Елена от Троя.

[giorgio]

Пътят.

Този пътепис трябваше да се казва "Сафо от Лесбос" и беше замислен като продължение на "Нике от Самотраки". Но... както казва Борис (Тramp), "Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му плановете си."

В четвъртък вечер, на обичайната сбирка на бургаските моторджии, седим си на "Гъбката", говорим си за това-онова... и към 22.30, Коцето (the slow heart), споменава, че трябва да ходи в петък, да инспектира някакъв кораб, в района на Чанаккале... Спогледахме се с Борис и почти в един глас попитахме "В колко часа тръгваме?".

След по-малко от 10 часа, вече пътувахме...
При наличието на двама капитани, аз като с по-малък ранг (само 20 БРТ), бях набеден за навигатор.

Много се е изписало, тук във форума, за недоразуменията при навигация с GPS. Aз, като непоправим техничар, съм убеден, че машините не бъркат, за разлика от хората, които не умеят да ги ползват... Зададох най-краткия път до Чанаккале и стриктно се заех да си изпълнявам задълженията на навигатор, дисководещ и всички останали функции произтичащи от мястото ми на дясната седалка.

На няколко-десетки километра след Лозенград, пътят стана "мечтата на мотоциклетиста".



Асфалтът постепенно започна да отсъпва на жълтата пръс...



... после съвсем изчезна.



Карахме и по паваж, на няколко-стотин години...



На места и по-стар...



Карахме и по магадан.



Тук-таме прелитахме по някой стар мост.



Някои от тях, бяха толкова стръмни, че Коцето засилваше колата, от страх да не окантарим, в средата на моста...





Накрая се върнахме и към нормалните пътища.



Пристигнахме в Чанаккале следобяд. Имахме време дори за по няколко бири, преди да отидем до Троя, за да видим залеза...



П.П. Отдавна не ми се беше случвало да се возя, да разглеждам наоколо и да снимам... Затова, този пътепис ще е обширен и дълъг. Разделил съм го на 7 части, всяка с различно име. Това беше първата част - "Пътят".

[giorgio]

Градът

Градът.

Чанаккале.
Чудехме се за произхода на името му... Дали не е някаква комбинация от английското "channel" - канал, пролив и турското "кале" - крепост. Градът е построен от източната страна, на най-тясното място на Дарданелите. Всъщност крепостите са две, построени през средновековието, от двете страни на пролива.
Това е крепостта на европейския бряг:



Градската забележителност е дървения кон, останал след снимките на поредния филм за Троя...



Край крепоста е разположен военно-морския музей на града. Морячета в бели униформи се грижат за чистотата и реда в него.



По-голямата част от изложението е свързана с неуспешния англо-канадски десант на 18-ти март, 1915 г., в опит за овладяване не проливите...



Почти в центъра на града е изграден огромен, модерен пазар. Впечатляващо е, че са запазили вековните дървета...





Бронзова скулптора, която ни изуми, най-вече, с физиономиите на човечетата.



Интересен начин за забавление на местните, да се теглят с въже от брега...



Коритото на реката, която пресича града, е превърнато в удобна стоянка за лодки. Левият и бряг е красив парк, залесен главно с иглолистни дървета.



където местните рибари си оправят мрежите и другите риболовни такъми.



Турция е страна на контрастите.
Дори в този, почти европейски град, макар разположен на азиатския бряг, през който, дневно преминават десетки хиляди европейци, нещата могат да изглеждат толкова не на място,



Десният бряг на реката:

[giorgio]

Животните

Животните.

Това пале, симпатично като всички бебета, не ни обърна никакво внимание.



Но когато по-късно минахме край него, то се беше наспало и си търсеше другарче за игра.



Разочаровано гледаше след минувачите, чудейки се, какво ли толкова важно може да има, освен съня, храната и играта, че да не му обръщат внимание...



Фотосесия.



Като всеки пристанищен град, в Чанаккале котките изобилстваха... особено край многобройните рибари по кейовете.





Жегата така ги беше размекнала, че дори мяукането им беше тихо и мързеливо...



За игра и дума не можеше да става...



Тази пък беше потърсила хладината на част от древна скулптора в Троя.



Жегата не пречеше на катеричките в Троя.





