Tweet
През изминалата седмица, с Ива (Iva_KX), се разходихме до Истанбул, или по-точно до Златния рог. Докато пътувахме, и разказвах за малките градчета по черноморието, та се сетих, че съм пропуснал да поместя тук, няколко думички и снимки от тези малко известни места.
За съжаление, по-голямата част от Странджа, вече близо век, не е в България...
Тези от вас, които ме познават, знаят, че корените ми са тракийски и по-точно от Странджа... Може би, това е една от причините, да харесвам толкова много тази планина...
Ник Николов, отдавна ме молеше да го поразведа из южните части на планината.. Предприехме еднодневна разходка в тази, вече бивша част, от България...
Ще пропусна пътуването до подстъпите към планината, защото Ник го е описал тук, преди година и половина...
И така, още преди обяд се отзовахме в Инеада, на 10-12 километра, южно от Резово. Бедно селце, което се опитва да се препитава от едва прохождащ летен туризъм. Най-забележителното в него е самото име, запазено още от времето, когато там са живяли нашите деди - траките! Целта на пътуването ни беше да намерим маршрут между Инеада и Кикьой, също на черноморския бряг, на около 30 км на юг. Актуалната гарминска карта е меко казано неверна. Има отбелязани несъществуващи пътища, а съществуващите, или ги няма, или не са точни... повечето са магадам и черни... но допускат каране с висока скорост, стига и окачването ви да го разрешава... Оказа се, че почти целият ни маршрут преминава през някакъв уникален резерват, в който освен дюни, лонгозна гора и редки птици, имаше и разсадник за фисданки...
За съжаление, не пропуснах възможноста да покарам сред тази красота... Оставих снимането на Ник... Обещавам при следващото ми посещение на това райско кътче, да спирам и да снимам..
Ето ни в Кикьой.
Това е един нос с дупка, на 10-ина километра, южно от градчето... Снимката е правена с телеобектив и следобедната мараня не дава възможност да се види добре... Мамка му, колко неща остават все за "следващия път"...
Градчето удивително напомня Несебър, но такъв, ако го помните от преди 40 години…
Градчето е разположено върху полуостров, оформен от лиманите на две реки. Крепостната стена, защитавала градчето от към сушата е сравнително запазена, включително и двете порти в нея:
Хлебарницата е жива класика:
Дори се ползват нощови:
Черните корморани не знаеха, че трябва да са в резервата на Бат Димо. Явно и на тях им харесваше това забравено от бога градче...
Северният лиман много напомня лимана на Велека, с тази разлика, че на чудесния плаж имаше не повече от дузина летовници. При едно от посещенията ми, през един август, на този плаж беше направо пълно... поне 50-60 човека. Докато се чудех как може на такова място, в сезона, да има толкова малко хора, на плажа дойдоха три жени, облечени в черни широки дрехи и така забулени, че се виждаха само очите им. Чудех се как издържат в тази жега. Спряха на няколко метра от водата, поогледаха се и започнаха да се събличат... Останаха по бански и влязоха във водата.
Малко по на север има няколко напълно безлюдни плажчета и един по голям, с пясъчна ивица, има-няма 15-20 километра...
Северният бурун на полуострова не е застроен. Преди 3-4 години попитах, оказа се, че се продава, около 20-30 декара, по $2.67 за квадратен метър... Само на турски граждани!
Така изглежда устието на реката, оформящо северния лиман, по пътя към манастира Св. Никола.
Забележете растенията долу... Хех, ако не трябваше след няколко часа да минаваме през границата...
Пропуснах да спомена, че в това приказно градче, все още нямаше джамия... Строеше се в момента...
На по-малко от километър, от крепостната стена на Кикьой, се намират останките на православен манастир Св. Никола... Ще си спестя свободните съчинения и догадки около възникването и разрушаването на това свято място:
Запазена е само тази част от манастира, която е вкопана в скалата.
За съжаление, нито думите, нито снимките могат да предадат усещането, което човек изпитва, попадайки на подобно място...
