Темата може би е за тук, може би е за разходки, но....
от няколко години се канех да пробвам тандемен полет с парапланер, ха днес, ха утре...ама все не остава време и куп други оправдания...докато не дойде рожденния ми ден на който получих подарък - полет с парапланер...прелет, т.е. над 1 час и около 20-30км...супер...и пак се почна...няма време..и мина повече от месец...миналата седмица най-накрая се чух с младежа и се разбрахме.
Мястото : Сопот
Ден : вчера
Тъй като се очертава интересен ден, съм се подготвил откъм средство за снимане, времето е прекрасно и се отправяме към стартовата точка - лифтът на гр. Сопот...
Паметникът на Васил Левски на отбивката за с. Буново, прави ми впечатление, че когато и да мина оттам винаги има спрели автомобили и хора, които се снимат и разглеждат...
Стара планина се разкрива...
Малко преди с.Антон
Поглед към Клисура
От километър на километър - та точно на паркинга.
Поглед в небето....ееее, то само мен ме няма горе...въпрос на време и това да се промени
Успокоявам се, че има и други като мен..
Всичко изглежда нормално...
Какво пък толкова са доволни, не мога да разбера
Някои ползват и по-различни методи като делтапланеризма конкретно този мина на 50см от покрива на кръчмата...не знам дали беше проява на майсторлък или чист късмет
През това време жегата мъчеше четириногия Рошко, който пийваше изворна водица...
Милен се появи и се отправихме към мястото за полет...
От лифта съзрях и група колеги с двуколесни машини, спускащи черния път
Вече сме горе...група ученици се опитват да направят своя първи успешен самостоятелен полет...повечето успяваха
Други чакаха подходящ порив на вятъра...
Разпънахме си и ние крилото...и.....вятъра утихна и започна да духа в гръб
Милен вика, нищо де, дай поне да ти сложа каската, ама ей така, леко назад, да си по-фйешън...
Гледам аз мястото за излитане...не е нашето, Милене, дай да се преместим...ок
Гледам че се суети и му казвах :Ела сега, тука знам чудесна ливадка...
Давай, давай още малко нагоре...
Ама не толкова бе, човек, пак ще трябва да те гоня...
Милен нещо ми се обиди, застанахме на 20 м. от някаква урва и ми вика...сега, като ти кажа....тичаш с наведена глава ей към тая пропаст. Ама сигурен ли си, че ще излетим..дааа, няма проблем...(добре че вятър не се появи и на това място, иначе цял Сопот щеше да чуе виковете ми по пътя към бездната)
Май предложенията ми за ливадката не се приеха.
Слезнахме по-надолу на място с "полоса" от около 40-50м. което ми се видя(а по-важното и на Милен ) крайно достатъчни, за да повторим процедурата с тичането...
Гледайки всичките успешни полети си викам...е, няма па точно аз да взема да се проваля....готов ли си ? ми...каква друга работа имам...3,2,1- Давай....(голем зор)
Еееей не ще да се изпъва това корабно платно
Още малко...
Летиииим....чудо на чудесата....
С моите габарити набираме височина като дирижабъл, но важното е че сме във въздуха
Случвало се е да сънувам, макар и рядко, че летя, че се нося в пространството безтегловен....след като погледнах къде сме и какво усещам....сякаш сънувах....единственото което ти дава усещане за скоростта е вятъра в ушите, който е доста по-силен от очакванията(ако някой има такива)....по-принцип съм много словоохотлив и бърборив...в случая нямах какво да кажа....носиш се...ефирно....неестествено леко....нямаш усещането че "висиш" на няколко връвки и парче плат/коприна/все тая....рееш се...усещане което...няма как да се опише....
Дали мога да "са снема" без да изпусна фотоапарата
Гьол с формата на ключалка
Гледка, която често можеш да видиш ако си на планина, пеша или с мотор/джип/атв...усещането да няма нищо друго освен въздух около теб обаче е ....неописуемо и различно...
Поради липсата на подходящ вятър обаче бързо започна нежелано спускане към Сопот, което така или иначе предопредели изхода от днешния полет...имаше вариант за опити да се набере височина, но вестибуларния ми апарат се нуждаеше от рестарт...идеята беше да стигнем поне до връх Ботев, но го оставихме за следващия път....
Последва рутинно прибиране към София, съпроводено от красив залез...