Това е част от семейството на мързеливите щъркели, тези, които не идват до Европа... Дори Бат Димо изрази съмнение, че изобщо не мигрират, а си живеят целогодишно там.

[giorgio]

Мотоциклетите.

Мотоциклетите.

В Турция се карат предимно мотори с обем на двигателя до 200 сс.
Коцето, като един истински "морски брат", не пропускаше да разгледа всички мотоциклети, които срещахме...



Този "чопър", може да не става за каране... но пък е красив...



... и момичето на "чопъриста" е хубаво...





Що ли не се учудихме, че пред хотела, който си беше запазил, имаше паркиран "Харлей"...




Дори един "V-Strom" му привлече вниманието...



Един типично тунюнгован, типичен представител на типичното турското мотоциклетостроене.



Всеки "чопър" заслужава да бъде разгледан.



Всъщност, те са точно за това създадени...



Най-накрая видяхме правилния мотор!



и още един, макар от неизвестна марка...



... и трети...



Местнен рокер.



Каските не са на почит в Турция.



Често срещахме по двама и трима на мотор, или без каски, или само с една каска...



Тези хлапета се движеха със скорост около 100 км/час...



Накрая и Коцето се уреди да покара местна 125-кубикова машина.



Дори участва в импровизирано състезание, но поради спецификата на скоростите, след "неутрална", надолу - 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и пак "неутрална", в сублимния момент, превключи от 4-та на 3-та, вместо на 5-та... и загуби. Всъщност конкурентите му бяха на 200 кубикова... а у дома и стените помагали...



По улиците и пътищата на Турция се движат всякакви превозни средства.



Законите ли им са либерални, или полицията толерантна...









Французин тръгнал на експедиция...



"Ровър - трета серия", който се продава...



"Унимог" за който ще стане дума по-нататък.

[giorgio]

Капитаните.

Капитаните.

Тук ще разкажа малко повече за спътниците си, двамата бивши капитани, доколкото един капитам може да е бивш...

Коцето (the slow heart), който всъщност беше по работа и ще научи за Троя от тук...



и Борис (Tramp), с когото, всъщност бяхме на разходка:



Още с качване на ферибота, двамата капитани видимо се оживиха.



Всъщност Дарданелите могат да бъдат сравнени с оживено градско кръстовище, в пиков час. А острия завой на север, пред Чанаккале, заради теснината, липсата на видимост и силното течение, се взимал с дрифт и "свирене на гуми"...



Коцето, като един истински "морски брат" (вижте му фанелката), не можа да разгледа нито Чанаккале, нито Троя, но пък се уреди да покара мотоциклет. Момичето, на снимката, чиито мотор яхна Коцето, не успя да се справи, с бедния си английски, да му обясни как са подредени скоростите, та се наложи помоща на момчето, което макар и трудно, успя да се справи...



Така са те, капитаните, дори автомобилът им трябва да бъде чист и лъскав.



По-горе споменах, че няма бивши капитани... Когато по-късно стана въпрос, колко време пътува ферибота, Борис каза: "Снехме се в 16.07, пристанахме в 16.41". Явно не можеше да се отърве от навиците си, да води дневник...



Дори направи опит да ползва GPS в града.



Но накрая се върна към традиционния метод, с карти на хартия.



Като морски офицер, не пропусна да провери, макар и в музея, дали мината е обезвредена...



Тук сподели, че се чувства като в любимата си Африка... Африкански сувенири, произведени в Китай.



Още докато пътувахме по суша, попитах Борис, дали в Чанаккале има истинско "еспресо", защото и в Гърция и в Турция се намира трудно. Отговорът му беше: "Незнам, никога не съм пил там, щото ще ми излезе име." На учудването ми, той продължи отговора си: "Как си представяш, да се паркирам с 35 хиляди тона желязо, пред кафето?!"

"Вятърът донесе богатството на Троя."
Не знам кой за пръв път е направил тази констатация, за която ще стане дума в следващата част, но вятърът в Дарданелите, духаше почти постоянно, при това силно, много силно...

[Nik Nikolov]

До: Елена от Троя.

Eeee, добре бе............!
Супер сте си изкарали.
Не съм бил в Чанаккале от 8 години, но и тогава впечатленията от града бяха прекрасни. Това е един чист средиземноморски град, и доста по малко турски. Виждам, че тенденцията на развитие се е запазила.
А какви големи оръдия има по брега само, сега са музейни експонатаи , но в началото на 20 век, са били страшилища.

