Tweet
Искам да направя нещо като представяне на едно оръжие, което въпреки „братските” отношения с бившия вече СССР е малко познато в нашата мила родина.
Самозарядна винтовка Токарев (СВТ-40).
Няма да преписвам Уикипедията. Всеки може да прочете там какво е написано:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%92%D0%A2-40
Искам да споделя само лични впечатления и информация на която съм попаднал. Оръжието наистина заслужава да му се обърне нужното внимание.
Отскоро съм собственик на произведение от оръжейния гений на Ф.Токарев. Оръжието никога не е било на въоръжение в БНА и не и е било предоставяно, по тази причина не е било изучавано и не е познато на широката военна общественост. По време и след войната руснаците го предоставят само на чешката, полската и източногерманската армия. Моя екземпляр е именно от запасите на бившата ГДР, за което му е положена съответната маркировка на цевта. Закупих го от подразделение на бившето ОСО и въпреки възрастта си (1940) е практически ново.
http://www.gunpics.net/russian/svt40/svt40.html
Малко обща информация. Подобно на всяко едно оръжие и това не е съвсем „авторско”. Разработено е на база друга руска самозарядна карабина – Автоматическая винтовка Симонова (АВС-36), която е модифицирана от Ф.Токарев. Първата позволява воденето на единичен и автоматичен огън с 15 заряден пълнител, докато втората вече е полуавтоматична с 10 заряден пълнител. Както и при АВС-36 автоматиката на самозарядна винтовка Токарев (СВТ-40), работи на принципа на газовата камера и бутало с къс ход (само 36мм). Подобно на известния АК-47 част от изгорелите газове при изстрел се отвеждат към газова камера с бутало, но тук буталото придава движенето на затвора назад посредством нещо като дълъг „шомпол”. Буталото бута шомпола рязко назад, шомпола чуква челото на затвора и го изстрелва. Затвора отива в крайно задно положение под действие на инерционни сили, като извлича и изхвърля „отработената” гилза навън, след което по познатото движение напред, под действие на възвратната пружина, презарежда нов патрон в патронника. Оригиналното в случая е, че количеството на изгорелите газове, които са необходими за презареждане се определя от намиращия се в камерата газов регулатор. Той е 5 позиционен (завърта се ръчно предварително), съответни има 5 дупчици с различно Ф, което отговаря на съответния номер от 1.3, 1.5, 1.7 и 1.9мм. В коя позиция ще бъде поставен регулатора се определя от общото техническот състояние на оръжието, износване, замърсяване, качеството и силата на ползвания боеприпас и естествено външните температури. За настройване на регулатора не се изискват кой знае какви познания и умения, но е било доволно трудно да се извърши в калния окоп, под падащи снаряди. По-интересното е че за извършване на настройката има нужда от подходящ инструмент. „Гаднярът” Федя Токарев го е измислил като „петстен”. Ако оръжието попадне във вражески ръце, максимално да затрудни гадовете в неговото използване. Въпреки това швабите с радост са се снабдявали със СВТ-40. Това смело и оригинално решение на др.Токарев му изиграва лоша шега, и определя многобройните засечки на оръжието, изразяващи се основно в непрезареждане, което по време на война си е било доста кофти. На какво се дължат засечките и не дотам добрата слава на оръжието – основно на лоша поддръжка, окопната мръсотия и кал, липса на подходяща и естествено незамръзваща смазка, некачествени боеприпаси и неукостта на руския мужик. Всичко това съгласно официалната версия препъва подсеместното въоръжаване руската армия с това оръжие. Въпреки тези „недостатъци” обаче финландците го оценяват по достойнство, „купуват лиценза” и започват да произвеждат свое такова оръжие, с което въпреки студовете, снеговете и т.н. нанасят големи поражение на руските сили.
Оръжието още тогава ( 1938г.- СВТ-38 ) е оборудвано с дулен компенсатор. Същия заедно с газовата камера, основата за мушката и закрепването на шомпола са един общ елемент(детайл) от оръжието. В последствие компенсатора е модифициран при модела СВТ-40. За съжаление същия не играе роля на добър огнегасител и демаскира снайперистите през войната, за което има вина и по-късата цев на СВТ-40 в сравнение с тази на Мосинката например. Дулния компенсатор подобно на този СЛР-а насочва голяма част от звука назад към стрелеца, което не е особено приятно.