от няколко години се канех да пробвам тандемен полет с парапланер, ха днес, ха утре...ама все не остава време и куп други оправдания...докато не дойде рожденния ми ден на който получих подарък - полет с парапланер...прелет, т.е. над 1 час и около 20-30км...супер...и пак се почна...няма време..и мина повече от месец...миналата седмица най-накрая се чух с младежа и се разбрахме.
Мястото : Сопот
Ден : вчера
Тъй като се очертава интересен ден, съм се подготвил откъм средство за снимане, времето е прекрасно и се отправяме към стартовата точка - лифтът на гр. Сопот...
Паметникът на Васил Левски на отбивката за с. Буново, прави ми впечатление, че когато и да мина оттам винаги има спрели автомобили и хора, които се снимат и разглеждат...
Стара планина се разкрива...
Малко преди с.Антон
Поглед към Клисура
От километър на километър - та точно на паркинга.
Поглед в небето....ееее, то само мен ме няма горе...въпрос на време и това да се промени
Успокоявам се, че има и други като мен..
Всичко изглежда нормално...
Какво пък толкова са доволни, не мога да разбера
Някои ползват и по-различни методи като делтапланеризма конкретно този мина на 50см от покрива на кръчмата...не знам дали беше проява на майсторлък или чист късмет
През това време жегата мъчеше четириногия Рошко, който пийваше изворна водица...
Милен се появи и се отправихме към мястото за полет...
От лифта съзрях и група колеги с двуколесни машини, спускащи черния път
Вече сме горе...група ученици се опитват да направят своя първи успешен самостоятелен полет...повечето успяваха
Други чакаха подходящ порив на вятъра...
Разпънахме си и ние крилото...и.....вятъра утихна и започна да духа в гръб
Милен вика, нищо де, дай поне да ти сложа каската, ама ей така, леко назад, да си по-фйешън...
Гледам аз мястото за излитане...не е нашето, Милене, дай да се преместим...ок
Гледам че се суети и му казвах :Ела сега, тука знам чудесна ливадка...
Давай, давай още малко нагоре...
Ама не толкова бе, човек, пак ще трябва да те гоня...
Милен нещо ми се обиди, застанахме на 20 м. от някаква урва и ми вика...сега, като ти кажа....тичаш с наведена глава ей към тая пропаст. Ама сигурен ли си, че ще излетим..дааа, няма проблем...(добре че вятър не се появи и на това място, иначе цял Сопот щеше да чуе виковете ми по пътя към бездната)
Май предложенията ми за ливадката не се приеха.
Слезнахме по-надолу на място с "полоса" от около 40-50м. което ми се видя(а по-важното и на Милен ) крайно достатъчни, за да повторим процедурата с тичането...
Гледайки всичките успешни полети си викам...е, няма па точно аз да взема да се проваля....готов ли си ? ми...каква друга работа имам...3,2,1- Давай....(голем зор)
Еееей не ще да се изпъва това корабно платно
Още малко...
Летиииим....чудо на чудесата....
С моите габарити набираме височина като дирижабъл, но важното е че сме във въздуха
Случвало се е да сънувам, макар и рядко, че летя, че се нося в пространството безтегловен....след като погледнах къде сме и какво усещам....сякаш сънувах....единственото което ти дава усещане за скоростта е вятъра в ушите, който е доста по-силен от очакванията(ако някой има такива)....по-принцип съм много словоохотлив и бърборив...в случая нямах какво да кажа....носиш се...ефирно....неестествено леко....нямаш усещането че "висиш" на няколко връвки и парче плат/коприна/все тая....рееш се...усещане което...няма как да се опише....
Дали мога да "са снема" без да изпусна фотоапарата
Гьол с формата на ключалка
Гледка, която често можеш да видиш ако си на планина, пеша или с мотор/джип/атв...усещането да няма нищо друго освен въздух около теб обаче е ....неописуемо и различно...
Поради липсата на подходящ вятър обаче бързо започна нежелано спускане към Сопот, което така или иначе предопредели изхода от днешния полет...имаше вариант за опити да се набере височина, но вестибуларния ми апарат се нуждаеше от рестарт...идеята беше да стигнем поне до връх Ботев, но го оставихме за следващия път....
Последва рутинно прибиране към София, съпроводено от красив залез...
Коментар