Славата Българска!

[panther_bg]

До: Славата Българска!

Има един изключително интересен факт по отношение участието на Турция в Сръбско - Българската война от 1885. Неясно защо не се говори за това, но във войната, на страната на България участват и турски части. По това време официално Княжество България е васално на Султана. Нападението над Княжеството е било прието от Турция като нападение над самата нея.

Някакви източници по този въпрос?

[Barbaron]

До: Славата Българска!

Някакви източници по този въпрос?

проф. Божидар Димитров. От предаването му „Памет българска“

[nisanterano]

До: Славата Българска!

Има един изключително интересен факт по отношение участието на Турция в Сръбско - Българската война от 1885. Неясно защо не се говори за това, но във войната, на страната на България участват и турски части. По това време официално Княжество България е васално на Султана. Нападението над Княжеството е било прието от Турция като нападение над самата нея.

Стефан Стамболов настоява пред Султана за военна помощ във войната срещу Сърбия,тъй като "де юре" България е в границите на Отоманската империя(1885г).Турция изпраща "от кумова срама" три роти ,които стигат до Сарънбей (дн. Септември) и остават там без да влязат в бой срещу сърбите .

[Yordan]

До: Славата Българска!

Пускам малко смотан превод от Уйкипедия на една от битките край Одрин, защото там статията я има само на английски, френски, италиански, унгарски и полски.
http://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Versinikia
Същата битка се открива и в друг, твърде оскъден линк, само на английски и унгарски:
http://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Adrianople_%28813%29




Дата: 22 юни 813 г.
Място: между Маламирово и Одрин.
Резултат: категорична българска победа.
Участници: Българска Империя / Византийска Империя.
Пълководци: хан Крум / Михаил І Рангаве.
Сила на войските: 20-25 000 / 60-80 000.
Загуби: относително леки / тежки загуби в десетки хиляди.

Битката при Версиникия се провежда през 813 година между Византия и Българската Империя, близо до Одрин (Адрианопол) в днешна Турция.
Макар и превъзхождани числено, българите излизат победители, което довежда до детронирането на Михаил І Рангаве (811-813) от Лъв V Арменец. Битката е голям успех за България и затвърждава нейната позиция след решителната победа над Никифор І две години по-рано. Всъщност, след сражението българите де факто поемат контрола на цяла Източна Тракия (до договора от 815 г.) с изключение на няколко крепости, които остават под византийски контрол. За пръв път в Българската история, пътят към Константинопол е отворен.
За съжаление, хан Крум умира на връх подготовката за последната обсада на Византийската столица, на 13 април 814 г.

1. Увод.
2. Подготовка за битката.
3. Битката.
4. Последици.
5. Мястото на сражението.
6. Библиография и бележки.

1. Увод

След победата над византийската армия на император Никифор І в Битката за Плиска през 811 г., Византия се намира в трудно положение. Никифоровият син (и законен наследник) Ставракий, който е бил тежко ранен в боя, е детрониран през есента на същата година след държавен преврат. Михаил І Рангаве, [нещо като дворцов уредник по времето на Никифор І], е провъзгласен за император.
България, която също е претърпяла тежки загуби и материални щети по времето на Никифоровата кампания, сега трябва да реорганизира армията и ресурсите си и е неспособна да атакува поне до следващата година. Българските атаки били концентрирани предимно в Тракия, но също така и по долината на р. Струма. Много градове били сразени и населението им – изпратено далеч на север, в българските земи отвъд Дунава. Нападението създало такава паника всред населението на Византия, че няколко града били опразнени дори без да са атакувани от българите. Опитите на Михаил І да окаже съпротива останали безплодни – той събрал армията, но скоро след като напуснал Константинопол трябвало да се върне, поради разни течащи там конспирациики.
Междувременно българите продължили да нанасят удари в Тракия, докато през есента на 812 г. им предложили мир. Българската делегация се водила от Добромир, но Византийският император отказал да се спогоди, заради “мръсните предложения на съветниците му”, както Теофан Изповедник разказва. Най-вероятно истинската причина била Точка 3 от Договора през 716 г., според която “Бегълците [емигранти, дезертьори] от двете страни трябва (взаимно) да се предават, ако заговорничат срещу властите”. Тази точка била важна за византийците през VІІІ век, тъй като властта на техните императори тогава била заслабнала. Но, след кризата в България в средата на VІІІ век, точката от сопразумението станала неудобна за тях. В отговор на отказа българите обсадили Месембрия (Несебър). Те имали чудесни стенобойни оръжия, построени от арабски емигрант и скоро пленили града, в който намерили 36 медни сифона за хвърляне на “гръцки огън”, и голямо количество злато и сребро.

