От: Славата Българска!
Добре де, Калине, кое не е коректно, нали всичко тръгна от заключението ми, което си позволих да допиша под статията.Ето:
“Заниманията на Николов, произведен през 1920 г. в чин капитан, стават известни на командира на полка, в който служи. Той го заплашва с уволнение, но капитан Христо Николов не се отказва от намеренията си да създаде картечница. Преместват го в Пазарджишкия гарнизон. От този момент до края на офицерската му служба ще го съпровожда убийствената атестация на полковия му командир, който го обвинява, че се занимава със странична, унизителна за офицера работа, в ущърб на задълженията му.”
“На 28 декември 1924 г. Николов пише молба до Военното министерство за съдействие от държавата. В отговор началникът на Софийския арсенал гледайки чертежите на картечницата се смее през сълзи и му казва: «Момко, правиш ли си сметка с какво си се заел? Фирми, момко, фирми с години не успяват да постигнат нещо свястно в автоматичното оръжие, а ти кой си? «Присмива му се и помощникът на главния инспектор към Военното министерство, отказвайки да приеме проекта за разглеждане.”
“Зложелатели заменят редовните патрони с патрони от арсенала с много високо налягане, за да я развалят и успяват - при показната стрелба картечницата се поврежда, но продължава да стреля и без изхвъргач.”
“На 19 септември 1929 г. капитан Николов завършва новият опростен модел на картечницата със заключен затвор и подвижна цев и предава конструкцията във военното министерство. Но през 1930 г. неговата картечница е "изгубена" заедно с документацията. Заради завистта на началникът на Арсенала, Стоенчев, обещаното възнаграждение е забравено, а конструкторът Николов никога не става генерал. Той е разорен. Похарчил е 194 930 лв. лични средства за изготвянето на оръжието.”
“Изморен и отвратен от интриги и завист, той се връща в родния си град Самоков и се отдава на военната служба.”
“На въоръжение в армията обаче е приета шведската лека картечницата "Мадсен", защото оръжейната комисия предпочита тлъстите чуждестранни комисионни пред българската конструкция.”
“Уволняват и капитан Христо Николов. През 1935 г. той вече е запасен офицер. Припомнят му, че през 1917 г. в разгара на Първата световна война е държал реч на войнишки митинги срещу политиката на правителството. В рода му е имало прославени хайдути и участници в Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. , но това не му помага и той е уволнен от армията.”
“Като мотив за предоставянето на своето оръжие на руснаците по-късно той ще напише следните редове: "…Аз не можех да постъпя иначе. В тогавашните условия беше естествено моята картечница да попадне при внуците на нашите освободители." За тази своя постъпка той е арестуван и обвинен за републиканските си и просъветски убеждения. Влиза в «черните списъци» на шефа на германското Гестапо в България, д-р Делиус. Мобилизиран е в армията и е подложен на унижения. Умира през 1972 г.”
Останалото от статията е положителната част от историята.Заключението ми си е съвсем коректно.И просто не е нужно всяка тема да се обръща на спорове.
Първоначално публикуван от Mad Dog
Преглед на мнение
“Заниманията на Николов, произведен през 1920 г. в чин капитан, стават известни на командира на полка, в който служи. Той го заплашва с уволнение, но капитан Христо Николов не се отказва от намеренията си да създаде картечница. Преместват го в Пазарджишкия гарнизон. От този момент до края на офицерската му служба ще го съпровожда убийствената атестация на полковия му командир, който го обвинява, че се занимава със странична, унизителна за офицера работа, в ущърб на задълженията му.”
“На 28 декември 1924 г. Николов пише молба до Военното министерство за съдействие от държавата. В отговор началникът на Софийския арсенал гледайки чертежите на картечницата се смее през сълзи и му казва: «Момко, правиш ли си сметка с какво си се заел? Фирми, момко, фирми с години не успяват да постигнат нещо свястно в автоматичното оръжие, а ти кой си? «Присмива му се и помощникът на главния инспектор към Военното министерство, отказвайки да приеме проекта за разглеждане.”
“Зложелатели заменят редовните патрони с патрони от арсенала с много високо налягане, за да я развалят и успяват - при показната стрелба картечницата се поврежда, но продължава да стреля и без изхвъргач.”
“На 19 септември 1929 г. капитан Николов завършва новият опростен модел на картечницата със заключен затвор и подвижна цев и предава конструкцията във военното министерство. Но през 1930 г. неговата картечница е "изгубена" заедно с документацията. Заради завистта на началникът на Арсенала, Стоенчев, обещаното възнаграждение е забравено, а конструкторът Николов никога не става генерал. Той е разорен. Похарчил е 194 930 лв. лични средства за изготвянето на оръжието.”
“Изморен и отвратен от интриги и завист, той се връща в родния си град Самоков и се отдава на военната служба.”
“На въоръжение в армията обаче е приета шведската лека картечницата "Мадсен", защото оръжейната комисия предпочита тлъстите чуждестранни комисионни пред българската конструкция.”
“Уволняват и капитан Христо Николов. През 1935 г. той вече е запасен офицер. Припомнят му, че през 1917 г. в разгара на Първата световна война е държал реч на войнишки митинги срещу политиката на правителството. В рода му е имало прославени хайдути и участници в Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. , но това не му помага и той е уволнен от армията.”
“Като мотив за предоставянето на своето оръжие на руснаците по-късно той ще напише следните редове: "…Аз не можех да постъпя иначе. В тогавашните условия беше естествено моята картечница да попадне при внуците на нашите освободители." За тази своя постъпка той е арестуван и обвинен за републиканските си и просъветски убеждения. Влиза в «черните списъци» на шефа на германското Гестапо в България, д-р Делиус. Мобилизиран е в армията и е подложен на унижения. Умира през 1972 г.”
Останалото от статията е положителната част от историята.Заключението ми си е съвсем коректно.И просто не е нужно всяка тема да се обръща на спорове.
Коментар