с никакъв репелент. Тези дребни, вредни мушици за две минути ме «бомбардираха» тотално! Противно на очакванията ми, тамошните комари бяха малки, но ухапването от тях се усещаше като пробождане с игла, придружено със съответната болка и едно трайно подуване и зачервяване на кожата. За секунди се наместиха в косата ми, в ушите , летяха покрай носа ми, под очилата и хапеха навсякъде, дори и през дрехите. След като затворих камерата, се чувствах като след упойка при зъболекар. Гери имаше репелент в Тойотата, намазах се, напръсках и дрехите си със спрей и настана временно спокойствие...
Не знам дали тук е мястото, но точно сега искам да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ на колегата musovir за репелента,( виж темата Репелент) който забърка и ми изпрати преди заминаването ни. Бутилката от бира «Каменица», пълна с неговия репелент беше винаги на първото стъпало при отваряне на буса. От втория ден на Ладога и до завръщането си в България, въпросният репелент беше най-желаната «козметика»(поне за мене). Използвах го за всичко: като крем за лице и ръце, балсам за тяло и гел за коса по няколко пъти на ден-действаше страхотно.Установих, че най-добре действа след повторно нанасяне.Примерно след душ нанасям плътен слой и той действа прекрасно до следващата вечер по закритите с дрехи части от тялото,а и ухаеше страхотно . Сутрин, нанасях плътен слой върху откритите части, изчаквах да попие добре и след около 10-15 минути нанасях още един лек слой. Така забравях за комарите за около 3-4 часа и то в гората. Бягаха от мене като Дявола от тамян.Действа невероятно, намазваш се два пъти и се радваш на свободата да живееш без комари и то на Ладога. Браво, колега, благодаря!

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Почти бяхме стигнали до финала с Герака, когато Боби каза по станцията, че механичната лебедка е отказала (на около 2 км. след старта) и се наложи да се върнем на старта, Гери да демонтира лебедката от Тойотата и да намерим начин да я вкараме в трасето при нашите. Организаторите и оператора проявиха желание да ни помогнат, но те отиваха пеша и не можехме да ги натоварим така…!




Екипаж 212 натовариха лебедката и дистанционно към нея, но се бяха счупили на около километър преди нашите и нямаше да могат да продължат. Вушев е слязъл пеша до тях, взел е лебедката, но забравил дистанционното…. Наложи се Герака да влезе в гората (около два километра в трасето) и да занесе въпросното дистанционно. Монтираха ел. лебедката, но за съжаление контролното време изтичаше… и „Сотьо” се върна на старта. Равносметката –първи СУ – незавършен етап, голяма доза каръщина и лош късмет за отбора!




Минаваше 21:00 часа, а беше светло-споменах ви за „белите нощи”. До лагера, където ни чакаше Тони, имаше около 100 км. Пътувах с Боби в „Сотьо” и си говорехме. Той разказваше преживяванията си от деня по приятелски, но никога пред включена камера и така беше до самия край на състезанието. Изобщо беше невъзможно да го хвана да каже нещо съществено и сериозно. Все намираше елегантен начин да се измъкне Категорично не желаеше „медийно представяне”. Разбрах го и уважих желанието му и обещах никога да не използвам споделеното от него по никакъв начин в разказите си за Ладога.
Пътувайки към лагера, застигахме прибиращи се екипажи …Спряхме да видим какво се е случило с Кармазов(Легендата).И там се проведе един кратък диалог от типа: „Здравстуй, ну как сегодня” …Что сломалось?... и отговора”:Ну, все нормально…. Еди какво си се счупило…починимся…и поедем..помошь.. не нужна…спасибо…порядок..удачи и вам!” Тези фрази чувах по много пъти на ден, когато се срещахме с другите екипажи в гората или в лагера. Всичко е нормално на Ладога..да се счупиш, да поправиш машината и да продължиш….помощ от приятел -само в краен случай.



Пристигнахме в лагера,а Тони ни беше приготвил изненада-построил лагера сам, разпънал палатките(и добре, че го беше направил, защото към 23:00 часа вече валеше, макар и слаб дъждец).Боби се зае с картите и траковете за следващия ден. Момчетата поизмиха малко машината, направиха профилактика на ел. лебедката, после хапнахме нещо сухо набързо и..”по каютите”. За Гери Тойотата беше „моят дом-моята крепост”. Вушев (Тате ни), реши, че щом вали ще си спи в буса, защото е по-топло, а не беше толкова студено-около 9 градуса. Боби и Тони спяха заедно, а за мен остана най-голямата палатка-жълтата-там се ширех сама.
Наспахме се бързо-стартът на СУ-2 за нашия клас беше към 10:00 сутринта….

