Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Пътуване през Сърбия , Б&Х и Черна гора +Мотосъбори 2009

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Пътуване през Сърбия , Б&Х и Черна гора +Мотосъбори 2009

    Малко предистория тук:

    http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...t=61927&page=2

    http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=67965

    Подробностите:

    7 август .
    Времето неумолимо напредваше , бях изпратил момчетата от мотоклуба още на обяд , а аз продължавах да се мотая по задачи. Все така ми се получаваха нещата – до последният момент нищо не беше сигурно ... Планът беше да отида до Зайчар , на местният мотосъбор , да преспя там , а на другият ден сутринта да се отправиме с Гоши (щеше да дойде от Монтана) към Златибор , който се намира на другият край на Сърбия , и където имаше също мотосъбор. В крайна сметка към 17 ч още се размотавах около багажа , даже прибрах малкият звяр от детската градина ,обяснявайки му че тръгвам на работа с мотора , да не се мръщи ,и въпреки че ме гледаше подозрително ,ме пусна без рев. В 18 ч. бях на митницата , където ме осведомиха че съм закъснял , другите били минали преди мен – „Е , ще изпият бирата зер” . Зайчар е град на 10 km от границата , с около 50 000 жители , ходил съм доста често, този път мястото на събора беше леко изместено в парковата част , близо до много хубав комплекс със тенис кортове,


    а не както преди на една поляна до стадиона. На входа ме посрещна облечен в кожи класически рокер, подавайки ми малка чаша ракия , каквато е традицията, глътнах я на екс, направо ми запали гърлото, а малко по късно ми завъртя и главата , не бях ял нищо още. Входа е около 5 евро равностойност. Побързах да намеря моята група , и да разпъна палатката , защото се беше смрачило, даже леко започна да капе. За моя изненада българското присъствие беше значително , да не кажа че нашите мотори бяха повече от сръбските за момента.


    Тук да отбележа, за тези които не са присъствали на подобни мероприятия в съседната ни държава, някои характерни особености – гостите обикновенно идват , но не остават за през ноща , посещаемоста от местните е много голяма – целият град се исипва на събитието , музикалното оформление е на супер ниво , свирят много групи , на обяд се раздава „доручак” – безплатна храна , цените са сравними с нашите, не е проблем да се пазарува с евро – курса на обмяна е коректен , никога не съм имал проблеми. Сещам се как първият път като идвахме , ставайки от сън , направо зяпнах – бяха останли само 3-4 палатки на една поляна с размерите на стадион и сцената , от снощната лудница и многото мотори нямаше и следа . Прекъсвачите почти липсват , но това не попречи на някои от нашата група да покажат за какво става въпрос , докато председателя на сръбският мотоклуб не дойде при нас и най-учтиво ни помоли да се прекрати шума ( Когато посети нашият събор след това с дъщеря си , беше буквално стресиран от „дивият” купон , в пряк и преносен смисъл , и си тръгна очарован , дано да е бил искрен) . Аз се поразходих по града малко , докато се стъмни , после се понаслаждавах на музиката, и приятни разговори в международна компания, след което си легнах .


    8август
    Станах в 8 ч, събрах си нещата , в 9 ч бях на центъра – спрях до група таксита , взех си кафе и баклава от близкото барче , оставих си нещата и обиколих центъра с апарата , снимайки каквото си харесам.


    Гоши го бяха забавили на митницата , и малко преди 10 се появи с червеното Дукати. Решихме да не се бавим , затова направо тръгнахме , или по точно се опитахме.


    Слизайки от бордюра с мотора чух че някой вика, обърнах се , един от таксиджиите ми сочеше гумата – беше спаднала... Усетих как си сменям цвета от яд , егаси началото на пътуването. Питах къде има гумаджия, упътиха ни към началото на града , напомпах гумата , не се виждаше от къде спада , и реших да рискувам да тръгна така, не ми се връщаше. Имах и един лепещ спрей за гуми , та бях спокоен до някъде. Поради ремонт на тунел на централният път обиколихме до Болиевац по 2 ро класен път , на Парачин минахме над магистралата и поехме към Крагуевац , през Ягодина.