2. Подготовка за битката

Въпреки загубата на Месембрия, византийците не искали да уредят мир. През зимата на 812-813 г. хан Крум започнал интензивни приготовления за атака срещу Византия, а Михаил І се готвел за отбраната. През февруари 813 г. български части извършили няколко разузнавателни набега в Тракия, но бързо се изтеглили след сблъсъци с византийците. Византийският император изтълкувал отстъплението им като победа “според Божието провидение” и решил да контраатакува.
Византийците отново събрали огромна армия от всичките си провинции, включително отрядите по сирийските проходи. Поради смут в армията, кампанията се позабавила. Накрая, напуснали Константинопол през месец май. Заминаването било отбелязано празнично и населението на града, включае Императрицата, придружили войските извън крепостните стени. Те дори раздали подаръци на военачалниците и ги призовали да пазят Императора и да се бият за християните.

3. Битката

Византийската армия поела на север, но не предприела действия за връщането на Месембрия. На 4 май се състояло слънчево затъмнение, което изплашило войниците и понижило бойния дух. Устроили лагер близо до Адрианопол, където армията плячкосала и ограбила собствените си земи. През май хан Крум също се насочил кам Адрианопол. През юни двете армии устроили лагерите си близо един до друг, край малката крепост Версиникия, северно от града. Историците казват, че византийската армия била 10 пъти (някои описват 20 пъти) по-голяма от българската. Това вероятно е доста преувеличено, но несъмнено византийската войска значително превъзхождала по численост българската.
Поради това, българите запазили отбранителни позиции. Въпреки численото си, логистично и стратегическо превъзходство византийската армия не нападнала. И двете страни стояли с обтегнати нерви, нетърпеливи и изнервени след 13 дни в пълно бойно снаряжение под горещото тракийско слънце. Накрая, нервите на византийските военачалници не издържали играта на котка и мишка. Някои от тях настоявали да атакуват и на 22 юни македонският стратег Йоан Аплакис се обърнал към Михаил и казал: “Колко още трябва да чакаме и умираме ? Аз ще нападна пръв в Божието име и вие ще ме последвате храбро. И победата ще е наша, защото сме десетократно повече от тях [българите]”.
Битката била кратка. На сутринта на следващия ден византийците атакували и отрядът на Аплакис влязъл в бой пръв. Успял да причини известни загуби на българите, но от самото начало повечето войници били толкова уплашени, че дори не влезли в сблъсък с врага. Византийците не могли да устискат дори на първата българска контраатака и когато хан Крум напреднал с тежката кавалерия към левия фланг на византийците те мигновено се разбягали. Пръв побягнал Анадолският отряд, последван от цялата армия. Войниците на Аплакис изостанали и повечето от тях загинали, включително командирът им. Боят се състоял в равнината и когато българите видели изтеглящият се противник (който бил на по-висока позиция) първо помислили, че това е капан. Всъщност, те не очаквали да постигнат победата толкова бързо и първоначално не ги подгонили. Когато работата станала ясна и паническото бягство на византийците вече било очевидно, тежката кавалерия ги погнала. Много загинали в преследването, други се скатали в малки околни крепости, които били впоследствие превзети от българите една по една. Останалите достигнали Константинопол. Главнокомандващите на византийската армия, включително император Михаил І Рангаве и Лъв Арменец, били всред първите напуснали бойното поле. Българите превзели византийския лагер и бая го поограбили, хем че имало сума ти злато и оръжие.
По-късно, византийски летописци обвинили Лъв Арменец за виновен за загубата, твърдейки, че той нарочно е заповядал бягството на войските, които още не били влезли в боя. Това твърдение е прието от редица учени, докато други отхвърлят отговорността от плещите на Лъв, посочващи текстовете на Теофан и др.

