Славата Българска!

[bochkata]

До: Славата Българска!

http://vbox7.com/play:124bedab

[IvanIvanovi]

До: Славата Българска!

знаеш ли че.............


дедите ни не случиха на внуци...........

[iliiyan]

До: Славата Българска!

Полк. Каварналиев бие сам гърците
Офицерът умира на бойното поле, произвеждат го посмъртно генерал



Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ
Историята на всеки народ е низ от възходи и падения. Нашата също не прави изключение. Но историците предпочитат да изследват периодите на възходи - и по-полезно е за патриотичното възпитание на подрастващото поколение, а и на самия учен му е по-приятно да пише за победи.
Това е и причината да се забравят много събития в по-старата, а и в по-новата ни история. Което е грешка поне по две причини. Първата е, че обществената функция на историята е да бъде "учителка за живота". И всяко поколение трябва да знае както причините за успеха на един народ в определен момент, така и причините за неуспеха му в друг период. Второ, дори във времена на неуспехи и поражения има блестящи примери на смелост, храброст, себеотрицание и жертвоготовност пред олтара на отечеството.
Едно от позабравените събития в най-новата ни история е т. нар. Междусъюзническа война, а сред забравените ни герои от нея е полковник Константин Каварналиев.
Константин Великов Каварналиев е роден в Шумен на 15 февруари 1866 г. Завършва Военното училище в София. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. като юнкер и се отличава в сраженията при Сливница, Цариброд и Пирот. След войната завършва Военната академия в Белгия. Специализира и в Италия. По време на Балканската война през 1912-1913 г. е началник-щаб на V пехотна Дунавска дивизия.
След избухването на Междусъюзническата война през 1913 г. е назначен за командир на 3-а бригада от Трета пехотна Балканска дивизия.
Положението на българските войски в Македония е тежко. Те покриват фронт от Егейско море до Куманово. Гръцката армия предприема настъпление срещу тях в три направления: по долината на Места в направление Драма-Неврокоп-Банско-Разлог; по долината на Струма-Серес-Петрич-Кресна-Горна Джумая-София; по направлението Солун-Кукуш-Дойран-Валандово-долината на Вардар. Трябва да признаем, че гърците имат успех, и в първите дни на юли авангардите им достигат Разлог и Горна Джумая.
За съединяването на сръбската и гръцката армия - което би поставило България в крайна опасност - особено важно за Гърция е направлението Кукуш-Дойран-Валандово, пазещо долината на Вардар. Двете вражески армии дотогава нямат връзка.
Българският гарнизон в Солун е символичен - една рота. И след епична борба е съкрушен от гръцките сили. Шест дивизии, командвани лично от крал Константинос I, атакуват Кукуш, отбраняван от два български полка. Те се сражават три дни, давайки възможност на населението да се изтегли без жертви към Стара България. Гърците губят 10 000 убити (в цялата Балканска война са само 6000 убити!). Без да позволят да бъдат обкръжени, нашите полкове се изтеглят на север. Кукуш е изгорен до основи и гръцката армия се устремява към Дойран. Полковник Каварналиев разполага само с два полка - 32-ри и 42-ри, които на всичкото отгоре са непълни и имат общо едва 3000 бойци. Гърците атакуват с 42 000 бойци. Един срещу четиринадесет.
Боят пламва със страшна сила на 18 юни 1913 г. Българските войници се сражават като лъвове. Резерви и поддръжки от тила не идват. На 22 юни полковник Каварналиев изпраща в тила адютанта си поручик Дуров с думите: "Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!" Дуров среща много български войници. Но те също се сражават отчаяно - при Злетово, Щип, Занога, Кресна, Предела, Пехчево, Берово, Криволак, Калиманци. И на 23 юни полк. Каварналиев хвърля в боя единствения резерв - себе си. Напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред. Противникът е отбит, позицията удържана, гърците се отказват от настъпление към България. По време на сражението полковник Каварналиев е ранен в крака. Раната изглежда лека и той не напуска бойното поле, но се оказва, че куршумът е пронизал важна артерия. Храбрият пълководец умира няколко часа по-късно от загуба на кръв.
Произведен е посмъртно в генерал-майор.ПОКЛОН!

[v12345s]

До: Славата Българска!

