Снимки на потребителя iassen

[lubashki777]

От: Снимки на потребителя iassen

Да, хеликоптерите са много скъпо хоби. Това самолетче е от депрон. Един лист депрон струва 4 лв. Ако си го купиш нарязн и само го залепиш струва 20лв. Всички останали моторчета, перки, серва и т.н. са още 100-тина лв, но те рядко се чупят. Общо взето това май е най-евтиния вариант за летящо RC хоби. Тук има инфомация кое как се прави.

Благодаря за инфото!

[iassen]

От: Снимки на потребителя iassen

Моля
Ето нещо малко по-различно. Това клипче е на талантливата ми жена, която за пръв път пробва 3D.

[lubashki777]

От: Снимки на потребителя iassen

Баси...това ми изглежда много готино,ама...и много сложно.
Най-малкото трябва да си художник със сигурност,иначе не можеш го направи...
Страхотия ...благодаря!

[iassen]

От: Снимки на потребителя iassen

Днес използвах, че имах задачи пеша из града и взех апарата да го тествам на RAW режим. До сега снимах само в jpeg, но вече имам възможност да запазвам по-големи файлове и да ги обработвам без проблеми, така че окончателно минавам на RAW.



честит студ през 2013






Бодрост и тъпота - епизод 1050 "Надрусан в 9 сутринта"



Гълъбите трябва да чупят леда, за малко вода. Бая повечко качество дава РАВ.т.е. детайл и рязкост. Тази е бая кропната.

[darkrose]

От: Снимки на потребителя iassen

Raw ще ти хареса повече

Последните снимки с какво са правени?
Извинявам се, но смени няколко апарата и не знам точно с какво снимаш точно сега /апарат+обектив/.

Поздрави,
Калин

[iassen]

От: Снимки на потребителя iassen

Сега съм с panasonic gh3. Последните са с 12-35 /2.8 и 40-175 / 5.6 . Да РАВ е екстра. Така ще си снимам вече.

[suzuki team]

От: Снимки на потребителя iassen

Това лято за пръв път се срещнах с депроновите изтребители. Няколко пъти бях на поляната в Младост през уикенда. Голяма веселба! Направих това клипче за спомен от първите ми стъпки в укротяването на Миговете и за атмосферата на поляната.


До тук сметката е един Фантом F22 и един МИГ-29. Направих си нов, скоро ще кача снимки.

Доста близо до кобрата на Пугачов,на няколко пъти! Страхотно е,благодаря за споделянето!

[iassen]

От: Снимки на потребителя iassen

Моля, страхотно хоби е наистина....

Избягвам много да се изказвам за чуждите снимки и да говоря за фотография, защото просто не смятам, че разбирам достатъчно, но сега ме вълнуват някои неща и реших да ги споделя с вас. Много неща ми се въртят в главата...смесени мисли... Преди трупах спомени със сапунерките -щраках интересни неща и това беше. По-едно време ми стана интересно да ги обработвам и да търся красота и извън сюжета, а сега с новият апарат, про обектива и RAW формата нещата съвсем се промениха. Предполагам се усеща, че кадрите стават по-качествени, но и процесът се промени. Някои промени ми харесват, други не. Харесва ми, че имам повече избор и контрол в настройките, че качеството на изображението е по-високо и търпи да си играя после без да се губи. Не ми харесва, че вече не се разхождам със сапунерката в джоба и да си щракам, а трябва да излизам на лов за снимки, или да отида специално на някакво събитие с цяла чанта пълна с обективи и голям апарат. Малко се загубиха експериментите, случайността, свободата, кефа..., а за мен е важно да успея да съхраня кефа в цялата работа, защото пари от фото снимане почти не изкарвам. В малко сдухан етап от хобито се намирам и гледам да не се изгубя...

Обичам да снимам по няколко причини. Първо, снимането прави разходката или прекарването ми по-интересно. Второ, остава ми спомен от тогава. Трето, приятно ми е, когато видя, че някоя снимка е станала, както съм очаквал или даже по-добре, когато е ок технически и най-вече, когато носи емоция и заряд. Харесва ми и да ги споделям с другите. Виждам, обаче, че когато направя някаква снимка със специално отношение и спазя някакви изисквания, тя изразява още повече емоция и заряд. Напоследък виждам и как от някаква тъпа снимка с повечко отношение си става интересна..