4. Последици

Победата при Версиникия допълнително оцветила в мрачни краски и без това кофти положението, в което Византия вече била и дала възможност на българския хан да нападне околностите на самата византийска столица. Също така, сражението подпечатало съдбата на Михаил І Рангаве, който бил принуден да абдикира и се оттеглил в манастир. Византийският престол бил взет от Лъв V Арменец (813-820), който се отличил от предшественика си като енергичен мъж със силен характер. Той незабавно предприел бързи действия по защитата на Константинопол, тъй като очаквал българско нашествие.
Пътят към града бил отворен и българската армия се насочила право към него, без да среща никаква съпротива. Все още имало няколко византийски крепости в Тракия, конкретно Адрианопол, който бил обсаден от братът на хан Крум. На 17 юли 813 г. самият хан Крум достигнал до стените на Константинопол и без никакви пречки [или задръжки, зависи от превода ))] устроил лагера си. Пред погледите на градските жители, Крум (който бил също и върховния жрец) направил жертвоприношение към българския бог Тангра, извършвайки разни езически ритуали. Българите се окопали по цялата линия на градските стени и тогава Крум ненадейно предложил мир.
Лъв V се съгласил на преговори, но възнамерявал предателски да убие хана и така да елиминира опасността над Византийската Империя. По време на преговорите, византийците обстреляли със стрели българската делегация и убили мнозина, включително кавхана (висшо длъжностно лице, по днешному), но самият Крум останал незасегнат.
Разярен от циганските номера на византийците, Крум наредил всички църкви, манастири и дворци извън Константинопол да бъдат разрушени, а пленниците били изклани. Плячката била изпратена обратно в България. След това всички вражески крепости около Константинопол и Мраморно море били превзети и сринати до земята. Крепостите и населените места във вътрешността на Източна Тракия били разграбени и целия регион – опустошен. Тогава Крум се върнал до Адрианопол и подсилил обсадата. С помощта на катапулти и тарани той принудил града да се предаде. Българите пленили 10 000 души, които били преселени в българските земи отвъд Дунава. Още 50 000 от други населени места в Тракия също били депортирани там. По време на зимата Крум се върнал в България и започнал сериозна подготовка по последната атака над Константинопол. Стенобойните машини трябвало да се превозят до там от 5000 обковани с желязо талиги, дърпани от 10 000 вола. Обаче, ханът умира на връх подготовката, на 13 април 814 г.

5. Място на сражението

Точното местоположение на крепостта Версиникия е неизвестно. Според Теофан, тя се намира на 60 км от одринския лагер на Михаил І Рангаве. На това разстояние на север се намира Маламирово, в чийто околности е открит древен български надпис от времето на хан Крум. Той се отнася до разделянето на българската армия по време на кампанията от 813 г. – левият фланг на кавхан Ирт (Иртаис) се концентрира на брега на Анхиалос (Поморие) и Созопол, а щабът на десния фланг е в района на Берое (Стара Загора) под командването на ичиргубоил Тук. Центърът под личното командване на хан Крум вероятно е бил в района на днешно Елхово, което е близо до Маламирово. Предполага се, че византийците са хванали позиция по Дервенските възвишения, които днес се намират на Българо-Турската граница.