    И двамата бяхме пътували доста по района, и избирахме непознати пътища , та да не се чуди някой на зиг-загоообрания ни маршрут .На бензиностанцията на която заредихме, използвах спрея за гуми , омазвайки се здраво, тъй като гумата осезаемо омекна , и в интерес на истината , до ден днешен нямам проблем - егаси спрея за 6.50 лв от ОМВ то , не го и запомних какъв е... Спускането към Крагуевац бе по някакав разкопан път, даже чакахме да натоварят един камион , че нямаше как да минем.


    Самият град е голям и приятен ( http://en.wikipedia.org/wiki/Kragujevac ) , пресякохме реката по един от двата успоредни моста, и по широк булевард тръгнахме към изхода , движението стана по сериозно , а когато наближихме Чачак , направо си имаше задръствания , по мои спомени , това е участъкът от Сърбия с най-натоварено движение. На едно стеснение с конуси , имаше полицейски пост , и станахме свидетели на следната ситуация – на моторист , изцяло екипиран, със пистов мотор ( Р1 , да съм конкретен ) , беше пусната палка да спре , последва сваляне на няколко предавки , изправяне на задна гума и демонстративно преминаване покрай поста, и огомната колона от коли ... някога такова нещо щеше да ме изкефи , че даже и имам подобни изцепки , но сега просто изгледах безпристрано случката , съжелявайки дори за публичното поругаване на власта . Най – вероятно следващият с мотор , който спре , ще отнесе всичко... Веднага след града е отбивката за Гуча , там в момента се провеждаше най-големият фестивал за балканска музика, за който аз научих по-късно обаче... От тук и пътя започва да се вие около каньонче , в гориста местност , около язовир/река , със много крайпътни комплекси , и така до Ужице ( Сръбският Хонг-Конг ) , - разположен е по хълмовете , под централната част тече река , спряхме и пийнахме по кафе там.


    Тук затвърдихме мнението си че сръбските жени са хубави , а модата в момента е носенето на впити клинове , почти всички млади момичета( или които благоволихме да забележим...) бяха облечени по този начин .


    Златибор беше близо , на някои карти е отбелязан със старото име „Партизанске воде „ , представлява нещо като курортно селище – луксозни къщи , централен комплекс със езерце , ски писта, влекове , писти за АТВ та , коне и тем подобни .



    Мотосъборът обаче беше от другата страна, малко по нагоре от пътя , на една оградена поляна , в близост до борова горичка. Наредихме се чинно на голямата опашка, платихме си входа и влязохме .


    Спряхме на центъра да се огледаме, и след кратко колебание си избрахме място за палатките в долният край , максимално далече от сцената ( това не помогна, апаратурата беше толкова мощна , когато си легнах , имах чувството че тонколоните са пред палатката ).Разхвърлях ме багажа и излязохме да позяпаме – мотопарка беше огромен , имаше впечатлявщо разнообразие от нови мотори , а и тези които не бяха , изглеждаха безупречно подържани , не бях виждал до сега такова нещо . Не липсваха и колоритни изцепки , но без тях не може.











    Пазаруването ставаше по интересна система – купуваш си бонове , с които пазаруваш на всякъде – доста хитро . Кухята – невероятна – изядох два различни вида плескавици , а можех и още.



    Тук имаше wheelie уред , гледал сам такова нещо само по клипчета , изглежда забавно . Доста сергии с интересни стоки и дрънкулки . Качихме се на моторите и слязохме до курорта – много приятно място , кипеше живот , стотици мотори се мотаеха насам-натам, момичетата отново бяха с клинове ... Обиколихме целият комплекс – красиви къщи , хубав асфалт , Гранд Бетон строителство липсваше – то си е някакъв наш патент , убедил съм се , поне на друго място не съм виждал .



    Хванахме по един панорамен път , да разгледаме и местноста – мястото е красиво – огромни окосени ливади , горички ...



    Батерията на апарата ми се предаде и я оставих на един пункт за бира да се зарежда , а аз наблегнах на бирата , и така , докато почуствах нужда да поспя , часовник не съм гледал ....