Колеги,никой не споменава Дойран...Това за мен е една от най-величавите битки на нашата армия.Ето малко информация:
Срещу единствената българска дивизия при Дойран противникът хвърля шест свои (4 английски и 2 гръцки). Преди атаката срещу българите се води 48-часова артилерийска подготовка и се изстрелват общо 350 000 снаряда, от които 10 000 газови. Тоест на човек от нашите се падат по около 10 вражески снаряда - дивизията ни наброява 34 500 души. Интересна е и крайната статистика от сблъсъка при Дойран - българите дават 494 жертви, а съюзниците около 60 000 (40 хиляди са убитите англичани и 20 хиляди - гърците). С други думи - на един загинал от нашите се падат по 120 убити противникови войници. През 1936 г., когато Англия празнува победата си в Първата световна война, военачалникът на българите при Дойран ген. Владимир Вазов е поканен от противника си ген. фелдмаршал Милн в Лондон. И когато в парадния марш "победителите" стигат до българския генерал, фелдмаршал Милн командва да наведат бойните знамена в знак на уважение към българската военна мощ.
а също и:
http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_1/01.htm

Дойранската епопея 1915-1918 Автор: Н. Недев, майор от Генералния щаб
Издателство: София, Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1923
Размер: 20,3 МB pdf

http://forum.boinaslava.net/showpost...2&postcount=16

[diecast]

До: Славата Българска!

Неделчо Бончев е роден на 21 юни 1917 г. в София. След завършване на Втора мъжка гимназия, постъпва във Военното на Негово Величество училище. Обучен е като летец-изтребител в България и Италия. От август 1943 г. е командир на ято във 2/6 изтребителен орляк. Участва в боевете за отбраната на София по време на бомбардировките през 1943-1944 г. На 20 декември 1943 г. той поврежда тежко един американски четиримоторен бомбардировач, а на 30 март 1944 г. сваля една летяща крепост Боинг Б-17.

На 17 април 1944 г. атакува една летяща крепост Боинг Б-17. По собствените му разкази, старае се да стреля от максимална близост, за най-добри попадения, но приближава прекалено и не успява да се размине с бомбардировача. Двата самолета се сблъскват и разрушават във въздуха. Бончев се свестява след свободно падане от няколко хиляди метра заедно с бронираната пилотска седалка. Успява да се освободи от коланите и да отвори парашута си. Приземява се в една дълбока преспа до село Студена, Пернишко, без ботуши, загубени по време на падането. Признати са му 8 въздушни победи.

От престоя в снега Бончев развива бронхопневмония и се налага лечение, което продължава през цялото лято на 1944, съпроводено с лекарска забрана за летене.

Към края на лятото той се завръща при бойните си другари в ятото. Българската войска е изпратена от новата власт срещу нов противник - отстъпващите германци. Започват бойни задачи и Бончев не може да се сдържи повече да бездейства. Сам отхвърля лекарската забрана и на 5 октомври 1944 г. излита начело на две четворки изтребители Месершмит Ме 109 от 2/6 орляк. Бойната задача е да прикриват шест бомбардировача До 17, след което да проведат самостоятелни атаки по земни цели по шосето Крива паланка-Куманово. При заход за земна атака, самолетът на Бончев е улучен от противникови зенитни оръдия. Пилотът скача с парашут от малка височина, а след секунди машината експлодира. При приземяването наранява крака си. Пленен е от германците. За последно е видян от българския офицер-летец, поручик Георги Петков Георгиев - Гошето. Разминават се под конвой на входа на военнопленническия лагер в Скопие, нямат възможност да разменят нито дума. По-нататъшната съдба на Бончев е неизвестна. Съществуват различни предположения: че той е загинал по време на преход на военнопленническа колона около Прищина, или че е екзекутиран от германците чрез разстрел. Истината не е известна.

[diecast]

До: Славата Българска!

Съединението прави силата!

През втората половина на август 1885 г. тайната и явна подготовка на Съединението, от страна на организаторите в Пловдив е към своя край. Но успехът на святото дело зависи от това дали в последният момент княз Александър Батенберг ще се съгласи да го оглави. По това време по покана на Франц Йосив II, той присуства на маневрите на Австро-Унгарската войска в Пилзен. На 9 август се завръща от Виена, но не отива в София, а през Русе слиза на гара Каспичан, откъдето, както предните години кортежа го откарва направо в Шуменския военен лагер, в "Дебелата курия" (вековна дъбова гора) край село Мараш, където се провеждат летните маневри на войските от Североизточна България. Преди него в лагера са пристигнали военният министър, генерал Кантакузин, министър-председателя Петко Каравелов, военни аташета от съседните страни, както и военните ташета в Цариград на Англия и Франция, редица чуждестранни журналисти. По лично разпореждане на княза заедно с кортежа от Каспичан в лагера пристигат Димитър Куртев и Манол Георгиев, участници в движението за Съединени от Сливенското опълченско дружество, чиито почитен председател е самият княз Александър.

