Спомени на танкистите.

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

По спомен имаше и някои нови. Не знам като влязох колко са били нови, но си даваха проблеми. Не много сериозни, но винаги имаше някой танк в ремонт.
При нас бяха само чехски и полски машини, и според някои-отстъпвали на руските.

Веднъж дойдоха няколко чисто нови танка, и веднага ги закараха на Банево(стрелбището), че като са нови няма да дават проблеми. Проблемните бяха в парка, с пълен боекомплект, прясно боядисани и непречещи на учебния процес.

Далеч не всички машини даваха проблеми, просто за 22-23 години в паметта ми са останали случки в които е имало нещо за запомняне. Другото е рутина, и стрелби, много стрелби. А нямаше повече от караулите... На тях въпреки недоспиването си почивахме от ежедневните психо и физически натоварвания.
Имам над 250 караула, броих ги по документ, ама колко точно бяха-не помня.
Имам и 10 дни арест за спане на пост. Бях се сгушил в кабината на един ЗиЛ, и ме спипаха. Дадоха ми 10 дни(при възможност за дисцип). "лежах" 3 и после ми ги опростиха, че нямаше кого да сложат караул... Парадокс, ама е истина.

Един щатен снаряд струваше 411 лева. Не си спомням кой го беше казал, и не претендирам, че е вярно, но това си беше една добра заплата през онези времена.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Един красавец на жп платформа на гара ГОРНА БАНЯ....

Някой може да си го познае....

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

Много красив танк, безспорно.
Имам някакви снимки от онова време, ако намеря време и не ме домързи-мога да ги сканирам, и да ги сложа тук.

На единия танк сменяха най-предния външен резервоар, щото предишния беше пробит. Екипажа който караше с този танк по занятия се канеше да го пълни с вино или бира, ама така и не стана... Като мисъл е добре, ама на практика-няма толкова пари...

Виж, в оръдието сме крили бутилки бира. Притеснявахме се, че ще се счупят от друсането, ама нищо не им стана, оцеляха няколко десетки километра. Ама беше през лятото, та познайте вечерта каква беше температурата на бирата... Ма по-добре от нищо, особено за войник...

[O.K]

От: Спомени на танкистите.

Един щатен снаряд струваше 411 лева. Не си спомням кой го беше казал, и не претендирам, че е вярно, но това си беше една добра заплата през онези времена.

Вероятно е някъде там. На Ейбрамс някакъв разправяше, че бил 10-ки хиляди $ един снаряд.

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

Е, разликата е в порядък, няма кой да ни каже нито едната цена, нито другата, можем само да гадаем.
На мен над 400 лева(тогавашни) ми се виждат страшно много, какво толкова има в един снаряд, който на всичко отгоре се произвежда едросерийно?
При американците е друго-там доставките за армията са частни, и печалбата е основната цел. А макар и да не го признават-и там има корупция, при това сериозна, но добре прикрита, та малко хора се замислят за нея.
Руснаците уж ни третираха като най-близкия си съюзник, та си мисля, че поне на нас са продавали снарядите(и други неща) по себестойност, или с минимална печалба.

[bocho64]

От: Спомени на танкистите.

Ейбрамса стреля с подкалибрени от обеднен уран та може и да са толкова скъпи. На Т 72 не бяха ли картонени снарядите?

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Зарядите са картонени като ловджийски патрон.

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

Картона в снарядите е обвивката на метателния заряд. Разделногилзов снаряд естествено, иначе картона няма да удържи теглото на "проектила" както стана модерно да се казва.
При изстрел картона изгаря, и остава само една метална "чаша"-поддон която е основата на заряда, и в нея е капсула. При отката той се изхвърля назад, и се улавя от една люлка, която пък при последващо зареждане се вдига нагоре, отваря се едно малко люкче, и с пружина подона се изхвърля навън. Люлката пада, и е готова да поеме следващото желязо.
На стрелба ми се е случвало стария подон да не се изхвърли, има датчик който блокира спусъка, и не може да се стреля. На учение как да е, ама в реален бой е силно неприятно...

[Георги Василев]

От: Спомени на танкистите.

Акумулаторите в общия случай бяха полуумрели. В смисъл-имат достатъчно ток за да имитират живот, ама когато опре до палене-нцъ... В 99% от паленията се палеше на въздух де, ама когато се наложи на ток-майко мила...
Пък какъв чанч е да се вкарат батериите на мястото им не искам да се сещам.

