Tweet
Какво трябва да знаем за компресорите
Вече има няколко теми за компресори, но мисля в тази стегнато да опиша какво трябва да знаем за един компресор и какво е необходимо, за да си го направим. Като цяло опита ми не е голям (имам зад гърба си само един направен компресор и разни други човъркания), но мисля, че теоретично нещата са ясни. Темата е насочена по-скоро към прохождащите пневмо-мераклии и няма претенции за сериозен научен спор.
Приятно четене.
Като начало всеки, който е решил да си „събере” компресор трябва да е наясно за какво ще му служи. Правилото „колкото по-голям толкова по-добре” в някои случаи може и да не е валидно. В най-общия случай, обаче е така. Например, за да се използва един компресор за боядисване на коли или едрогабаритни детайли е добре дебита му (под налягане) да е поне 200-300 л/мин. В случаи, когато компресора се използва в домашната работилница – за продухване, за гайковерт, без особенно натоварване или за боядисване на дребни детайли – модели, спойлери и т.н. дебит от 120-200 л/мин. според мен е напълно достатъчен.
Какви са основните „възли и агрегати” на един компресор:
1. Двигател – колкото по-голям дебит и/или по-високо налягане искаме толкова по- мощен трябва да е двигателя. Например – автомобилно компресорче, за помпене на гуми – 80-100 W, хладилен компресор – 300-500 W, среден клас “домашен” компресор – 1.5 – 3 kW, „як” компресор >3-5 kW
2. Глава – това е иначе казано самият компресор. Важни характеристики за главата са:
• На колко оборота работи
• Какъв дебит дава при тези обороти
• Какво налягане може да вдигне
Глава може да се купи като нов агрегат от магазина или да се изполва компресор от машина с въздушна инсталация – например камион. Често използвани са компресорите от ЗиЛ, Ифа, Икарус, Фадрома и т.н., но практически всеки може да свърши работа. В случаи, когато се пригажда компресор от камион (например) трябва да се реши въпроса със затварянето на картера, мазането и охлаждането. Най-често компресорите са били свързани със системата за централно мазане, за това един от вариантите е да се монтира маслена помпа, която да вкарва масло и да маже лагерите и цилиндрите. Друг вариант е да се пробият биелите, като в долната им част се запоят тръбички, които при въртенето да „разбиват” масло в допълнително изработеният картер, който се монтира към главата (компресора).
Ако компресора е предвиден с въздушно охлаждане най-добре е на оста му да се монтира вентилаторна шайба. Ако е с водно – може да се сложи радиатор и да се разчита на конвекцията или, ако компресора работи с високо натоварване дори да се монтира и водна помпа. Вариант за охлаждане има и с маслото – ако системата работи с маслена помпа може да се включи и маслен радиатор.
3. Ресивер (бутилка) – Колкото по-голяма е бутилката толков по-голям запас от въздух ще има за работа. Теоретично може да се боядисва с компресор от хладилник и ресивер от 1000 литра, но на практика това е необосновано. По мое мнение бутилката трябва да е такава, че с дебита си компресора да може да я пълни от 0 до 7-8 бара за 2-4 минути. Или (ако разгледаме примера от т.1) за автомобилно компресорче практически е безсмислено да се слага бутилка, за хладилен компресор аз бих сложил бутилка не по-голяма от 15-20 л., за „домашен”компресор е подходящо да се избере бутилка от 30 до към 60-70 л, за по-мощните компресори – колкото по-голяма толкова по-добре.
Принципно това са основните възли в един компресор. Нещата, които ще опиша по-долу са екстри, с които се постигат удобство и качество на работата. Последователността на описване не трябва да се приема като степен на важност.
4. Пресостат – много важна джага. Функцията му е да управлява работата на двигателя. Регулира се да го изключва при достигане на определено налягане (да кажем 8 бара) и да го включи, когато налягането падне под определено ниво – например 6 бара. Така в бутилката постоянно ще имаме налягане в определени граници, като при това двигателят ще работи само тогава, когато е необходимо. Това е задължителна екстра в случаите, когато компресора ще се използва за нещо различно от помпене на гуми.