  • #2
    До: Пътуване през Сърбия , Б&Х и Черна гора +Мотосъбори 2009

    9август
    Златибор сутрин е изключително красив – стеле се мъгла , която се оцветява в златисто , докато изгрява слънцето , и постепенно се прояснява. Изкарах палатката на слънце , да поизсъхне от конденза , и пак се разходих с апарата.



    Днес програмата беше сериозна – трябва ше да тръгнем на запад , да влезем в Босна и Херцеговина , от там след един кръг в Черна гора , по почти неизползвани пътища , и прекосявайки я , да навлезем отново в Сърбия, от където да се приберем – и това - днес.

    Заредихме на бензиностанцията в курорта и потеглихме – беше слънчево, но хладничко , поради ранният час . Пътят перфектен , с плавни завои , през красиви местности - минахме през гарата на Костурица в парка „Мокра гора” , но изпуснахме отбивката за Дървеният град – за втори път минавам , и все не се отбивам... , пада се от дясно на пътя , има си и табела , официалното му име е Мечавник. На границата ни мотаха нещо , не разбрах защо , май някакво недоразумение имаше , но минахме за 5 мин – нищо , в сравнение с нашите граници. Отново прекрасен път през през красиви места до Вишеград , там спряхме за малко снимки на прочутият мост , после започна и участъка с много тунели , а пътя се вие около езеро с наситено син цвят. В един от тунелите ми се вида че присветкват фарове , отдадох го на неравност , но сгреших – на излизане от тунела , на около 100 метра фронтално , беше паркирал полицейски патрул . Уредите които ползват са на стойка, приличат на фотоапарати , и са лазерни , привикаха ме да ми покажат за какво става въпрос на екранчето – даже и не видях добре , аз си знаех че съм в нарушение , чудех се само с колко ли е. Оказа се 20 км/ч отгоре – глобата в тия граници беше евро=км , плаща се на място . Три различни листа писа единят , през това време се заговорих с другия , пита за къде сме тръгнали – викам му „ България”. Изгледа ме странно и каза че това е пътя за Сараево , на което аз отвърнах „Знам” , сигурно така са ги гледали и типовете в средновековието , които са твърдяли че земята е кръгла – недоверчиво. Яд ме беше , че ми пишат фиша точно на едно красиво място , на което бях спирал предишният път ,на същата отбивка , за да снимам малко скалисто островче , оградено от тюркоазената вода на язовира. Потеглихме , отново с превишена скорост , Гораздже го минахме транзит , мястото е известно с боевете , които са се водили в близкото минало , следи от куршуми и снаряди има още по сградите , а пътя който търсехме се оказа мижава отбивка наляво , след индустриалната зона . Пътят беше тесничък , с постепенно изкачване, което плавно премина в голямо такова , и много завои . Движение – никакво , местноста все по дива и планинска, а ние търсехме селце със звучното име Чайниче. То се оказа разположено на билото на голяма гориста клисура , стъпаловидно – красиво място , но лъхаше някакво страно чувсто за обреченост . От там насетне вече населено място нямаше , шосето лъкатуше между вековната гора , катерейки постепенно планината . Спрях да снимам една интересна ливада , и тъкмо тръгнах , когато се оказа че границата е веднага зад дърветата – босненската , обаче . Къща , с бариера пред нея . Излезлият от нея ни хвърли изнадан поглед, направи се че гледа паспортите и ни кимна да минаваме. Не си сложих ръкавиците , защото очаквах че след малко е другият граничен пункт – да , ама не - оказа се че е на 8 (осем ) км по нагоре . Пътят със серпентини и изкачване, ръцете ми замръзнаха и си сложих ръкавиците , чудейки се какво става , и що за граница е това. Черногорският пункт изникна от нищото след поредният завой , и се успокоих , че не сме объркали ние нещо. По пътя до там минахме билото , на него имаше няколко къщи , мястото на картите е означено като с. Mеteljka – ей на това му викам аз ничия земя , да живееш между 2 гранични пункта . А да им се чудиш и на тия от бившето СФРЮ защо са им толкова граници , като пак ще ги махат ... Не след дълго пътя излезе от гората , заредиха се окосени ливади , дървета постепенно намаляха .


