Емоция или отговорност?

[michu]

Ще споделя едно мое колебание,което ме мъчи от няколко месеца.
Отколешна моя мечта е летенето.Макар и в напреднала възраст,изкарах курс по парапланеризъм и полетях!!!Изживяването е върховно,няма спор.Но така се случи,че при последния ми полет грешна стъпка и ...счупен крак.Последва операция,пирони,40 дни с патерици и сега съм на кръстопът:да продължа ли напролет с летенето ,или да се откажа,за да не причинявам отново всичките неприятности на семейството и негативите за фирмата.Та въпроса е ,имам ли право?

[Ясен]

До: Емоция или отговорност?

Застраховай се - и лети. Животът си е твой, а семейството и работата са много, но не са всичко.

[VaHk0_]

До: Емоция или отговорност?

И аз мисля като Ясен.Щом летенето ти е било мечта и сега имаш възможност да летиш - лети.Макар че след мнението на Ясен едва ли има какво да се каже повече.Въпреки че без семейство животът е нищо, но и какво е живот без сбъднати дългогодишни желания и мечти.

[дядо владо]

До: Емоция или отговорност?

.......да не причинявам отново всичките неприятности на семейството и негативите за фирмата.Та въпроса е ,имам ли право?

Някога част от персонала ми във фирмата в която бях средна ръка шеф ми подари едно книжле: "Изкуството да бъдеш егоист" не че съм го изчел, ама и себераздаването на 100% ти вреди, а и на околните
Ако нямаш по-смислени занимания, може да дойдеш да си клюкаме по темата
П.П. Ясен ти отговори юридически-финансово, аз пък ще питам що` големия процент парапланеристи на ползвате протектори като ендуро и т.н. моторджии

[giorgio]

До: Емоция или отговорност?

Ако се двоумиш, по-добре не лети!

[Венцислав Петров]

До: Емоция или отговорност?

Ще споделя едно мое колебание,което ме мъчи от няколко месеца.
Отколешна моя мечта е летенето.Макар и в напреднала възраст,изкарах курс по парапланеризъм и полетях!!!Изживяването е върховно,няма спор.Но така се случи,че при последния ми полет грешна стъпка и ...счупен крак.Последва операция,пирони,40 дни с патерици и сега съм на кръстопът:да продължа ли напролет с летенето ,или да се откажа,за да не причинявам отново всичките неприятности на семейството и негативите за фирмата.Та въпроса е ,имам ли право?

Отговорът всъшност може да е само личен и е в пряка връзка с това какви са приоритетите, къде стоят семейството и работата в този списък..., т.е. само вие можете да си отговорите правилно...

[Петьо Джартов]

До: Емоция или отговорност?

Помисли само колко малко сме живи на този свят,а колко много ше сме умрели.
Като съм се заглеждал в подписите на доста учасници има толкова много отговори на твоя въпрос.

[Илия Христов]

До: Емоция или отговорност?

А вярваш ли в задгробния живот? Шегувам се, разбира се Преди 20-тина дни ме тресна ток в нас,бях в интензивното,общо взето късметлия,та идеята ми е,че не знаеш, кое , от какво и кога ще се случи Но трябва да се изживее задължително емоцията

[Жоро Йорданов]

До: Емоция или отговорност?

То ако се замислим и ендурото не е по-малко опасен спорт. И то ощетява семейството както финансово така и откъм свободното време прекарано с тях. Ако направим равносметка откъм риск май е най-опасно да си караме колите по пътя. Така, че сам си прицени какво печелиш и какво губиш, но компромиса със себе си понякога боли най-много...

[paunoff]

До: Емоция или отговорност?

В гимнастиката като паднеш от гредата трябва отново да се качиш иначе ще те е страх цял живот. Така ми каза една бивша гимнастичка.
В парапланеризма има една максима за торбите с късмет и опит. Опита ще отговори на въпроса ти защо си си счупил крака, явно късмета ти тогава е свършил.
Като бивш парапланерист мога да ти дам съвет правилно и обективно да прецениш причините поради които се е случило произшествието - Какви грешки в техника на пилотиране си допуснал, какви са били метеорологичните условия, какво е било състоянието и възможностите на крилото и т.н. Ако правилно си направиш рекапитулацията ще се поучиш от грешките си и ще имаш още много приятни емоции в летенето.

П.С. Запасния парашут и качествената сбруя с протектори не са екстри. Те са необходимост дори за начинаещи пилоти. Ендуровските протектори ги оставете за ендуристите. Парапланера е направен да се лети с него, а не да се пада.

[k0c3]

До: Емоция или отговорност?

Здравей!Сигурен съм че инцидента,който си преживял те е поставил в дилема-така е при всички,не само парапланеристите!Най важното е да мислиш разумно-дали инцидента е поради лошо стечение на обстоятелствата или от недостатъчно добро обучение.В България се броят на пръсти читавите инструктори-такива,които дават всичко от себе си да те научат наистина на безопасно летене.Трябва да си дадеш сметка дали не е по-добре да изкараш допълнителен курс при друг инструктор?Моля те сподели къде си изкарал курса-може и на ЛС-любопитно ми е.До сега съм виждал няколко инцидента на баира и да ти кажа честно-99% от тях са по вина на пилота-подценяване условията или надценяване на собствените възможности.Често се случва пилота да лети с неподходящо за умението му крило,също така доста хора пренебрегват съветите на по-опитните и си купуват стари и сдухани крила.Самообучението също крие голям риск.Така,че съвета ми е продължи напред,но никога не ходи сам на баира,приобщи се към група по-стари пилоти-питай ги,досаждай им-от от това зависи твоята безопасност.Успех и не се предавай-летенето е любов за цял живот!