5. Редуцир – вентил – когато се работи с пневматични инструменти или се боядисва има определени изисквания към налягането. Например повечето непрофесионални пневмоинструменти работят на 6-7 бара, боядисва се с налягане да кажем между 2 и 3 бара. С помощта на редуцир-вентила може да се правят различни варианти глава - ресивер. Възможно е да се боядисват коли, например с компресор с дебит 150 л/мин., но тогава трябва да има голям запас въздух в ресивера – например 120-150 л. и налягането да се поддържа високо (7-8 бара), така че дори компресора да не насмогва с дебита да имаме аванс от налягане, който да се използва в минутите, докато се пръска.
6. Предпазен клапан – задължително е да се слага, когато имаме ресивер. Той служи да изпусне въздух, ако по някаква причина налягането в ресивера стане по-виско, отколкото смятаме, че е безопасно за системата. Ако например ресивера по предписание е с работно налягане 8 бара и е тестван на 12 е най-разумно предпазният клапан да е такъв, че да отваря при налягане над 8 бара. Само информативно – ако сме напомпали една бутилка на улицата при температура 0 градуса и после я вкараме в хола (кой ли си държи бутилките там, но все пак), където температурата е 26 градуса налягането в нея ще стане почти 11 бара
7. Разтоващ клапан – служи като „допълнение” към пресостата. Всъщност това е еднопътен клапан (пропуска въздуха само в една посока – от главата към ресивера, но не и обратно), който има допълнителен изпускателен отвор, който с помощта на тръбичка се свързва в пресостата. Когато компресорът работи въздухът преминава през клапана в посока от главата към бутилката. Изпускателя е затворен от пресостата. Когато налягането достигне зададената граница пресостата изключва двигателя и отваря изпускателя. В този момент в бутилката имаме високо налягане, но „магистралната” тръба от главата до ресивера не е под налягане. Това е важно в случаите, когато се работи с асинхронни електродвигатели с пускова и работна намотка. При тях е характерно, че в първоначалният момент сработва стартовата намотка, която служи само за развъртане и е с малка мощност. Ако в този момент двигателя е под силен товар няма да може да развърти с достатъчна скорост, за да включи работната намотка и най-вероятно ще изгори. В случая с разтоварващият клапан избягваме този риск, защото без товар за няколко оборота той достига необходимата скорост, за да влезне в нормален режим на работа. Когато налягането в тръбата глава – ресивер започне да се покачва изпускателният клапан затваря и компресорът започва да работи с всичка сила.
8. Разширител – това е допълнителен съд, който издържа на високо налягане и се монтира по пътя на въздуха от главата към ресивера. Изпълнява две много важни функции:
• Дава допълнителен капацитет на ниско налягане при пуск – например, ако тръбата от главата до ресивера е тънка и къса обемът й е много малък. В такъв случай той може да не е достатъчен, за да осигури необходимото време празен ход за развъртане на електромотора. В случая, когато има разширител мотора ще тръгне без проблеми, като е по-сигурно, че натоварването ще започне след достигането на работните обороти.
• Кондензоуловител – когато буталата на компресора нагнетяват въздуха той се свива адиабатно и се загрява. След като излезне от цилиндъра той попада в ресивера, където налягането е значително по-ниско. Въздухът се разширява адиабатно, което води до рязко охлаждане. В този момент водните пари, които се съдържат в него кондензират и в ресивера с времето започва да се натрупва вода. В случая, когато имаме разширител въздухът от главата се разширява в него и една голяма част от водата кондензира там. Достатъчно е от време на време да се източва от пробка в долната част на съда.
За разширител може да се използва и маркуч с по-голямо сечение или по-дълга тръба, навита на серпентина
9. Пневмогрупи – това са различни комбинации от уреди които служат за подобряване на качествата на въздуха след ресивера. Ето някои от тях:
• Омаслител – когато се работи с пневмоинструменти или машини, захранвани с въздух понякога има изискване във въздуха да има известно количество масло под форма на аерозол. Така, когато въздухът задвижва например турбина на гайковерт той същевременно и смазва триещите се части. В някои случаи пневмоинструментите имат възможност и за самостоятелно мазане, а понякога е достатъчно просто да се капнат няколко капки масло във въздушният вход на инструмента. В такъв случай не е необходим омаслител. Омаслителя е „абсолютно забранен” в случаите, когато въздухът ще се използва за боядисване
• Изсушител – и филтър, който отделя водните капчици, прах и други замърсители, попаднали в системата. Когато в пневмогрупа се монтират омаслител и изсушител е очевидно, че изсушителя трябва да е преди омаслителя. Този филтър е абсолютно задължителен, когато се боядисва.