    Характерно за тия региони е ниската населеност , МПС та не видяхме почти никакви по пътя. Начупен и безлюден път до Plejvja . От там насетне нещата се промениха – шосето стана по широко, много добър асфалт , и тук там коли . Неусетно стигнахме до каньона на Тара – невероятно място . Мащабът се губи , и не може да се пресъздаде усещането – в далечината моста изглеждаше невзрачен , но когато спряхме на него , нещата се оказаха други – висок е 150 м – това е повече от най-високите наши виадукти , интересното е че е построен преди 2 рата световна война , а докато се е воювало , и двете страни са се направили на разсеяни и не са го разрушили – просто друг начин за прекосяванеото на каньона наблизо няма.


    От тук започва националният парк Дурмитор ( това име винаги ми е навявало асоциации с филма Властелина на пръстените , а и сега , гледайки природата, смятам че има за какво ). Целият път до Мойковац е панорамен , няма много коли , и си струва всеки метър , изминат по него . Някъде по тоя участък започна да ни настига и ДЪЖДЪТ... До Беране накак си успявахме да му се измъкнем , но след това небето сякаш се продъни . Колоната от коли стана почти непрекъсната преди границата , местноста е много интересна и красива, виждаше се дори през плътната завеса вода , която ни заливаше. Дукатито на Гоши понеже е въздухар , отчита градусите по някакъв негов си начин ( може би на маслото) , и като спряхме на митницата, ми се оплака че не показва – просто като се охлади под 40 г, не отчита , все едно не е достатъчно подгрят двигателя – толкова много вода се лееше , че и студена. Това беше и момента , в който установих че ботушите ми не пропускат вода . От вътре на вън . Бяха станали малки легенчета . Митническият пункт беше под един ламарине покрив, скрихме се , с надежда да понамалее дъжда, но такива признаци нямаше.
    http://vbox7.com/play:d380c90a

    Колоната от коли не спираше въобще, само намаляше пред гишето , което пак ме наведе на мисълта за безмислието от подобни граници...На другият пункт, от сръбска страна ( някакъв фургон ) вече бяхме жалка картина , стискайки с вкоченясали ръце паспортите , нямаше и къде да се скрием. Дъжът престана малко преди Нови пазар, там спряхме на една бензиностанция да се поосъзнаем. Изсипах излишата вода от ботушите , и ги оставих да се отцеждат, обух си сухи чорапи, поне за малко да се почуствам по-добре.


    Грейна слънце – нямаше и следа от потопа преди малко. Пътят до Кралйево е много добър , с перфектен асфалт , плавни последователи завои и хубави гледки , а някъде по средата му се намира отбивката за манастира Студеница, но нямахме време да се отбием. Участъка Кралйево-Крушевац е през равнина , почти без завои , но за сметка на това , имаш чувството че се движиш през непрекъснато населено място – и заради къщите от страни , и заради постоянното движение. Малко преди Зайчар отново се натресохме на отбивка, която ни удължи пътя с 15 км , през Бор , и усетих че се дразня , което значеше едно – умора . Почти 800 те км за деня до момента , през много трудни терени и натоварени пътища на места , си казваха своето ,а вече жадувах да се изтегна на креват и да се насладя на спомена от пътуването . На границата минахме без флашки , май ги били махнали – дано , ако е така, че беше уникална простотия. Разделихме се с Гоши преди Кула , и останалите 30 км ги изминах като насън , вече се здрачаваше ...

    Коментар


    • #3
      До: Пътуване през Сърбия , Б&Х и Черна гора +Мотосъбори 2009

      6+

      Замечтах се...

      Гошо, такива неща не бива да се пускат зимно време ... тъкмо си внуших, че нямам мотор ....
      You'll never find out - I got no key hole....

      Коментар


      • #4
        До: Пътуване през Сърбия , Б&Х и Черна гора +Мотосъбори 2009

        При мен идеята е друга - да си внуша че имам , и да не го забравям , че как съм се разкиснал нещо...

        Коментар

        Активност за темата

        Свий

        В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

        Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

        Зареждам...
        X