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

30-ти май -Ден втори

Пристигнахме на старта на СУ-2- „Тикша ” малко по-рано(като никога). Там още стартираха ТР-2…имахме около 15 минути до старта на нашите и решихме да опитаме да стигнем за това време поне до първото малко блато и там да погледаме..да поснимаме.



До малкото блато видяхме някакъв път, момчетата решиха да минат по него-поне беше „здраво” донякъде, а и машината можеше да се провре между дърветата…




Сотьо замина, проследихме го, докъдето се виждаше и се надявахме нататък всичко да е ОК. Погледахме и какво се случва на малкото блато. Едни щурмуваха и…лебедка след лебедка…, други търсеха заобиколни пътища. Тук ще кажа, че ни стана навик да сме като регулировчици в гората. Постоянно ръкомахахме и показахме по-лек според нас път. Някои ни се доверяваха …, други ни гледаха подозрително и естествено веднага правеха грешка, поемайки в друга посока. Още от другия ден като ни видеха на трасето някои екипажи само ни вдигаха ръка за поздрав и поемаха натам, където им посочваме.
Чакахме обаждания по станцията, но установихме, че щом Боби не се обажда(когато е в обхват), значи… вървят добре..! И наистина. –УСПЕШНО ПРЕМИНАТ ЕТАП..

Вечерта в лагера, Боби се похвали, че е много доволен от Машинката. Единствената щета за деня беше счупен фотоапарат(на Боби) и безвъзвратно загубени снимки от трасето на първите два етапа Много жалко, а и не успяхме да монтираме бордкамерата…затова и заснетите моменти от „горещите точки” са толкова малко.

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Докато 706 се бореше на СУ-2 , ние тримата имахме други задачи(чакайки обаждане по станцията и бяхме в готовност за помощ, ако се наложи). Напазарувахме от най-близкото селище, доустроихме лагера, напалихме скарата ( не купихме газова бутилка от Питер, защото Сергей каза, че има…но се оказа празна…все обещаваше да я зареди някъде по пътя, но това се оказа проблем..после Сергей внезапно замина на 4-я ден и ние все така, палейки скарата( БЕШЕ ГОЛЯМО ИЗПИТАНИЕ С ТЕЗИ МОКРИ И ГНИЛИ ЕЛОВИНИ) ,се опитвахме да приготвяме вечер ТОПЛА ХРАНА.
Аз изпрах калните дрехи на езерото-много романтично, ама нямаше кой да ме снима!
После момчетата се върнаха от трасето…обичайната профилактика и малки ремонти, срещи с приятели, които идваха при нас…!




Преди брифинга ,тръгвайки към "банята", взех и камерата да разгледам и поснимам Лагер 1, защото на другия ден се местехме в друг…

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Същата вечер в 02:00 часа беше ДС-„Нощно ориентиране”.
На него щяха да отидат Вушев(пилот) и Тони като навигатор. Боби и Герака си легнаха.Тате също реши да си почине. Аз останах с Тони, Сергей, който дойде с някой от организаторите, и с белгийския екипаж – Филип и Куентин, с които се запознахме още на регистрацията и през цялото състезание, на всички лагери бяха наши съседи, нищо че бяха в друг клас…винаги ни намираха…страшни симпатяги.!. Пихме по чаша хубаво бъларско червено вино… аз реших да направя малко сандвичи за другия ден, докато си говорим. Боби ми предложи да дойда на СУ-3, а Тони да му бъде навигатор. Приех с удоволствие и затова реших, че ще е добре да не гладуваме цял ден, а ако остане време да хапнем по някой сандвич.. Не валеше,но беше доста влажно и мрачно.
Включвах една след друга всички батерии да се зареждат за следващия ден. Камерата ми създаваше някои проблеми на моменти прекъсваше, както си снима, трудно се отваряше за смяна на касета, даваше някаква грешка..само се молех да издържи до края, защото нямах друга и се опитвах много да я пазя, а и не беше моя лична! Сергей ме светна, че може да е от влажността…и аз всяка вечер си я вземах при мене в спалния чувал и така си спяхме с камерата заедно.
Момчетата заминаха на нощния етап…искаше ми се да ги дочакам, но ми се доспа и на мене. На сутринта попитах Тони :”Какво стана нощес, как беше..?”. а той само ми отговори: „Вушев си караше, както той си знае…..” и млъкна.