Истината е, че като повечето неща и във фотографията нещата са ясни. Ако искаш хубави снимки ти трябва хубав апарат, скъпи обективи, време, да разбираш всички ония сложни цифри и обузначния, да гониш слънцето, хубав компютър, познания с фотошоп, чувство за баланс и много търсене на сюжети, иначе просто снимките рядко стават хубави.
Все пак не случайно съм в този форум, отъпканите пътища хич не ме влекат. Предпочитам сам да си търся пътя, ако ще и да се лутам, защото имено пътуването е кефа, а не точка Б. Честно казано малко ме дразнят превзетостта, претенциите и сложното говорене във фотографията на по-високо ниво. Напоследък виждам смисълът в цялата тази суетня, но обичам нещата да се опростяват, а не да се усложняват.

Та, ето конкретно някои мои преживявания и мисли от последно време:

Например тази снимка... мм.. нищо особено..

На първо място вече не си нося сапунерката в джоба, да го щракна и готово (никаква снимка няма да стане- не е нещо много интересно, далече е, сянка е...). Трябва специално да си взема чантата с обективите, да изляза на лов за снимки, да си харесам място и да почна насред морето от хора да ги щракам. Мен ме е срам Преди просто си крадях моментчета със сапунерката като льольо и чао. Дори с NEX-а не е толкова брутално. С големия апарат все едно ще ги стрелям. Истината е, че сапунерките и полу-про техниката може да направят някой кадър добре, но не може да се разчита на тях , че ще снимат чисто и ясно. Трябва си хубаво тяло и скъп обектив, за да е рязка снимката, на фокус, с всички цветове и детайли и явно не е лошо да е RAW, за да запази максимум от цветове и формите. JPEG ги замазва със прозрачен слой от малки люспи и детайлте изчезват, а цветовете могат да се манипулитрат само до някъде и после се смазват. : ) Значи няма как, трябва си скъп апарат и още по-скъп обектив. Обективът ми 14-42 за 600лв. просто не снима добре, само в идеални условия. Замазва и не предава добре цветовете. За мене, обаче е супер важно апартата да е малък, за да няма базука фактора, иначе съм обречен да снимам само на специални събития и голяма част от кефа ми изчезва. Хубавото е, че натам отива работата - всичко да е мощно и малко. Ще си купя едно малко тяло с RAW, на което да закачам про обективите, да ми седи в джоба и в този аспект се надявам всичко да е наред.

Другото нещо, което ме дразни във фотографията с отношение е, че трябва да се съобразявам със слънцето и да го гоня постоянно. Няма как. Иначе не стават онези хубавите наситени снимки. Щом е на естествено осветление по обяд хубава снимка... трудно става, особено на скучно място. От изгрев до 9-10 сутринта зимата и вечер сега е към 4-4:30 , а лятото от 6-7 часа вечер. Тогава светлината е интересна и прави хубави обеми и цветове. Това е студена сутрин, на сенчесто място. Нагласям си апарата на възможно най-ниско iso, за да няма шум и на възможно най отворена бленда, за да мога да си позволя по-висока скорост, иначе се размазват снимките. Хората все мърдат: ) Това е на 125iso F2.8 1/160s.

Та понеже ситуацията не е такава да съм се запознал с някой и да го щркана с рибешкото око или портретно от близо, а съм на кръстовище, където е пълно с различни интересни физиономии, слагам пo-дълъг обектив. Открих, че много голяма част от хората въобще не ме виждат, че снимам, когато си държа апарата с ръце пред гърдите. Гледам си в екранчето и си щракам хора надалече. По-скоро осещат погледа ми от колкото обектива. В един момент те идват и виждат, че снимам и реагират по някакъв начин, най-вече не много одобрително и край на кадъра. Или трябва да го снимам без човека да знае, или да го заговоря и да позира за малко. Най-хубавото е като има някой, който е приел, че го снимат и прави интересни неща (модел, артист, спортист...).

