Tweet
М14 е приета на въоръжение в армията на САЩ през 1959 година. Тя функционира на принципа на отвеждаве на барутните газове през отверствие в канала на цевта, като заключването на канала на цевта се оъществява посредством завъртане на затвора.
Разглеждайки М14 веднага ще видим, че тя е създадена на базата на едно доказало се оръжие от Втората Световна Война М1 Гаранд.
Самозарядната пушка М1 Гаранд е създадена от канадеца Джон Гаранд, като нейното констроиране е започнато през 30-те години на миналия век, под перспективния за тогава калибър ,270 или 7мм., а през 1932 година, но в последствие под влияние на генерал Дъглас Макартър е преконструирана за стандартния в САЩ пушечен патрон 30-06, като през 1936 година отново преминава изпитания.
След въоръжаване на армията с нея започнали да текат жалби относно нейната надежност, като поречината за жалбите се е дължала но множеството задръжки които е допускала по време на стрелба. Това наложило да се преразгледа оръжието, като се установило, че причината за тези задръжки се е дължала на газовата камера, която била променена и от 1941 година оръжието вече е било с нова газова камера.
Първият опит за модернизация на М1 Гаранд е направен през 1944 година по времето на Втората Световна Войная, като насоката е била за въвеждане на възможност за стрелба на редове , а така също оръжието да не е с патронна тенекийка, а с 20 заряден пълнител.Така се ражда прототипът Т20.
В началото на 50 те годи на миналият век е създаден патрон под обозноачението Т65 ( 0,308 или 7,62х51мм НАТО). Фактически това е един скъсен патрон 30-06, но с зареден със съвременен качествен барут, който обезпечавал перфектна балистика.
Тези двете разработки и перфектната система на функциониране на М1 Гаранд са способствали за разработването на едно старо- ново оръжие през 1954 година и е създаден прототипа Т37. Характерно е било за него, че газовата камера е била изнесена малко назад зад основата на мушкана, а на покъсен етап от развитието си дългия ход на газовото бутало при прототипа Т37 е бил замене с къс ход, като през 1957 година е създаден прототипа Т44, който след стандартизиране и приемане на въоръжение в армията на САЩ получава наименованието М14 и модификацията и М14 А1, която е била с по тежка цев с цел изпълнение на функцията, като лека картечница.
Една от причините за нейното приемане, а можеби и основна се е дължало на това, че състава на армията е бил привикнал да борави с М1 Гаранд.
С производството М14 били ангажирани следните оръжейни фирми: Thompson-Ramo-Wooldridge (TRW Inc), Harrington and Richardson Arms Co (H&R), Winchester-Western Arms Division of Olin Mathieson (Winchester) и Springfield Armory Inc (Springfield).
Тактико техническите характеристики на М14 са:
Калибър : 7,62х51 мм НАТО или 0,308
Дължина на оръжието: 1120 мм.
Дължина на цевта: 559 мм.
Темп на стрелбата: 700 изстрела в минута.
Тегло на оръжието: 3,95 кг.
Мерна далекобойност: 1000 метра.
През 1964 година с решение на правителството на САЩ било прекратено производството на М14, като през същата година ВВС на САШ закупуват първите М16 което говори за тяхната подмяна и официално преминаване на по-малък калибър. Независимо от това М14 е участвала във Виетнамската война, а впечатленията, които са били предобити са я характеризирали, като удовлетворяващи изсикванията. Тя била достатъчно лека спрямо дължината си, имала голяма ефективност и далекобойност, точностна стрелбата и изключително ефикасен боеприпас, но си имала и недостатъци, които веднага се проявили по време на бойните действия, а те са били, че същата е била много дълга и трудно се маневрирало с нея в джунглата, теглото на боекомплекта било голямо сравнено с броя на патроните, които носел стрелеца и т.н.
Отделно било констатирано, че повреме на стрелба, на редове точноста на оръжието рязко се влошавала и след тестова проверка се установило, че при ред, който е произведен с три патрона, същите отивали на 10 метра над мерната точка. Това наложило екстремното и заменяне с М16, като огромен процент от пушките били прибрани по воените складове, а на служба останали единствено оръжията, които били преработени, като снайперни пушки. В последствие част от тези оръжия биват продадени или подарени от САЩ на част от своите съюзници.