[Симеон]

До: Елена от Троя.

Джоджо, до тук всички ходили в Троя и Чанаккале казваха "нищо интересно". А ти не си подминал интересното. Бравос! - е пропуснал да каже Ник Николов.

За навигацията си прав: като не я ползваш както трябва те отвежда в...магадан! Тъй ти е по-харесало названието на макадама

А Магадан е дале-е-е-е-ко.

Името на Чанаккале е произлязло от произвежданите там грънци. Крепостта на грънците. А макадам-ът го е измислил англичанинът Mc Adam (МакАдам)

(Признавам без бой - помогнах си с Wikipedia)

[cveti]

До: Елена от Троя.

Е всичко хубаво, ама Джорджо къде е хубавата Елена?

[giorgio]

Троя.

Троя

До къде стига историческата истина и от къде започва легендата „Троя”, за мен и след посещението ми, продължава да е загадка.

Градът е бил разположен върху естествено възвишение, на източния бряг на плитък, морски залив. По-късно, през средновековието, заливът е бил постепенно запълнен с нанос, от вливащата се в него от юг, река. Сега, устието на реката е оградено с диги и целият залив е превърнат в плодородна градина.



Преди няколко хиляди години корабите са се движели изключително на гребла. Платната са се ползвали само при попътен вятър. Силното течение в Дарданелите, насочено към Егейско море и преобладаващия в района северен вятър, са принуждавали корабите, пътуващи към Мраморно море, да изчакат появата на редкия южен вятър. Подходящото място за това били заливът и пристанището на Троя. Това е довело до развитие на града, като оживен търговски център, или както споменах в предната част - „Вятърът е донесъл богатството на Троя”.

В продължение на три хиляди години, Троя е разрушавана и възкръсвала от пепелищата на ново, 8 пъти.



За съжаления, по-ранните разкопки, включително и тези, извършени от Шлиман, са били доста груби, което е довело до унищожаване на артефакти. Археолозите, подобно на иманяри, са бързали да се докопат до митичните съкровища...



Въпреки легендарното произведение на Омир, аз оставам убеден, че причината за „Троянската война” не е красавицата Елена, а евентуално, тракийската инвазия в Мала Азия. При наличието на многото елински полиси в региона (Асос, Ефес, Пергамон и много други), тракийския Троя, е бил като трън в очите на елините. Има дори една хипотеза, че истинската причина за падането на Троя не е компютърният вирус „Троянски кон”, а природен катаклизъм, довел до потъването на Урдовиза, днешния Китен. (През 1936 г., при смяна на турско-арабските имена с български, някакво чиновниче, решава, че Урдовиза му звучи много турски и така, след като около 5 хиляди години, градът се е наричал Урдовиза, е преименуван на Китен). Според тази хипотеза, Троя е издържала три годишната обсада, благодарение на снабдяването и, от най-голямото тракийско пристанище, по онова време, именно Урдовиза. Потъването на Урдовиза е довело до прекратяване на снабдяването и поддръжката на Троя.

Първо се отбихме в археологическия музей, в Чанаккале. Както и предполагах, тук намерихме трохи от малкото останало, след съвременното ограбване на Троя, от западните археолози, започнато от Шлиман.



Така и не разбрах за какво, почти във всяка зала имаше охрана, след като, дори тракийските златните венци (приличащи донякъде на Казанлъшкия, но доста по-семпли), бяха заменени с бронзови копия.



Каменни топки, с неизвестно предназначение и епоха...



Глинени съдове от различни епохи, предназначени за съхранение на зърнени храни.



Саркофази и колони, подредени според странното виждане на неизвестни музейни работници, по-скоро дизайнери, отколкото историци...



Мраморни блокчета, приличащи на огромен детски „конструктор”...



Ловна сцена, напомняща по начина на изобразяване, тракийското изкуство.



Надгробен камък, с някакво източно писмо, подсказващ ни, че глобализацията не е от вчера...



Части от колони. Центровите отворите в дъната ме подсещат, че още древните са ползвали стругове...



... и една черковна камбана, кой знае как, отзовала се сред останките от преди Христа...



Надгробни плочи от римския, или ранновизантийския период...