...Дойдох зад хората на спирката, които чакат трамвая и гледат натам. Видях този старец, че има интересно лице и е в някакво състояние, заобикалях леко по единия фланг, дебна зад едни колони и винаги щракам възможно от най-рано, за да съм сигурен, че все пак имам някакъв кадър. Все повече му минавам в анфас, продължавам да снимам и гледам в екранчето как става. По едно време видях, че съвпаднаха трите плана с дървото, лицето и колоната, нащраках няколко там и продължих да го обикалям. Така и не ме видя, а и другите бяха заети да чакат трамвая. Снимах още и се прибрах.

Преди имах само една счупена СД карта и трябваше директно от апарата да гледам снимките и все не ми беше удобно, особено с RAW. Копирах всичко, каквото съм снимал в компа ми и се получаваха по 100 почти еднакви кадъра. Къде изтрия, къде не... Сега апаратът ми излиза като устройство или с четец за карти и си гледам директно какво съм снимал. Харесвам си кадър и си го дърпам в папка за месеца. Така няма онова чудене “коя е по-хубава, дай ще сложа всичките“ . Сигурен съм , че има нещо в тези кадри и тази снимка е най-добрата тях. Лицето е на фокус и се чете емоцията му. Има контраст върху дървото, който я подчертава. Има светлина, която очертава профила... Винаги е хубаво, когато има контраст на цветове или форми в снимката. Не е нещо особено, ама ми се струва, че ще излезе нещо от нея.

Отварям RAW във фотошоп. Първо най-важното за мен е да я кропна и да я изправя ако е крива. Обектът да е на главно място, да има баланс на нещата около него, да няма детайли, които да разсейват от емоцията, която чувствам, че носи.
После нагласям светлината и цветовете с плъзгачите. Всеки си има начин, аз пробвам различни неща, постоянно преценявам кое е по-добре и как се чете от останалите. През цялото време целта ми е да подсиля максимално емоцията, която носи снимката и гледам да не се заплесвам много настрани от това. Гледам да не прекалявам, но пък се радвам на свободата си и ако нещо ми хареса по-наблегнато си го оставям, въпреки, че осъзнавам, че за другите това може до някъде да съсипва снимката. Например тази снимка ме радва или зелена или в кошчето. Прекалена е, ако имах претенции, критиците щяха да ме разпънат, но така ми харесва и затова я оставям.


Запомням хубавите неща, които се получават докато бърникам слайдерите и гледам да ги балансирам. Общо взето като цвят ще е или топло, или студено или неутрално. Като светлина, особено RAW дава много свобода да я балансирам, важните обеми да се виждат, да не потъва или изгаря и цвета да е какъвто искам. Отварям го вътре като растер. Вече нататък експериментирам с фокуса, шарп, различни цветове за сенки и светли, винет.


Не знам вие как смятате, но на мен ми се струва, че става някаква снимка от нея, има емоция, някакво очакване...всъщност е на трамвая

Тази снимка е на няколко слоя. На първия е оригинала след RAW, на втория е същото, но с винетка, на третия е същото, но съм замъглил фона с field blur. На най-горният съм нарисувал сенките по лицето му с burn, други места съм ги светнал с dodge. После още един слой levels, за да стане всичко по-драматично и да е последната корекция на светлината.

Та сега намирам кеф в това някакви не толкова добри като сюжет снимки да вадя от тях максимума, който имат. Просто защото вече по-рядко ми се случва да си щракам на воля. Трябва специално свободно време да си намеря да снимам, да изляза без кола. Да се върна на сапунерка също няма как... разглезих се.

Ето я тази сурова. Е, има някаъв момент с облизването и светлината, но...




Тука контраста в цвета я подсилва. Просто както си играх с плъзгачите и като светна синия фон, разбрах, че това е играта. Нищо, че и езика му посиня. Можех да го махна, но ми хареса.








Това си е снимка за хвърляне от всякъде- изгоряла и тъпа- военен чичка пресича




Не че сега е страшната снимка, но ми харесва, че всичко се вижда ясно и рязко. RAW...




Та това е за мен посоката: Да мога да ги правя качествени, но и да запазя кефа и радостта от аматьорското снимане с джобен апарат. Ще видим как ще стане.



Този чичка освен, че го шарпирах и му размазах фона, му промених и изражението с liquify.