Другото оригинално е, че при свършване на патроните в пълнителя, затвора остава в крайно задно положение. Пълнителя освен по нормалния и познат начин може да се презарежда и отгоре – без махане, посредством стандартна пластина (пачка) за Мосинка. Това е удобно понеже всеки пълнител е ръчно паснат за конкретното оръжие има съответния номер. Поставянето на друг пълнител от друго такова оръжие често води до засечки. Този на пръв поглед недостатък освен, че намалява производствените разходи, които са особено важни при война и унифицира възможностите за обезпечаването на оръжията с муниции. Това условие е спазено дори и при снайперския вариант на СВТ-40, където оптическия прицел е изнесен значително назад, за да не пречи на презареждането отгоре. При снайперските СВТ-40 освен монтирането на модифицирания и олекотен 4-кратен прицел ПУ, разликата е в по-добрата изработка на цевите и пасване на другите детайли, което води и до по-добра групираност на попаденията. Завистниците казват, че далекобойността и групираността е далеко от тази на Мосин-Наган, но това не се е отразило толкова на постиженията на другарката герой на СССР Людмила Павличенко с 309 жертви срещу 400 (или 242 според други източници) за Василий Зайцев.Дамата естествено е ползвала и двете оръжия, но се явява нещо като „рекламно лице” на СВТ-40. Пропаганда...!
От всички оригинални решения на Ф.Токарев в СВТ-40, най ми допада предпазителя на оръжието. Той е просто уникален. Представлява обикновена щекичка, която има две позиции – ветикална(зад спусъка) и хоризонтална(отстрани,перпендикулярно на спусъка). Съответно или можеш или не можеш да натиснеш спусъка – стреляш или не стреляш. Много яко!!! Калашников пасти да яде – въпреки, че е ефективно винаги ме е дразнило неговото решение по този въпрос.
Мерника е с познатия плъзгач и смело разграфен до 1500м. Въпреки това ефективната далекобойност предвид дължината на цевта и боеприпаса е до около 600м.
Пълнителя е за 10 броя патрони. Оригинално оръжието в по-късните си варианти се е предлагало с 2 броя пълнители в паласка(чанта).
Има си и щик, който във времето се е произвеждал с променлива дължина и е мечтата на всеки български колекционер.
Оръжието се разглобява лесно на съставните си части, без допълнителни инструменти (изк.ключа за газовия регулатор). УСМ се сваля като отделен модул заедно със спусъка и спусковата скоба. Приклада се закрепва за „железарията” посредством болт и метална скоба за полуложата.
http://www.gunpics.net/russian/svt40/svt40dis.html
Приклада на СВТ-40 е изцяло дървен, позволява бързо прикладване и формата му заедно с ниско разположената цев намаляват и без друго малкия откат на оръжието. А отката му при изстрел е просто забележител, предвид мощния боеприпас. Комбинацията – тегло, ниско разположена цев, дулен компенсатор и правилно настроен газов регулатор е просто перфектна. Ако трябва да го сравня с този на АК-47, отново др.Миша Калашников отива до магазина за пасти. Откат на флоберка и звук на оръдие. Е може и да преувеличавам малко, но чувството не може да се опише, а трябва да се изпита.
Ето и един клип, на който ясно се вижда отката на оръжието, както на единична, така и на бърза стрелба.
http://www.youtube.com/watch?v=PtmrrBdZh8o
СВТ-40 - едно уникално за времето си оръжие. Неоценено по достойнство по време на война, но произведение с което авторът му заслужено трябва да се е гордял. Оръжие правено за война, но поради по-сложната си изработка и съответно по-високата себестойност, липсата на елементарна оръжейна култура и неукостта на редовия руски войник, комбинирано с комунистическа номенклатура и завист, е пратило едно уникално произведение в забвение. Със сигурност е имало някой политкомисар, който е преценил, че човекът въоръжил цялата червена армия със своя пистолет, не трябва я въоръжи и със своята самозарядна карабина. Така естествено би станал по-популярен от самия „вожд”.
Ето още малко натурална военна красота:
http://www.gunpics.net/russian/svt40/essay/svt40ess.html
За ловни цели оръжието няма да отстъпва по нищо на себеподобните си полуавтоматични „колеги” в подобни калибри и особено на един Тигр например. Боеприпаса е достатъчно добър за нашите географски ширини, но естествено трябва да се подбира по качество и вид. Логично е да се избягва употребата на SP с прекалено меко олово на върха. Същото би могло да заклини патрона при подаването му към патронника, нещо което не би трябвало да се получи при употреба на FMJ. Също така би могло да се отложи в патронника и също да предизвика засечка.
Хубавото е, че при незаключване на затвора оръжието не може да възпроизведе изстрел. Това освен по вина на патрона, може да се дължи и на отслабена с времето възвратна пружина.
В Русия оръжията от резерва се продават под името ОСВ-88/Охотничья самозарядная винтовка мод. 88/. Доста са търсени и високо ценени. В България обаче тепърва ще трябва да се доказват на ловните полета.
П.С. Образно казано СВТ-40 се явява „липсващото звено в еволюцията” между АК-47 и СВД.
Самозарядна винтовка Токарев (СВТ-40).