[michu]

До: Емоция или отговорност?

Курса беше едноседмичен в края на миналото лято,а клуба беше Скайномад от Сопот.Инструкторите са много печени и грамотни момчета.Обучението протича на няколко етапа-теория(аеродинамика,устройство на крилото,метеорология),три дни излитане и кацане от учебния баир(това е един гол хълм насред полето с височина около 50м.и дължината на полета е към 300-400м.) и последните два дни излитахме от горната станция на лифта(1500 м. надморска в-на) Един инструктор следи за излитането,а след това полета и приземяването се поемат от другия,който е на полосата за кацане.Комуникацията става с радиостанция.Екипировката (крило,сбруя и каска )са от клуба и са в отлично състояние.
Та при последното ми излитане се появи лек страничен порив на вятъра и за да удържа вече вдигнатото крило съм стъпил лошо и-щрак.Полета беше фантастичен-термика ме изстреля до около 2200м.Приземих се много плавно,но за всеки случай на задник.Мислех че ми е навехнат глезена,но вечерта в Пирогов констатираха счупване.
Но темата я започнах,защото нямате представа как едно такова дребно събитие(някои го определят като "правил си кефа")ми обърка генерално плановете и натовари с допънителни грижи близките ми,а работата направо закъса.

[Чавдар (V93)]

До: Емоция или отговорност?

... Но темата я започнах,защото нямате представа как едно такова дребно събитие(някои го определят като "правил си кефа")ми обърка генерално плановете и натовари с допънителни грижи близките ми,а работата направо закъса.

Струва ми се, че не са малко хората тук, които имат представа. Било от личен опит, било от лични наблюдения.

То, разумът хубаво, ама я си помисли само каква дива скука ще настане, ако го подкараме съвсем разумно - внимаваш какво ядеш, внимаваш какво пиеш, внимаваш къде стъпваш, да не би да стъпиш накриво и да си изкълчиш крака ...

Мене ако питаш - Носете си новите дрехи, момчета! Но все пак решението си е само твое. Няма кой да го вземе вместо теб.

[kvv]

До: Емоция или отговорност?

Моето мнение е че летенето е доста опасно, имам приятели които са парапланеристи и са се чупили доста сериозно и нееднократно, на няколкостотин метра от мен/бях с колело/загина опитен парапланерист, именно на сопот, винаги съм се анимавал с екстремни спортове, всички осигуряват доза адреналин под различна форма, в крайна сметка резултата е еднакъв, изживял си пълноценно един ден/почувствал си се жив и не те гони абстиненцията за няколко дни/, въпросът поне за мен е кои спортове си заслужават риска, при парапланерима и подобните му риска за живота е твърде голям. Чупил съм си и двата крака и те разбирам, крайно неприятно е и се чудиш заслужава ли си, а когато на теб разчитат и други хора е още по-трудно/ти си прецени друг неможе/. Ще ви разкажа и една история от която може да си направите извод: дядо ми е бил военен цял живот, дълги години е бил механик на реактивни итребител историята е за един от пилотите на негов самолет. Въптросния пилот е летял през втората световна на витлови самолети, многократно награждаван за изключителна смелост, има свалени американски бомбардировачи /летяща крепост/, продължава кариерата си на първите руски изтребители в България, има огромен брой летателни часове без нито една катастрофа или авария, дядо ми разказваше как винаги правил отлични кацания без нито веднъж да спука гума. В крайна сметка един ден въпросния пилот отива на вилата си в Панчарево, качва се по стълбите на входа, навежда се за да си сабуе обувките, залита назад, пада и си удря главата в стълбите и умира на място на 49г.

[k0c3]

До: Емоция или отговорност?

Не искам да упреквам клуб Скайномад или който и да е подобен,но само ще кажа-никога и по никакъв повод,какъвто и гений да си не можеш да се научиш да летиш за 1 седмица.За толкова кратко време в главата ти ще бъде само каша от знания и никакви умения.Само за пример-моя курс беше-6-да 6 месеца!Първите 2 месеца беше само наземна подготовка с часове и по някой и друг полет от ниско.След това полет от високо,след това реене на склон,после термично реене,прелети и т.н.т.Но както и да е за методиката на обучение си има други места за обсъждане.Само искам да кажа,че ако решиш да се завърнеш към летенето,почни от кайтването-контрол на крилото.Усвоиш ли контрола на крилото при излитане,запомни ми думите-ще сведеш риска от травми почти до минимум.Кацането-винаги излизай от сбруята поне на 10 м от земята и винаги,ама винаги кацай на крака,а не по задник както обичат да кацат някои!
Успех!