Като че ли му се вдигна малко IQ-то с по-големи и тревожни очи





За съжаление е доста трудно да си намеря нещо пъстро и позитивно за снимане. Повечето хора са сиви и изхабени от лош живот, угрижени.. Колко иначе добре станали снимки изтривам, само защото носят една и съща безцветна унилост. За разлика от градовете, Българската природа е страхотна за снимки, но няма как да го понеса това чудо по планините. С нетърпение чакам да ми се отвори някакво пътуване и да си поснимамкато откровен турист. Даже и ремъка за врат ще си сложа, който толкова не навиждам.


има драма...








Харесва ми да си седя на компа и да си ги цъкам. Тази тамън нещо щраках как се въртят гълъбите около леда и изведнъж като го светна този нещо в главата си викам "сега съм аз" и го нащраках. Даже не видях какво го светна. Тази е заснета без много контраст и се виждат всички детайли, които после да изкарвам или потъвам.


.... и после вадя най-важното- да му свети главата, а долу в ляво даже много тъмно съм го направил, ама като цяло такава тенденция имам.





Та така. Хем се радвам на новите възможности, хем се сдухвам, че си губя старият начин на снимане. Обикновено не пиша толкова дълги постове, дано не са пълни глупости за вас.
Виждам, че темата е минала 80 000 посещения, което много ме радва. Поздравявам всички, които я следят. Ако продължавам така ще се получи неразглеждаем албум със снимки от живота ми. Мисля, че част от промените е да почна да качвам по-малко, но по-качествени снимки и дай Боже по-интересни. Ще видим.

Лека нощ, дано утре да успея да пощракам.

[lubashki777]

От: Снимки на потребителя iassen

Супер...!!!
Изчетох поста на един дъх и ако знаеш колко от твоите тезрания са и...мои...
Положението с удоволствието да си цъкаш в компа и да правиш кадрите от невзрачни максимално хубави е и при мен същото.Хората гледат как с един бутон да обработят някак там на един път по 500 снимки,а мен ме кефи да взема някоя и да се опитам какво може да излезе от нея с Фотошоп...Все едно вземам платно и бои и почвам да рисувам...такова е моето чувство!
Raw формата до преди 2 месеца го използвах само ако ще снимам нещо по-отговорно,от тогава обаче насам всичко е в RAW ...а Фотошопа дава супер възможности за обработка след това,което и мен ме кефи.
Моя интерес не е в уличната фотография,но...доколкото ми е известно хората снимащи такива кадри обикновено ползват и по-дълги обективи.Идеята е точно да не бъдат забелязани в повечето случаи,но има и друго...Когато си близо и човек те заподозре,че го снимаш той се стяга и не е естествен.С дългия обектив имаш много повече естествени лица,изражения и т.н....
И една молба...може ли да спретнеш еди бърз урок за това как се използват филтрите във Фоотшоп и...също как променяш изражението на лицето.Моля те...моля...
Ще съм невероятно благодарен ако се навиеш,а освен аз сигурно и още една камара хора четящи тук и наслаждаващи се на това което правиш!
Поздрави и не унивай...ще намериш начина...сигурен съм
Поздрави!

[iassen]

От: Снимки на потребителя iassen

Да, предполагам много хора минават през такива стадии... Всичко си е закономерно , но не ми харесва, че снимането се ограничава и канализира. От това до това време, с еди какава си техника, при еди какви си ситуации.. портрет се прави така, светлината се слага така... Колко скучно

Супер...!!!
И една молба...може ли да спретнеш еди бърз урок за това как се използват филтрите във Фоотшоп и...също как променяш изражението на лицето.Моля те...моля...
Ще съм невероятно благодарен ако се навиеш,а освен аз сигурно и още една камара хора четящи тук и наслаждаващи се на това което правиш!
Поздрави и не унивай...ще намериш начина...сигурен съм
Поздрави!