Няма как, ще се ходи пак... този път с мотори, пък ако ще и в ремерке...
За съжаление, по-голямата част от Странджа, вече близо век, не е в България...
Тези от вас, които ме познават, знаят, че корените ми са тракийски и по-точно от Странджа... Може би, това е една от причините, да харесвам толкова много тази планина...
Ник Николов, отдавна ме молеше да го поразведа из южните части на планината.. Предприехме еднодневна разходка в тази, вече бивша част, от България...
Ще пропусна пътуването до подстъпите към планината, защото Ник го е описал тук, преди година и половина...
И така, още преди обяд се отзовахме в Инеада, на 10-12 километра, южно от Резово. Бедно селце, което се опитва да се препитава от едва прохождащ летен туризъм. Най-забележителното в него е самото име, запазено още от времето, когато там са живяли нашите деди - траките! Целта на пътуването ни беше да намерим маршрут между Инеада и Кикьой, също на черноморския бряг, на около 30 км на юг. Актуалната гарминска карта е меко казано неверна. Има отбелязани несъществуващи пътища, а съществуващите, или ги няма, или не са точни... повечето са магадам и черни... но допускат каране с висока скорост, стига и окачването ви да го разрешава... Оказа се, че почти целият ни маршрут преминава през някакъв уникален резерват, в който освен дюни, лонгозна гора и редки птици, имаше и разсадник за фисданки...
За съжаление, не пропуснах възможноста да покарам сред тази красота... Оставих снимането на Ник... Обещавам при следващото ми посещение на това райско кътче, да спирам и да снимам..
Ето ни в Кикьой.
Това е един нос с дупка, на 10-ина километра, южно от градчето... Снимката е правена с телеобектив и следобедната мараня не дава възможност да се види добре... Мамка му, колко неща остават все за "следващия път"...
Градчето удивително напомня Несебър, но такъв, ако го помните от преди 40 години…
Градчето е разположено върху полуостров, оформен от лиманите на две реки. Крепостната стена, защитавала градчето от към сушата е сравнително запазена, включително и двете порти в нея:
Хлебарницата е жива класика:
Дори се ползват нощови:
Черните корморани не знаеха, че трябва да са в резервата на Бат Димо. Явно и на тях им харесваше това забравено от бога градче...
Северният лиман много напомня лимана на Велека, с тази разлика, че на чудесния плаж имаше не повече от дузина летовници. При едно от посещенията ми, през един август, на този плаж беше направо пълно... поне 50-60 човека. Докато се чудех как може на такова място, в сезона, да има толкова малко хора, на плажа дойдоха три жени, облечени в черни широки дрехи и така забулени, че се виждаха само очите им. Чудех се как издържат в тази жега. Спряха на няколко метра от водата, поогледаха се и започнаха да се събличат... Останаха по бански и влязоха във водата.
Малко по на север има няколко напълно безлюдни плажчета и един по голям, с пясъчна ивица, има-няма 15-20 километра...
Северният бурун на полуострова не е застроен. Преди 3-4 години попитах, оказа се, че се продава, около 20-30 декара, по $2.67 за квадратен метър... Само на турски граждани!
Така изглежда устието на реката, оформящо северния лиман, по пътя към манастира Св. Никола.
Забележете растенията долу... Хех, ако не трябваше след няколко часа да минаваме през границата...
Пропуснах да спомена, че в това приказно градче, все още нямаше джамия... Строеше се в момента...
На по-малко от километър, от крепостната стена на Кикьой, се намират останките на православен манастир Св. Никола... Ще си спестя свободните съчинения и догадки около възникването и разрушаването на това свято място:
Запазена е само тази част от манастира, която е вкопана в скалата.
За съжаление, нито думите, нито снимките могат да предадат усещането, което човек изпитва, попадайки на подобно място...
Няма как, ще се ходи пак... този път с мотори, пък ако ще и в ремерке...
))
заради читави политици и ще гледаме с носталгия.
Коментар