Още на следващия ден той ги приема в своята палатка, в близост до която е подвижната му църква. В разговора, който се прoвежда пратениците от Сливен го убеждават, че до един месец Съединението ще бъде осъществено, при положение, че той вземе под височайшото си покровителство това народно дело. Князът макар и уклончиво заявява, че щом народът от двете Българи искренно желае това, то той дори и да бъде първата жертва на народното дело ще приеме да го покровителства. За двамата сливенци това е достатъчно основание да изпратят телеграма до Захари Стоянов в Пловдив, която гласи: "Вълна пазарихме повече, отколкото очаквахме. Щом поискате, керваните ще тръгнат. Пригответе място, където да се стовари. Манол".

Тактическите учения, съпроводени с бойни стрелби, продължават и преминават при голям успех. Князът лично наблюдава и се убеждава, че неговата войска е в отлично състояние във всяко отношение. На 29 август маневрите приключват. Дори и чужденците открито изказват задоволството си от високата подготовка на българската войска. Обстановката в лагера е бодра. В такава атмосфера, на следващия ден 30 август княз Александър приема в лагерната си палатка официална делегация "БТЦРК" в Пловдив, майор Сава Муткуров и Димитър Ризов. Те са упълномощени от комитета заедно с княза да направят последни уточнения по плана за извършване на съединението. Сравнен с разговора със сливенци, разговора, който се води сега, е изключително сериозен и отговорен. Муткуров и Ризов докладват, че целия пловдивски гарнизон е включен в заговора за Съединението, което ще бъде осъществено, ако веднага след провъзгласяването му князът се съгласи да влезе в Източна Румелия начело на своята войска.

Княз Александър се колебае, но не в използване на войската си, а в неблагоприятното според него международно положение. Той напомня казаното му в Пилзен от руския министър на външните работи, че "имераторското правителство ще държи вас отговорен, ако е Румелия стане някакъв опит за съединението на двете Българии". На това Ризов дава обяснение, че Русия не е против самото Съединение, а е против този акт да бъде извършен под княжеския скиптър. И по-нататък, че един български княз, който е загубил подкрепата на Русия, седи на престол, на който единия крак е счупен и да се заздрави този престол, трябва да се поправи счупеният крак. А това може да стане само с народната любов, която княза ще има, ако се съгласи да вземе участие в Съединението, което му гарантира оставането на българския престол. В противен случай комитета ще провъзгласи Съединението и без съгласието на княза. Нещо повече, комитета ще бъде принуден да се обърне към руския цар, за да поиска княз, в чието име да се привъзгласи Съединението.

Мъчителен разговор, но от него ставя ясно, че Съединението е необратим процес, който ще се осъществи много скоро. Същия ден 30 август (именния ден на княза), завършилите маневри се ознаменуват с парад на войските, участвали в ученията. Князът изказва своята височайша благодарност на господа офицерите и нисшите чинове, произвежда в по-горно звание руски и български офицери, награждава проявилите се "в боя". Но тази година особенно важно е едно друго негово действие: Стигнал до съдбовното решение да оглави Съединението, още в лагера нарежда запасните войници, участвали в Шуменските маневри да не се разпускат. По този начин от своя страна княжество България осигурява военната защита на Съединението. Освен това на 2 септември майор Николаев свиква запасните войници от южна България "на обучение", като заявява, че с всички свои дружини в областта застава на страната на Съединението.

При потеглянето си с войските от "Дебелата курия" край село Мараш княз Александър Батенберг обявява на всички, за съгласието му да се съединят Източна Румелия и Княжество България - 6 септември 1885 г. - Съединението вече е факт.

Съединението трябва да се защити, и Батенберг повежда войските към Пловдив. На 9 септемри 1885 г. съпроводен от 2-и конен Шуменски полк княз Александър Батенберг влиза в Пловдив като княз на Северна и Южна България.

----------------------

[diecast]

До: Славата Българска!