За година и половина може да ми се е случило веднъж-два пъти да не запаля на акумулатор и то през зимата, заради неработещ подгревател. През цялото време си палех предимно на ток(вярно, че нашите машини излизаха всеки ден).
На времето бях доста здрав и сам си вадех и слагах акумулаторите в танка(който го е правил знае, за какво иде реч)! Когато нямаше количка ги носех на ръце( около 150м) до акумулаторното за проверка.

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

(който го е правил знае, за какво иде реч)

Ей много гадна работа, на Т55 два пъти ми се разтича киселина по гащеризона докато ги измъквах от дупката

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

За година и половина може да ми се е случило веднъж-два пъти да не запаля на акумулатор и то през зимата, заради неработещ подгревател. През цялото време си палех предимно на ток(вярно, че нашите машини излизаха всеки ден).
На времето бях доста здрав и сам си вадех и слагах акумулаторите в танка(който го е правил знае, за какво иде реч)! Когато нямаше количка ги носех на ръце( около 150м) до акумулаторното за проверка.

На нашите машини/първите руски/ в "ПАМЕТКА ЕКИПАЖА" изрично пишеше че основното палене е на въздух, на акумулатор -резервно палене, трети вариант - на скорост ,но пък там трябваше да има акумулатор за да работи маслената помпа за принудително хидравливчно включване на 4-та скорост.За двете години служба , на акумулатор съм палил само колкото да се уверя че работи.На скорост сме палили,когато школниците имаха практическо занятие на тази тема.Абе, много здрави бяха първите руски машини!!

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

На мен не ми се е налагало да паля на ток през цялата служба. Но на голямото занятие през септември 84 г , което играхме заедно с руски танков полк един от новобранците при изкачване танка изведнъж пропада в някаква яма и забива оръдието в земята. Получи се изкуствен откат , машината угасна. Новобранеца изпусна въздуха и не можа да го запали. Тогава отиде един лейтенант и с помоща на резервната бутилка и едновременно на акумулатори успя да запали машината. На това занятие ми направи впечатление че руснаците се държаха доста свободно, возеха се на купола по фанелки. Абе не ги държаха строго като нас .

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Попаднах на уникални снимки от ЩИТ-82 където взех участие и аз.Това са нашите 72-ки на 9-та бригада
, разбира се с различни куполни номера от бойните, които имахме в бригадата/ там моя беше 1122/.Руснаците участваха с 62-ки, а от Ямболския полк бяха с 55-ци.Не мога да си спомня кой ни беше куполния номер на учението.Лагерът ни беше между селата Кочмар и Жегларци .Екипажът ни беше почти новобрански-командир на 15 месеца служба аз и мерачът на 10 месеца.На снимките се виждат противопрашните очила , които ни бяха раздали за да можем да караме в безкрайно прашните добружански полета.Странно изглеждахме с тези скиорски очила, но вършеха работа.Новобранците/ под година служба/ не ни взеха на парада в Сарафово и 10 дена чакахме ешалона в горичката до гара Дончево, близо до Добрич.А когато ни заведоха на баня в ДОБРИЧ след почти двумесечно полево учение , такава мръсна вода вървеше около нас , че срам ни хвана

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Благодарско за снимките. Някоя от тия машини съм карал през 84 . Втората година на службата ( 85 ) докараха малко нови машини , теглиха чоп и се паднаха на нашия трети батальон. Ако не се лъжа номера на поделението е 34310 . Колегата от Тетевен да се запознаем , как да те наричам , аз съм Сашо .

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Благодарско за снимките. Някоя от тия машини съм карал през 84 . Втората година на службата ( 85 ) докараха малко нови машини , теглиха чоп и се паднаха на нашия трети батальон. Ако не се лъжа номера на поделението е 34310 . Колегата от Тетевен да се запознаем , как да те наричам , аз съм Сашо .

Ами аз се казвам Пламен.Съдейки по брой на школниците, които обучавахме, би следвало към месец септември 1983 2-ри и 3-ти баталион на бригадата в Горна Баня да са били преоборудвани с 72-ки.Първата доставка през март1983 със сигурност бяха чешка модификация , следващата- не знам."ЧЕХКИНИТЕ" бяха с по-мощен двигател 850 к.с. и бяха накичени с някакви тръби по купола/ май за изстрелване на димни гранати/.Май са имали повече глезотии за екипажа, но са били по-капризни за подръжка.После е имало и доставки на полски модификации.Ама май руските машини са били най -издръжливи за всекидневна експлатация.Който е карал и двете модификации може да каже повече.