• Редуцир – вентила е също част от пневмогрупите
10. Манометри – със сигурност трябва да има поне един манометър, който да ни показва налягането в бутилката. Той може да е независимо монтиран, може да е монтиран на пресостата или на входа на редуцир – вентила. Във всички случаи трябва да е директно свързан към ресивера. Допълнително може да се монтират манометри, които да показват налягането след редуцир вентила и т.н.
11. Филтър – за да се избегне попадането на механични частици в главата на входа й може да се монтира филтър. Има филтри, които изпълняват функция и на шумозаглушители.
12. Отдушник на картера на главата – в случаите, когато се работи с пригодени компресори това е задължително. Картерното налягане може да се увеличи от нагряването на маслото или заради изпускане на сегментите. Това може да доведе до изплюване на семеринги или гарнитури и изхвърляне на маслото от картера. Във всички случаи трябва да има от къде то да се разтоварва. Обикновенно се прави отвор в най-горната част на картера, като трябва да се изработи така, че да не може от там да се „плиска” масло.
След като се запознахме с основните "възли и агрегати" вече можем да ги свържем една система. Връзките се правят или с метални тръби или с армирани маркучи за високо налягане. В случаи на "нормализирана" конструкция се налага само една тръба - от главата до разтоварващия клапан. Монтажа може да е на "водопроводен принцип" или изполвайки монтаж "с лещи". В първият случай за достигане на желаната форма на тръбата и монтажа й към главата и клапана се използват чисто водопроводни детайли и техники. Във втория се използва най-често медна тръба, на която се придава желаната форма, краищата й се обработват подходящо и се пристягат с "лещови съединения" или се запояват към муфи за монтаж. Разбира се може да се използват и други варианти, взети назаем от камионските въздушни инсталации.
Най-често срещаният вариант на изпълнение на компресор е следният:
1. За основа се използва ресивера. Всичко останало се монтира по него. Честа практика е да се заварява директно върху бутилката. Заварките трябва да се правят внимателно. Основната цел е да не се направят язви, които да влошат якостните й качества. За удобство може да се предвидят колелца и дръжка за влачене на компресора. Имайки предвид вибрациите, които се усилват с увеличаване на натоварването практиката показва, че един от най-подходящите варианти за стойка на компресора е с 2 колелета и 3-та опорна точка (може и да е "двойна") с тампони.
2. Обикновенно отгоре се монтират главата и двигателя. Ако движението се предава с ремък е добре двигателят да може да се движи в известни граници, за да може ремъка да се сваля/слага и обтяга. Ако има външни движещи се части (например ремък и ремъчни шайби) е добре да се монтира предпазна решетка
3. Тръба (или система от тръба и разширител), която свързва главата и разтоварният клапан.
4. Разтоварващ клапан - най-често се монтира директно през отвор на ресивера. Ако двигателя е постояннотоков (например захранван от елсистемата в автомобил) е възможно да се работи и без този клапан. Във всички случаи, обаче е добре да се сложи поне еднопътен клапан.
5. Пресостат - за него е важно да има връзка с ресивера, за да може да отчита директно налягането в него. Монтира се на най-удобното място или с плътни тръби или с мека връзка (армиран маркуч) се свързва с ресивера. Към отвора за изпускане на въздуха от разтоварния клапан се монтира тефлонова тръбичка (по нашенски казано "една черна шлауфка"), която се свързва и към клапана. Удобно е тези 2 отвора да са за един и същ диаметър. По мое мнение стандартно се използва шлаух с вътрешен диаметър 6мм, който идеално пасва и към пресостата и към разтоварващия клапан.
6. Предпазен клапан - трябва да има директен достъп до бутилката. Някои пресостати имат допълнителен директен отвор за монтаж на предпазният клапан.
7. Пневмогрупа, манометър - обикновенно се монтират неподвижно към ресивера и въздухът се отвежда директно от него в нея (лирично?).
8. След пневмогрупата се монтира бърза връзка (женска). Хубавото е, че ако в тази бърза връзка няма включен маркуч не пропуска въздух. Така тя играе и ролята на "кранче"
9. Маркуч с бързи връзки
10. Готово.
Като цяло мисля, че вече компресорът не е "тъмна Индия".
Ако след като сте прочели това и у вас се е запалила пневмо-манията мога да препоръчам темата:
http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=42895
в нея има много богати описания, придружени със снимки, интересни въпроси и още по-интересни отговори и решения.
