Набутах всичко в заглавието заради Гугъла. Знам че е голям, но смислена информация не съдържа.
Благодарение на Великия и Мъдър Трамп, Борката, имам прословутия авариен магнитен компас от авиацията КИ-13. Как се разглобява и поправя мога да разкажа на всеки, който попита на какъв да е език, а с какво се пълни е превелика тайна и технологичен пробив
С тия течности имах проблем от години, по друг повод. Понеже компаса беше празен, а така не може да работи по принцип, нещо трябваше да се решава. Проблемите са два - физическите, и химическите характеристики на течността. По физическите за хиляда години човечеството е стигнало до смеси от спирт и глицерин (от 20/80 до 60/40%, в зависимост от климата), и до лигроин. Хубаво, обаче тежката водка не понесе на боята на курсовата нишка на полския КИ, не знам дали е въпрос на предишна повреда, или производствена особеност. Лигроин не може да се купи никъде.
По западната терминология "лигроин" е това, което по нашата е "лек петролев етер". Него го продават за чувал пари в магазините за реактиви, или за стотинки в тенекиени туби за запалките Зипо. Температурата на кипене е 35 - 60 по Целзий, не става за нищо.
Лигроина по нашему е някъде между тежките бензини и керосина, той и газ за горене. От него обаче плексигласа на прозорчето пожълтява. Лигроина е алкен с температура на кипене 160 - 180 по Целзий. Съседния в реда се казва декалин. Това го има под път и над път. Химиците го имат за разтворител (благодаря на Юлиян Караджов от ИКИ - БАН), художниците - за меко отнасящ се към боите разредител (благодаря на IAI от този форум). Благодаря също така на Джорджо от този форум, за неизвестната художествена боя Glas Design, флуоресцираща, на водна основа.
Светещите цифри и скали, впрочем са тунинг до стандарта за Ан-12. Само неговия КИ-13 свети в тъмното.
Изпитанията бяха проведени между +60 и -10 градуса, с последващи вибрационни натоварвания.
Също така, въпросът висеше десетилетия не само на моята маса. И не беше решен нито по летищата, нито в авиоремонтните заводи, нито по пристанищата. У нас и в чужбина. Не бих нарекъл това приложна наука, но поне реинженерингът във Форума, има успехи
В крайна сметка, възстановяването на подобни прибори е възможно единствено с бяла боя с дихлоретанов разтворител (коректор за пишеща машина. Внимание! Засъхва мигновенно, поврежда плексигласа!), флуоресцираща боя на водна основа, и декалин.
Благодарение на Великия и Мъдър Трамп, Борката, имам прословутия авариен магнитен компас от авиацията КИ-13. Как се разглобява и поправя мога да разкажа на всеки, който попита на какъв да е език, а с какво се пълни е превелика тайна и технологичен пробив
С тия течности имах проблем от години, по друг повод. Понеже компаса беше празен, а така не може да работи по принцип, нещо трябваше да се решава. Проблемите са два - физическите, и химическите характеристики на течността. По физическите за хиляда години човечеството е стигнало до смеси от спирт и глицерин (от 20/80 до 60/40%, в зависимост от климата), и до лигроин. Хубаво, обаче тежката водка не понесе на боята на курсовата нишка на полския КИ, не знам дали е въпрос на предишна повреда, или производствена особеност. Лигроин не може да се купи никъде.
По западната терминология "лигроин" е това, което по нашата е "лек петролев етер". Него го продават за чувал пари в магазините за реактиви, или за стотинки в тенекиени туби за запалките Зипо. Температурата на кипене е 35 - 60 по Целзий, не става за нищо.
Лигроина по нашему е някъде между тежките бензини и керосина, той и газ за горене. От него обаче плексигласа на прозорчето пожълтява. Лигроина е алкен с температура на кипене 160 - 180 по Целзий. Съседния в реда се казва декалин. Това го има под път и над път. Химиците го имат за разтворител (благодаря на Юлиян Караджов от ИКИ - БАН), художниците - за меко отнасящ се към боите разредител (благодаря на IAI от този форум). Благодаря също така на Джорджо от този форум, за неизвестната художествена боя Glas Design, флуоресцираща, на водна основа.
Светещите цифри и скали, впрочем са тунинг до стандарта за Ан-12. Само неговия КИ-13 свети в тъмното.
Изпитанията бяха проведени между +60 и -10 градуса, с последващи вибрационни натоварвания.
Също така, въпросът висеше десетилетия не само на моята маса. И не беше решен нито по летищата, нито в авиоремонтните заводи, нито по пристанищата. У нас и в чужбина. Не бих нарекъл това приложна наука, но поне реинженерингът във Форума, има успехи
В крайна сметка, възстановяването на подобни прибори е възможно единствено с бяла боя с дихлоретанов разтворител (коректор за пишеща машина. Внимание! Засъхва мигновенно, поврежда плексигласа!), флуоресцираща боя на водна основа, и декалин.
Коментар