Независимостта на България

Условията за обявяването на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинският договор се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат във Виена) да съгласуват действията си.

Междувременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда "известни" икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се уплашва да обяви независимостта. Но правителството вече било е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал - цар.

Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата порта иска България да плаща голям данък, тогава в качеството си на министър-председателят Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига се до частична мобилизация на българската армия.

Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.

[sithius (Виталий Ив. Димитров)]

До: Славата Българска!

1936г.Лондон-парад на ветераните от Първата световна война.

На парада на ветераните участват 3000 запасни войни и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва: "Свалете знамената! Минава генерал Вазов - победителят от Дойран!"
Много е изписано за Дойренската епопея,но факта,че на 20 септември разузнаването докладва на генерал Вазов, че пред него няма вражески части. Той пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун. Не му разрешават. Благодарение на Дойранската победа, обаче, в подготвяното там споразумение за примирие, загубилата войната България е спасена от окупация.
V.Stoilov е засегнал темата в предишен пост,за което му благодаря.Дойранската епопея показва моща на армията ни и падението на политиците ни!

[bochkata]

До: Славата Българска!

По време на Първата световна война е създадена и нашата бойна авиация, а през 1943-та година кап.Димитър Списаревски е първата жива торпила, която сваля американски бомбардировач. След това с вече повреден самолет, се врязва в друга летяща крепост, като така предотвратява бомбардировката над София през декември 1943-та година.
Кап. Пейо Дончев:
- Аз бих споменал не толкова една въздушна битка,колкото подвига и готовността за саможертва в името на родината - на поручик Димитър Списаревски и на Неделчо Бончев - двама летци, които са постигнали въздушни победи с таран единия в небето на Пасарел, другия в района на Радомир. Поручик Списаревски е дал живота си и мисля, че това е не толкова победа, колкото пример за подражание.
По времето на социализма името на царския офицер Списаревски се премълчава, днес една улица в София носи неговото име.

[дядо Ники]

От: До: Славата Българска!

Ето нещо много любопитно, поне според мен:

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=656019

Не знаех нищо за тази история.

[bochkata]

От: До: Славата Българска!

Ето нещо много любопитно, поне според мен:

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=656019

Не знаех нищо за тази история.

И аз до 19-октомври 2010 не знаех за тази история.Пишейки в темата:"На тази дата" научих за него и го прочетох тук:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%...B5%D0%BD%D1%82

[dok_vd]

От: До: Славата Българска!

Ами колеги, не сте чели внимателно! В пост 12 на настоящата тема Barbaron детайлно е описал "Петричката криза".
Страхотна тема!

[коко келеша]

От: До: Славата Българска!

На 30.03.1944г. е извършена една от най-мощните и унищожителни бомбардировки над София. В нея вземат участие около 500 летящи крепости и 300 изтребителя.Българският летец-изтребител подпоручик Христо Костакев от3/6 изтребителен орляк успява да се вмъкне в строя на бомбардировачите и от съвсем близко разстояние сразява една летяща крепост.Тя се запалва и експлодира във въздуха причинявайки взривяването и на съседния самолет. Уникално постижение в историята на въздушните боеве над България през 1943-44г. Равносметката от една година въздушна война над България е: свалени 147 бойни самолета на противника с пленени 329 летци и 256 загинали. Нашата авиация е дала 19 свидни жертви от редовете на летците-герои бранили небето над София. Поклон пред светлата им памет!

[v12345s]

От: До: Славата Българска!

ВЪЗСТАНОВКА "ДОБЛЕСТ И СЛАВА"
През 1444 г. се осъществява походът на Обединените европейски сили, предвождани от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело и трансилванския войвода Януш Хунияди, за освобождаване на Балканите от османската експанзия. Една от най-сериозните битки е при Шуменската крепост, непосредствено преди разгрома на християнските кръстоносни войски край Врана. На 25.10. 1444 г. Владислав ІІІ разполага част от войската си пред недостъпната Шуменска крепост, чийто малоброен гарнизон отказал да се предаде. След тридневна обсада и непрекъснати щурмове, укреплението било превзето. След тази битка турските султани оценили стратегическото разположение на града и значението му във военно и икономическо значение нарастнало значително.Снимки от репетицията http://v12345s.snimka.bg/reports/dob...ata.601121.all

[sl.daskalov]

От: До: Славата Българска!

Днес се навършиха 88 години от "Петричкия инцидент"!