През 90те години на миналия век САЩ влиза в нови военни конфликти, по време на които вижда слабоста на приетия патрон в калибър 0,223рем. , а това налага да се извадят от складовете старите запаси с М14, като на същите са били направени леки модернизации.
Независимо, че била спряна от производство за нуждите на армията пушката се ползвала с голямо уважение сред американското население. Това накарало фирмата Springfield Armory Inc да възобнови нейното производство за граждански и полицейски нужди, а оръжието получило наименование М1А, като за гражданите оръжието се е сглобявало от стари части ( същото е важало и за М1 Гаранд ). Стечение на времето тази практика била прекратена.
Разглеждайки М14 първото нещо което ни прави впечатление е традиционната форма на самозарядната пушка характерна за оръжията от периода на Втората Световна Война, а тя се свързва с пушечен полупистолетен приклад с ложа, която да покрива по-голяма част от долната част на цевта, а така също и полуложа за горната част на цевта.В долната част на ложата пред спусковата скоба се намира ключалката и гнездото за поставяне на пълнителя.
Цевта на оръжието е с дължина 559 мм която е хромирана и има 6 бразди и полета, които играят голямо значение за точността на оръжието,а стъпката за нарязване на цевта според модификацията може да бъде 1- 11”( при снайперните модели тя е 1- 10”). В предния край на цевта върху дулният срез е поставен огнепрекривател, който е монтиран върху цевта посредством гайка с фиксиращи изрези. Върху същият този огнепрекривател се монтира мушката, която се фиксира против изместване с болт, който непозволява да се развие и закрепващата гайка на огнепрекривателя. Отдоло под цевта е монтирана газовата тръбичка.
Цевната кутия на пушката е ковано-фрезована, като от външната дясната страна има фрезован изрез по който се движи затворната рама, а така също и задния десен упор на цевта. От вътрешната лява страна е фрезован задния ляв упор на цевта и изрез по който се движи левия упор на затвора. Характерното за всички съвременни американски самозарядни пушки е наличието на затворна задръжка, която на М14 се намира от външната лява страна на цевната кутия. Отделно върху цевната кутия отгоре е монтиран преходник за пълнене пълнителя на оръжието без да се сваля посредством тенекиени пачки. В задния край, от дясната страна се намира превключватела на пушката за режима на стрелба.
Затвора на оръжието е с два бойни упора ( ляв и десен), като на десният има фигурен издатък за затворната рама. Отделно в затвора се помещава ударника, който е с хромово покритие, екстратора, пружината на ескрактора, ежектора и пружината на ежектора ( при повечето руски или съветски оръжия ролята на ежектора се изпълнява от отражател, който е част от цевната кутия).
Затворната рама на пушката изпълнява много важна роля за презареждането на оръжието и е свързващият елемент с газовото бутало. Тя е изработена по същият начин както цевната кутия. С предната си част тя контактува с газовото бутало, което се движи свободно в газовата тръбичка. В средната си част има отвор, в който се поставя възвратната пружина с направляващото стебло, което се свързва с цевната кутия. След гнездото за възвратната пружина затворната рама има една извивка на дясно и се оформа, като ръкохватка за зареждане на оръжието, която от вътрешната си страна има фигурен ирзез в който влиза фигурният издатък на десния упор на затвора. Посредством този фигурен изрез става и самото завъртане на затвора при отключване и заключване на цевта.
Ударноспускателният механизъм е много интересен при самозарядните пушки на Джон Гаранд. Той освен това изпълнява ролята на свързващият елемент на цевната кутия с приклада, като от него започва самото разглобяване на оръжието с помоща на спусковата скоба. На самият ударно спускателен механизъм е разположен предпазителя с който може да се борави изключително лесно, като в положение огън се избутва напред, а на заключено назад, а тази процедура може да се направи само с показалеца.
Под цевта се намира газовата тръбичка в която се намира газовото бутало, което свободно лежи в нея. В предната страна има резба, на която е завит газов регулатор, а след развиване на газовият регулатор може свободно да се извади газовото бутало.
