Всички сме виждали Айфеловата кула, Моста на Дунав, парни котли на локомотиви, изхвърлени на брега шлепове и параходи. В тези и подобни съоръжения няма никакви заварки, листовете и фасонните профили са свързани с нитове.
В двата наложени един върху друг детайли са пробити кръгли отвори, през тях е вкаран нагрят нит с полуобла глава, а от другата страна някой би трябвало да държи тежък чук с голяма инерционна сила, да противодейства на набиващия перфоратор. Така се оформя изключително здрав "шев", когато е нужно и хидравлично плътен (за котли и резервоари).
В някакъв стар филм за кратко показаха стапелния цех на корабостроителен завод. В предварително пробитите отвори (КАК?) един работник вземаше с клещи нагряти нитове и и ги поставяше в отворите. После идваше работникът с перфоратора (сигурно, въздушен) и оформяше нитовото съединение.
Много стара технология, но единствено възможна тогава. Все пак - преди 200 години с какво са пробивали отвори с диаметър 25-30 мм. съвместно в двата детайла?, какъв инструмент е имало от противоположната страна на листа? По какъв начин се е получавало херметично съеденение за котли и резервоари?
Нито в интернет, нито в стари книги не намери отговори на въпросите.
Само сведения и реклами за модерните "Rivet" попнитове и нитачки.
В Норвегия в дълбоки тунели са заложени банки със семена на културни растения. На случай, че сегашните някак изчезнат, или генното инженерство ги развали. Дали да не се пазят в един музей технологии като нитоването и други подобни?
В двата наложени един върху друг детайли са пробити кръгли отвори, през тях е вкаран нагрят нит с полуобла глава, а от другата страна някой би трябвало да държи тежък чук с голяма инерционна сила, да противодейства на набиващия перфоратор. Така се оформя изключително здрав "шев", когато е нужно и хидравлично плътен (за котли и резервоари).
В някакъв стар филм за кратко показаха стапелния цех на корабостроителен завод. В предварително пробитите отвори (КАК?) един работник вземаше с клещи нагряти нитове и и ги поставяше в отворите. После идваше работникът с перфоратора (сигурно, въздушен) и оформяше нитовото съединение.
Много стара технология, но единствено възможна тогава. Все пак - преди 200 години с какво са пробивали отвори с диаметър 25-30 мм. съвместно в двата детайла?, какъв инструмент е имало от противоположната страна на листа? По какъв начин се е получавало херметично съеденение за котли и резервоари?
Нито в интернет, нито в стари книги не намери отговори на въпросите.
Само сведения и реклами за модерните "Rivet" попнитове и нитачки.
В Норвегия в дълбоки тунели са заложени банки със семена на културни растения. На случай, че сегашните някак изчезнат, или генното инженерство ги развали. Дали да не се пазят в един музей технологии като нитоването и други подобни?
Коментар