Аз съм направил:


А за изражението е във filters -> liquify

[lubashki777]

От: Снимки на потребителя iassen

Благодаря.Това клипче съм го гледал,но мислех,че има и още подробности...
За лицата...ще го пробвам още като се прибера!
Относно правилата и канализирането...
Ами за мен основното е на ТЕБ да ти харесва крайния резултат.Всичко е гот...щом на теб ти е гот и се забавляваш.
Сега...ако искаш и на хората и на теб да им харесва еднакво,ами...няма как...става сложно и трябва да се съобразяваш с доста правила и канализиране...
Това слага доста рамки и ти нарушава свободата,обаче няма как и тъй и тъй...
При мен е същото/или почти същото/,така,че...ако знаеш как добре те разбирам,чак няма да повярваш...
Поздрави не се коси...и с ограниченията и канализирането се свиква и после не го забелязваш чак толкова!

[Marin Stoyanov]

От: Снимки на потребителя iassen

И аз благодаря за клипчето!
Фотошоп е наистина доста сложна програма!

[damon]

От: Снимки на потребителя iassen

Малко се загубиха експериментите, случайността, свободата, кефа..., а за мен е важно да успея да съхраня кефа в цялата работа, защото пари от фото снимане почти не изкарвам. В малко сдухан етап от хобито се намирам и гледам да не се изгубя...

От личен опит мога да те посъветвам - снимай като си снима, не се презорвай, но и не спирай съвсем. Просто снимай, без очаквания. С времето се усещаш, че почваш да правиш нещо по-добро, но тогава на мястото на ентусиазма лишен от всякакви очаквания, идва онова неприятно перфекционизиране, което понякога блокира.

Истината е, че като повечето неща и във фотографията нещата са ясни. Ако искаш хубави снимки ти трябва хубав апарат, скъпи обективи, време, да разбираш всички ония сложни цифри и обузначния, да гониш слънцето, хубав компютър, познания с фотошоп, чувство за баланс и много търсене на сюжети, иначе просто снимките рядко стават хубави.

Не съм съгласен, че нещата са толкова ясни. Камерата, обективите, фотошопа и прочее са просто инструмент. Основата е в силата, дълбочината на погледа и въображението... Аз твърдя, макар също да ползвам сравнително добра техника, че добра снимка може да се направи с всякаква камера.

Честно казано малко ме дразнят превзетостта, претенциите и сложното говорене във фотографията на по-високо ниво. Напоследък виждам смисълът в цялата тази суетня, но обичам нещата да се опростяват, а не да се усложняват.

Да, нещата трябва да се опростяват, обаче винаги има едно балансиране, което не бива да допуска профанизиране на цялата фотографска дейност. Иначе рискуваме да изпаднем в двете крайности - да станем критици недокосвали апарат, които използват тежки фрази, или пък да си лайкваме баналните снимки във фейсбук. Аз затова не обръщам особено сериозно внимание на критиката, а предпочитам да чета интервюта или текстове на фотографи - всичко е толкова просто там...

Другото нещо, което ме дразни във фотографията с отношение е, че трябва да се съобразявам със слънцето и да го гоня постоянно. Няма как. Иначе не стават онези хубавите наситени снимки. Щом е на естествено осветление по обяд хубава снимка... трудно става, особено на скучно място. От изгрев до 9-10 сутринта зимата и вечер сега е към 4-4:30 , а лятото от 6-7 часа вечер. Тогава светлината е интересна и прави хубави обеми и цветове. Това е студена сутрин, на сенчесто място. Нагласям си апарата на възможно най-ниско iso, за да няма шум и на възможно най отворена бленда, за да мога да си позволя по-висока скорост, иначе се размазват снимките. Хората все мърдат: ) Това е на 125iso F2.8 1/160s.

Гониш слънцето защото си мислиш за снимки със слънце. Мисли как да снимаш без слънцето и съм сигурен, че все ще излезе нещо... Само въображението те ограничава. Сюрреализма като движение в изкуството не се е съобразявало дори с реалността - тотален бунт срещу реалността, пък оттам излязъл бащата на фотожурналистиката.

Та понеже ситуацията не е такава да съм се запознал с някой и да го щркана с рибешкото око или портретно от близо, а съм на кръстовище, където е пълно с различни интересни физиономии, слагам пo-дълъг обектив. Открих, че много голяма част от хората въобще не ме виждат, че снимам, когато си държа апарата с ръце пред гърдите. Гледам си в екранчето и си щракам хора надалече. По-скоро осещат погледа ми от колкото обектива. В един момент те идват и виждат, че снимам и реагират по някакъв начин, най-вече не много одобрително и край на кадъра. Или трябва да го снимам без човека да знае, или да го заговоря и да позира за малко. Най-хубавото е като има някой, който е приел, че го снимат и прави интересни неща (модел, артист, спортист...).