Мерните прибори на М14 са от типа “Ghost Ring”, като самият мерник е разположен в задния край на цевната кутия, а мушката е разположена върху огнеприкривателя на цевта, като самото закрепване е на принципа „лястовича опашка”, което е подсигурено срещу изместване с фиксиращ болт. Корекцията на мерника спрямо мерните разстояния се извършва с левия мерен маховик. Освен това мерника има възможност за извършване на странични поправки при стрелба, като това се извършва с помоща на дясното маховиче.
Както бях споменал приклада на оръжието е изработен по характерния за времето на Втората Световна Война, но като вече има и нещо ново, като задтилъка, който предпазва приклада от подбиване е двоен т.е. външната част се надига с цел осигоряване на допълнителна упора върху рамото на стрелеца, а на вътрешната част има капаче под което е поставен ЗИП – а на оръжието.
По време на Виетнамската Война армията на САЩ бързо разбрала необходимоста от ефикасна снайперна пушка, която да обезпечава, висока точност на стрелбата, а така също и бърза повторяемост на изстрела. Най лесното решение е било, като се използва произвежданата пушка М14 с вариянта си National Match ( този модел е разработен специялно за спортни състезания), като на същия е бил монтиран оптически мерник Leatherwood 3X-9X Adjustable Ranging Telescope (ART) на специален за пушката монтаж, като така създадена М21, а самото и изработване се извършва в Rock Island Arsenal.
През 1991 година се извършва пълна преработване на М21, която се изразява в подмяната на полуложата и приклада с такива на фирмата McMillan. Отделно е премахнат стандартния огнепрекривател, който изпълнява ролята и на основа за мушката, като същият е замене с друг. Подменен е и оптическият мерник на оръжието с такива, които са произведени от фирмите Baush & Lomb или Leupold, като същите основно са с мерни скали тип “ Mil – Dot”.
В настоящият момент официално М14 – това великолепно оръжие не се произвежда, но се произвеждат негови аналози от Американската фирма Springfield Armory Inc. , като същото се произвежда с наименованието Springfield Armory М1А. Причината за това негово производство, че изключително много е ценено от американските граждани. Модификациите с който излиза на пазара са:
1./ Springfield Armory М1А STANDARD – същата е с три разновидности, които се различават по прикладите, а те са дървен, камуфлиран и полимерен със стъклени нишки.
2./ Springfield Armory NATIONAL MATCH М1А – има две модификации, който са с дървени приклади, но на единият цевта е с от неръждаема стомана. При двата модела мелника е изработен така, че да има изключителна точност на стрелбата.
3./ Springfield Armory LOADED М1А – модификаците так са:
- дървен приклад, цев от карбонова стомана и мерник, като на модела NATIONAL MATCH.
- дървен приклад, цев неръждаема стомана и мерник, като на модела NATIONAL MATCH.
- полимерен приклад със стъклени нишки, цев от карбонова стомана и мерник, като на модела NATIONAL MATCH.
- полимерен приклад със стъклени нишки , цев неръждаема стомана и мерник, като на модела NATIONAL MATCH.
- полимерен приклад със стъклени нишки , цев неръждаема стомана и мерник, като на модела NATIONAL MATCH, но върху ложата има монтирани релси ” Пикатини”, двунога и оптически мерник.
4./ Springfield Armory SUPER MATCH М1А – При тази пушка стъпката на нарязване на цевта е 1-10’’, а модификаците са:
- дървен приклад, цев от карбонова стомана и мерник, като на модела NATIONAL MATCH.
- дървен приклад, цев неръждаема стомана и мерник, като на модела NATIONAL MATCH.
- полимерен приклад със стъклени нишки произведен от фирмата McMillan , цев от карбонова стомана и мерник, като на модела NATIONAL MATCH.
- камуфлиран полимерен приклад със стъклени нишки произведен McMillan , цев неръждаема стомана и мерник, като на модела NATIONAL MATCH.