Няма да преписвам Уикипедията. Всеки може да прочете там какво е написано:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%92%D0%A2-40
Искам да споделя само лични впечатления и информация на която съм попаднал. Оръжието наистина заслужава да му се обърне нужното внимание.
Отскоро съм собственик на произведение от оръжейния гений на Ф.Токарев. Оръжието никога не е било на въоръжение в БНА и не и е било предоставяно, по тази причина не е било изучавано и не е познато на широката военна общественост. По време и след войната руснаците го предоставят само на чешката, полската и източногерманската армия. Моя екземпляр е именно от запасите на бившата ГДР, за което му е положена съответната маркировка на цевта. Закупих го от подразделение на бившето ОСО и въпреки възрастта си (1940) е практически ново.
http://www.gunpics.net/russian/svt40/svt40.html
Малко обща информация. Подобно на всяко едно оръжие и това не е съвсем „авторско”. Разработено е на база друга руска самозарядна карабина – Автоматическая винтовка Симонова (АВС-36), която е модифицирана от Ф.Токарев. Първата позволява воденето на единичен и автоматичен огън с 15 заряден пълнител, докато втората вече е полуавтоматична с 10 заряден пълнител. Както и при АВС-36 автоматиката на самозарядна винтовка Токарев (СВТ-40), работи на принципа на газовата камера и бутало с къс ход (само 36мм). Подобно на известния АК-47 част от изгорелите газове при изстрел се отвеждат към газова камера с бутало, но тук буталото придава движенето на затвора назад посредством нещо като дълъг „шомпол”. Буталото бута шомпола рязко назад, шомпола чуква челото на затвора и го изстрелва. Затвора отива в крайно задно положение под действие на инерционни сили, като извлича и изхвърля „отработената” гилза навън, след което по познатото движение напред, под действие на възвратната пружина, презарежда нов патрон в патронника. Оригиналното в случая е, че количеството на изгорелите газове, които са необходими за презареждане се определя от намиращия се в камерата газов регулатор. Той е 5 позиционен (завърта се ръчно предварително), съответни има 5 дупчици с различно Ф, което отговаря на съответния номер от 1.3, 1.5, 1.7 и 1.9мм. В коя позиция ще бъде поставен регулатора се определя от общото техническот състояние на оръжието, износване, замърсяване, качеството и силата на ползвания боеприпас и естествено външните температури. За настройване на регулатора не се изискват кой знае какви познания и умения, но е било доволно трудно да се извърши в калния окоп, под падащи снаряди. По-интересното е че за извършване на настройката има нужда от подходящ инструмент. „Гаднярът” Федя Токарев го е измислил като „петстен”. Ако оръжието попадне във вражески ръце, максимално да затрудни гадовете в неговото използване. Въпреки това швабите с радост са се снабдявали със СВТ-40. Това смело и оригинално решение на др.Токарев му изиграва лоша шега, и определя многобройните засечки на оръжието, изразяващи се основно в непрезареждане, което по време на война си е било доста кофти. На какво се дължат засечките и не дотам добрата слава на оръжието – основно на лоша поддръжка, окопната мръсотия и кал, липса на подходяща и естествено незамръзваща смазка, некачествени боеприпаси и неукостта на руския мужик. Всичко това съгласно официалната версия препъва подсеместното въоръжаване руската армия с това оръжие. Въпреки тези „недостатъци” обаче финландците го оценяват по достойнство, „купуват лиценза” и започват да произвеждат свое такова оръжие, с което въпреки студовете, снеговете и т.н. нанасят големи поражение на руските сили.
Оръжието още тогава ( 1938г.- СВТ-38 ) е оборудвано с дулен компенсатор. Същия заедно с газовата камера, основата за мушката и закрепването на шомпола са един общ елемент(детайл) от оръжието. В последствие компенсатора е модифициран при модела СВТ-40. За съжаление същия не играе роля на добър огнегасител и демаскира снайперистите през войната, за което има вина и по-късата цев на СВТ-40 в сравнение с тази на Мосинката например. Дулния компенсатор подобно на този СЛР-а насочва голяма част от звука назад към стрелеца, което не е особено приятно.