Ето ни и в Троя, или по скоро сред това, което е останало...



Целият хълм е грижливо ограден и строго охраняван от полицаи, въоръжени с палки и пистолети.



Стени, които според мен, са груба възстановка...



Това е останало от югоизточната порта, всъщност би трябвало да е главната, защото е водела към пристанището.



Остатък от покривна плоча на храма на Атина, от елинския период.



До ден днешен продължава работата по разкопките на Троя. Дълго наблюдавах старанието на този археолог. Ако колегите му, минали през този обект, бяха толкова старателни, вероятно щяхме да знаем много повече за древния град...





Част от оригинално запазена стена.



... и поредното доказателство за импровизациите на съвременните аранжори...



Въпреки жегата, тръгнахме по малка пътечка, водеща надолу, там където е било древното пристанище... и не сбъркахме. Попаднахме на каптаж, реализиран преди 3-4 хиляди години. Достъпът до него беше ограничен с грозна желязна решетка, с два катинара, но с оставени свободно-измъкващи се панти...



За съжаление навътре имаше и втора решетка. Каптажът представлява изкуствено прокопана пещера с дължина около 160 метра, но успяхме да видим само това:



Сравнително запазен камерен амфитеатър от римския период.



А тук, съдейки по недовършените колони, вероятно се е намирала каменоделна...



Макет на тракийска Троя, на крайбрежния булевард в Чанаккале, според гледната точка на неизвестен турски архитект.



... и дървения кон, на същия булевард...



Вятърът отдавна е спрял да носи богатството на Троя. Сега славата, произтичаща от легендата, предадена ни от Омир, се грижи за това...

И спонсорите, разбира се, или поне тези от тях, които все още са между живите...

[giorgio]

До: Елена от Троя.

Е всичко хубаво, ама Джорджо къде е хубавата Елена?

Бъди търпелива, оставил съм я за накрая... Седмата, последна част, се казва "Елена"

[giorgio]

Елена.

Елена

Да си призная, най-много ме интерисуваше от Елена. Всъщност за мен беше интересно, как изглеждат съвременните наследнички на митичната Елена…

Търсих я навсякъде.
Между сервитьорките....



По автобусните спирки...



Между клюкарките...



... или интелектуалките...



Редно би било да се огледам и за наследниците на Парис, но пък той май е нямал... Е, надявам се тогава, тези са на Менелай...



Троянската война, може и да не е мит, но е минало...



Продължавах да търся наследничката на Елена...
По улиците....



По паркингите...



По многобройните кафета...





Дори по детските площадки...





Дали наследникът на Менелай не е приел християнството...



или съвременната Елена не се откъсва от телефона...



Може би е тази....



... или пък тази...



или е в съвременната триера...



А може да е тази, която търси прохладата на морето, въпреки религията си...



Може и да греша, но според мен, това е съвременната Елена! Тя се появи, препускайки шеметно на своя червен, 125-кубиков, китайски кон...



Диалогът, който се проведе между Борис и „Елена” беше следния:
- Шкембе чорбасъ варму?
- Но, сори!
- Язък! Еки чай... тогаз...
- Ту тий?



Всичко това, край реплика на бараката, в която е живял Шлиман, на фона на „Хотел калифорния” в изпълнение на ‘Игълс”...

Хех... глобализация!

[бат Димо]

До: Елена от Троя.

С кола сте ходили ... знаех си аз

Много готин разказ!!! Особено ми хареса последната част

[boiko73]

До: Елена от Троя.

Джорджо, много добър разказ и беше удоволствие да го чета. Хотела с Харлея пред него беше този, в който нощувахме като се връщахме от Йордания, а мотора е на собственика, който го е сложил за "украса"

[giorgio]

До: Елена от Троя.

Че мотоциклетът е на собственика, разбрахме веднага... Коцето дори си направи устата за едно кръгче, но не му се отвори парашута... А се надявах и аз, покрай него, да се кача за сефте на чопър...

[the slow heart]

До: Елена от Троя.

Браво, Жорко!
Радвам се, че споделихме багрите и аромата на част от Егейска Турция

И за волан вече забрави, за тебе само фотоапарат, писалка и най-много клавиатура ... пък за кормило абсурд ... в краен случай някоя задна седалка на чопър ще намерим