Ако снимките не са достатъчни за да си изградите визуална представа - разходете се до някой от хипермаркетите за техника и разгледайте компресорите там.
Разгледайте ги с новите очи на познавачи
Успех!
Приятно четене.
Като начало всеки, който е решил да си „събере” компресор трябва да е наясно за какво ще му служи. Правилото „колкото по-голям толкова по-добре” в някои случаи може и да не е валидно. В най-общия случай, обаче е така. Например, за да се използва един компресор за боядисване на коли или едрогабаритни детайли е добре дебита му (под налягане) да е поне 200-300 л/мин. В случаи, когато компресора се използва в домашната работилница – за продухване, за гайковерт, без особенно натоварване или за боядисване на дребни детайли – модели, спойлери и т.н. дебит от 120-200 л/мин. според мен е напълно достатъчен.
Какви са основните „възли и агрегати” на един компресор:
1. Двигател – колкото по-голям дебит и/или по-високо налягане искаме толкова по- мощен трябва да е двигателя. Например – автомобилно компресорче, за помпене на гуми – 80-100 W, хладилен компресор – 300-500 W, среден клас “домашен” компресор – 1.5 – 3 kW, „як” компресор >3-5 kW
2. Глава – това е иначе казано самият компресор. Важни характеристики за главата са:
• На колко оборота работи
• Какъв дебит дава при тези обороти
• Какво налягане може да вдигне
Глава може да се купи като нов агрегат от магазина или да се изполва компресор от машина с въздушна инсталация – например камион. Често използвани са компресорите от ЗиЛ, Ифа, Икарус, Фадрома и т.н., но практически всеки може да свърши работа. В случаи, когато се пригажда компресор от камион (например) трябва да се реши въпроса със затварянето на картера, мазането и охлаждането. Най-често компресорите са били свързани със системата за централно мазане, за това един от вариантите е да се монтира маслена помпа, която да вкарва масло и да маже лагерите и цилиндрите. Друг вариант е да се пробият биелите, като в долната им част се запоят тръбички, които при въртенето да „разбиват” масло в допълнително изработеният картер, който се монтира към главата (компресора).
Ако компресора е предвиден с въздушно охлаждане най-добре е на оста му да се монтира вентилаторна шайба. Ако е с водно – може да се сложи радиатор и да се разчита на конвекцията или, ако компресора работи с високо натоварване дори да се монтира и водна помпа. Вариант за охлаждане има и с маслото – ако системата работи с маслена помпа може да се включи и маслен радиатор.
3. Ресивер (бутилка) – Колкото по-голяма е бутилката толков по-голям запас от въздух ще има за работа. Теоретично може да се боядисва с компресор от хладилник и ресивер от 1000 литра, но на практика това е необосновано. По мое мнение бутилката трябва да е такава, че с дебита си компресора да може да я пълни от 0 до 7-8 бара за 2-4 минути. Или (ако разгледаме примера от т.1) за автомобилно компресорче практически е безсмислено да се слага бутилка, за хладилен компресор аз бих сложил бутилка не по-голяма от 15-20 л., за „домашен”компресор е подходящо да се избере бутилка от 30 до към 60-70 л, за по-мощните компресори – колкото по-голяма толкова по-добре.
Принципно това са основните възли в един компресор. Нещата, които ще опиша по-долу са екстри, с които се постигат удобство и качество на работата. Последователността на описване не трябва да се приема като степен на важност.
4. Пресостат – много важна джага. Функцията му е да управлява работата на двигателя. Регулира се да го изключва при достигане на определено налягане (да кажем 8 бара) и да го включи, когато налягането падне под определено ниво – например 6 бара. Така в бутилката постоянно ще имаме налягане в определени граници, като при това двигателят ще работи само тогава, когато е необходимо. Това е задължителна екстра в случаите, когато компресора ще се използва за нещо различно от помпене на гуми.
5. Редуцир – вентил – когато се работи с пневматични инструменти или се боядисва има определени изисквания към налягането. Например повечето непрофесионални пневмоинструменти работят на 6-7 бара, боядисва се с налягане да кажем между 2 и 3 бара. С помощта на редуцир-вентила може да се правят различни варианти глава - ресивер. Възможно е да се боядисват коли, например с компресор с дебит 150 л/мин., но тогава трябва да има голям запас въздух в ресивера – например 120-150 л. и налягането да се поддържа високо (7-8 бара), така че дори компресора да не насмогва с дебита да имаме аванс от налягане, който да се използва в минутите, докато се пръска.