Аз съм скептичен по отношение на такива снимки с дълъг обектив. Разбира се това е моето мнение. Повечето хора особено в западните общества сме достатъчно срамежливи, но уличната фотография изисква определено ниво на, как да го кажа - непукизъм (глупава дума, но сега не ми идва друга на акъла). И другото, ако искаш снимката да е непренудена - криеш камерата зад теб и я вадиш в последния момент. Има много тактики... Но срамежливостта трябва да я смекчиш и снимането по улиците е едно добро училище за практикуване на това. Може да прегледаш безплатната книжка на един добър млад стрийт фотограф от Швейцария: http://www.thomasleuthard.com/Books/GoingCandid.pdf

Лицето е на фокус и се чете емоцията му. Има контраст върху дървото, който я подчертава. Има светлина, която очертава профила... Винаги е хубаво, когато има контраст на цветове или форми в снимката. Не е нещо особено, ама ми се струва, че ще излезе нещо от нея.

Все ми се струва, че най-трудното нещо във фотографията е да направиш нещата, така че да въздействат на другите хора. Понякога ние се създаваме грешни представи за нашите снимки, заради усещанията от реалността. А снимката е само едно изображение, което трябва да повлияе на зрителя. Зрителят не е бил там по време на снимането и вижда само изображението. Иначе тая ситуация сигурно е имала интересн потенциал, но не съм сигурен, че така е добре, дори и заради червения стоп, който контрастира със синеенето на кадъра и буквално се "бие" с фокалната точка, която би трбвало да е лицето.

Това си е снимка за хвърляне от всякъде- изгоряла и тъпа- военен чичка пресича

Добре е станала. Аз бих я направил черно-бяла.

Този чичка освен, че го шарпирах и му размазах фона, му промених и изражението с liquify.
Като че ли му се вдигна малко IQ-то с по-големи и тревожни очи

Стрийт фотографията, както аз я разбирам, представлява снимане на живота. Живота такъв какъвто е, запазен в цялата му истинност. Тая работа дето си я правил с очите е за модните списания - не го разбирам в контекста на този вид фотографска дейност. Иначе и изкуството така както го разбирам, особено що се касае до реализма, е просто да хванеш човека и да го поставиш там от където искаш да гледа - и във пространството, и във времето. Но не да хващаш и да манипулираш реалността, за да стане така както ти искаш да бъде. Това вече е съвсем друг жанр... Всъщност ти може би снимаш в друг жанр.

има драма...

Добра е.

Та така. Хем се радвам на новите възможности, хем се сдухвам, че си губя старият начин на снимане. Обикновено не пиша толкова дълги постове, дано не са пълни глупости за вас.
Виждам, че темата е минала 80 000 посещения, което много ме радва. Поздравявам всички, които я следят. Ако продължавам така ще се получи неразглеждаем албум със снимки от живота ми. Мисля, че част от промените е да почна да качвам по-малко, но по-качествени снимки и дай Боже по-интересни. Ще видим.

Благодаря, че си го написал и не спирай да споделяш. За мен търсенията и лутанията на фотографа са един контекст на самото му творчество. Просто го правят по-завършено.

[darkrose]

От: Снимки на потребителя iassen

И на мен ми харесва написаното така че давай смело
А и черно белите снимки от последния ти пост също са много добри

[iassen]

От: Снимки на потребителя iassen

Благодаря за менията и съветите. Няма спиране- то е ясно. Снима ми се и може би това е проблема, че с тоя огромен апарат не мога да си щракам на свобода, иначе пък хубаво снима... Дебна си за по-малки тела, според съветите на Гоблин и като изпадне оферта ще си купя някакво такова, да мога да си го нося в джоба. Разгледах книжката на Швейцарския фотограф, мерси за нея. С жанрове няма нужда да се ограничавам, смятам да се радвам изцяло на аматьорската си свобода и да си правя каквото ми хрумне.
Та ето малко от последните дни.

Витоша от кв. Лао-лин в София







































чака зеленото





Падна ми се Хондичка от шоколадово яйце