6. Библиография и бележки

·Theophanes the Confessor, Chronicle, Ed. Carl de Boor, Leipzig.
·Theophanes Continuatus, Chronographia, in Patrologia Graeca vol. 109, ed. J. P. Migne, Paris 1863.
·Josephus Genesius, Vasiliai (Historia de Rebus Constantinopolitanis), in Patrologia Graeca vol. 109, ed. J.P. Migne, Paris 1863. This work is also known as Reges.
·John Skylitzes, Synopsis Historion, translated by Paul Stephenson.
·Васил Н. Златарски (Vasil N. Zlatarski), История на българската държава през средните векове, Част I, II изд., Наука и изкуство, София 1970.
·Атанас Пейчев и колектив, 1300 години на стража, Военно издателство, София 1984.
·Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе, Велико Търново, 1996.
·Θεόδωρος Κορρές, Λέων Ε' ο Αρμένιος και η εποχή του - Μια κρίσιμη δεκαετία για το Βυζάντιο (811-820), εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1996.
·Warren Treadgold, A history of the Byzantine State and Society, Stanford University Press 1997, ISBN 0-8047-2630-2.
·Battle of Versinikia (in Bulgarian)
.............................................................................................................................
 ^ Ангелов, Д и колектив, История на България, Т. 2, БАН, София, 1981, с. 138
 ^ Theophanes Continuatus, Chronographia, p. 12
 ^ Josephus Genesius, Vasiliai (Reges), p. 12
 ^ Theophanes Confessor, Chronographia, p.497
 ^ Theophanes Confessor, Chronographia, p. 499
 ^ Theophanes Confessor, Chronographia, p. 489 - 499
 ^ Josephus Genesius, Vasiliai (Reges), p. 12
 ^ a b Theophanes Confessor, Chronographia, p. 500
 ^ a b Scriptor Incertus, Historia, p. 336 — 337
 ^ Scriptor Incertus, Historia, p. 18
 ^ Златарски, И. История на България, Т 1, Ч 1, 268 - 269
^ Josephus Genesius, Vasiliai (Reges), col.992 (Patrologia Graeca, vol.109)
 ^ Theophanes Continuatus, Chronographia, col.28 (Patrologia Graeca, vol.109)
 ^ For a useful summary of the controversy over Leo's responsibility, see Theod. Korres, Leo V and his age, ed. Vanias, Salonica 1996 (Greek text)
 ^ Josephus Genesius, Vasiliai (Reges), col.993 (Patrologia Graeca, vol.109)
^ Theophanes Continuatus, Chronographia, col.29 (Patrologia Graeca, vol.109)
 ^ a b c Theophanes Confessor, Chronographia, p. 503
 ^ Scriptor Incertus, Historia, p. 342
 ^ Златарски, И. История на България, Т 1, Ч 1, 271 - 272
 ^ Scriptor Incertus, Historia, p. 342 - 344
 ^ Scriptor Incertus, Historia, p. 344 - 345
 ^ Georgius Monachus, Chronicon, col. 981
 ^ Theophanes Confessor, Chronographia, p.684
 ^ Бешелиев, В. Прабългарски епиграфски паметници, с. 37
 ^ Бешелиев, В. Прабългарски епиграфски паметници, с. 42
 ^ Curta, F. Southeastern Europe in the Middle Ages, p. 151

[дядо Ники]

До: Славата Българска!

Стефан Стамболов настоява пред Султана за военна помощ във войната срещу Сърбия,тъй като "де юре" България е в границите на Отоманската империя(1885г).Турция изпраща "от кумова срама" три роти ,които стигат до Сарънбей (дн. Септември) и остават там без да влязат в бой срещу сърбите .

Точно това е разгадката на турското "участие". Тя е свидетелство за политическия гений на Стамболов. Защото след Съединението всички страхове са от нападение откъм Турция, пряко засегната от загубата на частичния си контрол над Източна Румелия. Затова и малкото ни войски са изцяло по турската граница.

Авантюрата на крал Милан дава чудесен повод тази заплаха да се неутрализира чрез... васалния статут на Княжество България спрямо Османската империя (а той се запазва чак до 1908 година).

Страхотен ход, почти анекдотичен. Но той е исторически факт.

[дядо владо]

До: Славата Българска!

16 октомври 1912г. първо използване на самолет за бойни цели Естествено от Българи - някога имахме и бойна авиация и тя работеше. Май ни остана само спомен и празника но на всички бивши и съпричастни ЧЕСТИТ !

[Вальо]

До: Славата Българска!

Колеги,никой не споменава Дойран...Това за мен е една от най-величавите битки на нашата армия.Ето малко информация:
Срещу единствената българска дивизия при Дойран противникът хвърля шест свои (4 английски и 2 гръцки). Преди атаката срещу българите се води 48-часова артилерийска подготовка и се изстрелват общо 350 000 снаряда, от които 10 000 газови. Тоест на човек от нашите се падат по около 10 вражески снаряда - дивизията ни наброява 34 500 души. Интересна е и крайната статистика от сблъсъка при Дойран - българите дават 494 жертви, а съюзниците около 60 000 (40 хиляди са убитите англичани и 20 хиляди - гърците). С други думи - на един загинал от нашите се падат по 120 убити противникови войници. През 1936 г., когато Англия празнува победата си в Първата световна война, военачалникът на българите при Дойран ген. Владимир Вазов е поканен от противника си ген. фелдмаршал Милн в Лондон. И когато в парадния марш "победителите" стигат до българския генерал, фелдмаршал Милн командва да наведат бойните знамена в знак на уважение към българската военна мощ.
а също и:
http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_1/01.htm

[Yordan]

До: Славата Българска!