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

31-ви май -Ден Трети

Тръгнахме към СУ-3 в керван. Няколко пъти объркахме пътя, но и това е нормално.Герака си мълчеше, аз си слушах „Дорожное радио”и се опитвах да снимам в движение красивите пейзажи. Бях обещала на мама да снимам и дървените къщи, и поне едно автентично северно село…



Вушев замина с буса към Лагер 2, а ние останалите на Старта…
Старт СУ-3 . Трасето се наричаше”Дороги пьяного лесоруба”(А по роудбук „Пога Мандрога”-може би по името на селото, от което стартира – Пога)
Беше моят първи, а за съжаление остана и единствен старт на СУ… много се вълнувах. Исках да се кача горе на машината, да се захвана някак по-здраво и да поснимам, но момчетата бяха категорични…”Не, ще паднеш!”…”Слушам!”… аз вътре при Боби, Тони ..отгоре..

Тръгнахме, а Боби вика…Танче, не бързай да снимаш..има време…покефи се..не мисли за камерата..почувствай тръпката.Страшен е този Боби..винаги усеща нещата и ни кара да се чувстваме добре във всеки един момент, при това го прави толкова великодушно и елегантно…. Понякога имах чувството, че чете мислите ми и…хоп веднага някоя приятна изненада. Благогаря ти, Боби, благодаря, приятелю-за всичко!

Та, возих се и усетих какво може Сотьо „в действие”-движеше се страхотно, а и на звук го докарваше…!Чувствах и карането на Боби-спокойно, но уверено и с удоволствие. Със Сотьо „се слушаха” взаимно и страхотно си пасваха..бяха като едно цяло..
Реших да не бъда повече егоист и да включа камерата....!
Ето какво се случи на СУ-3.






Лебедката отказа, съединителят...беше зле. Търсехме начини да се извадим от „локвата”. Предложих им да помолим някой от следващите екипажи да ни дръпне..така и стана…. Излязохме и тогава Боби ми каза” Танче, знаеш че не съм от хората, които се отказват, но съм реалист и знам, че с този съединител не можем да продължим! Връщаме се!






Тони тръгва към старта (на около четири километра) да пресрещне Гери и да му помогне да донесат другата лебедка.


Докато чакаме покрай нас преминават първо „Тройките” , а после и „Прото”!








Момчетата с лебедката дойдоха!















За съжаление не завършихме етапа. Гери многозначително заключи: "Жена на кораба...носи нещастие!"

[Дявол Коледа]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Oще,още за миг се пренесох с вас в атмосферата на Ладога трофи чета и препрочитам и дано някои ден и аз си сбъдна мечтата за приключението Ладога.

[tef4o]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Снощи ми се поскапа нет-а и съм чакал филмчетата да се заредят до към 2 сутринта. Не съжалявам де
Имам въпрос: защо се налагаше да поливате предното стъкло с бутилката? Нещо по пръскалките ли се е скапало или?

Ииии... таковата .... има още нали?

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Снощи ми се поскапа нет-а и съм чакал филмчетата да се заредят до към 2 сутринта. Не съжалявам де
Имам въпрос: защо се налагаше да поливате предното стъкло с бутилката? Нещо по пръскалките ли се е скапало или?

Ииии... таковата .... има още нали?

Честно казано, не си спомням какво се беше случило, най-вероятно резервоарчето да е било вече празно, а и с какво по-добре може да се измие тази гъста ладожка кал , ако не с... минерална вода "Девин", а водата беше точно "Девин" ...натоварихме я в Сотьо като НЗ при евентуален "удължен престой" в трасето...

Ииии...ще има, как няма да има още... едва на 3-тия ден от състезанието сме. Следва плажната и дюнна гонки, но ми трябват по няколко часа време вечер, за да обработя "клипчетата" и да ги кача в Нета( и дано да не вали, да не гърми, да не спира тока и Нета...)!!!

[artefekt]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Беше моят първи, а за съжаление остана и единствен старт на СУ….... Гери многозначително заключи: "Жена на кораба...носи нещастие!"

Жалко, защото филма от трасето, определено ми беше най-интересен.

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Може би не сте ме разбрали правилно. Кадри от трасето ще има. но аз самата повече нямах възможност да мина даден етап със Сотьо.
От дюнната и плажни гонки имам доста насниман материал, а от останалите етапи- доста моменти от преминаването на нашите и други екипажи, които успявахме да видим и снимаме с Тони, когато навлизахме от старта навътре в гората по 1-2 км. После, когато всички екипажи преминеха, бързахме обратно назад към старта и заедно с Тойотата и Гери се предвижвахме към финала по заобиколни пътища, за да пресрешнем нашите и тогава с Тони пак влизахме навътре в етапа,( даже веднъж и два пъти) за да проследим , каквото можем и да помогнем, с каквото трябва...
Така че, ще има още доста интересни неща за гледане...

[artefekt]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Не съм се съмнявал, че ще е интересно.Само изказвам съжаление за снимките от "борда"...Поздрави