6. Предпазен клапан – задължително е да се слага, когато имаме ресивер. Той служи да изпусне въздух, ако по някаква причина налягането в ресивера стане по-виско, отколкото смятаме, че е безопасно за системата. Ако например ресивера по предписание е с работно налягане 8 бара и е тестван на 12 е най-разумно предпазният клапан да е такъв, че да отваря при налягане над 8 бара. Само информативно – ако сме напомпали една бутилка на улицата при температура 0 градуса и после я вкараме в хола (кой ли си държи бутилките там, но все пак), където температурата е 26 градуса налягането в нея ще стане почти 11 бара
7. Разтоващ клапан – служи като „допълнение” към пресостата. Всъщност това е еднопътен клапан (пропуска въздуха само в една посока – от главата към ресивера, но не и обратно), който има допълнителен изпускателен отвор, който с помощта на тръбичка се свързва в пресостата. Когато компресорът работи въздухът преминава през клапана в посока от главата към бутилката. Изпускателя е затворен от пресостата. Когато налягането достигне зададената граница пресостата изключва двигателя и отваря изпускателя. В този момент в бутилката имаме високо налягане, но „магистралната” тръба от главата до ресивера не е под налягане. Това е важно в случаите, когато се работи с асинхронни електродвигатели с пускова и работна намотка. При тях е характерно, че в първоначалният момент сработва стартовата намотка, която служи само за развъртане и е с малка мощност. Ако в този момент двигателя е под силен товар няма да може да развърти с достатъчна скорост, за да включи работната намотка и най-вероятно ще изгори. В случая с разтоварващият клапан избягваме този риск, защото без товар за няколко оборота той достига необходимата скорост, за да влезне в нормален режим на работа. Когато налягането в тръбата глава – ресивер започне да се покачва изпускателният клапан затваря и компресорът започва да работи с всичка сила.
8. Разширител – това е допълнителен съд, който издържа на високо налягане и се монтира по пътя на въздуха от главата към ресивера. Изпълнява две много важни функции:
• Дава допълнителен капацитет на ниско налягане при пуск – например, ако тръбата от главата до ресивера е тънка и къса обемът й е много малък. В такъв случай той може да не е достатъчен, за да осигури необходимото време празен ход за развъртане на електромотора. В случая, когато има разширител мотора ще тръгне без проблеми, като е по-сигурно, че натоварването ще започне след достигането на работните обороти.
• Кондензоуловител – когато буталата на компресора нагнетяват въздуха той се свива адиабатно и се загрява. След като излезне от цилиндъра той попада в ресивера, където налягането е значително по-ниско. Въздухът се разширява адиабатно, което води до рязко охлаждане. В този момент водните пари, които се съдържат в него кондензират и в ресивера с времето започва да се натрупва вода. В случая, когато имаме разширител въздухът от главата се разширява в него и една голяма част от водата кондензира там. Достатъчно е от време на време да се източва от пробка в долната част на съда.
За разширител може да се използва и маркуч с по-голямо сечение или по-дълга тръба, навита на серпентина
9. Пневмогрупи – това са различни комбинации от уреди които служат за подобряване на качествата на въздуха след ресивера. Ето някои от тях:
• Омаслител – когато се работи с пневмоинструменти или машини, захранвани с въздух понякога има изискване във въздуха да има известно количество масло под форма на аерозол. Така, когато въздухът задвижва например турбина на гайковерт той същевременно и смазва триещите се части. В някои случаи пневмоинструментите имат възможност и за самостоятелно мазане, а понякога е достатъчно просто да се капнат няколко капки масло във въздушният вход на инструмента. В такъв случай не е необходим омаслител. Омаслителя е „абсолютно забранен” в случаите, когато въздухът ще се използва за боядисване
• Изсушител – и филтър, който отделя водните капчици, прах и други замърсители, попаднали в системата. Когато в пневмогрупа се монтират омаслител и изсушител е очевидно, че изсушителя трябва да е преди омаслителя. Този филтър е абсолютно задължителен, когато се боядисва.
• Редуцир – вентила е също част от пневмогрупите
10. Манометри – със сигурност трябва да има поне един манометър, който да ни показва налягането в бутилката. Той може да е независимо монтиран, може да е монтиран на пресостата или на входа на редуцир – вентила. Във всички случаи трябва да е директно свързан към ресивера. Допълнително може да се монтират манометри, които да показват налягането след редуцир вентила и т.н.