В Уйкипедията могат да се видят три битки при Дойран - през 1916, 1917 и 1918 г., като ти говориш за последната. Първите две са само на английски език, за съжаление (първата е и много кратка), но поне третата я има и на български и е по-подробна. Цифрите на участвалите са каквито и ти посочваш, но има сериозно разминаване с цифрите на жертвите. Без да издигам Уйкито като пример за истинност, на мен лично съотношение 1:120 ми се вижда малко пресилено... По информацията там, предната битка от 1917 г. (отново с ген. Вазов) е била по-сериозна.

[IvanIvanovi]

До: Славата Българска!

16 октомври 1912г. първо използване на самолет за бойни цели Естествено от Българи - някога имахме и бойна авиация и тя работеше. Май ни остана само спомен и празника но на всички бивши и съпричастни ЧЕСТИТ !

това не е точно така.... може да сме били първи в Европа, но италиянци са го ползвали първи около година преди това в Африка.


точната инаформация я има в нета, даже и във форума..май

[МЕЛС]

До: Славата Българска!

Директорът на Агенция Фокус о.з. Красимир Узунов, известен във военните среди с псевдонима "поручик Круз", откри патриотична рубрика за историята и славата на българските бойни знамена в Балканските войни. Първата статия можете да прочетете на:
http://www.focus-news.net/?id=f11828

[samurai_lqck]

До: Славата Българска!

Интересувам се много от история и най-вече битки, но наскоро докато вървеше поредицата "Операция Слава", в предаването за Одринската военна операция, ми направи силно впечатление един за мен неизвестен факт, изказан от директора на военния музей - Полк. Петко Йотов. А именно, че не малка част от войниците, които са участвали са били български турци и помаци от Родопите. Хубаво е да се знаят такива факти, особенно когато заради псевдонационалистите в тази държава думата "патриот" започна да губи значението.
Поздрави на всички

[Zbelsrud]

До: Славата Българска!

Интересувам се много от история и най-вече битки, но наскоро докато вървеше поредицата "Операция Слава", в предаването за Одринската военна операция, ми направи силно впечатление един за мен неизвестен факт, изказан от директора на военния музей - Полк. Петко Йотов. А именно, че не малка част от войниците, които са участвали са били български турци и помаци от Родопите. Хубаво е да се знаят такива факти, особенно когато заради псевдонационалистите в тази държава думата "патриот" започна да губи значението.
Поздрави на всички

Спор няма, че много хора от най-различен произход са дали живота си за свободата на България. В конкретния случай истината има и друга страна. Знаеш,че част от Родопите до 1912 са част от Османската империя. Съответно дават военен набор и резервисти за турската войска. Отделно турската пропаганда и страхът от разправа също дават своя резултат. Доколкото съм чувал, до доста късно мюсюлмани не са били взимани войници в българската армия. За доброволци не знам.
Нямам желание да разпалвам някаква вражда, напротив уважавам еднакво всички достойни граждани на България, независимо от техния произход. Просто за статистиката. Историята има много ракурси.

[дядо Ники]

До: Славата Българска!

Още в Сръбско-българската война, само 7 години след Освобождението, са участвали - на наша страна - и български турци, вероятно малко.

Не съм сигурен дали тогава е имало и мобилизация, тъй като историята набляга преди всичко на огромния доброволчески подем, който е съвършено реален.

[Barbaron]

До: Славата Българска!

Още в Сръбско-българската война, само 7 години след Освобождението, са участвали - на наша страна - и български турци, вероятно малко.

Не съм сигурен дали тогава е имало и мобилизация, тъй като историята набляга преди всичко на огромния доброволчески подем, който е съвършено реален.

Били са редовна турска войскова част. По това време княжество България е васално на Турската империя.

[дядо Ники]

До: Славата Българска!

Мисля, че случаят не е такъв - знам за български турчин, ранен при Сливница. А въпросната войскова част, пратена от кумова срама (след умно изиграно искане от "васала"), така и не е стигнала до фронта.