5./ Springfield Armory SCOUT М1А – Този модел по скоро можем да го причислим към щурмовите карабини понеже е с дължина на цевта 45,72 мм , а над цевта има монтирана релса „ Пикатини”, като същият е предназначен и за полицеиски нужди. Той има три модела, като единия е с дървен приклад, а другите два са с полимерни от които единият е с камуфлажен цвят.
6./ Springfield Armory М1А SOCOM 16 – Както и модела SCOUT и този можем да го причеслим към щурмовите карабини понеже е с дължина на цевта 40,64 мм и върху цевта има монтирана релса „ Пикатини” и се произвежда с приклад от полимер и стъклени нишки, като е в черен цвят.
7./ Springfield Armory М1А SOCOM ІІ – Този модел е има вариянт с камуфлиран приклад, но новото тук е наличиета на монтаж, който позволява закрепването по ложа и полуложа на много прикачен инвентар и двунога.
8./ Springfield Armory – Това е единият снайперен модел, които се изработва с модифициран дървен приклад, но цевите са два типа единият е от карбонова стомана, а другият от неръждаема. При този модел цевта е със съпка на нарязване 1-10’’.
9./ Springfield Armory М25 Това е втория снаперов вариянт при който приклада е произведен от фирмата McMillan, премахнати са механичните мерни прибори, а цевта е изработена по специална технология, а стъпката на нарязване е 1-10’’.
Виждайки колко модела и модификации има това легендарно оръжие човек може да направи веднага асоцияция, че ще има и възможност и за тунинг, който се изразява най елементарно в монтиране на сгъваем , разпъващ се приклад или други приклади, които да повишат функциалноста на това великолепно оръжие, което се ползва за спортни цели, а армията на САЩ го преоткри с конфликтите от Афганистан и Ирак
Жалкото е, че М1А и неговите модели и модефикации не се внасят в България, а и да се внасят заради качеството си биха били трудно достъпни за обикновените почитатели на това скъпо хоби – оръжието за спортни цели.
http://www.springfield-armory.com/ar...icktype=rifles
ORKA ....
Разглеждайки М14 веднага ще видим, че тя е създадена на базата на едно доказало се оръжие от Втората Световна Война М1 Гаранд.
Самозарядната пушка М1 Гаранд е създадена от канадеца Джон Гаранд, като нейното констроиране е започнато през 30-те години на миналия век, под перспективния за тогава калибър ,270 или 7мм., а през 1932 година, но в последствие под влияние на генерал Дъглас Макартър е преконструирана за стандартния в САЩ пушечен патрон 30-06, като през 1936 година отново преминава изпитания.
След въоръжаване на армията с нея започнали да текат жалби относно нейната надежност, като поречината за жалбите се е дължала но множеството задръжки които е допускала по време на стрелба. Това наложило да се преразгледа оръжието, като се установило, че причината за тези задръжки се е дължала на газовата камера, която била променена и от 1941 година оръжието вече е било с нова газова камера.
Първият опит за модернизация на М1 Гаранд е направен през 1944 година по времето на Втората Световна Войная, като насоката е била за въвеждане на възможност за стрелба на редове , а така също оръжието да не е с патронна тенекийка, а с 20 заряден пълнител.Така се ражда прототипът Т20.
В началото на 50 те годи на миналият век е създаден патрон под обозноачението Т65 ( 0,308 или 7,62х51мм НАТО). Фактически това е един скъсен патрон 30-06, но с зареден със съвременен качествен барут, който обезпечавал перфектна балистика.
Тези двете разработки и перфектната система на функциониране на М1 Гаранд са способствали за разработването на едно старо- ново оръжие през 1954 година и е създаден прототипа Т37. Характерно е било за него, че газовата камера е била изнесена малко назад зад основата на мушкана, а на покъсен етап от развитието си дългия ход на газовото бутало при прототипа Т37 е бил замене с къс ход, като през 1957 година е създаден прототипа Т44, който след стандартизиране и приемане на въоръжение в армията на САЩ получава наименованието М14 и модификацията и М14 А1, която е била с по тежка цев с цел изпълнение на функцията, като лека картечница.
Една от причините за нейното приемане, а можеби и основна се е дължало на това, че състава на армията е бил привикнал да борави с М1 Гаранд.
