Два проблема.
Теглото само по себе си не е страшно с нищо, въпросът е къде се пада. Когато става дума за 4х4, оптималната развесовка е 50/50 - по половината тегло на всеки мост. Обикновените джипове са с предна компоновка на двигателя, т.е. той стои над предния мост и там тежи основно. Когато се смени със съществено по-тежък от щатния, това обикновено няма с какво да се компенсира отзад, муцуната започва да кълве, в слаб грунд изобщо я затиска, и общата проходимост намалява, независимо от по-мощният двигател. Има изключения. Двигателят на ЛуАЗа например е изцяло пред предния мост, заради това е все едно още по-тежък отколкото е, но той е разработван като амфибия, и по щат трябва от предния мост назад да е натоварен с патрони, на обратния курс - с ранени, т.е. никога да не ходи празен. 2,5 литровият двигател на Вранглера пък е изцяло зад предният мост, по същество той се оказва с централна компоновка, и в крайна сметка върви повече от 4 литровия. Работата може малко да се оправи с мост Де Дион например. Диференциалът е вързан не на моста а на рамата, полуоските са чупещи се (разни Алфи от съвременните), и пътем на него може да се закачи РК (Ауди куатро) или даже СК (също Алфа). Това праща 1/3 от теглото на силовия агрегат отзад, позволява да се използва тънък или даже мек защитен в тунел карданен вал от двигателя до СК. Но така или иначе оптимално за чисто състезателен джип е силовият агрегат да се завре в рамата по средата на колата. Между двата моста. Такава играчка обаче фалира за пореден път Ламбурджини
Водата винаги намира от къде да влезе. Масло нали отнякъде капе Освен това СК и РК имат отдушници, картерът има отдушник, мостовете също са картери, и също имат отдушници. Шарнирните болтове са шарнири, каретата са шарнири ... Когато горещият двигател угасне в брода, водата много бързо го охлажда, налягането на маслените пари в разните картери от любимите 2 - 6 атмосфери спада до атмосферното, и всички тия обеми радостно смучат вода. Това е.
Теглото само по себе си не е страшно с нищо, въпросът е къде се пада. Когато става дума за 4х4, оптималната развесовка е 50/50 - по половината тегло на всеки мост. Обикновените джипове са с предна компоновка на двигателя, т.е. той стои над предния мост и там тежи основно. Когато се смени със съществено по-тежък от щатния, това обикновено няма с какво да се компенсира отзад, муцуната започва да кълве, в слаб грунд изобщо я затиска, и общата проходимост намалява, независимо от по-мощният двигател. Има изключения. Двигателят на ЛуАЗа например е изцяло пред предния мост, заради това е все едно още по-тежък отколкото е, но той е разработван като амфибия, и по щат трябва от предния мост назад да е натоварен с патрони, на обратния курс - с ранени, т.е. никога да не ходи празен. 2,5 литровият двигател на Вранглера пък е изцяло зад предният мост, по същество той се оказва с централна компоновка, и в крайна сметка върви повече от 4 литровия. Работата може малко да се оправи с мост Де Дион например. Диференциалът е вързан не на моста а на рамата, полуоските са чупещи се (разни Алфи от съвременните), и пътем на него може да се закачи РК (Ауди куатро) или даже СК (също Алфа). Това праща 1/3 от теглото на силовия агрегат отзад, позволява да се използва тънък или даже мек защитен в тунел карданен вал от двигателя до СК. Но така или иначе оптимално за чисто състезателен джип е силовият агрегат да се завре в рамата по средата на колата. Между двата моста. Такава играчка обаче фалира за пореден път Ламбурджини
Водата винаги намира от къде да влезе. Масло нали отнякъде капе Освен това СК и РК имат отдушници, картерът има отдушник, мостовете също са картери, и също имат отдушници. Шарнирните болтове са шарнири, каретата са шарнири ... Когато горещият двигател угасне в брода, водата много бързо го охлажда, налягането на маслените пари в разните картери от любимите 2 - 6 атмосфери спада до атмосферното, и всички тия обеми радостно смучат вода. Това е.
Коментар