Tweet
И нека ви разкажа аз сега за едно от каранията ми, което спокойно влиза в моите топ 10.
Макар и да се успах, пак се тръгна на време. За разлика от прибирането ни.
Веселото започна още в самото начало.
Някои доста се озориха.
И първа истинска почивка. Макар че имаше преди това доста други, ама те бяха принудителни. Тук сме над Дебел дял. А и искам да попитам какво става с тази синя мания,направо ни превзе и нас. От първоначалните 8 крейзита 5 бяха с WR.
Дори и лютия привърженик на KTM Краси,беше с WR.
Да направим синьото малко по-цветно.
А на Партизанска ни чакаха още двама герои.
И от там се почнаха баш кушиите.
Това вече е точно след прочутите коренища.
Спускаме към село Шипка
Един екстрийм, който се оказа непосилен за всички, които опитахме да го превземем.
Стръмничко е бая аааааа
И тъкмо се отказахме да се излагаме и ни настигнаха Габровци.
От цялото това сборище на пощръклели моторджии намазахме аз и Джартата. Той си намери част от каската, която загубил преди седмица, май, а аз 2е ракийки (от неговата домашната обаче).
Дойде време и да похапнем
А ако знаехме какво ни е приготвил Краси, със сигурност нямаше да ядем. Тук не можах да уловя момента за снимане, за да видите наистина уморени физиономии. Тук се смях от сърце на Венци, който караше за сефте новия си мотор и беше толкова уморен, че не можеше да си каже името. Само няколкостотин метра по-отгоре и аз, и никой друг не можеше да си го каже
А ето какво именно предстоеше
Тук само КТМ-а успя да излезе сам. Аз бях след него, но с помощта въжета и 3ма души,и след мен вече беше невъзможно да се мине. Толкова се разрохка, че едвам се стъпваше на крака, а камо ли с моторите. И айде на обратно. Аз поне бях толкова изморен, че до долу изтървах мотора поне 5 пъти(демек падах). Добре, че бях най-отзад и никой не ме видя и не ми се смя.
Доста позакъсняхме и взе да се стъмва , но перипетиите не бяха свършили.
Дали съм уморен, а?
Тук душата ми искаше да се отдели от тялото.
Добре, че си имахме и монтьор в групата.
На Дидо WR-a нещо гръмна и се случи това.
Пак казвам, добре е да си имаш майстор в групата. Бърз ремонт и пак газ, ама вече в тъмното.
Ей тука вече не ни се снимаше и да си призная вече ми се искаше и асфалт.
Искам си у дома на сухо и топло
sad:sad:
Тука сме вече малко над с. Купен. От там по асфалта и айде по къщите.
Да, ама не. За мой късмет на 4км от Севлиево скъсах верига и се наложи да ме прибират на буксир. За което съм благодарен на Ники. Ще почерпя Ники с едната ракийка на Джартата
Стига толкова и от този ден.
ДО НОВИ ЩУРОТИИ
Макар и да се успах, пак се тръгна на време. За разлика от прибирането ни.
Веселото започна още в самото начало.
Някои доста се озориха.
И първа истинска почивка. Макар че имаше преди това доста други, ама те бяха принудителни. Тук сме над Дебел дял. А и искам да попитам какво става с тази синя мания,направо ни превзе и нас. От първоначалните 8 крейзита 5 бяха с WR.
Дори и лютия привърженик на KTM Краси,беше с WR.
Да направим синьото малко по-цветно.
А на Партизанска ни чакаха още двама герои.
И от там се почнаха баш кушиите.
Това вече е точно след прочутите коренища.
Спускаме към село Шипка
Един екстрийм, който се оказа непосилен за всички, които опитахме да го превземем.
Стръмничко е бая аааааа
И тъкмо се отказахме да се излагаме и ни настигнаха Габровци.
От цялото това сборище на пощръклели моторджии намазахме аз и Джартата. Той си намери част от каската, която загубил преди седмица, май, а аз 2е ракийки (от неговата домашната обаче).
Дойде време и да похапнем
А ако знаехме какво ни е приготвил Краси, със сигурност нямаше да ядем. Тук не можах да уловя момента за снимане, за да видите наистина уморени физиономии. Тук се смях от сърце на Венци, който караше за сефте новия си мотор и беше толкова уморен, че не можеше да си каже името. Само няколкостотин метра по-отгоре и аз, и никой друг не можеше да си го каже
А ето какво именно предстоеше
Тук само КТМ-а успя да излезе сам. Аз бях след него, но с помощта въжета и 3ма души,и след мен вече беше невъзможно да се мине. Толкова се разрохка, че едвам се стъпваше на крака, а камо ли с моторите. И айде на обратно. Аз поне бях толкова изморен, че до долу изтървах мотора поне 5 пъти(демек падах). Добре, че бях най-отзад и никой не ме видя и не ми се смя.
Доста позакъсняхме и взе да се стъмва , но перипетиите не бяха свършили.
Дали съм уморен, а?
Тук душата ми искаше да се отдели от тялото.
Добре, че си имахме и монтьор в групата.
На Дидо WR-a нещо гръмна и се случи това.
Пак казвам, добре е да си имаш майстор в групата. Бърз ремонт и пак газ, ама вече в тъмното.
Ей тука вече не ни се снимаше и да си призная вече ми се искаше и асфалт.
Искам си у дома на сухо и топло
sad:sad:Тука сме вече малко над с. Купен. От там по асфалта и айде по къщите.
Да, ама не. За мой късмет на 4км от Севлиево скъсах верига и се наложи да ме прибират на буксир. За което съм благодарен на Ники. Ще почерпя Ники с едната ракийка на Джартата
Стига толкова и от този ден.
ДО НОВИ ЩУРОТИИ
Коментар