С производството М14 били ангажирани следните оръжейни фирми: Thompson-Ramo-Wooldridge (TRW Inc), Harrington and Richardson Arms Co (H&R), Winchester-Western Arms Division of Olin Mathieson (Winchester) и Springfield Armory Inc (Springfield).
Тактико техническите характеристики на М14 са:
Калибър : 7,62х51 мм НАТО или 0,308
Дължина на оръжието: 1120 мм.
Дължина на цевта: 559 мм.
Темп на стрелбата: 700 изстрела в минута.
Тегло на оръжието: 3,95 кг.
Мерна далекобойност: 1000 метра.
През 1964 година с решение на правителството на САЩ било прекратено производството на М14, като през същата година ВВС на САШ закупуват първите М16 което говори за тяхната подмяна и официално преминаване на по-малък калибър. Независимо от това М14 е участвала във Виетнамската война, а впечатленията, които са били предобити са я характеризирали, като удовлетворяващи изсикванията. Тя била достатъчно лека спрямо дължината си, имала голяма ефективност и далекобойност, точностна стрелбата и изключително ефикасен боеприпас, но си имала и недостатъци, които веднага се проявили по време на бойните действия, а те са били, че същата е била много дълга и трудно се маневрирало с нея в джунглата, теглото на боекомплекта било голямо сравнено с броя на патроните, които носел стрелеца и т.н.
Отделно било констатирано, че повреме на стрелба, на редове точноста на оръжието рязко се влошавала и след тестова проверка се установило, че при ред, който е произведен с три патрона, същите отивали на 10 метра над мерната точка. Това наложило екстремното и заменяне с М16, като огромен процент от пушките били прибрани по воените складове, а на служба останали единствено оръжията, които били преработени, като снайперни пушки. В последствие част от тези оръжия биват продадени или подарени от САЩ на част от своите съюзници.
През 90те години на миналия век САЩ влиза в нови военни конфликти, по време на които вижда слабоста на приетия патрон в калибър 0,223рем. , а това налага да се извадят от складовете старите запаси с М14, като на същите са били направени леки модернизации.
Независимо, че била спряна от производство за нуждите на армията пушката се ползвала с голямо уважение сред американското население. Това накарало фирмата Springfield Armory Inc да възобнови нейното производство за граждански и полицейски нужди, а оръжието получило наименование М1А, като за гражданите оръжието се е сглобявало от стари части ( същото е важало и за М1 Гаранд ). Стечение на времето тази практика била прекратена.
Разглеждайки М14 първото нещо което ни прави впечатление е традиционната форма на самозарядната пушка характерна за оръжията от периода на Втората Световна Война, а тя се свързва с пушечен полупистолетен приклад с ложа, която да покрива по-голяма част от долната част на цевта, а така също и полуложа за горната част на цевта.В долната част на ложата пред спусковата скоба се намира ключалката и гнездото за поставяне на пълнителя.
Цевта на оръжието е с дължина 559 мм която е хромирана и има 6 бразди и полета, които играят голямо значение за точността на оръжието,а стъпката за нарязване на цевта според модификацията може да бъде 1- 11”( при снайперните модели тя е 1- 10”). В предния край на цевта върху дулният срез е поставен огнепрекривател, който е монтиран върху цевта посредством гайка с фиксиращи изрези. Върху същият този огнепрекривател се монтира мушката, която се фиксира против изместване с болт, който непозволява да се развие и закрепващата гайка на огнепрекривателя. Отдоло под цевта е монтирана газовата тръбичка.
Цевната кутия на пушката е ковано-фрезована, като от външната дясната страна има фрезован изрез по който се движи затворната рама, а така също и задния десен упор на цевта. От вътрешната лява страна е фрезован задния ляв упор на цевта и изрез по който се движи левия упор на затвора. Характерното за всички съвременни американски самозарядни пушки е наличието на затворна задръжка, която на М14 се намира от външната лява страна на цевната кутия. Отделно върху цевната кутия отгоре е монтиран преходник за пълнене пълнителя на оръжието без да се сваля посредством тенекиени пачки. В задния край, от дясната страна се намира превключватела на пушката за режима на стрелба.