11. Филтър – за да се избегне попадането на механични частици в главата на входа й може да се монтира филтър. Има филтри, които изпълняват функция и на шумозаглушители.
12. Отдушник на картера на главата – в случаите, когато се работи с пригодени компресори това е задължително. Картерното налягане може да се увеличи от нагряването на маслото или заради изпускане на сегментите. Това може да доведе до изплюване на семеринги или гарнитури и изхвърляне на маслото от картера. Във всички случаи трябва да има от къде то да се разтоварва. Обикновенно се прави отвор в най-горната част на картера, като трябва да се изработи така, че да не може от там да се „плиска” масло.
След като се запознахме с основните "възли и агрегати" вече можем да ги свържем една система. Връзките се правят или с метални тръби или с армирани маркучи за високо налягане. В случаи на "нормализирана" конструкция се налага само една тръба - от главата до разтоварващия клапан. Монтажа може да е на "водопроводен принцип" или изполвайки монтаж "с лещи". В първият случай за достигане на желаната форма на тръбата и монтажа й към главата и клапана се използват чисто водопроводни детайли и техники. Във втория се използва най-често медна тръба, на която се придава желаната форма, краищата й се обработват подходящо и се пристягат с "лещови съединения" или се запояват към муфи за монтаж. Разбира се може да се използват и други варианти, взети назаем от камионските въздушни инсталации.
Най-често срещаният вариант на изпълнение на компресор е следният:
1. За основа се използва ресивера. Всичко останало се монтира по него. Честа практика е да се заварява директно върху бутилката. Заварките трябва да се правят внимателно. Основната цел е да не се направят язви, които да влошат якостните й качества. За удобство може да се предвидят колелца и дръжка за влачене на компресора. Имайки предвид вибрациите, които се усилват с увеличаване на натоварването практиката показва, че един от най-подходящите варианти за стойка на компресора е с 2 колелета и 3-та опорна точка (може и да е "двойна") с тампони.
2. Обикновенно отгоре се монтират главата и двигателя. Ако движението се предава с ремък е добре двигателят да може да се движи в известни граници, за да може ремъка да се сваля/слага и обтяга. Ако има външни движещи се части (например ремък и ремъчни шайби) е добре да се монтира предпазна решетка
3. Тръба (или система от тръба и разширител), която свързва главата и разтоварният клапан.
4. Разтоварващ клапан - най-често се монтира директно през отвор на ресивера. Ако двигателя е постояннотоков (например захранван от елсистемата в автомобил) е възможно да се работи и без този клапан. Във всички случаи, обаче е добре да се сложи поне еднопътен клапан.
5. Пресостат - за него е важно да има връзка с ресивера, за да може да отчита директно налягането в него. Монтира се на най-удобното място или с плътни тръби или с мека връзка (армиран маркуч) се свързва с ресивера. Към отвора за изпускане на въздуха от разтоварния клапан се монтира тефлонова тръбичка (по нашенски казано "една черна шлауфка"), която се свързва и към клапана. Удобно е тези 2 отвора да са за един и същ диаметър. По мое мнение стандартно се използва шлаух с вътрешен диаметър 6мм, който идеално пасва и към пресостата и към разтоварващия клапан.
6. Предпазен клапан - трябва да има директен достъп до бутилката. Някои пресостати имат допълнителен директен отвор за монтаж на предпазният клапан.
7. Пневмогрупа, манометър - обикновенно се монтират неподвижно към ресивера и въздухът се отвежда директно от него в нея (лирично?).
8. След пневмогрупата се монтира бърза връзка (женска). Хубавото е, че ако в тази бърза връзка няма включен маркуч не пропуска въздух. Така тя играе и ролята на "кранче"
9. Маркуч с бързи връзки
10. Готово.
Като цяло мисля, че вече компресорът не е "тъмна Индия".
Ако след като сте прочели това и у вас се е запалила пневмо-манията мога да препоръчам темата:
http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=42895
в нея има много богати описания, придружени със снимки, интересни въпроси и още по-интересни отговори и решения.
Ако снимките не са достатъчни за да си изградите визуална представа - разходете се до някой от хипермаркетите за техника и разгледайте компресорите там.
Разгледайте ги с новите очи на познавачи
Успех!
Коментар