Другото оригинално е, че при свършване на патроните в пълнителя, затвора остава в крайно задно положение. Пълнителя освен по нормалния и познат начин може да се презарежда и отгоре – без махане, посредством стандартна пластина (пачка) за Мосинка. Това е удобно понеже всеки пълнител е ръчно паснат за конкретното оръжие има съответния номер. Поставянето на друг пълнител от друго такова оръжие често води до засечки. Този на пръв поглед недостатък освен, че намалява производствените разходи, които са особено важни при война и унифицира възможностите за обезпечаването на оръжията с муниции. Това условие е спазено дори и при снайперския вариант на СВТ-40, където оптическия прицел е изнесен значително назад, за да не пречи на презареждането отгоре. При снайперските СВТ-40 освен монтирането на модифицирания и олекотен 4-кратен прицел ПУ, разликата е в по-добрата изработка на цевите и пасване на другите детайли, което води и до по-добра групираност на попаденията. Завистниците казват, че далекобойността и групираността е далеко от тази на Мосин-Наган, но това не се е отразило толкова на постиженията на другарката герой на СССР Людмила Павличенко с 309 жертви срещу 400 (или 242 според други източници) за Василий Зайцев.Дамата естествено е ползвала и двете оръжия, но се явява нещо като „рекламно лице” на СВТ-40. Пропаганда...!
От всички оригинални решения на Ф.Токарев в СВТ-40, най ми допада предпазителя на оръжието. Той е просто уникален. Представлява обикновена щекичка, която има две позиции – ветикална(зад спусъка) и хоризонтална(отстрани,перпендикулярно на спусъка). Съответно или можеш или не можеш да натиснеш спусъка – стреляш или не стреляш. Много яко!!! Калашников пасти да яде – въпреки, че е ефективно винаги ме е дразнило неговото решение по този въпрос.
Мерника е с познатия плъзгач и смело разграфен до 1500м. Въпреки това ефективната далекобойност предвид дължината на цевта и боеприпаса е до около 600м.
Пълнителя е за 10 броя патрони. Оригинално оръжието в по-късните си варианти се е предлагало с 2 броя пълнители в паласка(чанта).
Има си и щик, който във времето се е произвеждал с променлива дължина и е мечтата на всеки български колекционер.
Оръжието се разглобява лесно на съставните си части, без допълнителни инструменти (изк.ключа за газовия регулатор). УСМ се сваля като отделен модул заедно със спусъка и спусковата скоба. Приклада се закрепва за „железарията” посредством болт и метална скоба за полуложата.
http://www.gunpics.net/russian/svt40/svt40dis.html
Приклада на СВТ-40 е изцяло дървен, позволява бързо прикладване и формата му заедно с ниско разположената цев намаляват и без друго малкия откат на оръжието. А отката му при изстрел е просто забележител, предвид мощния боеприпас. Комбинацията – тегло, ниско разположена цев, дулен компенсатор и правилно настроен газов регулатор е просто перфектна. Ако трябва да го сравня с този на АК-47, отново др.Миша Калашников отива до магазина за пасти. Откат на флоберка и звук на оръдие. Е може и да преувеличавам малко, но чувството не може да се опише, а трябва да се изпита.
Ето и един клип, на който ясно се вижда отката на оръжието, както на единична, така и на бърза стрелба.
http://www.youtube.com/watch?v=PtmrrBdZh8o
СВТ-40 - едно уникално за времето си оръжие. Неоценено по достойнство по време на война, но произведение с което авторът му заслужено трябва да се е гордял. Оръжие правено за война, но поради по-сложната си изработка и съответно по-високата себестойност, липсата на елементарна оръжейна култура и неукостта на редовия руски войник, комбинирано с комунистическа номенклатура и завист, е пратило едно уникално произведение в забвение. Със сигурност е имало някой политкомисар, който е преценил, че човекът въоръжил цялата червена армия със своя пистолет, не трябва я въоръжи и със своята самозарядна карабина. Така естествено би станал по-популярен от самия „вожд”.
Ето още малко натурална военна красота:
http://www.gunpics.net/russian/svt40/essay/svt40ess.html
За ловни цели оръжието няма да отстъпва по нищо на себеподобните си полуавтоматични „колеги” в подобни калибри и особено на един Тигр например. Боеприпаса е достатъчно добър за нашите географски ширини, но естествено трябва да се подбира по качество и вид. Логично е да се избягва употребата на SP с прекалено меко олово на върха. Същото би могло да заклини патрона при подаването му към патронника, нещо което не би трябвало да се получи при употреба на FMJ. Също така би могло да се отложи в патронника и също да предизвика засечка.
Хубавото е, че при незаключване на затвора оръжието не може да възпроизведе изстрел. Това освен по вина на патрона, може да се дължи и на отслабена с времето възвратна пружина.
В Русия оръжията от резерва се продават под името ОСВ-88/Охотничья самозарядная винтовка мод. 88/. Доста са търсени и високо ценени. В България обаче тепърва ще трябва да се доказват на ловните полета.
П.С. Образно казано СВТ-40 се явява „липсващото звено в еволюцията” между АК-47 и СВД.
, тва нещо има откат на тръба за фуниики 
. Благодаря за инфото и положения труд .
. Друг мой приятел си купи също една такава, но с колекционерска цел.
, защото от страх нищо не ни излезе насреща
, същите но от 83г., български ловни НР и руски SP 13грамови на Новосибирск.
Коментар