Затвора на оръжието е с два бойни упора ( ляв и десен), като на десният има фигурен издатък за затворната рама. Отделно в затвора се помещава ударника, който е с хромово покритие, екстратора, пружината на ескрактора, ежектора и пружината на ежектора ( при повечето руски или съветски оръжия ролята на ежектора се изпълнява от отражател, който е част от цевната кутия).
Затворната рама на пушката изпълнява много важна роля за презареждането на оръжието и е свързващият елемент с газовото бутало. Тя е изработена по същият начин както цевната кутия. С предната си част тя контактува с газовото бутало, което се движи свободно в газовата тръбичка. В средната си част има отвор, в който се поставя възвратната пружина с направляващото стебло, което се свързва с цевната кутия. След гнездото за възвратната пружина затворната рама има една извивка на дясно и се оформа, като ръкохватка за зареждане на оръжието, която от вътрешната си страна има фигурен ирзез в който влиза фигурният издатък на десния упор на затвора. Посредством този фигурен изрез става и самото завъртане на затвора при отключване и заключване на цевта.
Ударноспускателният механизъм е много интересен при самозарядните пушки на Джон Гаранд. Той освен това изпълнява ролята на свързващият елемент на цевната кутия с приклада, като от него започва самото разглобяване на оръжието с помоща на спусковата скоба. На самият ударно спускателен механизъм е разположен предпазителя с който може да се борави изключително лесно, като в положение огън се избутва напред, а на заключено назад, а тази процедура може да се направи само с показалеца.
Под цевта се намира газовата тръбичка в която се намира газовото бутало, което свободно лежи в нея. В предната страна има резба, на която е завит газов регулатор, а след развиване на газовият регулатор може свободно да се извади газовото бутало.
Мерните прибори на М14 са от типа “Ghost Ring”, като самият мерник е разположен в задния край на цевната кутия, а мушката е разположена върху огнеприкривателя на цевта, като самото закрепване е на принципа „лястовича опашка”, което е подсигурено срещу изместване с фиксиращ болт. Корекцията на мерника спрямо мерните разстояния се извършва с левия мерен маховик. Освен това мерника има възможност за извършване на странични поправки при стрелба, като това се извършва с помоща на дясното маховиче.
Както бях споменал приклада на оръжието е изработен по характерния за времето на Втората Световна Война, но като вече има и нещо ново, като задтилъка, който предпазва приклада от подбиване е двоен т.е. външната част се надига с цел осигоряване на допълнителна упора върху рамото на стрелеца, а на вътрешната част има капаче под което е поставен ЗИП – а на оръжието.
По време на Виетнамската Война армията на САЩ бързо разбрала необходимоста от ефикасна снайперна пушка, която да обезпечава, висока точност на стрелбата, а така също и бърза повторяемост на изстрела. Най лесното решение е било, като се използва произвежданата пушка М14 с вариянта си National Match ( този модел е разработен специялно за спортни състезания), като на същия е бил монтиран оптически мерник Leatherwood 3X-9X Adjustable Ranging Telescope (ART) на специален за пушката монтаж, като така създадена М21, а самото и изработване се извършва в Rock Island Arsenal.
През 1991 година се извършва пълна преработване на М21, която се изразява в подмяната на полуложата и приклада с такива на фирмата McMillan. Отделно е премахнат стандартния огнепрекривател, който изпълнява ролята и на основа за мушката, като същият е замене с друг. Подменен е и оптическият мерник на оръжието с такива, които са произведени от фирмите Baush & Lomb или Leupold, като същите основно са с мерни скали тип “ Mil – Dot”.
В настоящият момент официално М14 – това великолепно оръжие не се произвежда, но се произвеждат негови аналози от Американската фирма Springfield Armory Inc. , като същото се произвежда с наименованието Springfield Armory М1А. Причината за това негово производство, че изключително много е ценено от американските граждани. Модификациите с който излиза на пазара са:
1./ Springfield Armory М1А STANDARD – същата е с три разновидности, които се различават по прикладите, а те са дървен, камуфлиран и полимерен със стъклени нишки.
2./ Springfield Armory NATIONAL MATCH М1А – има две модификации, който са с дървени приклади, но на единият цевта е с от неръждаема стомана. При двата модела мелника е изработен така, че да има изключителна точност на стрелбата.
3./ Springfield Armory LOADED М1А – модификаците так са:
- дървен приклад, цев от карбонова стомана и мерник, като на модела NATIONAL MATCH.
- дървен приклад, цев неръждаема стомана и мерник, като на модела NATIONAL MATCH.
- полимерен приклад със стъклени нишки, цев от карбонова стомана и мерник, като на модела NATIONAL MATCH.
- полимерен приклад със стъклени нишки , цев неръждаема стомана и мерник, като на модела NATIONAL MATCH.
- полимерен приклад със стъклени нишки , цев неръждаема стомана и мерник, като на модела NATIONAL MATCH, но върху ложата има монтирани релси ” Пикатини”, двунога и оптически мерник.
4./ Springfield Armory SUPER MATCH М1А – При тази пушка стъпката на нарязване на цевта е 1-10’’, а модификаците са:
- дървен приклад, цев от карбонова стомана и мерник, като на модела NATIONAL MATCH.
- дървен приклад, цев неръждаема стомана и мерник, като на модела NATIONAL MATCH.
- полимерен приклад със стъклени нишки произведен от фирмата McMillan , цев от карбонова стомана и мерник, като на модела NATIONAL MATCH.
- камуфлиран полимерен приклад със стъклени нишки произведен McMillan , цев неръждаема стомана и мерник, като на модела NATIONAL MATCH.
5./ Springfield Armory SCOUT М1А – Този модел по скоро можем да го причислим към щурмовите карабини понеже е с дължина на цевта 45,72 мм , а над цевта има монтирана релса „ Пикатини”, като същият е предназначен и за полицеиски нужди. Той има три модела, като единия е с дървен приклад, а другите два са с полимерни от които единият е с камуфлажен цвят.
6./ Springfield Armory М1А SOCOM 16 – Както и модела SCOUT и този можем да го причеслим към щурмовите карабини понеже е с дължина на цевта 40,64 мм и върху цевта има монтирана релса „ Пикатини” и се произвежда с приклад от полимер и стъклени нишки, като е в черен цвят.
7./ Springfield Armory М1А SOCOM ІІ – Този модел е има вариянт с камуфлиран приклад, но новото тук е наличиета на монтаж, който позволява закрепването по ложа и полуложа на много прикачен инвентар и двунога.
8./ Springfield Armory – Това е единият снайперен модел, които се изработва с модифициран дървен приклад, но цевите са два типа единият е от карбонова стомана, а другият от неръждаема. При този модел цевта е със съпка на нарязване 1-10’’.
9./ Springfield Armory М25 Това е втория снаперов вариянт при който приклада е произведен от фирмата McMillan, премахнати са механичните мерни прибори, а цевта е изработена по специална технология, а стъпката на нарязване е 1-10’’.
Виждайки колко модела и модификации има това легендарно оръжие човек може да направи веднага асоцияция, че ще има и възможност и за тунинг, който се изразява най елементарно в монтиране на сгъваем , разпъващ се приклад или други приклади, които да повишат функциалноста на това великолепно оръжие, което се ползва за спортни цели, а армията на САЩ го преоткри с конфликтите от Афганистан и Ирак
Жалкото е, че М1А и неговите модели и модефикации не се внасят в България, а и да се внасят заради качеството си биха били трудно достъпни за обикновените почитатели на това скъпо хоби – оръжието за спортни цели.
http://www.springfield-armory.com/ar...icktype=rifles
ORKA ....
Страхотно,щях да се ....изпусна от смях
Представям си с това нещо на война. Ей това НЕЩО
ме убеди в гениалноста на някои конструктори. Сега да не прозвучи като апологетика на всичко руско е добро,но свалям шапка на великият комбинатор др.Калашников,откраднал надеждноста на германеца и я съчетал с простотата на изтока. Чаркове колкото в автомобилен двигател. Метър пружина/не че няма и руски аналог като Шпагина/, за каква надеждност може да говорим изобщо. С това да тръгнеш на война
Коментар